Захар Прилепин: Защо вие сте либерали

Захар Прилепин: Защо вие сте либерали

Автор: Захар Прилепин, 1000inf.ru  Следвайте "Гласове" в Телеграм

Написаният от мен текст „Защо не съм либерал“ предизвика известна реакция. Освен стотиците възмутени отговори в социалните мрежи, публично ми отговориха в най-малко десет медии повече или по-малко именити представители на либералната общественост. Няма да се задълбочаваме в разбор на тяхната (достатъчно еднообразна и предвидима) аргументация. Заслужава си да отбележим обаче два отговора в качеството им на характерни.

Либералната общественост в последно време много обича да казва, че нея я „тровят“ – в това число и аз – например с публикуването на моята статия в източник, който е работил един ден към момента на публикацията. А либералната общественост в отговор, както виждаме, все се „защитава“, изпълзявайки от подземието си, каквото в случая се явява едно от най-тиражираните списания в Русия „Огонёк“, където пълноценно се е отбелязал Дмитрий Губин със статията „Защо съм либерал“. (В резултат моята статия е прочетена на сайта от десет хиляди души, а „Огонёк“ излиза в тираж от 100 000 екземпляра; но тровят, повтарям, отново либералите).

В края на краищата, част от либералната общественост има устойчивия навик да провежда разговорите в плоскостта на международните отношения, която мен, трябва да призная, ме вълнува слабо. Напротив, за най-скудоумните ми опоненти нееднократно съм съобщавал, че в определящите сегашния ни живот знакови въпроси националният аспект има маловажна роля. Затова пък икономическият въпрос има значение, тъй като свежда различията между „либералната опозиция“ и властта до минимум.

„Какъв е този страшен либерал, когото ти така страстно хулиш, ако той едновременно прилича и на властта, и на опозицията?“ – един през друг ме питат моите опоненти. Струваше ми се, че отговорът е очевиден, но съм се заблуждавал.

Налага се още веднъж да обясня, с изброяване. Либералът в днешна Русия е човек, който:


а) подкрепя пазарната икономика (писателят Герман Садулаев използва и термина „пазарен фундаментализъм“);

б) смята финансовото състояние на руската буржоазия за напълно легитимно (ако го формулираме по-радикално – против е не само преразглеждането на проблемите на приватизацията, но е против дори и т.нар. данък разкош);

в) намира сломяването на съветската система, което се случи през 1987-1993 гг. за напълно обосновано, логично и дори благо за страната.

В този смисъл, както виждаме (или вие отново не виждате?), различията, накратко, между Борис Немцов и Дмитрий Медведев, са минимални. Може и изобщо да няма такива. Можете да замествате с всякакви други фамилии с уж различен полюс – например Алексей Венедиктов и Владимир Соловьов – и ще получите същия резултат, във всички случаи виждаме пред себе си безусловния либерал.

Тези три пункта бяха определящи за най-новия буржоазен руски елит – както финансов, така и властови – именно от тези позиции на практика едновременно стартираха в следперестроечния период и Владимир Путин, и всеки един от либералните опозиционни лидери със стаж.

Това че съдбата заведе един от тях в Кремъл, а останалите – не, не е нищо друго освен издържливост на вътрешната конкуренция, поне във вида, в който тя беше създадена от ръцете на самите либерали, чрез разстрелването на парламента през 1993 г. и фалшифицирането на президентските избори през 1996 година. Руските либерали, независимо от поредицата финансови кризи, периодично случващи се както по цял свят, така и в конкретната Русия, продължават почти религиозно да вярват в същата тази „конкуренция“ (или поне докато тя не премине през тях самите) на „пазара“ като саморегулираща се стихия, в „ефективността“ и прилежащата ѝ „рентабилност“ буквално като в китове, върху които се крепи светът.

Те предпочитат да говорят за държава, чийто идеален модел се свежда до функциите на „нощна стража“ (при което либералите се позовават на скандинавските страни, където държавата, спасявайки се от стихиите на пазара, изпълняваше далеч по-твърди функции от тези на стражата, които у нас биха били наречени „леви“ и „авторитарни“).

Между другото, в публични дискусии руските либерали най-често се измъкват от разговора за икономическата същност на либерализма, настоявайки на това, че основната задача на либерализма е поддържането на „прозрачност на властта“, „честна съдебна система“, „частна собственост“, „свобода на печата“ и други подобни.

Тук става ясно, че например политик, който влияе негативно на „свободата на печата“, автоматически престава да бъде либерал.

Да разбираме ли, че един от най-почитаните в либералните среди блогъри – бившият министър в правителството на Борис Елцин и политически деец Алик Кох, първо, докато беше младореформатор, беше либерал, после, когато закри НТВ, временно престана да е либерал, а днес пак стана от тях?

Не, не трябва да се разбира така, защото това е абсурд.

Година преди събитията на площад „Болотная“ (протестен митинг срещу избирането на Вл. Путин за президент през 2012 г., с множество арести и заведени наказателни дела срещу демонстранти – б.пр.), авторът на тези редове беше гост на Ксения Собчак в предаването ѝ по радио „Сребърен дъжд“, където тя с известно раздразнение ми доказваше, че хората във властта са там „на серизоно и задълго“, като намираше това за безусловно благо. Година по-късно, тя вече беше на „Болотная“ против същите тези хора.

Това значи ли, че по време на радиопредаването Ксения Анатолиевна не е била либерал, а после е станала?
Не, и това не е вярно.

Поведението на всички тези граждани представлява либерален разбор, който някак е наложен в страната като дневен ред.

Колкото до частната собственост – тя е измислена безспорно не от либералите, като по един или друг начин е имала място достатъчно отдавна, още в Древна Русия, а и при „съветското робство“ (скорошен израз на либералната мислителка Юлия Латинина) също. Например всичките ми баби и дядовци („съветски роби“) в 70-те години са били собственици на домове и дворове, към които никой, никога и при никакви условия не е претендирал, единият ми дядо имаше мотоциклет, другият толкова голяма лодка, че беше почти яхта, всички те търгуваха с месо и мляко и никой не може да обясни защо от елементарното право на собственост, характерно на практика за всяко социално устройство, трябва да се прави изключително либерален фетиш.

„Честната съдебна система“ и изобщо съдебната система като такава, също е измислена не от либералите – от нея са били заинтересовани гражданите както в първобитно-общинния строй, така и във всеки друг строй и съвсем не е факт, че либерализмът гарантира в този смисъл идеалната работа на съдилищата – най-малкото, многогодишното лидерство на САЩ по брой на затворници на глава от населението ни принуждава сериозно да се замислим на тази тема.

Работата е там, че икономическият либерализъм така или иначе приема социалното неравенство като неизбежна съставна част (подменяйки понякога осъзнаването на този факт с разсъждения за „успеха“, „работоспособността“ и прочее неща, поставили всички обитатели на списъка „Форбс“ на върха на йерархичната стълбица). Но там, където социалното неравенство има място, никога няма да има истинска честна съдебна система, за което трябва да си даваме сметка. Либералната общественост много обича да се позовава на това как дъщерята или синът на някой американски сенатор ги прибират за 15 дена за шофиране в пияно състояние и притежание на чантичка, пълна с наркотици, но крайно рядко до нас достигат новини за съдебни процеси срещу финансисти, които периодично разрушават икономиките на цели суверенни държави.

Съществуването на „прозрачна либерална власт“, чиито решения се поддават на здравословен анализ, отдавна и безусловно стана блъф – просто е смешно да го развенчаваме, предвид на това, че днес изпращането на войски в Афганистан от другаря Брежнев се разглежда като крещящ пример за „съветски милитаризъм“, а вкарването на войски на либералните държави в която и да е суверенна страна в Азия, Африка, че и в Европа, се разяснява с термините на изключително политически ПР технологии, които при цялата им абсурдност се приемат от основната маса на либералната общественост.

(Мнозина са обръщали внимание каква очевидна неприязън изпитва средностатистическият руски либерал към сталинисткото кино, но по някакъв вълшебен начин той няма нищо против людоедските холивудски картинки – тоест „Кубански казаци“ и „Веселите другари“ са лъжа и подлост, а хилядите „Умирай трудно“ са просто една жанрова шега, която се храни не с отделно завземане на СССР, а вече на цяла планета).

Всичко това не означава, че руската либерална общественост всецяло се доверява на световния либерален политически абсурд, но каквито и доводи да се посочат, моите опоненти неизбежно ми дават да разбера: ако ще и този свят да е несъвършен, ние ще живеем в него, защото иначе пак ще се започне някъв отвратителен казармен социализъм („а това вече сме го минали“ – неизменно заявява либералът, някак уверен, че либерализмът е единственият урок, който трябва да повтаря до повръщане, колкото и фалити и войни да се случат).

Междувременно Русия, ако ѝ е съдено да оцелее, неизбежно ще тръгне по пътя на нова социалистическа идеокрация – отмяна на последствията от приватизацията, пълномащабна индустриализация като държавна програма, влизаща в нагледно противоречие с идеалите на „пазара“, изграждане на самодостатъчна икономика, излизане от системата на световните финансови манипулации и спекулации, в която нашата страна е насилствено натикана, създаване на изцяло нова политическа, духовна, научна и военна аристокрация – в замяна на „пазарната“ аристокрация (имам предвид шоубизнеса) и буржоазно-олигархичната (компрадорска по своята същност, защото ако либерализмът е свобода, кой има правото да спира парите?).
Ако Русия тръгне по този път, либерализмът като направление в мисленето ще заеме идеално подхождаща му ниша – ще стане остър критик на властта с правозащитнически позиции.

В този смисъл либерализмът просто е необходим за Русия. Но само в този случай.

Обаче за изграждането и удържането на такава машина като руската държавност и запазването на народите на Русия идеологията на икономическия либерализъм се оказа непригодна. Колкото по-скоро си дадем сметка за това, толкова повече шансове имаме за бъдеще в Русия. Между другото, ако се готвите да срещнете бъдещето си в друга държава, напразно прочетохте този текст. По този повод имаме на разположение още една точка, по която можем лесно да определим, че вие сте либерали – вие, както винаги, сте свободни.

17 ноември, 2013 г.

Източник: 1000inf.ru

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Ама

    07 Май 2023 19:25ч.

    Все едно са описани нашите бивши комсомолци, станали либерали!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • thenewone

    07 Май 2023 20:35ч.

    С една дума, либералът, как говно, не тонет. Без значение ква му е националността.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ха сега де!

    07 Май 2023 21:26ч.

    вЕрвайте на шайката еврейски олигарси! Според телеграм каналите прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков се е срещнал с Алла Пугачова на погребението на модния дизайнер Валентин Юдашкин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БъгъИИ

    07 Май 2023 23:08ч.

    - "нищо ми няма, нищо ми няма!" - крещял тоя по хората, след като цял ден обикалял Арбат - стъргалото на руската култура. - "на тоя му има нещо?" - споглеждали се в мълчаливо съгласие хората и му правели път да продължава да се представя. не били всички либерали.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи