Автор: Евгени Генов за "Гласове "Следвайте ни в Телеграм
Щом в една държава висш служител, дясна ръка и най-приближен чиновник до военния министър, смята, че армията е пълна с вербувани от Русия агенти, но получава солидна чиновническа заплата благодарение именно на тази армия, изводите са поне два. Или въпросният чиновник се е пообъркал, или, че ако твърдението е вярно, тогава държавата е напълно пробита и за закриване.
Ето за какво конкретно иде реч. Директорът на Информационния център на МО, който е настоящ пенсионер, бивш полковник и още по-бивш комунист Владимир Миленски е направил опит да напише статия във ведомствения и подчинен нему лично в. „Българска армия“. Публикацията е от 26 януари, т.г. под заглавие „Срещу България се води информационна война“.
Публикацията със скандалното твърдение, че в армията ни е пълно руски агенти
Естествено, че вътре става дума за Русия. Миленски обича да върти тази плоча постоянно. Ето и дословно прозрението на медийния бос на МО: „Така и сега - организираме се за „борба с дезинформацията“, вместо да кажем, че това е информационна война и трябва да воюваме както се воюва. Вместо това броим жертвите: всичките ни към 30% недостиг на хора в армията са всъщност „убити и пленени“ на информационното бойно поле. Ами, колко живите в строя, са „тежко ранени“ на същото това информационно бойно поле и не сме сигурни на българска страна ли са или на вражеска?“ Край на цитата.
Само заради последните думи Миленски трябва да си отиде и да си гледа пенсията. Да ти липсва една трета от армията, да не можеш да я попълниш и за това да обвиняваш Русия е тотална проява на неадекватност? А тезата е на Тагарев, лансирана от него още когато зае поста. И Миленски сега повтаря като ехо тази мантра, изсмукана от пръстите тагареви, за да усили ефекта. Иначе текстът е пълен с думи като „враг“, „война“, „жертви“ - все в болшевишки стил. Именно така, когато слязъл през 1917 г. от влака на Финландската гара в Санкт Петербург, връщайки се от изгнание, Владимир Илич Ленин започнал да громи враговете на революцията. А по-късно изрича и знаменитото си прозрение: „Който не е с нас, е против нас.“ Та така твърди и сега по ленински другарят Миленски - не знае каква част от родната войска е с нас, на българска страна, и каква на вражеска, сиреч на руска. Да си припомним какво казва цар Борис III на Хитлер по времето на Втората световна война: „Ако изпратя българска войска на Източния фронт, тя ще премине при руснаците заедно с духовата музика!“
По повод скандалното твърдение на Владимир Миленски колегата Спирдон Спирдонов от сайта „Отбрана“ в интервю е задал въпрос на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов как ще коментира този факт. Отговорът на военен №1 е: „Нашите военнослужещи са лоялни на България и изпълняват професионално своите задължения. Аз вярвам на хората в отбраната.“
Друго е по-важно в случая. Министърът на кого вярва повече - на своя любимец или на първия военен в държавата. Не е зле Тагарев да даде обяснение и да отговори на този въпрос в парламента.
Лично за мен винаги е било загадка как подобни личности като Владимир Миленски влизат във властта. А имаше и слухове, когато сглобката се сглобяваше, че ще става зам.-министър на отбраната. Следната снимка дава отговор на въпроса. Тагарев стана министър на отбраната на 6 юни 2023 г. Няколко дни след това назначи за шеф на Информационния център на МО Владимир Миленски.
Четири дни преди да стане министър, тоест на 2 юни, под прозорците на президентството се провежда митинг, организиран от градската десница, която преди години коленичеше пред Радев на същия площад. Протестът е срещу Радев за това, че налагал диктатура, потъпквал демокрацията, искал да установи президентска република и прочее халюцинации. Проявата е съпроводена с освирквания и дюдюкания по адрес на държавния глава, който е и върховен главнокомандващ на българската армия. Сред протестиращите на първа линия са Владимир Миленски и Мустафа Емин - виждат се зад репортерката вляво. Именно този Емин, който също след протеста стана съветник на военния министър, но подаде оставка заради скандала, който предизвика в „Пирогов“.
Та ето откъде Тагарев „набира“ кадри за екипа си, за да управлява МО. А пред журналисти лъже без да му мигне окото, че работи много добре с президента, контактуват и се чуват редовно. Колко редовно, бе Тагарев? Когато обещаваш да даряваш за Украйна и изпразваш складовете на войската, питаш ли го, а? Затова ли засекретяваш всичко, а то е купено с народни пари. Нали знаеш, че един ден тайната ще падне и все някой ще попита кой разреши и кой носи отговорност?
Колективните решения на МС и Народното събрание, зад които се криеш, няма да изтрият позора от теб. Че Миленски идва от площада, си личи и от площадния език, който ползва в негови постове във Фейсбук. Като нарича членовете на комитета „Воини за мир“ с председател бившият началник на Генщаба генерал Цветан Тотомиров „говнояди“, текезесари и т.н. А в обществения инициативен комитет членуват известни и авторитетни имена на офицери и генерали от близкото минало.
Подобни реплики и фрази могат да се видят и в други постове, този път за президента.
Площадният манталитет на директора на Информационния център на МО е пренесен и в неговите лични постове във Фейсбук
Но вместо да се занимава с глупости, шефът на информационния център да си отговори на въпроса: законно ли заема длъжността? Ама наистина много внимателно да си отговори, за да не се окаже после, че може да се наложи да връща заплати. Не твърдя нищо. Само питам.
А сега нещо лично, колкото и да не ми се иска, но обстоятелствата ме принуждават да го споделя. Разбрах, че Владимир Миленски бил особено разярен и започнал лов на вещици в подопечната му служба след последната ми публикация в „Гласове“ за издънките на Тагарев като министър и неговите като шеф на Информационния център на МО. Провел разследване, искал да наказва сурово за изтекла информация. Особено за списъка със сини шамани за интервюта и отразяване във военните медии, заповядан от него, който „Гласове“ публикува. Искал да знае как е попаднал в сайта.
Понеже е пенсионер, ще му опресня паметта. Въпросният списък бе спуснат от самия него още през средата на ноември, миналата година. И бе закачен в една от стаите на редакцията на „Българска армия“ на видно място от колега, който го донесе, а аз си го снимах. Това е.