- 29 Окт 2026
- 1215
- 0
Автор: Обективно
Европа отново е изправена пред сериозен натиск върху енергийния пазар, след като цената на природния газ се повиши рязко в края на октомври. Докато в Съединените щати газът се търгува за около 3 долара за милион британски топлинни единици (MMBtu), европейските котировки достигнаха приблизително 30–33 долара за същото количество енергия.
Така природният газ на европейския пазар е около 10–11 пъти по-скъп от американския по съпоставима енергийна единица. Разликата подчертава структурното предимство на САЩ, които разполагат с големи собствени ресурси, и уязвимостта на Европа към международните доставки и геополитическите сътресения.
Европейските цени достигнаха най-високите си нива от енергийната криза
На 28 октомври европейският газов бенчмарк TTF достигна за кратко 100 евро за мегаватчас — най-високото равнище от енергийната криза през 2022 г., съобщи Reuters.
Поскъпването е свързано с опасения за нарушения на доставките на втечнен природен газ (LNG) през Близкия Изток, несигурността около морските транспортни маршрути и необходимостта европейските държави да осигурят достатъчно количества за предстоящия зимен сезон.
Пазарът реагира не само на действителните доставки, но и на риска от бъдещ недостиг. Когато купувачите се опасяват, че наличните количества няма да бъдат достатъчни, те са готови да плащат повече, за да си осигурят гориво.
Сравнение на цените на природния газ в САЩ и Европа, източник: LNG Price Index, котировки към 29 октомври 2026 г. Henry Hub — САЩ; TTF — Европа.
За разлика от Европа, САЩ имат мащабен добив на природен газ. Американският пазар разполага с обширна газопроводна инфраструктура и значителни местни ресурси, които позволяват голяма част от потреблението да бъде задоволявано без необходимост от скъп внос.
Достъпът до сравнително евтина енергия е важно конкурентно предимство за американската промишленост. Той намалява разходите на предприятията в химическата индустрия, производството на торове, нефтохимията и други енергоемки отрасли.
САЩ изнасят и големи количества втечнен природен газ, но вътрешните цени продължават да се определят в значителна степен от местното производство, потребление и наличната инфраструктура.
Европа плаща цената на зависимостта от вноса
Европейският енергиен пазар е в различна ситуация. След рязкото намаляване и отказа от руските доставки по тръбопроводи след началото на войната в Украйна европейските държави увеличиха вноса на втечнен газ от САЩ, Катар и други производители.
Този модел осигури алтернативни източници на снабдяване, но увеличи значението на международния пазар и свързаните с него разходи.
Втечненият газ трябва да бъде охладен до приблизително минус 162 градуса по Целзий, транспортиран със специализирани танкери и отново превърнат в газ в приемните терминали. Процесите на втечняване, транспорт и регазификация оскъпяват доставката спрямо газа, който се добива и потребява близо до мястото на производство.
Тези допълнителни разходи обаче не обясняват сами по себе си огромната ценова разлика. Съществена роля играят също ограниченото предлагане, конкуренцията между европейските и азиатските купувачи, запасите и рисковете за доставките.
Азия също се конкурира за скъпия втечнен газ
Европа не е единственият регион, зависим от международните доставки на LNG. Япония, Южна Корея и Китай също купуват значителни количества на световния пазар.
Когато търсенето в Азия се увеличи, доставчиците могат да насочат танкерите към купувачите, предлагащи по-високи цени. Това засилва конкуренцията за свободните количества и може да повиши цените и в Европа.
Геополитическото напрежение в Близкия Изток допълнително усложнява ситуацията. Ормузкият проток е ключов маршрут за световните енергийни доставки, включително за втечнения газ от Катар. Всяко сериозно прекъсване или ограничаване на корабоплаването през него създава риск от недостиг на международните пазари.
Продължителното поскъпване на газа може да има последици далеч отвъд енергетиката. По-високите цени увеличават разходите на промишлените предприятия и могат да намалят конкурентоспособността им спрямо производителите в държави с по-евтина енергия.
Особено чувствителни са производството на торове, химическата промишленост, металургията и други сектори, в които природният газ е основна суровина или значителен енергиен разход.
Част от допълнителните разходи може да бъде прехвърлена върху потребителите чрез по-високи цени на стоките и услугите. В зависимост от договорите, регулирането и националната енергийна политика поскъпването на едро може постепенно да се отрази и върху сметките за отопление и електроенергия.
Важно е да се отбележи, че борсовите котировки не са равни на крайните цени за домакинствата. Те не включват непременно всички разходи за мрежи, снабдяване, данъци и други компоненти на сметките.
