- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 03 Яну 2024
- 5689
- 15
Свързани текстове: Кабинетът изхарчил 11 млрд. лв. през декември, но дефицитът е 2.8%
Привидно Василев сякаш върза бюджет 2023. Реално – направи всичко на пастет
Новината, че бюджетът за миналата година е приключил с дефицит от 2.2% спрямо брутния вътрешен продукт, измерван по методиката, която се прилага при оценка за влизане в еврозоната, пристигна в края на вчерашния работен ден. По традиция такива данни се оповестяват в края на първия работен ден от месеца, следващ този, за който се представя отчетът. Добра новина за правителството е също, че и според местната методика – така наречената „касова основа“, бюджетният дефицит също е под 3% спрямо БВП – 2.8%.
Всъщност, бюджетът е бил толкова добре, че се наложило в последния работен ден на миналата година правителството да сложи в набирателни сметки 1.4 милиарда лева (0.73% от БВП), с които да подсигури инвестиционната програма за тази година. Тези 1.4 милиарда, макар и да не са изхарчени, се осчетоводяват като разход за инвестиции, което означава две неща. Първо, макар и да не са изхарчени, ще раздуят обема на инвестиционните разходи за миналата година. Второ, прикриват огромни вътрешни размествания и прихващания, без които дефицитът можеше да се окаже на границата от два процента спрямо БВП. Толкова добър резултат не желае и самият Василев, защото нещата ще изглеждат прекалено чудесни и прекрасни и ще стане ясно, колко гигантски са манипулациите.
Само преди два месеца данните към 30 септември показваха, че при ДДС и при данък „Печалба“ неизпълнението на приходите вече е по един милиард лева и до края на годината се очертава да стигне по 1.5 млрд. лв. за всеки от двата данъка. Това се получаваше при проста екстраполация на стойностите за събрани средства през първите девет месеца. Със сигурност в бюджета не са постъпили и 1.7 млрд. лв. от друг данъци, на които се разчиташе да влязат от облагане на транзитния газ към Македония, Сърбия и Унгария, защото управляващите отстъпиха, когато Унгария ни постави вето за влизане в Шенген.
Изведнъж, в края на годината излиза, че държавата е компенсирала фактическо неизпълнение на приходите с два милиарда от първото деветмесечие, предотвратявайки недосъбирането на още един милиард в последните три месеца на годината и е изнамерила над един милиард допълнителни приходи да компенсира отказа от транзитна такса. С други думи извънредното усилие, проявено през последните два месеца, е донесло около четири милиарда лева при равни други условия.
Това не звучи убедително, защото предполага по-добра работа на приходната администрация. Самият Василев вече включи обяснението, че преди да дойде на власт нещата били зле, но след третото му пришествие като финансов министър и реставрацията на Румен Спецов, НАП заработили и останали проблемни само несъбраните приходи от внос през първото полугодие, но за тях отговаряла Агенция „Митници“.
Данни на Министерство на финансите обаче показват, че вече трета година подред ефективността на приходните администрации, мерена като събираемост (данъчни приходи към БВП) пада. Още по-съмнително става като имаме предвид изключително слабите данни за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие – едва 0.4% растеж и очакването, че четвъртото ще бъде още по-лошо.
Обикновено системата на държавните приходи работи така – икономиката си има своя динамика – повече продукция – повече печалби, повече доходи, повече данъци. Ако износът дръпне, страда ДДС, но се компенсира с корпоративен и подоходен данък. Ако вносът скочи, чудесно, защото това значи повече ДДС. Свиването на икономиката обратно – вещае понижение на данъчните приходи, освен ако не е придружено с инфлация.
Да се твърди, че приходната администрация работи по-малко зле през втората половина на годината и затова събира повече, е приказка за баламурници, когато си дадем сметка, че икономиката по всички показатели се забавя и генерира безработица, а инфлацията спада.
Много по-вероятно е държавата да се е обърнала към старите си трикове за изтупване на брашнения чувал – забавяне на възстановяването на ДДС над законовите срокове, притискане на бизнеси да внасят авансово корпоративен данък и други мерки, за които в средите на счетоводители и данъчни адвокати се говори открито.
„Гласове“ попита Националната агенция за приходите каква е стойността на невъзстановения в законов и в извънзаконов срок ДДС, но не получихме отговори.
Не трябва да забравяме също, че в черновата на данъчните закони Асен Василев възнамеряваше да обложи и провизиите, които банките заделят върху своите печалби, което си е чиста проба събиране на корпоративен данък от печалба, която още не е обявена и сам потвърждава нагласите да се търсят приходи дори там, където ги няма.
Общият натиск да се изземе повече, без значение как се представя икономиката и да се мачкат самите разходи, може да е сработил толкова добре, че не просто да компенсира четирите милиарда по-малко приходи, но да е осигурил и пети милиард, който правителството да внесе в набирателна сметка и да го нарече инвестиционен разход.
Това обаче показва скъсването на бюджета с икономическите реалности. Бюджетът на държавата отново, както при управлението на Симеон Дянков се е превърнал в самоцел, вместо да е инструмент за диагностика на икономиката и за въздействие върху нейното състояние, Василев го е превърнал във фирмен баланс със който да се хвали.
Пример затова е изземването на близо милиард от Българския енергиен холдинг и в същото време одобрението за няколко милиарда държавни гаранции по негови инвестиционни проекти. Чиста проба скриване на проблем на публичните финанси като се прехвърли върху държавна компания. Разликата е, че нейните проблеми не се гледат при оценяване на бюджета и готовността ни за еврозоната.
Наличието на спестявания в разходите за издръжка показва, че държавата не може да си похарчи парите и може би обяснява защо така смело се тръгва с инвестиционнте проекти за над 12 милиарда лева. Видимо е, че в хода на годината няма да се намерят достатъчно строители и изпълнители, нито пък доставчици на техника за да се изпълнят всички проекти, за които иначе са обещани пари и в края на 2024 година ще видим ново неизпълнение на капиталовата програма.
През 2024 година обаче ще постъпят по-малко приходи от корпоративен данък, защото държавата е прибрала част от дължимото за тази година в последните седмици на миналата и ако не приложи същия натиск върху бизнеса и след 11 месеца, то по данък печалба може да видим разрив на постъпленията. Не че ще има някакво значение. Тогава ще е ясно дали ще влезем в еврозоната.
Лошото е, че усилието за една сгрешена външнополитичска цел създава проблеми днес, когато икономиката е под натиск и вместо да бъде подкрепена, от нея се изсмуква ликвидност. Показва също, че вместо да се учим от собствените си грешки, съзнателно ги повтаряме.
