Православието не е „русофилски сантимент“, а наша идентичност. „Евроатлантически“ са само милитаризмът, колониализмът и расизмът

Православието не е „русофилски сантимент“, а наша идентичност. „Евроатлантически“ са само милитаризмът, колониализмът и расизмът

Автор: Александър Кертин за "Гласове"

Годишнината, която смущава провинциалната олигархия

Утвърждаването на модерната българска нация е съпроводено от национализиране на християнската църква. Най-големите наши историци /В. Златарски, П. Мутафчиев, П. Ников/ твърдят в трудовете си, че още княз Борис е извоювал „национална църква“. Княз Борис, „поддържан от своя особен и широко образован син Симеона, - пише В. Златарски - след една 23-годишна напрегната, но планомерна дейност сполучил най-сетне да прокара националния принцип и в духовния живот на българите“. Тази историографска концепция, както и приноса на по-късния „научен атеизъм“, доведоха дотам да мислим Православието като „традиционно вероизповедание“ и като „русофилски сантимент“, според йезуитския дискурс на един български политолог, а Българската Православна църква – като публичноправен субект под юрисдикцията на държавни комисии и касационни съдилища. Това допада на провинциалната олигархия, която не иска да знае, че  тази година би трябвало да честваме 1160 г. от покръстването. Очевидно, тази годишнина смущава нейното „правоверно“ евроатлантическо съзнание.

Длъжни сме да обясним на държавни комисари, касационни съдии, политолози, журналисти и други членове на провинциалната олигархия, защо Православието не е просто „традиционно вероизповедание“ и съвсем не е „русофилски сантимент“.

Първо. Православието, кодифицирано в Никея /325 г./ и Константинопол /381 г./ е автентичното, оригиналното християнство. Това е първият, съществуващ и до днес, универсалистки проект. Той е дело на хора с най-различен етнически произход, но преди всичко гърци и евреи (в културен смисъл) – от Платон и неоплатониците до Филон Александрийски (евреин), апостол Павел (евреин) и отците на църквата, утвърдили на двата събора основните принципи на християнството. Но не участието на индивиди с различен етнически произход в християнизацията на източната част на Римската империя е същественото, а – подчертавам това – самият процес на религиозно-културен синтез като единство на време и място. Тук, в „Изтока“, където ние живеем от векове, се осъществява срещата между гръцкия Логос и „човешкия син“ на юдео-християните. Значимото в европейската култура, по-конкретно – универсалистката идея - идва оттук,  от Изтока: „евроатлантически“ са само милитаризмът, колониализмът и расизмът. /Някой може ли да каже къде западният капитализъм, наричан „класически“, е прогресирал  само и единствено интензивно /труд, спестяване и инвестиции/, без екстензивният му аспект /колонизиране на цели континенти/? Дори в „предкласическата“ си фаза търговско-финансовия капитализъм на Венеция я доведе до Константинопол, който е завоюван от „кръстоносците“, частично изклан и плячкосан: известната квадрига, например, е отмъкната от константинополския хиподрум и разположена пред базиликата „Сан Марко“ във Венеция. Същото прави по-късно и революционната войска на Френската република в Италия./

Второ. Православието е държавно-правна система. На държавно-правно равнище автентичното християнство се свързва с римското право на етапи. Константин Велики започва християнизацията на правото с постановление, което дава правомощия на епископите да съдят вярващите според църковния канон. Постепенно се налага възгледът, че държавата и църквата не са две отделни институции, а две прояви на единното християнство, немислими една без друга. По думите на П. Бицили: „Понятието „римлянин“ и „православен християнин“ се идентифицират. Империята, която отслабва като политическа величина, заживява преди всичко като религиозна, съответно като църковна общност. Imperium Romanum преминава в нова формация – Sancta Romana Ecclesia“.

Разделянето на империята на Източна и Западна през 395 г. и използването на името „Византия“ /след ХV в./ дълго време са подлагани на ретроспективно модернизиране, изразяващо се в преувеличаване ролята на територията и езика (гръцки срещу латински). Но първенството „по чест“ на папата и второто място в йерархията на константинополския патриарх следва да се мислят в референциалната рамка на икуменизма: немислимо е през Ранното средновековие каквото и да било разделяне на Sancta Romana Ecclesia. Обратното, „външната“ политика на източните императори е насочена към възстановяването на империята в предишните ѝ териториални граници, което за определено време е реализирано от Юстиниан Велики.
Тази цел получава правен израз в законодателната дейност на Юстиниан. Юстиниановото законодателство, пише Георги Бакалов, се разглежда  „не само като сбор от закони, а като цялостна програма за възраждане на Византия (Римската империя)“.

И по-нататък обобщава: „Юстиниановото законодателство застъпва идеята, че „всеки човек се ражда свободен“ и че „робството е неестествено състояние на човешката природа“. Не е трудно в тази важна постановка да прозрем две обстоятелства: първо, благотворното и хуманно въздействие на християнския морал, третиращ хората като „равни пред Бога“; и второ, бавното разложение на класическите робовладелски отношения“.  Г. Бакалов – „Византия. Културно-политически очерци“

Една от новелите на Юстиниан постановява, че каноните, издадени от предишните четири вселенски събора – в Никея, Константинопол, Ефес и Халкидон, – придобиват силата на закон. От този момент нататък отношението между държава и църква се означават с понятието „симфония“. 

Оттук идва и „народността“  – народността не в етнически, /природен, расов/, а в политико-религиозен смисъл. Това може да бъде формулирано по ясен и прост начин, както го е направил един от най-големите български историци:

„В Средновековието, при отсъствието на народностно чувство, вярата и, на второ място, езикът са представяли истинските звена на народностното и държавното единство. В един от първобългарските езически надписи разграничението между ромеи и първобългари е дадено чрез посочване на различието по вяра: ромеите са християни, на които се противопоставят езичниците първобългари. В средновековните наши езикови паметници думата ḽзџкъ означава не само «език» «реч», но в повечето случаи «народ». Единството на вярата — по-вярно изповеданието на православието — е обезпечавало истинското духовно единство в държавата.  Иван Дуйчев – „Държава и църква през Средновековието“
https://electronic-library.org/articles/Article_0264.html

Малко след приемането на християнството от Константинопол, в българската държава е въведено и римско-християнското законодателство - Закона за съдене на хората и Земеделския закон. 

Ето едно постановление от първия закон:

„Никой не бива насилствено  /да изкарва/ из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на свещеника и вината, извършена от него, когото свещеникът приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение“.

Тук, още през VIII в. е заложена идеята на английския „Habeas corpus“ от 1679 г. „Великата харта“ от 1215 г. защитава правата само на „свободните хора от нашето  кралство“ /TO ALL FREE MEN OF OUR KINGDOM/. За правата на „свободни англичани“ претендират по-късно американските колонисти по време на Войната за независимост. Когато Короната им отказва,  те ги преформулират като „права на човека“. Американският историк Робърт Палмър го казва така:

„Американските колонисти смятат, че правата на англичаните са права на цялото човечество. Когато висшите английски власти изразяват несъгласие с начина, по който американските колонисти дефинират правата на англичаните, на американците…им се налага да потърсят друг принцип на реабилитация – по-малко етноцентричен, повече исторически. Тогава те започват да наричат правата си права на човека“. https://www.bard.edu/library/pdfs/archives/2023/06/Palmer-TheAgeOfTheDemocraticRevolution.pdf

И англичанинът Томас Пейн пише втория си фундаментален политически текст със заглавие „Правата на човека“.
Английският историк Дмитрий Оболенски обобщава: византийското право, оставайки свързано с Юстиниановата кодификация, надживява падането на Константинопол и се превръща в общо наследие на западната цивилизация /подч. от мен – А.К./. 

Известният английски юрист и историк от ХVІІІ в. Уилям Блекстоун потвърждава неговата теза. В своите „Коментари на законите на Англия“ той посочва „трите „наставления на Юстиниан“ като фундамент на английското право и нарича крал Едуард Първи „нашият английски Юстиниан“ („our English Justinian, King Edward the First“).
Sir William Blackstone, “Commentaries on the Laws of
England in Four Books”, vol. 1 [1753],

http://files.libertyfund.org/files/2140/Blackstone_1387-01_EBk_v6.0.pdf

Трето. Православието е също така и култура. Не култура, по-точно - цивилизация на парите и технологиите – с  които днес Западът цензура и манипулира т.нар. „гражданско общество“, /идеално-типично понятие, тоест, повече фикция, отколкото реалност/, а култура на Словото, която, в лицето на великите руски писатели Фьодор Михайлович Достоевски и Лев Николаевич Толстой, се извисява по-високо от върховете на западните катедрали, изпразнени от християнското си съдържание. Освен това, всеки православно-славянски народ може да има своя „патриарх“ на Словото. Нашият „патриарх“ е написал едно четиристишие, което е художествения „превод“ на понятието „културно-национална идентичност“:

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, 
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща, 
славата му дивна като някой ек,
от урва на урва и от век на век.

За англичанина Уйлям Блекстоун крал Едуард Първи е важен, защото е „английският Юстиниан“. Българският княз Борис обаче е важен не само за нас, българите. Защото извършва своето дело – основополагане на славяноезичното християнство като първа „демократизация“ на културата - пет века преди  Джон Уиклиф да преведе библията на английски език. И много преди времето, когато немският император Карл V казвал, че на немски говори само с конете си, а образованите немски дворяни говорели и пишели на латински. Последното е вярно, независимо кой и кога го е казал. Но мога да уточня за по-младите поколения евроатлантици – казва го в защитната си реч българския комунист Георги Димитров, обвинен от германските нацисти за подпалването на Райхстага. „Антикомунистите“ могат да говорят каквото си искат днес, но българските комунисти са схващали нацията като култура - самоидентифицирали са се като православни славяни. За разлика от днешните „патриотични“ епигони на Ганчо Ценов, Димитър Съсълов и други съчинители на неоезически „национални“ генеалогии; както и от „патриотите“ - радетели за преименуването на катедралния храм. „Патриотичният“ принос на вторите е, че ускоряват фрагментирането на националната идентичност. А когато стане очевидно, че нацията се е разпаднала и държавата е станала нещо подобно на черупка на охлюв, населена с разнородни буболечки, ще бъде късно да възстановяваме Православието като базов елемент на исторически формираната културно-национална идентичност.  

Да обобщим. Като базов идентификационен белег на националната идентичност, Православието не може за бъде под юрисдикцията на държавни комисии и касационни съдилища, а също така и на „европейските“ схващания за „правата на човека“. Православието е под юрисдикцията единствено на Историята – нашата история е нашата идентичност. Така мислят в „Европа“ – от французина Ернест Ренан до нидерландеца  Франклин Анкерсмит. Това би трябвало да го знаят дори полуобразованите  представители на провинциалната олигархия, които постоянно се позовават на „Европа“, но още не са разбрали в каква Европа живеят; още не са усетили, че наследниците на лорд Бенджамин Дизраели,  граф Артюр дьо Гобино и Хюстън Стюарт Чембърлейн в тяхната „Европа“ и в  Северна Америка ги водят за носа; и още не са проумяли, че докато ги потупват по рамото, в действителност ги презират заради тяхното културно безличие и политическо хамелеонство.

 

 

Коментари

  • Ретранслатора

    28 Яну 2025 9:25ч.

    Адмирации за анализа!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • old_beggar

    29 Яну 2025 19:28ч.

    прикривайки се с крясъци за „демокрация“ и „евро-атлантически ценности“, ШАЙКАТА успя да наложи фашизма за държавна идеология у нас... а сатанистът р. радев и КОХОРТАТА му жадуват за капитулация на Русия пред тези, които открито носят свастики, символи на СС и наричат бригадата си „Еделвайс” в памет на едноименната бригада на Вермахта? пред тези, които брутално измъчват и убиват военнопленници? пред тези, които отправят по ТВ призиви да унищожението на руските деца? пред тези, които бият инакомислещите и ядат месо от мъртви руски войници? пред тези, които разбиват православните църкви и събарят паметници на героите-антифашисти?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нямаме място в ЕС и НАТО

    28 Яну 2025 9:39ч.

    Там са естествените ни вековни врагове.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Твоето място е

    28 Яну 2025 11:11ч.

    В контейнера за боклук.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 28 Яну 2025 11:11ч. В контейнера за боклук.

    28 Яну 2025 11:59ч.

    Горното изказване на някой си плесенясал евроатлант потвърждава тезата на автора, че „Евроатлантически“ са само милитаризмът, колониализмът и расизмът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лека корекция

    28 Яну 2025 12:58ч.

    нямаме място в ЕС и НАТО, но в текущия им вид*

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До 11:11

    28 Яну 2025 14:17ч.

    Твоето място никой не иска да го заема,не се тревожи

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • thenewone

    28 Яну 2025 9:59ч.

    А когато стане очевидно, че нацията се е разпаднала и държавата е станала нещо подобно на черупка на охлюв, населена с разнородни буболечки, ще бъде късно да възстановяваме Православието като базов елемент на исторически формираната културно-национална идентичност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • логото

    28 Яну 2025 10:21ч.

    Най-силният момент в статията: за отсъствието на интензифициращ, сиреч продуктивен капитализъм, или подчиняването на интензивния фактор и вектор на многократно по-мощния - екстензифициращия, завоевателски и по същество антихуманен, доколкото се затъва в самоцелно опредметяване, включително се опредметява човешката същност и така се изпортва антропологията. (В това собствено, както неведнъж сме говорили тъдява, е големият грях на класическата либерална теория, довеждащ до огромни злоупотреби със свободата в името на количествените измерения на капиталистическото натрупване.) Човекът на капитализма на безкрайно раздутите екстензии остава без яснота кой е той е за какво се бори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кълновете за постъпателен залез на Запада са в това

    28 Яну 2025 10:28ч.

    След ранното европейско Възраждане паноптикумът изземва начините на гледане, окото, както казва Спиноза, става "най-важното сетиво". Така умозрението постепенно започва да се оттегля, а това е пагубно спрямо самата логика и начини на удържане на видимостта. Мъдрият гледа света през интензионал, което означава, че светът не му е безотговорна собственост, той е собственост на Бога или на трансценденцията, откъм която се осветява, а синтезът на Бог и човек, без който нищо не е възможно, се поема отвътре навън и отгоре надолу. Напротив, паноптикумът десакрализира интензионалното гледане и налага екстензионалното такова - при това положение на света започва да се гледа само емпирично, като на безкрайно поле за количествено разрастване и чиста потенция за безконтролно и безотговорно завладяване. В това собствено е и природата на всяка цивилизация, по сравнение с едно автентично, скромно, творческо, интензионално ориентирано културно състояние.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ама съжаление за

    28 Яну 2025 11:13ч.

    Хилядите убити в Украйна няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Долна центаджийска измет

    28 Яну 2025 11:53ч.

    Бандеронацистките боклуци не бива да се съжаляват

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много ценен анализ!

    28 Яну 2025 10:22ч.

    Именно Православието е и единствено то остава в съвременния свят истинското, автентичното християнство - вероятно заради това е взето "под прицел". Християнството на Запад отдавна е изгубило автентичността на синтеза на гръцкия и християнския Логос, на античните възгледи за Благо и християнските за Бог. Духовната катастрофа на Запада се случва в контекста на замяната на Богочовека с човекобог и "сакрализацията" на нищото. Оттам нататък следва само социалното "инженерство" на неолибералния ултраглобализъм, който замени и духовната реалност с фикции и който цели унищожаване на всякакъв род идентичности - културна, народностна, национална, полова и т. н. Благодаря на Гласове за публикацията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дядката

    28 Яну 2025 11:02ч.

    Къде е оня отгледан от активни борци евреин , който се провикна "Майната му на Православието"????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кагебистите

    28 Яну 2025 11:10ч.

    Били православни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • скрий се, двугънково

    28 Яну 2025 11:14ч.

    Ти изобщо схвана ли нещо от написаното?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пеевски

    28 Яну 2025 11:55ч.

    Аз не съм го пратил тук да чете,то и не може,само трябва да си плясне опорката

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • модепод такива интелектуално ангажиращи теми модераторът трябва да бъде по-строг

    28 Яну 2025 11:17ч.

    Форумът се пълни с жълтопаветни тролове, които поради тъпотията и хулиганщината си само затормозяват дискусията с высерите си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всъщност

    28 Яну 2025 11:56ч.

    Са един двама - Копейкин пише с поне 15 различни никнейма,но тъй като е неграмотен,веднага се познава по бедния речник

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Управда

    28 Яну 2025 12:15ч.

    Изключителни глупости е изписал авторът, но така се случва, когато разчиташ на “авторитети” като Златарски и сие. “Първо. Православието, кодифицирано в Никея /325 г./ и Константинопол /381 г./ е автентичното, оригиналното християнство.” Точно това християнство противоречи на християнството, което нашите предци са изповядвали и точно тези църковни събори са причина да има разкол няколкостотин години по нашите земи. Хубаво е, когато искаш да използваш историята, за да постигнеш някакви политически цели поне да прочетеш малко книги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • thenewone

    28 Яну 2025 12:30ч.

    Ако на научна дискусия започнеш с "изключителни глупости", модераторът тутакси ще ти отнеме думата, а ако е по-серт ще ти покаже вратата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към "управда"

    28 Яну 2025 18:23ч.

    Не виждам аргументи, изказването ви е противоречиво. Съборните решения точно на тези събори и изобщо на седемте последователни Вселенски събора (само те!)няма как да противоречат на автентичното християнство, защото на тях се оформят догматите (принципите на вярата) и съборните решения се приемат в присъствието на Светия Дух (поради това са непогрешими) според Православната църква. И само тази църква остава всъщност автентична.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пияния майстор

    28 Яну 2025 12:45ч.

    Браво! Както е казал един друг патриарх "и на клеветата строшава зъбът". Авторът тука направо е избил цялото чене на евро-атлантическия-натовски етнос. Точно, дълбоко, логично точка по точка. Хич не е по християнски такъв бой:)))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гръмоотводов

    28 Яну 2025 15:51ч.

    Много сте умни, угнетени, успоредни, устремени и усърдни. Украинските ви усилия ще се увенчаят с много усмивки, малко уиски и удостоверения за ултразвукова универсалност от Урсула... Ух...Успех!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТОЧКАТА

    28 Яну 2025 21:43ч.

    Св.ПАВЕЛ......,,Поучете се от мене,понеже съм кротък и смирен по СЪРЦЕ и ще получите покой за душите си,,..Истинската църква!!!!!.МОЛИТВА на св.Франциск от Асизи,истинската молитва.........Католикът св.Петър си е бил прагматик и обърнат към парите,достатъчно за да стане църквата МНОГО БОГАТА...С парите към душите....нещо като Тръмп...Мир чрез СИЛА!!!!Не чрез зачитане и РАЗБИРАНЕ на другия!!!!!Така убиха душите,и се считат за богоизбрани,което веднага поставя ОСТАНАЛИТЕ в категория- нехора,варвари,които БОГ трябва да накаже или убие,за да останат богоизбраните.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един-единствен акт на Божия любов струва колкото хиляда църкви

    29 Яну 2025 10:23ч.

    Господ отдавна им казва с укоряващата си кротост: "Отворете сърцата си за Бога!", ала те продължават страстно да разтварят чреслата си, където ги дебне дяволът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • жорката

    28 Яну 2025 21:54ч.

    Айде да видим кой е г-н Кертин: Александър Кертин е автор на изследвания в областта на историята на манталитета и на отношението геополитика – национална идентичност. Автор е на научните монографии: „Троянският кон. Психоисторически анализ на българския политически радикализъм“ (2007 г.), „Между кръста и меча. Гражданското общество и етнокултурното минало“ (2010 г.) и „Епикриза на rusofobiata.bg“ (2020 г.). Първата му книга е „Недоволно усмихнати лица“ (1987 г.), сборник разкази и новели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гггггг

    29 Яну 2025 9:08ч.

    и как така русите се разширяват и бият с толкова православни съседи? демагогия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпрос-разпиляване

    29 Яну 2025 9:32ч.

    А ти за какъв грездей проповядваш отделяне!? Пак ли искаш да разпиляваш отреденото ни от Отца ми? - "Всеки, който не е с Мене, той е против Мене, и всеки, който не събира с Мене, той разпилява".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Момчета,

    29 Яну 2025 11:05ч.

    умни сте, ама си губите времето във форума с глупости. Като ви гледам констатациите, смятам че сте достойтни да станете доктори на философските науки. Седнете и си напишете дисертациите, стига празен лаф!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • русский "освободитель"

    29 Яну 2025 17:02ч.

    едно време се подчертаваше, че ние заедно с руснаците сме славяни, а на Запад са капиталисти. Сега, когато в РФ са капиталисти (и то с неравенство както в 18 век) а панславянската идея се провали, песента е различна: на запад, ах тези милитаристи и колонизатори! През последните години най-много военни действия се водят от РФ, а за колониализма на Русия се мълчи и темата се прехвърля за индианците в Америка. Всъщност в момента най-голямата колониална държава е РФ, и тя не е паднала изведнъж от небето, а е следствие от няколко века ЗАВОЕВАТЕЛНИ войни на Русия. Тема табу в РФ. Как Русия се разширява на изток до Камчатка: https://meduza.io/feature/2024/01/30/istoriya-sibiri-kotoruyu-ne-rasskazyvayut-v-shkole

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ще ни загубите като читатели и списуватели май завинаги

    30 Яну 2025 9:48ч.

    Този чантаджия защо го толерирате във форума, къде ми е отишло възражението на идиотския му пост (от снощи)? Има теми, в които още ви стоят рекламите за уевеличаване на пениса съответно със 7 и 11 см, навярно с поемане на безкрайно вредни за здравето вещества. Срамота!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи