- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 07 Юли 2022
- 2137
- 3
От десетилетия британски премиер не си бе отивал, заради тоталното оттегляне на доверие и подкрепа от своите. Борис Джонсън загуби първо ключовия финансов министър Риши Сунак и здравния Саджид Джавид във вторник. Вчера правителството му напуснаха още две дузини министри и заместник-министри. Вечерта Джонсън обяви, че уволнява вечно оцеляващия Майкъл Гоув от поста на министър по благоустройството, а вътрешният министър – Прити Пател обяви, че премиерът трябва да си отиде. И днес, наблюдавайки как цялата му управленска вселена се разпада, той все пак подаде оставка като партиен лидер и обяви, че ще се оттегли като премиер през есента.
Привидно тези новини са добри. Отива си един премиер без елементарно усещане за поста, който заема. Лошото е, че това, което генерал Наско би нарекъл дворцов преврат, в английския случай наистина е дворцов преврат, целящ Консервативната партия да запази позициите си без да се наложи да преминава през кой знае какъв ценостен и кадрови катарзис.
Консервативната партия не се отрича от политиките на Борис Джонсън. Те спокойно могат да се окачествят с профанизма на двама български политици – Кирил Петков и Асен Всилев.
Средното обедняване на едно тричленно семейство в Англия от есента на 2021 година до днес е между 300 и 500 паунда, само заради поскъпването на горивата и храните и в зависимост от професиите. Предстоящото от началото на отоплителния сезон, може да маркира най-сериозната криза в историята на консуматорските общества въобще.
Въпреки това консерваторите не показват да са особено трогнати. Според Лий Андеръсън, депутат от партията на Джонсън, все повече хора се редят пред хранителни банки (социалните кухни в Англия), защото им липсва готварска култура да правят качествени ястия от наличните хранителни продукти (изказването му е от май тази година).
Друг легендарен консерватор без грам чувствителност – Джейкъб Рийс Мог, към момента министър по въпросите на Брекзит и ефективното управление смята, че хората се редят пред хранителните банки просто защото могат да хапнат безплатно. Обвини и УНИЦЕФ, че помага за изхранването на бедните деца в Англия, което според него било срам за организацията.
Нещо, с което ще се запомни управлението на Джонсън, бе последователният отказ да реализира програмата за безплатен обяд за децата в училище.
Фактът, че подобно отношение към проблемите на най-уязвимите социални групи не трогна консерваторите в продължение на години, казва много. Затова и той си отива по съвсем друга причина. Разкритията за партита и соарета в задния двор и по кабинетите на "Даунинг Стрийт" 10 в месеците на локдаун показват, че безчувствеността към проблемите на хората върви ръка за ръка и с разпищоленост, нарушаваща правовия ред в държавата.
Това трябваше да остане като грях на самия Джонсън и нещо, което не може да се припише на цялата партия. Гущерът пожертва опашката си, но си остава такъв.
Образът на непорасналия и несресан хулиган, който Борис поддържа през цялата си кариера, е само повърхността. Игнорираното минало на Джонсън го прави много повече част от консерваторите, отколкото публичният му образ. А именно – той е връзкар, потомствен депутат и женкар. Човек, който в живота си не е видял трудност, който обижда противниците си, но най-вече жените.
В книгата си „Ранени лидери“ психологът Ник Дюфел свързва Борис Джонсън с цяло поколение политици консерватори през еднаквия им път на израсване. Пратени в юношеска възраст в интернатите на елитни гимназии като „Итън колидж“, където интелектът и постиженията нямат значение, защото парите говорят, Джонсън, Дейвид Камерън, Джейкъб Рийс Мог и още много като тях изживяват така нареченото „привилегировано изоставяне“. Макар на сигурно, нахранени, облечени, те от рано са в среда без наставници, формират инстинкти за оцеляване, безчувственост и липса на емпатия.
Като студенти в Оксфорд и Джонсън, и Камерън членуват в обществото „Булингдън клъб“, където приемът става след като кандидатът изгори банкнота от 20 паунда пред очите на бездомник.Основно групово занимание за членовете е да се издокарат по най-строгия протокол за дипломатически и дворцови приеми – White Tie, след което да изпотрошат ресторанта, в който вечерят, да платят сметката, щетите и тлъст бакшиш.
Ироничното е, че при цялата им безчувтвеност, която роди мизантропските политики и настрои държавата срещу Консервативната партия, накрая инстинктите й сработиха, по най-изчанчения начин. Вместо да покаже, че се обръща към хората и е склонна към повече чуваемост, партията отстрани лидера си заради няколко пиянски вечери, които макар да нарушават противоепидемичните разпоредби, показват човещинка. Културата на надменност и безчувственост към проблемите на домакинствата обаче остават. Всъщност, при сегашния състав на Консервативната партия, това се очертава ценност, в името на която и най-добрият й послник – Борис Джонсън може да се принесе в жертва.
