Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
„Сърцето на тази партия е антикорупцията“, „Сбърках с преценката си за кметовете – не защото сигнализираха за корупция, а защото не ми се обадиха да кажат“, „никой от нашите дарители не получава обществени поръчки“. Това са само част от изказванията по време на пресконференцията, на която Кирил Петков обяви, че напуска ръководството на „Продължаваме промяната“ и подава оставка от поста си като народен представител.
Съоснователят и съпредседател на партията подаде оставка, след като разпространен звуков файл – претендиращ да е автентичен – сочи към участие в корупционни схеми на ключови функционери в „Продължаваме промяната“. Най-после формацията започна да се държи като класическа политическа сила: изниква скандал, прави се жертвоприношение и се очаква обществото да оцени жеста като очистителна реакция.
По-наблюдателните разпознаха, че се случва нещо сериозно още вчера, когато коалиционните партньори от „Да, България“ посъветваха ПП да преразгледат кадровата си политика. Промяната в тона стана видима в новата линия на обяснения, подета от лидерите Кирил Петков и Асен Василев. Вече не се говори за репресии от страна на държавата – както при случая с митническата шефка Петя Банкова. Няма и риторични въпроси от типа „защо сега?“ или „не обслужва ли това Москва?“. Най-яростните поддръжници, които обичат „на инат“, този път не питат: „изслушахте ли целия запис?“ – както при четиричасовото мъчение от 2023 г., когато се разбра, че ще има незаконни чистки в администрацията и службите ще се ръководят с одобрение от чуждо посолство.
Случващото се не е необичайно за региона. Фирми „помагат“ с пари и логистика, после партията използва властта си, за да им осигури бизнес. Впечатляващото е, че ПП вземат само 6% от стойността на обществените поръчки – при положение че още в първия мандат на ГЕРБ „цената“ е надхвърляла 20%. Вечната дилема е: изпълнителят работи почти без печалба или икономисва за сметка на качеството – и пътищата се ремонтират по три пъти. На този фон „Продължаваме промяната“ изглеждат като стартъп, който се опитва да пробие на корупционния пазар, подбивайки цените на утвърдените играчи.
Защо скандалът е толкова голям
Записът, коалиционният натиск и оставката на Петков бележат края на медения месец за ПП. Широката публика отдавна възприема Петков, Василев, Бориславова и Денков като комбинатори с малко повече късмет. Но вече дори симпатизантите и партньорите им разбират: ПП е политическа формация, зависеща от човешкия фактор и подвластна на същите страсти и изкушения, както всички останали.
„Продължаваме промяната“ не е антикорупционна партия. Това е партия, която се представя за борец с корупцията, но реално просто се бори за дял от нея. Кирил Петков напуска, но споменатите в записа остават.
Миналото вече е дало примери за истинската същност на ПП. Версията на Плана за възстановяване и устойчивост, изготвена от тях, предвиждаше стотици милиони за бизнес, свързан с един от основните им дарители. Да, дарител, който според Петков не участва в обществени поръчки – но същият щеше да усвои стотици милиони, за да заеме пазарна позиция в енергетиката, реформирана по начин, който разделя обществото и до днес.
ПП се заиграха с адвокатско лоби, поверявайки му дела за милиарди, въпреки че нямаше нужния капацитет. Адвокатски кантори без опит в международни арбитражи получиха възможност да представляват страната по ключови казуси.
Две години по-късно правителството, ръководено от Василев, саботира защитата на държавата в делото, заведено от Nexo срещу България, по което се искат 5 милиарда лева. Служители на компанията даряват по 5-цифрени суми на „Да, България“, а в замяна Министерството на финансите започва проект за достъп до кеш чрез банкомати за притежатели на криптовалути.
И в двата случая ПП твърди, че пести средства на бюджета и подобрява бизнес средата. Но дали думите им издържат елементарен тест за целесъобразност? Ако делата срещу държавата са за милиарди, оправдано ли е да се пестят няколко милиона за юридическа защита?
Малцина следят упадъка в Национална компания „Железопътна инфраструктура“, започнал при транспортните министри на ПП. Темпото на изграждане на железопътни трасета е пет пъти по-бавно, България изпада от конкуренцията по коридор 10 и изостава критично с коридор 9.
Колцина разбраха, че при променящ се климат и намаляващи водни ресурси лидерите на ПП настояваха за дългосрочни договори, по които България да гарантира води от Места и Арда за гръцкото земеделие – рискувайки бъдещ достъп до собствени води?
Може би лидерите на ПП не вършат всичко това, защото са корумпирани. Може би просто са некомпетентни. Проблемът е, че българският народ отраства с модела „да минеш тънко“. Герои като Бай Ганьо, Андрешко, изедниците, срещу които Хитър Петър се бори, формират инстинкт за оцеляване и разбиране на интереса – дори при липса на висока интелигентност.
Историческата вина на „Продължаваме промяната“
ГЕРБ вече се държи така, сякаш ПП са политически труп и се готви да „оглозга“ „Да, България“ – било чрез нова коалиция, било като я запрати в безвластието на вечната опозиция. Поведението на Борисов напомня на времената, когато властта му бе безапелационна. Назначенията на калинки се завръщат – и вече никой не си прави труда да ги оправдава. Просто се назначават „свои хора“.
На този фон ПП не са нещо различно. Те просто изгубиха години от политическото развитие на България. Заблудиха мнозина, че могат да блокират системата, за да изчистят корупцията – нещо като „няма да мием чинии, за да не ги счупим“. После легитимираха дилемата: кое е по-добре – компетентни крадци или честни некадърници? А сега виждаме, че не са нито едното, нито другото.
Но най-голямото им провинение е, че измамиха надеждата, че политиката може да се прави почтено. И заради това на следващите избори, ако са предсрочни, вероятно ще станем свидетели на още по-ниска избирателна активност.