- Автор: Гласове
- 05 Май 2022
- 4273
- 17
Автор: Лазар Александров за "Гласове"
Подобно на полета до Скопие, преди да е полетяло, правителството на Кирил Петков е напът да се стовари върху главите на своя народ. Щетите са вече огромни, а перспективите са още по-тревожни.
Решението, обявено в медиите, според което частната авиокомпания „Гъливеър“ ще спре полета до Скопие, който преди 2 месеца беше обявен от Петков с апломб, като бялата лястовица на новите българо-македонски отношения демонстрира отново онова, което всички вече знаят – правителството на Петков и неговата политика спрямо РСМ е провал. Провал е не защото намеренията бяха лоши, а защото Петков и външнополитическия му екип, съставен от членове на Европейския съвет за външна политика така и не си направиха труда да разберат, че дипломатическите отношения на една страна са въпрос на институционалност, последователност, на култура на поведение, която се формира въз основа на националния интерес, но и на подходящо образование.
Още в началото на тази година, в анализ за БГНЕС по отношение на външнополитическата програма на ПП беше посочено, че такава на практика няма, като става дума за механичен сбор от намерения, писани от хора, които не знаят и никога не са искали да знаят що е то българска външна политика и какви са нейните приоритети. Както по отношение на РСМ, а сега и по отношение на Украйна и т.нар. енергийна политика на правителството на ПП, кабинетът е в плен на добри намерения и се придържа към една героична декларативност, която води наникъде.
Не само полетът до Скопие е фиаско, такова е и решението за създаване на смесените комисии, които уж щяха да решават въпроси на двустранните отношения в условията на спринт – всичко да завърши до края на май т.г. Съмненията, че са поети ангажименти на тъмно спрямо европейските ни партньори се засилват. Те говорят за поет ангажимент да се демонстрира принципна готовност от страна на РСМ да покаже добра воля, като например промяна на Конституцията, но който жест няма да бъде записан никъде и най-вече в преговорната рамка. Тоест Скопие отвъд площадната риторика отново няма да се задължи да изпълни ангажиментите си, които за сведение на Петков и екипа му, са и записани в две декларации на НС на Република България и в решенията на КСНС. А именно това съгласие на РСМ и то поето този път пред ЕС е условие „sine qua non“, за да се случи онова, което политическият елит край Вардар иска – начало на преговорите за членство в ЕС. И не тук не става дума за решаване на задачи, отнасящи се към миналото и които нямат отношение към бъдещето на България. От това как ще защитим интереса си по тема, която е толкова важна за нас зависи как на нас ще се гледа в самия ЕС и отвъд. Способността да отстоиш националния си интерес спрямо хора, които имайки проблем със своята идентичност претендират за твоята история и минало не е жест на добра воля, това е защита на националния интерес.
Ако се провали в това си начинание, което ПП и Петков сами идентифицираха, като първостепенна задача, без някой да ги е карал, България ще бъде поставена в положението да не бъде в състояние в бъдеще да отстоява други по същество важни за националния интерес и сигурност въпроси. Не само, че за София т.нар. малцинствен въпрос е абсурден и изкуствен по същество, но и друго следва да се има предвид. Комисиите, обявени от Петков до момента нямат никакъв резултат. Антибългарската пропаганда в Скопие е на нива, които дори по времето на Тито не са регистрирани. В деня, в който честваме сто и петдесет годишнината от рождението на Гоце Делчев, Скопие и София ще направят това поотделно. Никакъв напредък не се забелязва по отношение на отварянето на архивите и реабилитацията на жертвите.
Смята ли в този ред на мисли Петков и съветникът му по външна политика, че за това не бива да се говори и не следва да залегне в преговорната рамка? Животът на избитите, само заради това че са българи не заслужава ли внимание и не бива ли те да бъдат реабилитирани? И ако за правителството на Петков тези хора не заслужават своята реабилитация, избити от титовата УДБА, то нека министър-председателят отговори, каква е разликата между тях и жертвите на комунистическия режим след 1945 г., когато елита на нацията е буквално погребан в ямите около София? И защо именно съветникът на Петков Чернева е сред ярките радетели паметта на комунистическите жертви да се помнят, но избитите в Македония не заслужават подобно внимание? Между другото именно елитът, изпратен от Народния съд на смърт, никога не би позволил на хора, като Петков и Чернева, както и на четиридесет и двамата интелектуалци да пледират българската позиция спрямо РСМ да бъде неглижирана.
Само преди седмици над сто хиляди българи бяха „преброени административно“, като граждани на РСМ, а е обществена тайна, че МВнР в Скопие отказва да води разговори с българските си колеги, защото „всичко е вече решено на високо равнище“. Какво е решено и кой го е решил остава уж неизвестно, но подозренията остават, както се казва в стария анекдот. Наред с всички тези оглушителни „успехи“, спирането на полета между София и Скопие идва в допълнение към провала на всички инфраструктурни проекти, като този за магистрала, ЖП линия и нови КПП-та.
В пространството от януари насам се хвърлят някакви обещания и декларативни пожелания, които вече днес на струват нищо. По същество не е постигнат напредък. Изпълнителната власт не изпълни своята задача, която сама си постави. В същото време сме свидетели на все по-силни съмнения във функционалната неспособност да се извършват действия, които имат смисъл.
Решението на компанията „Гъливер“, ако е вярно говори само за едно – на "Гъливеър" не му провървя в страната на политическите лилипути. Спирането на полетите бележи безславния край на „новия подход“, който не проработи в нито една от своите съставни части. Промяна няма, да продължаваме нататък.
