- Автор: Чжан Чжан, “Фигаро”
- 16 Март 2022
- 1107
- 21
"Да си роден в Русия не означава, че си последователно предан на Кремъл, нито че подкрепяш тази война. Четенето на руска поезия и гледането на руски филм не ни прави съучастници на Путин, нито на тази отвратителна война... Диригентът Туган Сохиев беше до много скоро художествен директор на “Болшой театър” в Москва и на Националния оркестър на Капитолия в Тулуза. Притиснат да избере лагер, той реши да подаде оставка и от двата поста. Два забележителни оркестъра загубиха своя ръководител. Съпътстващите жертви на войната". Цигуларката Чжан Чжан, член на Филхармоничния оркестър на Монте Карло, се възмущава в своя статия във "Фигаро" от бойкота на руската култура, като наказателна мярка заради инвазията на Москва в Украйна.
Трагедията, която се разиграва пред очите ни в Украйна, е сърцераздирателна. Тази абсурдна война, тази плачевна инвазия не могат да бъдат оправдани. Избиването на цивилни никога не може да бъде подкрепено. Никакъв контекст, никакво извинение не могат да легитимират тези престъпления, извършвани срещу украинския народ, и всички, които живеят в тази нация, обзета от тази ужасна война.
Докато наблюдаваме час по час влошаването на ситуацията, докато се страхуваме за сигурността на нашите приятели и на всички онези, чийто живот беше съсипан в Украйна, друг тип насилие се разгръща далеч от бойното поле, тук, сред нас. В нашите градове, нашите театри, нашите концертни зали, кина и университети.
Остракизмът удари руската култура, артистите и гражданите от руски произход. В няколко западни страни вилнее тази нова “култура на отмяната”. Така Симфоничният оркестър на Монреал отмени концертите на руския пианист Александър Малофеев, който обаче беше призовал за края на войната. Диригентът Павел Сорокин беше отстранен от Кралската опера в Лондон. Примерите се трупат.
Някои, които често ни умоляват да не смесваме нещата, когато се случи терористична атака, и онези, които съжаляват за нарастващата тенденция на “културата на отмяната”, водеща до демонтирането на исторически статуи и прочистване на литературата, както и на музикалния репертоар, изглежда са забравили обичайните си идеали. Те сочат обвиняващо с пръст всичко руско. Смесвайки Чайковски с олигарсите, Достоевски с пропагандата на фалшивите новини. Смесват легитимните и необходими санкции срещу най-лошото в руското общество с цензура на най-доброто от руската култура.
Да си роден в Русия не означава, че си последователно предан на Кремъл, нито че подкрепяш тази война. Четенето на руска поезия и гледането на руски филм не ни прави съучастници на Путин, нито на тази отвратителна война. Санкциите и бойкотът са замислени като протест и наказание. Защо сами да си причиняваме това, лишавайки нашите общества от великолепна музика и изкуство?
Изкуството и музиката са мощни инструменти за насърчаване на мира и установяване на връзка между хората. Великолепният жест на руското сопрано Екатерина Губанова, която прегърна украинското сопрано Людмила Монастирска на сцената на Театър “Сан Карло” в Неапол, по време на последното представление на “Аида” на 26 февруари, със сигурност е по-плодотворен.
Бойкотът на руските опери и литература няма да спре танковете на Путин в Украйна. Отмяната на Прокофиев и Пушкин няма да донесе по-бързо мир, а ще създаде още повече разделения. Във време, когато са нужни повече музика и изкуство, за да се свърже нашия свят, вместо да пазим мостовете, ги разрушаваме. Диригентът Туган Сохиев беше до много скоро художествен директор на “Болшой театър” в Москва и на Националния оркестър на Капитолия в Тулуза. Притиснат да избере лагер, той реши да подаде оставка и от двата поста. Два забележителни оркестъра загубиха своя ръководител. Съпътстващите жертви на войната.
В началото на пандемията много азиатци бяха нарочени, че са “създали и пренесли” вируса по целия свят. Видяхме обиди, дори физическа агресия срещу съграждани от азиатски произход, сякаш всеки е отговорен и виновен, поради своя етнически или национален произход, независимо от личната си история. С китайски произход, аз самата бях сочена с пръст на улицата в Ница, придружено от възглас “Корона! Изчезни!”. Често ми се случва да ме обвиняват за всяка грешка, извършена от китаец, включително исторически събития и въображаеми грешки. Видях отблизо това примитивно поведение, неспособно да разграничи хората от идеологиите.
Това поведение беше емблематичното отношение на червените гвардейци по времето на Културната революция в Китай. Те отказваха да разглеждат хората като личности. Новият остракизъм, насочен срещу някои артисти и шедьоври, единствено въз основа на техния руски произход, е повторение на този смъртоносен механизъм.
Нека бъдем единни, за да се борим с истинските виновници, да предложим цялата си подкрепа на украинския народ, нека също така да защитим собствените си сърца от инвазията на злото, като се въздържаме от несправедливостта да осъждаме невинните. Нека не позволяваме на Путин да разруши нашите ценности хуманизъм и универсализъм. Това би му подарило победата!
Свързани статии: Къде е справедливостта, когато уволняват бели класически музиканти, защото не са от малцинствата?
Превод от френски: Галя Дачкова
