Русия и Западът: четвъртият кръг на спиралата

Историята е преди всичко вечно повторение, твърдят някои философи. Историята не се движи в кръг, опонират други, а по спирала, защото никога не се повтаря, а навлиза във всяки нов кръг с различна форма, но нищо не се повтаря по същия начин. Може да се твърди, че тази философска трактовка, отнесена към отношенията Русия – Запад, за периода от 20-те години на ХХ до началото на 30-те от настоящия век, действително е движение по спирала, чийто кръгове не се повтарят по форма и средства за въздействие, но са аналогични по преследваната цел. 

От тази гледна точка могат да се обособят четири кръга от спиралата на отношенията Русия-Запад.

През юли 1918 г. се създава Съветска Русия на по-голяма част от територията на бившата руска империя. Месец-два след това десет държави от Антантата и четири от Четворния съюз започват военна интервенция срещу Съветска Русия, което е първият кръг от спиралата на отношенията ѝ със Запада през посочения период. Главната цел на интервенцията, според известния историк Н. С. Кирмел, е не толкова желанието да се помогне за извеждане на Чехословашкия легион, да се предотврати разрастването на болшевишката революция и да се намалят загубите от извършената национализация чрез изземване на руски природни ресурси, колкото да се „отслаби страната като бъдещ икономически и политически конкурент чрез разделянето ѝ на редица самостоятелни държавни образувания”.

След почти тригодишни опити военната интервенция не успява да постигне основната си цел. Причина за това са успехите на Работническо-селската червена армия, несъгласуваността в действията на участващите в интервенцията и възникналото недоволство в страните-интервенти. 

Първият кръг от спиралата е неуспех за Запада. Русия не само че не е разделена, но с активното ѝ участие през 1922 г. се създава СССР, т.е. обединява се по-голямата част от земите на бившата руска империя, но под друга форма и с друго съдържание.

Само след около две десетилетия изградените в СССР две мощни индустриални образования, Донецкото и Уралското, определили стремителната индустриализация на страната, не на шега започват да тревожат Запада. Трябва да се предотврати по-нататъшното укрепване на СССР и като индустриален конкурент, и като идеологически противник. Намира се и изпълнител на този замисъл – Хитлеристка Германия. Разрешили ѝ да завладее почти цяла Европа, тя се възползва от промишлената и военна мощ на покорените държави. Сред тях са шест съюзника, шест страни със съглашателски правителства и почти всички окупирани държави. Впрочем последните две групи изпращат свои контингенти във войната срещу СССР с общ състав около 1.8 млн. души.

След изключване на СССР от Обществото на народите и обявяването му за агресор за войната с Финландия, за ръководителя на СССР Й. Сталин е съвършено ясно, че не може да разчита на съюзници при очертаващата се война в Европа и, ако бъде извършено още едно нападение от страна на СССР или се даде повод за война, с него ще бъде свършено. Той ще се изправи сам срещу обединения Запад и ще бъде унищожен.

Затова е изключително важно да се обезсили определението „агресор”, което в очертаващата се война може да стане, само ако СССР е жертва и ако агресорът заплашва бъдещите съюзници. Защото само така СССР би имал съюзници, би получил военна и икономическа помощ, би постигнал победа и би запазил съществуването си. В това е същността на замисъла на Сталин за началото на неминуемата война с Германия. Именно този замисъл определя същността на действията му до и в началото на войната и именно той е в основата на бъдещата военна победа над мощната германска армия.

Сталин постига целта си. Битката с Германия се води съвместно с Великобритания и САЩ, които оказват на СССР политическа подкрепа и значителна материална помощ. Тя обаче не се предоставя от грижа за съдбата му, а защото съюзниците имат интерес от сътрудничество с него. Ако Германия победи, ще стане най-опасният им конкурент, а СССР, дори да победи, ще бъде разорен и следователно контролируем и неопасен.

Всеки от съюзниците преследва своите интереси. Целта на СССР е да се запази като самостоятелна страна,  Великобритания трябва да съхрани империята си, а на САЩ войната е необходима за постигане на национална (окончателно излизане от „голямата депресия”) и геополитическа цел - отстраняване на Япония като конкурент в Тихоокеанския регион, елиминиране на Германия, възпиране и контрол на СССР и формиране на Pax Americana вместо Pax Britannica. След войната САЩ осъществяват целите си, но не и Великобритания, а това, което постига СССР, съюзниците изобщо не са го допускали.

Така при втория кръг на спиралата целта на Запада също не е постигната, тъй като СССР не само че не е разорен до необходимата степен, но излиза и по-силен от преди войната.

Между СССР/Русия и Запада започва Студена война. В хода ѝ на Запада се налага да се съобразява с мощта на своя противник, но това не означава отказ от основната цел. Необходим обаче е нов подход и прилагане на нови средства за организиране на следващата интервенция. Едно от тях е създаване на военно-политически съюз, т.е. на НАТО. Характерно е, че пряк военен сблъсък между страните се изключва – той става недопустим при създаденото вече ракетно-ядрено оръжие.

Периодът 1946-91 г. се характеризира с остра борба между двете страни, завършила с победа на Запада и положила

началото на третия кръг от спиралата – на 26 декември 1991 г. СССР се разпада.

Русия, като федерация, обединила над 190 народности, от които русите са 80%, започва да съществува самостоятелно, а отношенията между нея и Запада придобиват черти, характертерни за отношението на победител към победен.

През 90-те години на ХХ век Западът има реална възможност да осъществи отдавнашната си мечта за нейното разделяне и той не закъснява да се възползва от нея. Започва да реализира добре премислена икономическа стратегия– друг реален път няма, защото Русия притежава ракетно-ядрения потенциал на СССР.

Същността на стратегията се състои в следното: Русия разполага с много и разнообразни природни ресурси, за добиването на които Западът ще помогне с технологии и оборудване, ще закупува добитите суровини, ще ги преработва, а Русия ще купува промишлените му стоки с получените средства от продажбата на суровините. Идеална стратегия, която постепенно и неотклонно обрича Русия на все по-голямо научно и промишлено изоставане и я превръща в неизчерпаем източник на суровини, в огромен пазар на развития Запад и в напълно зависима страна.

Същевременно Русия е поставена под пълен контрол от Запада в лицето на САЩ - негови представители заемат възлови места в почти всички важни административни, промишлени и дори военни и разузнавателни звена. На практика Русия губи суверенитета си и загърбва националните си интереси. Тогавашния външен министър Козирев заявява, че Русия няма национални интереси, а нейните интереси са интересите на САЩ. Или провикването на първия руски президент в Конгреса на САЩ през юни 1992 г. „Боже, благослови Америка” и това след като преди него президентът Буш-старши благодари на Бога и на американския народ за победата над СССР/Русия в Студената война. Заслуга на президента Елцин е това, че отхвърля разделянето на страната на няколко отделни републики и затова гробът му е покрит с мраморно  руско знаме.

За патриотично настроената част от руската общественост загубата на суверенитет е недопустима и оскърбителна и рано или късно краят на това снишаване пред САЩ ще дойде. Това става след 16 години. В речта си на 10 февруари 2007 г. по време на Мюнхенската конференция за сигурност руският президент обяви, че еднополюсният свят, изграден от САЩ, е неприемлив за Русия и че тя ще отстоява националните си интереси.

С тази реч започва четвъртия кръг на спиралата. За разлика от първите два Русия прие изпреварваща стратегия на действие с цел париране на предполагаемите ходове на Запада. Още през следващата 2008 г. Западът организира локален конфликт с Грузия. Резултатът е създаване на две руски бази на сухопътните войски  – 4-та в Южна Осетия и 7-ма в Абхазия.

С далечен замисъл е създаването от САЩ на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" в Ирак и Сирия. Русия се отзова на молбата на Сирия за оказване на помощ и дислоцира в страната ограничен военен контингент. След няколко години ИДИЛ почти е неутрализиран, а днес Русия разполага в Сирия с военновъздушна в Хмейним, военноморска в Тартус и вертолетна база в Камишли.

Последва войната за Нагорни Карабах, където отново се наложи руска намеса и там се настани миротворчески контингент. Русия, чрез ОДКБ, предотврати замислените от Запада цветни революции в Казахстан и Беларус. Всичко това доведе да увеличаване на напрежението със Запада. То се изостря след след насилствената смяна на властта в Украйна през февруари 2014 г., организирана от САЩ и някои съюзници от НАТО и довела до политическото им настаняване в страната.

Отвъд Океана решават, че е необходимо да започнат и военно усвояване на украинската територия. Началото е поставено през 2013 г. в Крим с подготовка на база за настаняване на части от ВМС на САЩ/НАТО в Севастопол с идея извеждане на Черноморския флот от Крим и блокиране излаза на Русия към Средиземно море.

Реакцията на Русия е известна - през март 2014 г. Крим става руски, а на югоизток се отделят части от Донецка и Луганска области, самопровъзгласили се за независими републики.

След 2007 г. Западът започна активно да преследва познатата цел - икономическо, военно-промишлено и военно изтощаване на Русия. В икономическо отношение вече са наложени около 12 000 санкции във всички възможни сфери. Всеобхватен е стремежът на Запада за изолация на Русия, за забрана на търговия с нея, забраняват се посещения в Русия и от нея на Запад и дори американските посланици агитират чуждестранни лидери да не се снимат с руски държавни ръководители. Всичко това означава, че четвъртият кръг придобива глобален обхват.

Постепенно на преден план излиза военният компонент. На САЩ им трябва крупна военна сила, с която Русия да има изтощителен конфликт. За такава е избрана Украйна и затова тя грижливо е подготвяна за бъдещата си роля повече от десетилетие.

Особено опасна за Русия става подготовката на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и желанието на страната за членство в НАТО. Освен като военен фактор, от русофобска Украйна произтича реална опасност и от 30-те биолаборатории на Пентагона, в които се създават опасни вируси, предназначени за бързо и ефективно поразяване на руския геном и се разработват методи и средства за пренасянето им. Опасност произтича и от желанието на Украйна да разработи ядрено оръжие, изследвания за което се извършват в институтски лаборатории в Киев, Харков и Запорожката АЕЦ.

Желаейки да предотврати очертаващата се опасност, през декември 2021 г. Русия предлага проектодоговор на САЩ и проектоспоразумение на НАТО за създаване на система за взаимна сигурност в Европа и предупреждава, че при отказ сама ще се погрижи за собствената си безопасност. САЩ и НАТО отказват да преговарят по предложените документи и

Русия направи това, което заяви – зае се сама да осигури безопасността си.

Началото е поставено на 24 февруари 2022 г. с обявяване на руската специална военна операция (СВО) в Украйна. С нея отношенията със Запада придобиха не само политически, икономически и идеологически, но и военен характер. Започна реална въоръжена конфронтация между Запада и Русия, с тази разлика, че Русия воюва реално, а Западът въоръжава Украйна и воюва с ръцете на нейните войници, т.е. за него това е прокси-война с Русия, война чрез посредник.

Битката със Запада не е само прокси-война. Тя се разрасна с използване на енергийни и продоволствени ресурси за въздействие, провеждане на кибероперации и използване на космическото пространство за военни цели. Противопоставянето се извършва на фона на ожесточена медийна пропаганда за спечелване на световното обществено мнение, характерна най-вече с недостойните методи на Украйна. Последният пример е от 29 юли т.г. С РСЗО „Хаймарс” е разрушена сграда на затвор в ДНР, в който са настанени предалите се в плен бойци от нацбатальона „Азов” – убити са 52 и ранени 73 от предалите се 193 бойци. Причината е, че при разпитите те започват да разказват за подготовката на батальона от американските инструктори и за получените заповеди за нанасяне на удари по граждански обекти. Тези признания могат да се използват в бъдещ съд за престъпленията на Киев спрямо мирното население на Донбас.

Ударът по „Азов” преследва и друга цел. Веднага след него украинският президент заявява пред света, че той е извършен от руската авиация. От това могат да се възползват САЩ като повод да обявят Русия за спонсор на тероризма. Малко след изявлението на Зеленски обаче се показват части с надписи, от които се вижда, че са от ракета на РСЗО „Хаймарс”, т.е. идеята ударът да се използва като повод не се осъществява. Впрочем  „Хаймарс”, чиято охрана е от ЧВК на Пентагона, се обслужва основно от американски ракетчици, уволнили се (или нарочно уволнени) от армията и станали доброволци в Украйна. Според съобщение на министъра на отбраната на Русия обаче към 2 август т.г. са унищожени шест пускови установки от РСЗО „Хаймарс”, една транспортно-зареждаща машина и над 200 ракети, 33 американскиа губици М777 и пет пускови установки от противокорабен ракетен комплекс „Харпун”.

Днес възникват няколко въпроса: докъде ще се разширява четвъртият кръг на спиралата? Само с изконните руски земи ли ще се задоволи Русия? Ще се намесят ли Полша, Унгария и Румъния да присвоят своите исторически земи? Ще бъде ли това реална военна намеса на Запада в Украйна? Тя ще увеличи ли опасността от използване на тактическо ядрено оръжие в Европа?

На тези въпроси може да се намери разумен отговор и днес, но ако има желание за взаимно зачитане на интересите. Ето пример, че това е възможно. През февруари-март т.г. Киев е полуобкръжен, при което Русия оставя ВСУ без радиосвръзка, радиолокационно покритие и киберсистеми, т.е. командването е напълно изолирано от войските. Тогава САЩ предлагат: Русия да не заглушава спътниците на космическата интернет система Starlink, която се използва от ВСУ, а руският Рунет няма да бъде изключван от световната мрежа. Русия се съгласява. Предполага се, че Рунет ѝ е по-необходим като средство за довеждане до световната общественост на нейните обяснения за протичащите събития. Доволни са САЩ и ВСУ, защото ще имат редовна свръзка с войските, независимо от непрекъснатата радиоелектронна борба.

Това е само един не особено сложен случай от взаимоотношенията Русия-Запад. Реалната обстановка обаче е твърде сложна. На американските демократи им трябва успех преди междинните избори през ноември, поради което могат да принудят Киев да се съгласи на преговори с Москва и да обявят това за успех. САЩ могат да въздействат на Киев чрез прекратяване на всякаква помощ, а Русия да заплашат със значително увеличаване и разширяване на военната помощ за ВСУ.

Русия е в сложна ситуация, която може да се развие в няколко варианта. Ако СВО продължи и се завземат нови области, със сигурност Русия ще се изправи срещу увеличеното противодействие на Запада, включително с доставка и на оръжия с голям обсег - тогава СВО ще прерасне в широкомащабна война. Навярно затова досега СВО се провежда с минимално възможна военна групировка. Настъплението е с ограничени цели (от опорен пункт до опорен пункт, от укрепен район до следващ укрепен район), постигани чрез мощно огнево поражение и сравнително ограничено сухопътно участие, т.е. Русия продължава да запазва основните си сили за използване в решаващ момент от взаимоотношенията със Запада.

При условие, че Русия присъедини историческите си земи, Западът може го оцени като опит за реставриране на СССР/руската империя. Това за него е недопустимо и може да предизвика нов поход на изток от формираната вече нова Антанта - НАТО. В този случай много е вероятно защитата на Русия да стане възможна единствено с използване на тактическо ядрено оръжие.

В случай, че Русия се задоволи само с Донбас, по-голямата част от руското общество ще бъде разочаровано и не е ясно кой ще спечели президентските избори през 2024 г. и накъде ще тръгне Русия след тях. По всяка вероятност и този вариант е разчетен като желана цел от Запада, която може да бъде постигната след евенуални успешна мирни преговори в близките месеци.

Независимо по кой вариант ще се развие обстановката около Украйна, пред Русия стои важна цел – в днешната битка със Запада да постигне резултат, който ще я затвърди като геополитически център на сила, т.е. да постигне успех, подобен на реализирания от Й. Сталин на втория кръг ог спиралата и в никакъв случай да не допусне поражение както при третия.