Робърт Райх: Да се протестира срещу клането в Газа, както правят студентите в САЩ, не е антисемитизъм

Автор: Робърт Райх, бивш министър на труда в САЩ, професор по публична политика в Калифорнийския университет, "Гардиън"

Нека да си изясним няколко неща? Протестът срещу това клане не е проява на антисемитизъм. Не е реч на омразата. Не застрашава еврейските студенти.

Образованието трябва да провокира. Без да бъдат провокирани, дори младите умове могат да затънат в старите стереотипи. Най-важното нещо, на което уча своите студенти, е да търсят хората, които не са съгласни с тях. Това е важно, защото същността на ученето е да се тестват идеи, предположения и ценности. И какво по-добро място за тестване на идеи, предположения и ценности от университета?

Очевидно президентът на Колумбийския университет Минуш Шафик не споделя моето мнение. Миналата седмица тя направи реверанс към републиканците в Камарата на представителите и им обеща, че ще дисциплинира преподаватели и студенти, взели участие в протестите срещу продължаващото клане в Газа, при което досега са загинали около 34 000 души, повечето жени и деца. На следващия ден тя извика полицията в Ню Йорк, за да арестува повече от 100 студенти, участвали в мирен протест.

Нека да си изясним няколко неща? Протестът срещу това клане не е проява на антисемитизъм. Не е реч на омразата. Не застрашава еврейските студенти. Става това, което трябва да се прави в университетите – заема се позиция срещу нещо, което се възприема за грешно, като се провокира дискусия и дебат.

Образованието трябва да провокира. Без да бъдат провокирани – развълнувани, подтикнати – дори младите умове могат да останат заседнали в старите стереотипи.

Войната между Израел и Хамас е ужасяваща. Жестокостите, извършени и от двете страни, демонстрират цялата нехуманност, на която са способни човешките същества и показват противните последствия от омразата. Имено това предоставя възможност на студентите да преразгледат своите предубеждения и да се учат един от друг.

Ако Колумбийският или който и да е друг университет, който сега е развълнуван от студентски протести, правеше това, което трябваше да се направи, той би се превърнал в огнище на дебат за войната. В такъв дебат несъгласието се приветства, демонстрациите са добре приети, аргументите са добре дошли, а различията биха се изследвали.

Мисията на университета е да насочва студентите как да учат, а не да им казва какво да мислят. Тя се състои в поканата за дебат, а не в неговото потискане. Истината е процес и метод – повече глагол, отколкото съществително.

Обичам студентите ми да се противопоставят на нещо, казано от мен или от друг студент, започвайки с „Не съм съгласен!“, продължавайки с причините за това. Несъгласието не означава да бъдеш несговорчив. Несъгласието поражда размисъл и дискусия. То предизвиква студентите да преразгледат своите позиции и да ги изследват по-задълбочено.

Ето защо университетите трябва да насърчават и защитават непопулярните възгледи. Ето защо говорителите на непопулярни тези трябва да бъдат канени и приветствани в университетите.

Ето защо студентите не трябва да бъдат предпазвани от това, което често с небрежност наричаме „микроагресия“. Да бъдеш раздразнен, всъщност означава да си чувствителен и отворен към нови идеи.

Именно затова мирните демонстрации трябва да се насърчават, а не да бъдат спирани насилствено. Никога не е добра идея да се вика въоръжена полиция, за да арестува участници в мирен студентски протест.

И накрая, университетите трябва да направят всичко възможно, за да толерират изразяване на гледни точки, което биха могли да накарат някои хора да се чувстват некомфортно. Заклеймяването на всяка обидна реч като „реч на омразата“ премахва основен стълб в образованието. Разбира се, че е обидна. Създадена е да обижда.

Има и граници, разбира се. Изразяване, насочено към конкретни ученици, имащо за цел да ги нарани като индивиди, не подканва към учене. Това е форма на сплашване. Не бива да се допуска.

Вече съм достатъчно възрастен и съм бил преподавател достатъчно дълго, за да видя как университети изригват от гняв – срещу фанатици като Джордж Уолъс, когато се кандидатира за президент, срещу ужасите на войната във Виетнам, срещу апартейда в Южна Африка и срещу опитите да бъде ограничено свободното слово.

Някои от тези протести бяха шумни. Някои причиниха неудобство. Част от протестиращите превзеха сградите на университета. Но повечето не бяха насилствени. Нито пък са се опитвали да наранят или сплашат отделни студенти.

Всеки път, когато ректорите на университети викаха полиция и студенти бяха арестувани и отстранявани, учебният процес спираше напълно. Всичко това ме води до ключовата роля на университетските факултети и тя е да защитава свободното изразяване. Тази роля е особено важна сега, когато работата на президентите и попечителите на университети се е изродила главно до събиране на средства –  обикновено от богати възпитаници, които имат собствени късогледи възгледи за това каква реч трябва да бъде разрешена или забранена на територията на университета.

Ръководството на Колумбийския университет има пълното право – а според мен и задължение – да защити свободното изразяване в Колумбийския университет, като поиска вот на недоверие срещу Шафик, с което да прекрати мандата ѝ.

Ръководствата на Йейл, Нюйоркския университет и другите университети, които са обхванати от протести срещу случващото се в Газа, трябва да направят всичко по силите си, за да използват тези неудобства като повод за учене, а не за репресии.

Превод за "Гласове": Юлия Семир ал Хаким

Източник: "Гардиън"