С гигантски манипулации Асен Василев стъкми бюджет за еврозоната, който ще доведе до тежки сътресения за икономиката ни

С гигантски манипулации Асен Василев стъкми бюджет за еврозоната, който ще доведе до тежки сътресения за икономиката ни

Свързани текстове: Кабинетът изхарчил 11 млрд. лв. през декември, но дефицитът е 2.8%

Привидно Василев сякаш върза бюджет 2023. Реално – направи всичко на пастет

Новината, че бюджетът за миналата година е приключил с дефицит от 2.2% спрямо брутния вътрешен продукт, измерван по методиката, която се прилага при оценка за влизане в еврозоната, пристигна в края на вчерашния работен ден. По традиция такива данни се оповестяват в края на първия работен ден от месеца, следващ този, за който се представя отчетът. Добра новина за правителството е също, че и според местната методика – така наречената „касова основа“, бюджетният дефицит също е под 3% спрямо БВП – 2.8%. 

Всъщност, бюджетът е бил толкова добре, че се наложило в последния работен ден на миналата година правителството да сложи в набирателни сметки 1.4 милиарда лева (0.73% от БВП), с които да подсигури инвестиционната програма за тази година. Тези 1.4 милиарда, макар и да не са изхарчени, се осчетоводяват като разход за инвестиции, което означава две неща. Първо, макар и да не са изхарчени, ще раздуят обема на инвестиционните разходи за миналата година. Второ, прикриват огромни вътрешни размествания и прихващания, без които дефицитът можеше да се окаже на границата от два процента спрямо БВП. Толкова добър резултат не желае и самият Василев, защото нещата ще изглеждат прекалено чудесни и прекрасни и ще стане ясно, колко гигантски са манипулациите. 

Само преди два месеца данните към 30 септември показваха, че при ДДС и при данък „Печалба“ неизпълнението на приходите вече е по един милиард лева и до края на годината се очертава да стигне по 1.5 млрд. лв. за всеки от двата данъка. Това се получаваше при проста екстраполация на стойностите за събрани средства през първите девет месеца. Със сигурност в бюджета не са постъпили и 1.7 млрд. лв. от друг данъци, на които се разчиташе да влязат от облагане на транзитния газ към Македония, Сърбия и Унгария, защото управляващите отстъпиха, когато Унгария ни постави вето за влизане в Шенген. 

Изведнъж, в края на годината излиза, че държавата е компенсирала фактическо неизпълнение на приходите с два милиарда от първото деветмесечие, предотвратявайки недосъбирането на още един милиард в последните три месеца на годината и е изнамерила над един милиард допълнителни приходи да компенсира отказа от транзитна такса.  С други думи извънредното усилие, проявено през последните два месеца, е донесло около четири милиарда лева при равни други условия.

Това не звучи убедително, защото предполага по-добра работа на приходната администрация. Самият Василев вече включи обяснението, че преди да дойде на власт нещата били зле, но след третото му пришествие като финансов министър и реставрацията на Румен Спецов, НАП заработили и останали проблемни само несъбраните приходи от внос през първото полугодие, но за тях отговаряла Агенция „Митници“. 

Данни на Министерство на финансите обаче показват, че вече трета година подред ефективността на приходните администрации, мерена като събираемост (данъчни приходи към БВП) пада. Още по-съмнително става като имаме предвид изключително слабите данни за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие – едва 0.4% растеж и очакването, че четвъртото ще бъде още по-лошо. 

Обикновено системата на държавните приходи работи така – икономиката си има своя динамика – повече продукция – повече печалби, повече доходи, повече данъци. Ако износът дръпне, страда ДДС, но се компенсира с корпоративен и подоходен данък. Ако вносът скочи, чудесно, защото това значи повече ДДС. Свиването на икономиката обратно – вещае понижение на данъчните приходи, освен ако не е придружено с инфлация. 

Да се твърди, че приходната администрация работи по-малко зле през втората половина на годината и затова събира повече, е приказка за баламурници, когато си дадем сметка, че икономиката по всички показатели се забавя и генерира безработица, а инфлацията спада.  

Много по-вероятно е държавата да се е обърнала към старите си трикове за изтупване на брашнения чувал – забавяне на възстановяването на ДДС над законовите срокове, притискане на бизнеси да внасят авансово корпоративен данък и други мерки, за които в средите на счетоводители и данъчни адвокати се говори открито.

„Гласове“ попита Националната агенция за приходите каква е стойността на невъзстановения в законов и в извънзаконов срок ДДС, но не получихме отговори. 

Не трябва да забравяме също, че в черновата на данъчните закони Асен Василев възнамеряваше да обложи и провизиите, които банките заделят върху своите печалби, което си е чиста проба събиране на корпоративен данък от печалба, която още не е обявена и сам потвърждава нагласите да се търсят приходи дори там, където ги няма. 

Общият натиск да се изземе повече, без значение как се представя икономиката и да се мачкат самите разходи, може да е сработил толкова добре, че не просто да компенсира четирите милиарда по-малко приходи, но да е осигурил и пети милиард, който правителството да внесе в набирателна сметка и да го нарече инвестиционен разход. 

Това обаче показва скъсването на бюджета с икономическите реалности. Бюджетът на държавата отново, както при управлението на Симеон Дянков се е превърнал в самоцел, вместо да е инструмент за диагностика на икономиката и за въздействие върху нейното състояние, Василев го е превърнал във фирмен баланс със който да се хвали. 

Пример затова е изземването на близо милиард от Българския енергиен холдинг и в същото време одобрението за няколко милиарда държавни гаранции по негови инвестиционни проекти. Чиста проба скриване на проблем на публичните финанси като се прехвърли върху държавна компания. Разликата е, че нейните проблеми не се гледат при оценяване на бюджета и готовността ни за еврозоната.

Наличието на спестявания в разходите за издръжка показва, че държавата не може да си похарчи парите и може би обяснява защо така смело се тръгва с инвестиционнте проекти за над 12 милиарда лева. Видимо е, че в хода на годината няма да се намерят достатъчно строители и изпълнители, нито пък доставчици на техника за да се изпълнят всички проекти, за които иначе са обещани пари и в края на 2024 година ще видим ново неизпълнение на капиталовата програма.  

През 2024 година обаче ще постъпят по-малко приходи от корпоративен данък, защото държавата е прибрала част от дължимото за тази година в последните седмици на миналата и ако не приложи същия натиск върху бизнеса и след 11 месеца, то по данък печалба може да видим разрив на постъпленията. Не че ще има някакво значение. Тогава ще е ясно дали ще влезем в еврозоната.

Лошото е, че усилието за една сгрешена външнополитичска цел създава проблеми днес, когато икономиката е под натиск и вместо да бъде подкрепена, от нея се изсмуква ликвидност. Показва също, че вместо да се учим от собствените си грешки, съзнателно ги повтаряме. 

 

 

Коментари

  • фингуру

    03 Яну 2024 16:20ч.

    Че БЕХ и другите държавни корпоративни крадци, като напр. няколко фирми за магистрали трябва да фалират е повече от ясно. Въпроса е къде ще отиде базата им от активи. Че Василев провежда офанзивна данъчно приходна политика, но без да счупи много пазарния модел също е ясно. Задачата на Василев е да ни вкара в дигиталния евро тоталитаризъм, където абсолютните баланси нямат никакво значение. Там се краде с мултипликатори, с обезценяване и безстопанственост. Там дълговете имат само относително знапечение. НЕслучайно Василев твърди, че дълг трябва да се гледа, като процент спрямо БВП, а не в пари. Школата на икономистите след 1972 г не работят в твърди числа. Те работят с разтегливи числа и понятия. Време е този въпрос да се постави ясно и да решим дали искаме да сме част от свят базиран на "разтегливи линийки и понятия" или в свят на твърди метрики и ясни послания. В единия свят дълга се мери в пари, индексирани с инфлация, а в другия - с проценти спрямо БВП. Избирайте.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Еврокомисар

    03 Яну 2024 16:26ч.

    Първа стъпка е еврото, после следват CBDC и дигиталната идентичност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фингуру

    03 Яну 2024 16:36ч.

    Не съм съвсем убеден. CBDC вече са тук. На български това са електронните ваучери и всякакви други инструменти за отложено пазаруване. CBDC представлява по същество финансово-социален инженеринг, т.е. инструментите на финансовият инженеринг за целите на социалнито инженерство, т.е. превъзпитание. Всякакъв вид ваучери, целеви пари и помощи, договори за допълнителни придобивки (т.е. гарантирано платени, но не гарантирано използвани) като напр. здравни застраховки, мултиспорт карти и прочеее "office perks" са всъщност отложени продажби. Това по същество са финансови инструменти - опции. Това са пари, "заключени" в конкретно потребление. Това "заключване" всъщност е ограничаващо и целта е "превъзпитание". Целта е социален инженеринг. Финансиализирането на битови дейности представлява превъзпитание. CBDC = финансово-социален инженеринг

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Няма да ви излезе пъзела, момчета

    03 Яну 2024 16:51ч.

    Единния световен интернет с общо адресно пространство няма да е вечен. А без това всичките останали простотии са без значение. Бадева началниците ви взеха такъв рязък завой преди половин век. Можеше вече да има колония на Марс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фингуру

    03 Яну 2024 17:13ч.

    Интернет НЕ Е с единно адресно пространство. Интернет е базова връзка, но ресурси свързани с интернет има и извън неговото "адресно пространство", вкл. DNS системата на иканн, която всъщност вече е компрометирана. В модерният онлайн свят по-скоро може да се говори за свързаност, не за "интернет". Напр. фейсбук е по-скоро LAN мрежа, отколкото интернет. Но ще спра само до този бутафорен пример.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фингуру

    03 Яну 2024 20:24ч.

    Ето за по-любознателните ...minfin.bg/upload/56730/NAREDBA__7_ot_9072003_g_za_usloviqta_i_reda_za_izdavane_i_otnemane_na_razreshenie_za_izvarshvane_n.pdf (2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Ваучери за храна на хартиен носител не могат да бъдат ползвани: 1. като разплащателно средство за покупката на вино, спиртни напитки, пиво, тютюневи изделия (цигари, пури, пурети, тютюн за лули, тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане и др.); 2. за замяната им срещу пари. (3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Ваучери за храна на електронен носител се издават само от лица, получили разрешение от министъра на финансите да осъществяват дейност като оператор. (4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Ваучери за храна на електронен носител не могат да бъдат ползвани за: 1. покупката на вино, спиртни напитки, пиво, тютюневи изделия; 2. теглене на пари в брой, замяната им срещу пари, прехвърляне на средства по друга сметка. Жив комунизъм - купон до полуда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • онуфри

    03 Яну 2024 16:57ч.

    Не, няма да има "тежки сътресения за икономиката ни", защото след приключване на плана на Василев ние няма да имаме икономика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    03 Яну 2024 17:44ч.

    .................Но стълбовете на енергото ще останат и ще поемат крадците !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Василев няма образование за финанси

    03 Яну 2024 17:08ч.

    Някакво икономическо доколкото знам, но не и финанси. А това си е отговорно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Клаус Шваб

    03 Яну 2024 18:26ч.

    4-та индустриална революция, е напълно кошмарен свят, в който изкуственият интелект ще управлява всичко, обществото ще е наблъскано в цифрови концлагери, наричани „умни градове“

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CBDC

    03 Яну 2024 19:09ч.

    Кошмарен да, неприятен, хмм.. Идеята е в контролът върху желанията. Ако успеят са контролират желанията, то експериментът става успешен, тъй като ще могат да ги планират и изпълняват предварително. Т.е. дядо коледа ще знае какво искаме за коледа преди да сме си го помислили дори. Въпросът е това хубаво или лошо е и кое всъщност ни прави щастливи - подаракът или положителната изненада? Истината е, че контрол върху желанията е кошмар, заради липсата на неизвестност, на случайност. Заради липсата на Дух, заради липсата на усещането за Чудо, за Бог. Предопределеното щастие не е щастие, а кошмар. Клаусшабците вървят в много погрешна античовешка посока и това неминуемо ще има последствия. Последствия по-лоши от смъртта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищо подобно няма да успеят да направят

    03 Яну 2024 22:12ч.

    Те бушоните си не знаят да сменят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спасов

    04 Яну 2024 1:55ч.

    Абсолютно съм съгласен аргументите на автора. Дянков номер 2. Съвсем основателни са съмненията за ДДС, но според мен има и други задържани плащания и то в значителни размери. Ако приемем максимата, че бюджета е изразител на държавната политика и познавайки каква е тя, то не бива да се изненадваме от тези стъкмистики. Но е нагло. Държавата се превърна в едно нагло чудовище, което лъже своите граждани за всичко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бдителна

    05 Яну 2024 13:11ч.

    Какво можеш да очакваш от един български Харвардец,учил,недоучил и с голямо самочувствие.Прави нещо,ама и той не знае какво.Един солиден студент от УННС щеше да ни свърши по-добра работа,ама тези нали Байдън ги посочи,особено недоразумението Кирчо,и се издигнаха до върха.На българския народ все такива му стропясват на главата.Каквото каже посолствоТ0.Вече сме поредния щат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • юдомасонската маастрихтска мафия

    06 Яну 2024 10:10ч.

    Еврото убива Европа. - https://ria.ru/20240106/evro-1919846548.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи