- 06 Апр 2024
- 2119
- 3
Автор: Милан Бенковски, vasevec.parlamentnilisty.cz
Не знам дали това е само в моето въображение, но резултатите от първия тур на президентските избори в Словакия изглеждаха като купон на Великден – едни хора бяха като замаяни, други изглеждаха опиянени от желанието да победят Фицо, забравяйки, че кандидатът всъщност е Петър Пелегрини, а други пък се молеха всичко това да е за добро. Ето как един дипломат от кариерата, а всъщност кариерист и хамелеон без собствено мнение като Иван Корчок, победи на първия тур.
Успехът на Иван Корчок може да се окаже Пирова победа
Президентските избори отново не бяха фокусирани около програмите и ценностите на кандидатите, а се превърнаха в битка срещу правителството на Робърт Фицо и в насърчаване на прогресивно-либералната опозиция, която по парадоксален начин, с помощта на хората встрани от християн-демократите спечели в лицето на Иван Корчок 42,5% от гласовете. Решаващият фактор в успеха му беше твърдата му опозиционност срещу Фицо, а Петр Пелегрини се задоволи с второто място с 37% от гласовете. Трети остана Щефан Харабин с 11,7% подкрепа. Голяма част от победата се дължи на избирателите от кафенетата в Братислава и от областните градове.
Избирателната активност беше добра и стигна почти до 52%. Все пак трябва да отбележим, че тя е значително по-малка от избора на Родолф Шустер през 1999г, когато 77% от гражданите отидоха до урните. Гласуването на първи тур очевидно не е мажоритарният избор на Словакия. Повече от два милиона избиратели си останаха вкъщи, и заради това резултатът го дължим на манипулирани млади хора, невежи плажуващи, почитатели на градските кафенета (бел ред. словашки жаргон за техните „жълтопаветници”), заедно с останалите партии и разбира се с масивната подкрепа на корумпираните антиправителствени медии.
Корчок беше избран от градовете, Пелегрини – от селата
Резултатите от първия тур са не толкова разочароващи, колкото показателни за тъжната словашка реалност, където кухият и дори примитивен политически маркетинг успява. Така че малцинството от избирателите (малко над 42%) избраха Иван Корчок като представител на глобалистите от ЕС, на американските силови интереси, човек, готов да се откаже от правото на вето в европейските институции, представител на агресивната политика на НАТО и поддръжник на войната в Украйна, т.е. всичко онова, което е срещу интересите и нуждите на гражданите в Словакия. По този начин се осъществи американският сценарий за изборите, както стана два пъти преди това, при избора на Зузана Чапутова и още преди нея, на Андрей Киска.
Корчок постигна победа, като се опита да внуши на своите избиратели, че изборите са референдум срещу Фицо, за неговото отстраняване или поне за ограничаване на влиянието на партията му върху посоката на страната. Фактът, че Корчок не е граждански кандидат, а партиен такъв, се потвърди от участието на всички опозиционни лидери в брифинга на Корчок след първия тур, а в палатката му се появиха и видни лица от творческата интелигенция.
Корчок победи в три района – Братислава, Търнава и Кошице. Най-видно в Братислва и околните области. Изненадващо, той проби и в бастиони на Пелегрини като Банска Бистрица, както и в Захори, Орава, Липтов и Спиш.
Корчок не е празен лист хартия. Избирателите му сякаш не искаха и да знаят за миналото му, за послушния дипломат, който вярно служеше на Мечиар, Дзуринд, но също и на Фицо и на Матович. Изведнъж си смени „кожата” и стана истински демократ. Той е типичен прогресивен либерал, който никога не се е интересувал от Словакия, а само от себе си и от своята кариера.
Пелегрини победи в пет региона и най-вече в по-малките области и градове в провинцията, главно на изток, в по-малка степен централно и в западната част на Словакия. Избирателите на третия кандидат, Харабин, могат да се обърнат към „правата вяра” на втория тур и да гласуват за прословашкия кандидат, какъвто Пелегрини безспорно е.
Най-фарисейска роля изигра християндемократическото движение на Словакия, което помогна за успеха на Корчок в северна и източна Словакия. Избирателите на християндемократите, противно на своите ценности, гласуваха за антихристиянския, прогресивен либерал Корчок. И в този контекст трябва да припомним традиционно антисловашката позиция на християндемократите, които не гласуваха за Конституцията на Словашката република и не подкрепиха създаването на Словашката република. Изветсната поговорка „от куче сланина няма” се потвърди и този път, с подкрепата им за Корчок.
Медиите – едностранчиво и дори фанатично – предпочетоха Корчок
Редакторите на антиправителствените мейнстрийм медии се зарадваха на успеха на Корчок, въпреки че самите те канибализираха Пелгрини качрез критики към правителството, от което той не е част, но по този начин те повлияха на президентските избори. Промиването на мозъци, особено на младите неопитни хора, дебилизацията на нацията и безкрайните истерии за предсрочни избори от страна на разгромените партии на малцинството също продължават. Отново се сещам за думите на фашисткия пропагандист Гьобелс, които характеризират нашата медийна среда: „Дайте ми медиите и аз ще превърна всяка нация в стадо прасета!”Антиправителствените медии са се превърнали в сметище, пълно с целенасочени полуистини и лъжи, които най-много си личат по време на избори. Те сляпо и покорно служат на прогресивно-либералната опозиция и на нейните грантаджии. Със своята примитивна пропаганда те заплашват психическото здраве на нацията, поляризират и разделят обществото, насаждат омраза, но най-вече изкривяват политическата конкуренция. Това се случва и сега, на президентските избори.
Започва война на живот и смърт
Още преди обявяване на политическите резултати Иван Корчок започна с безразборни атаки и грубо омаловажаване на опонента си Петър Пелегрини. Пелегрини на свой ред говори трезво за интересите на държавата и се обърна към избирателите на Хабин, Форро и други неуспели кандидати и практически не спомена за Корчок. От своя страна Корчок прочете речта, спусната му вероятно от Американското посолство, в която той последователно атакуваше своя опонент, сякаш Пелегрини е злодеят на Фицо, а самият той е единственият праведник.
В крайна сметка резултатите на втори тур ще зависят пряко от избирателите на Харабин – от тяхната подкрепа или липса на подкрепа. Харабин не призова избирателите си да не гласуват, а дори напротив, каза ясно: „Моите избиратели имат глава на раменете и знаят за кого да гласуват”. Ако национално ориентираните избиратели на Харабин не се опомнят и не отидат да гласуват, те на практика ще подкрепят Корчок, който е напълно неприемлив за тях. Проучване показа, че 25% от избирателите на Харабин са заявили, че няма да гласуват, но близо 68% от тях ще дадат гласа си за Пелегрини.
Що се отнася до другите неуспешни кандидати, интересни са унгарските гласоподаватели на Кристиан Форро, въпреки че той събра само под три процента, но унгарските граждани в страната са над осем процента. Повечето от тях не гласуваха, но те са потенциален резерв, от който двамата кандидати могат да черпят. Именно тук ще се води битката кой да ги спечели на своя страна. От гледна точка на броя на гласоподавателите на Матович и Кубиш не е толкова важно към кого ще се присъединят и вероятно ще се разпределят пропорционално между двамата кандидати на балотажа.
Очаква се по-силно представяне на партията на Фицо на втория тур на изборите, особено от гледна точка на мобилизиране на двата милиона избиратели, които не са участвали на първия тур. Според проучване на агенция АКО до 44 процента от неучаствалите избиратели няма да участват и във втория тур. От тези, които ще отидат да гласуват, до 25 процента са решени да подкрепят Иван Корчок, а 15 процента искат да гласуват за Петър Пелегрини. Е, за тях си струва да се борим.
Когато става въпрос за кампания, може да се очаква и по-твърда реторика. Вероятно ще е игра на доброто и лошото ченге. Цялата коалиция трябва да се обедини, ако не иска новият президент да е Корчок, който подобно на Андрей Данко и Зузана Чапутова да се конфронтира и да работи срещу сегашното правителство.
Вторият тур ще реши каква политика ще преобладава в Словакия
Президентските избори не представляват единствено избор между двама кандидати. Независимо дали го признаваме или не, те са референдум за това дали в Словакия ще надделее прогресивният либерализъм или социална държава, която решава проблемите на собствените си граждани. Това трябва да осъзнаят всички избиратели, включително избирателите на християндемократите и на Харабин, и да започнат да се държат отговорно към родината си.
Във втория тур ще се види дали самосъхранението и националните интереси на Словакия ще спечелят сред избирателите и дали ще предпочетем мира чрез Петър Пелегрини. От друга страна е под въпрос дали избирателите ще се влюбят в „Слънчевите хора“ (бел ред. още един словашки жаргон за жълтопаветните хипстъри) и тяхната пропаганда, дали ще изберат чужди ценности за словаците и ще изберат техния представител Иван Корчок.
За всичко изброено по-горе Петър Пелегрини е най-добрата алтернатива и единственият добър избор за Словакия.
Източник: vasevec.parlamentnilisty.cz
Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким
