Заради торове и пестициди: една четвърт от птиците в Европа са изчезнали за близо четиридесет години

Автор: Корали Шоб, liberation.fr Следвайте "Гласове" в Телеграм

Интензивното земеделие е главната причина

За първи път обширно изследване показва въздействието на торовете и пестицидите върху заличаването на популациите от птици в Европа. Според изследователя Венсан Девиктор се налага спешно да преосмислим начина ни на производство на храна.

Популацията на кралското врабче е спаднала със 75 процента

Този път нямаме право на съмнения. Интензивното земеделие е със сигурност основната причина за поразителното изчезване на птиците в Европа, чиито популации са намалели с 25% за близо 40 години, като процентът на намалелите видове в земеделските райони е 60. Това е основното заключение на най-обширното и изчерпателно изследване на птиците в Европа до днес, публикувано на 15 май в научното издание Pnas. Според еколога и ръководител на изследването Венсан Девиктор, съавтор на труда, се налага спешно да преосмислим сегашния ни начин на производство на храна.

- По какво направеното от вас изследване се различава от предишни трудове, касаещи изчезването на птиците в Европа, включително и във Франция?

- Това е най-голямото обобщено разглеждане на въпроса, обхващащо цяла Европа, и е плод на колективно усилие без прецедент. Петдесет изследователи събраха данните от 37-годишен период от 20 хиляди места за екологично наблюдение на 170 различни видове птици в 28 европейски страни. Те сравниха множество точки, свързани с човешката дейност (еволюция на климата, урбанизация, горски дейности и земеделски практики), като за първи път квантифицираха и йерархизираха тяхното въздействие върху популациите на птиците.

- Резултатите са плашещи – 20 милиона птици са изчезнали наполовина от година на година в Европа през последните 40 години...

- Да, главозамайващо е. Това е равно на най-малко 800 милиона птици от 1980 година. Дори и за един изследовател е шокиращо. Има някои видове, чието отмиране смятах, че се е забавило. Уви, това не е така. Популациите на домашното врабче например са паднали с 64 %, има риск то да се превърне в рядка птица. Някои екосистеми са по-засегнати от други – докато броят на горските птици е намалял с 18% за 40 години, тази цифра стига до 28% за градските птици като лястовиците и бързолетите и скача до 57% за полските птици. Измежду последните фигурира жълтокоремното врабче от семейство врабчови, чиито представители са намалели със 77% в Европа. Същото е и при червеногушата чучулига. Бореалният синигер е намалял със 79%, а свирецът – с 53 процента....

Намаляване на полските птици в Еропа (графика)

- Пощадени ли са някои видове птици?

- Единствените, които се справят сравнително добре, са тези, които предпочитат горещината. Глобалното повишаване на температурите засяга предимно видовете, които предпочитат студа, с 40% намаляване срещу „само“ 18% за топлолюбивите. Популацията на меланоцефалния свирец или на пчелояда, които обичат горещината, се е повишила леко, възползвайки се от намаляването на останалите.

- За първи път ли се прави изследване, показващо отговорността преди всичко на развитите земеделски практики за това изчезване?

-  В този мащаб, да. То показва систематичния аспект в Европа на негативното и преобладаващо въздействие на интензивните земеделски практики. Популациите на птиците страдат от най-разнообразни видове натиск, но нашата работа установи, че доминиращият негативен ефект идва от повишеното количество торове и пестициди на хектар. Те са довели до намаляването на множество птици, най-вече измежду инсективорните (насекомоядни – б.пр.) Това намаляване е признак за дълбока екологична деградация. Определени видове, хранещи се с насекоми, но без да са непременно от земеделски райони, страдат от изчезването на насекомите, свързано най-вече с интензивното земеделие. Такъв е случаят със сивата мухоловка, чиито популации са намалели с 63% в Европа – тя обича горските местности, но не намира достатъчно храна.

- Някои хора изтъкват вината на котките, например...

- Котките имат сигурно алиби. По-голямата част от изследваните тук видове птици не живеят в градска или крайградска среда и не виждат котка нито веднъж през целия си живот. А и популацията на домашните котки не е се е увеличила с 40% за 40 години...

- Тази трагедия засяга ли в по-голяма степен Франция, тази голяма земеделска сила?

- Франция се отличава като лош ученик. Цифрите са доста ужасни. Популацията на полските птици във Франция е паднала с 43% за 40 години. И това са средните цифри, за кралското врабче, черноглавата овесарка и ливадния дърдавец заличаването достига до забележителните 75 процента... Те обичат малките полски храсти, които изчезват; има по-малко дупки, в които да си правят гнездата, по-малко места, в които да се крият, да си почиват; и няма вече насекоми. Условията на живот са разрушени, средата е станала враждебна. Броят на горските птици пък е намалял с 19 процента.

Франция е неспособна да поддържа биоразнообразието в земеделските си райони. Подобно на Германия, тя регистрира голямо покачване в продажбите на пестициди. Повишил се е и броят на мегафермите от над 100 хектара, при нас те са с 12% повече, отколкото в 2005 г., докато този на малките ферми е спаднал с 24 процента. Нашият земеделски пейзаж става по-негостоприемен за биоразнообразието. Напоследък дори се заговори за отмяна на ограниченията за използването на най-опасните пестициди.

- Изчезването на птиците застрашава ли целостта на екосистемите?

- Това, което прави една птица в дадена екосистема, е прекрасно. Тя яде и бива изяждана. Пренася също и много материали, зърна. Множество видове мигрират. Птицата е един много хубав създател на връзки. Какъв би бил светът без птици? Песента на коса през пролетта или срещата на дете с червеношийка в гората превъзхождат всякаква друга възможна полза. Ние сме се отправили директно към една Мълчалива пролет, каквато е описана от американската биоложка Рейчъл Карсън в нейната известна книга преди вече шейсет години.

- Това има ли въздействие върху нас, хората, върху нашето общество?

- Да. Ние сме едни големи птици. Ако има пестициди в питейната вода и ако почвите са замърсени, това не е добре. Чувствам се достатъчно близо до птиците в това отношение. Трябва да се безпокоим за влошеното здраве на обитателите на селските райони.

- Какво препоръчвате, за да се ограничи тази ситуация?

- Аз не съм агроном и най-вече не съм тук, за да обяснявам на земеделците какво трябва да променят в практиките си. Но можем да си задаваме въпроси за употребата на обществените средства и за големите европейски политики в това отношение. Ще трябва да преразгледаме идеологията, която е завладяла земеделието след края на Втората световна война – рандемана на един хектар, големите ферми, износа, конкурентността и други подобни. Земеделците го знаят отдавна. Но в земедлската политика има много ясна липса на амбиция. Биоземеделието например не заема повече от 8% от земеделската земя в Европа. Има проблем с прокарването му, има сили, които се съпротивляват, лобита. Климатът също става все по-напрегнат, с появата на засушавания.

Промяната на производството е въпрос на надживяване на самия земеделски модел. Защото, унищожавайки биоразнообразието пестицидите по никакъв начин не предпазват планетата, напротив, те убиват възможността за култивирането ѝ. Съществува много силна връзка между наличието на биоразнообразие в добро здраве и рентабилността на културите в дадения сектор. Има известна ирония: убивайки биоразнообразието, индустриалното земеделие, захранвано с химикали, се саботира.

- Вече от много години се знае, че индустриалният модел е вреден, но нищо не се случва. Какво очаквате от това изследване като пореден сигнал за тревога?

- Не е съвсем нищо – много земеделци се интересуват от алтернативите. Някои участват в опазването на биоразнообразието в собствените си земи, виждаме ефекта от смяната на практиките върху присъствието на опрашителите. Между земеделието и екологията няма противопоставяне, тъкмо обратното.

Източник: liberation.fr

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова