- 17 Авг 2025
- 21524
- 129
Автор: Géopolitique Profonde
"Убеден съм, че Елцин и неговото семейство направиха трагична грешка, довеждайки Путин. Очакваха, че това е просто незначителен офицер от КГБ, с когото могат да се договарят. Никой не мислеше, че ще прояви сила, интелигентност, справедливост и, най-важното според мен, глобална визия за страната. Веднъж, през 2001 или 2002 г., разговарях с него. Той дойде у дома - бяхме в моята дача. Каза: “Виж кой бях и какъв станах. Дали Бог направи това, за да завърша онова, което другите не успяха?”. Бях убеден, че това е сериозно...
Когато мечтата на Горбачов се сбъдна, беше потресаващо. Плаках, когато го слушах в ООН - без да чете, млад, всички ние попаднахме в капана. И тогава можехме да му кажем: “Прекрасно!”. Нобелова награда за мир. “Няма да приближаваме НАТО до вас”. Нито един подписан документ за това. Ние ще се изтеглим и ще унищожим Варшавския договор. Ще разбием Берлинската стена. И тогава Бжежински изрече една велика фраза. Той каза: “Комунизмът е разрушен. Остана да разрушим православието с течение на времето”. Веднъж Грибоедов каза за декабристите, излезли на Дворцовия площад: “Колебание на неустойчиви в нищо умове”. Абсолютно гениално! Колебание на неустойчиви в нищо умове, защото вярата даваше устойчивост, тя обединяваше императора и просяка, в църквата бяха абсолютно равностойни. После единият се качваше в каретата и отиваше в двореца, а другият стоеше с каскета си и просеше милостиня. Това беше важно... Когато започна това възраждане, демонът се събуди. Погледнете атаката срещу православното единство, водена от Вартоломей, бивш турски офицер, митрополит. Това, което се случва в Украйна, не е въпрос на олигархия, това е война срещу дявола. Така е", казва Никита Михалков в интервю за Géopolitique Profonde.
13 юни 2025 г.
- Скъпи интернет потребители, имаме огромната чест да ни приеме един режисьор, актьор, а днес изключителен полемист, който води предаването “Бесогон”, ловец на демони и една от най-познатите фигури в Русия. Изключителен шанс е да ни приеме тъкмо на мястото, където снима. Добър ден, Никита!
- Добър ден!
- Днес дори във Франция сте познат повече с вашето предаване “Бесогон”, но трябва да припомним, че Франция и Западът ви познават отпреди Перестройката, от епохата на Съветския съюз. Вие бяхте актьор, режисьор, през 1995 г. получихте “Оскар” за чуждоезичен филм. Често се цитира една творба, която е реинтерпретация на Чехов от 1977 г. Вие пренаписахте “Без бащи” - “Незавършена пиеса за механично пиано”. Мисля, че бедата на Запада, за която вие говорите днес, до голяма степен произтича от това “Без бащи”. Струва ми се изключително, че сте започнали кариерата си с тези теми.
- Това не беше първият ми филм. Първият ми филм беше “Свой сред чужди, чужд сред свои”, който стана култов. Вторият беше “Робиня на любовта”. Така че “Механично пиано” беше третият ми филм. Знаете ли, никога преди не съм мислил за бъдещото влияние на моите творби, защото ако мислех за него, то щеше да изкриви възприятието ми за мен самия. Вярно е, че някои от моите творби сякаш леко изпреварваха епохата си, особено последните ми филми, като “Изпепелени от слънцето” и “Слънчев удар”. “Механично пиано…” е синтез на моето възприятие за Чехов. Това е нашият Чехов, на мен и моите колеги, но от онова време. Проблемите, повдигнати от Чехов, остават напълно актуални. Не аз съм изпреварил, а Чехов, който видя сто години по-рано. Платонов, разбира се, главният герой.
- Вие сте на първо място артист, произлязъл от известно семейство. Дядо художник, баща поет, който пренаписва химна на Съветския съюз, новият руски химн. Освен това баща ви пише детски приказки. Вие сте продължител на това артистично семейство, първо като актьор, след това като режисьор.
- Знаете ли, усещането за корените идва с възрастта. Имаме една руска поговорка, която казва “Не ценим това, което имаме. Оплакваме го, когато го загубим”. Когато израснеш в такава атмосфера, в такова семейство, животът ти изглежда естествен. При нас го нямаше прословутото “Татко работи”, нито прекалено възхищение. В моето семейство нямаше взаимно възхищение, но бяхме доста иронични един към друг - с уважение. Разбирането за това какъв беше моят баща дойде на зряла възраст. Той беше на 80 или 85 години, беше много възрастен. На юбилея му ме помолиха да прочета негови детски стихове. Отворих ги, за да избера, и бях потресен. Порази ме геният му на детски поет. Неговият гений беше във факта, че той пишеше не като възрастен за деца, а като равен. Майка ми казваше “О, Серьожа остана на 13 години”. И това беше вярно. Знаете ли, огромно щастие е да почувстваш корените си, без да усещаш тежест. Чувствам се абсолютно свободен от това, което съм направил. Нямам усещането, че съм създал велики филми или спечелил “Оскар”. Това е приятно. Но да работя за това, никога нямаше да ми бъде достатъчно. Плувам почти всеки ден, по един километър, със слушалки и слушам музиката от филмите ми, композирана от великия Артемиев, мой много близък приятел. Понякога се удивлявам. Наистина ли сме създали всичко това? Това поражда удивление, желание да се гордея. Затова лесно понасям критиките.
- Роден сте през 1945 г. Това е поколението, което на Запад нарекоха “бумърите”, поколението от май 68-ма. Казват, че това е поколението, което е прекъснало предаването, премахнало е образа на бащата, както в семейството, така и бащата на политическо ниво, бащата в религията. Именно това открих във вашата адаптация на Чехов - нещо, което ни говори за днешния свят.
- Никога не съм мислил за това. Всъщност нашето поколено много справедливо беше наречено “изгубено”, особено в нашата страна. Тя преживя преломен момент. В Русия това беше преходът от империята към революцията, след това към гражданската война, към Първата световна война и към Великата отечествена война. След 1945 г., моята рожденна година, споменът за войната обединяваше хората. Преди това ги обединяваше Евангелието. Чехов казвал на своя кочияш, който искал повече пари: “Боиш ли се от Бога, къде е кръстът ти?”. Те се разбирали. Били обединени от вярата. След революцията гражданската война, отхвърлянето на вярата, когато самият народ разрушаваше църквите, опожаряваше катедралите, изгаряше иконите, съсипаха нацията. Тогава нацията можеше да бъде обединена само от ентусиазма. Мимолетен продукт или от страха и войната.
Война на своя територия е единственият начин да разбереш какво означава война. Когато тя се води на твоя земя срещу външен враг, всичко се превръща в битка. Войници, офицери, старци, столове, лампи, всичко е мобилизирано. Този генетичен опит от войната е мощен стимул за нас. Например, американците никога не са воювали на своя територия. Когато връщат в родината ковчезите от Либия или Ирак, това е трагедия за едно семейство, не за цялата страна. Те нямат този генетичен страх от войната - войната винаги е била другаде. Но при нас тя е вкоренена. След войната хората се обединяваха от този преживян опит. Брежнев можеше да отиде в един завод, да разговаря с работник и да го пита “Къде си воювал?”. Работникът отговаряше “Бях на Втори Беларуски фронт” и те се разбираха, свързани от това общо минало. Брежнев вече не беше първи секретар, работникът вече не беше просто работник, а хора, която са воювали заедно. Когато тези хора започнаха да изчезват, земята пропадна под краката ни. Човешкото единство се разпадна. Липсваше вярата. Тя беше смазана.
Комунистическата идея беше смътна. Да построим комунизма? Кой? Как? На всекиму според нуждите, според способностите. Тогава се опитаха да създадат общи каузи. Войната беше една от тях. Революцията също. След това създадоха проекти като завладяването на девствени земи, за да обединят хората около обща цел, но това беше мимолетно и приключи. Тази празнота доведе до катастрофална самоилюзия. Оказахме са напълно комплексирани, абсолютно убедени, че някъде там е по-хубаво. Но тук, когато една огромна нация като нашата с толкова часови пояси, с толкова езици и вероизповедания, управлявана от тъсногръди умове, в най-добрия случай с манталитета на регионален началник, без способността да улови мащаба на тази страна, когато богатите и силни с усмивка ги потупваха по рамото, те смятаха, че са хванали Господ за шлифера. Майка ми казваше: “Страхувай се от хората, за които властта е мечта! Върви при тези, за които властта е кръст, тежък кръст!”.
Когато мечтата на Горбачов се сбъдна, беше потресаващо. Плаках, когато го слушах в ООН - без да чете, млад, всички ние попаднахме в капана. И тогава можехме да му кажем: “Прекрасно!”. Нобелова награда за мир. “Няма да приближаваме НАТО до вас”. Нито един подписан документ за това. Ние ще се изтеглим и ще унищожим Варшавския договор. Ще разбием Берлинската стена. И тогава Бжежински изрече една велика фраза. Той каза: “Комунизмът е разрушен. Остана да разрушим православието с течение на времето”. Веднъж Грибоедов каза за декабристите, излезли на Дворцовия площад: “Колебание на неустойчиви в нищо умове”. Абсолютно гениално! Колебание на неустойчиви в нищо умове, защото вярата даваше устойчивост, тя обединяваше императора и просяка, в църквата бяха абсолютно равностойни. После единият се качваше в каретата и отиваше в двореца, а другият стоеше с каскета си и просеше милостиня. Това беше важно.
Надявам се, че няма да ме упрекнете в лицемерие, защото аз през последните години говоря за това. Убеден съм, че Елцин и неговото семейство направиха трагична грешка, довеждайки Путин. Очакваха, че това е просто незначителен офицер от КГБ, с когото могат да се договарят. Никой не мислеше, че ще прояви сила, интелигентност, справедливост и, най-важното според мен, глобална визия за страната. Веднъж, през 2001 или 2002 г., разговарях с него. Той дойде у дома - бяхме в моята дача. Каза: “Виж кой бях и какъв станах. Дали Бог направи това, за да завърша онова, което другите не успяха?”. Бях убеден, че това е сериозно. Мисля, че никой сред онези, които бяха преди него, никога не би могъл да изрече тази фраза. Много добре знаете какво започна да се случва в света. В Русия има една поговорка “Хроника на залязващо плодородие”.
- За да се върнем към този свят, вие говорехте в един момент за празнота, за унищожението, спускането на демони в празнотата, затова трябва да има ловци на демони.
- Знаете ли, факт е, че ако вярваш в Бог, трябва да вярваш и в съществуването на дявола. Няма как иначе. Така целият ни живот е съставен от борба на единия с другия. Там, където Бог се засилва, тази съпротива е вечна. И вижте, от момента, в който Русия започна да се възстановява - дори не говоря за икономиката, говоря за усещането за себе си като част от едно голямо цяло, църквите започнаха да се възраждат. Под сакото аз бях кръстен. Единствено благодарение на майка ми бях посветен в църквата, както и цялото ни семейство. У нас идваше свещеник, но все пак го имаше този страх. На Възкресение отидох в църквата, след това всички отидохме на ресторант и един мъж, когото не познавах, се приближи до мен и каза: “Никита Сергеевич, ти си кръстен под палтото”. Изпитах такъв срам и страх. Дори не погледнах този мъж, който ме наблюдаваше. Децата ми, които пееха в църковния хор, изобщо нямаха този проблем. Нямаше го този страх. Това е важно. И вижте какво се случва от момента, в който има реална възможност за възраждане, искрено разбиране за значението за страната и православието като цяло, като възможност за взаимно разбиране. Знаете ли, имаше много голяма борба, в която участвах, когато искаха да преведат църковните текстове на обикновен и разбираем руски език. Включих се в тази борба и казах, че това не може да стане. Защото това, което свързва, ти не можеш да разбереш с думите. Това е музика, която те свързва със Суворов, Кутузов, Дмитрий Донски, с всички, с цялата история на твоята страна. Това е единственото нещо, което ви свързва.
Имам една много интересна история. Имах приятел, генерал от КГБ, с който се срещнах, когато всичко рухна, и той ми каза: “Не знам какво да правя. Бях член на партията, но не служех на партията, служех на държавата, на страната. Ако не бях партиен член, нямаше да мога да работя. В джамията съм турист - гледам. В синагога, в будистки храм съм турист. Но в руски храм се чувствам чужденец. Не мога да се прекръствам механично. Не разбирам какво се случва. Объркан съм, без вяра. Това е трагедия, абсолютна трагедия. Земята пропада”. И тогава, не знаейки какво да му кажа, му казах: “Слушай, не чети старите книги, не учи църковнославянски. Върви в неделя в църквата, просто седни там. Ако не можеш да се кръстиш, не се кръщавай. Няма задължения, просто бъди с тези хора”. Три-четири години по-късно го попитах “Е, как е?”. “Пея в църковния хор”. Това е нещо свещено, не е наука. Човек не разбира всичко, но го чувства. Толкова е естествено, както да си миеш зъбите, например. Вече не можеш без това - без него се чувстваш мръсен, сякаш не си се къпал цял месец. Това става естествено. И когато започна това възраждане, демонът се събуди. Погледнете атаката срещу православното единство, водена от Вартоломей, бивш турски офицер, митрополит. Това, което се случва в Украйна, не е въпрос на олигархия, това е война срещу дявола. Така е.
- Вярата се пробужда на Изток, има жертвоприносителна война и демоните на Запад правят всичко възможно да постигнат целите си в този жертвопиносителен сблъсък. Бих искал да ни поговорите за този Запад.
- Не знам доколко мога да съм откровен. Това, което казвам, е искрено. Западът вече не ме интересува. Отегчава ме. Вече няма с кого да говоря там. Говоря за лидерите, не за хората, нито за моите колеги. Единственият западен лидер с характер беше Ангела Меркел. Останалите са малки хора, които носят дрехите на големите. Не държат на думата си. Не можеш да им имаш доверие. Те са лицемери. Стремят се на всяка цена да се утвърдят. Те са комплексирани. Повярвайте ми, това не е руски шовинизъм. Когато пристигнах в Америка, бях очарован от усмивките. Казваха ми: “Hi! How are you? You look so good”. Мислех си “Уау! Това е!”. Бях толкова вдъхновен от това. Но два часа по-късно същият човек повтаря същото нещо - “How are you?”. Когато една усмивка е само учтивост, тя нищо не означава. Това е тъжно - една празна учтивост. Не че ние сме добри, а те са лоши. Ние си имаме нашите проблеми. Ако гледате “Бесогон”, знаете, че говоря свободно. Нямам абсолютно никакъв комплекс за самоутвърждаване. Ние загубихме 27 млн. човешки живота във войната. Как може да се изсече медал за 75-ата годишнина от победата във Втората световна война с американското, френското, английското знаме, без съветското? Това не ни унизява. То разкрива вашия комплекс за малоценност. Не е възможно Тръмп да казва, че САЩ са спечелили Втората световна война, когато ние отворихме втори фронт през 1944 г., именно за да блокираме Хитлер. Ако сте мъж, не правите така. Как да ви обясня? Това не поражда нито ярост, нито гняв, нито раздразнение, а “Какво, момчета? Сериозно ли?!”.
- Да се върнем към един аспект, свързан с “Бесогон”. Тъй като съветското знаме беше премахнато от медала, имаше три знамена. Същото нещо видяхме с Олимпийските игри, които наистина бяха игри на упадъка.
- А, Олимпийските игри! Знаете ли, дори не изпитвам злонамерено задоволство. Просто е, когато можеш да кажеш “Харесва ли ви?”. Не ни закачайте, живейте, както искате! Макрон, ти ни отправяш ултиматуми. Ултиматуми! Една поговорка казва “За да напакостя на майка си, ще си измръзна ушите”. Това са санкциите. И ето, че отидохме на юг, в Азия. Ние сме единствената страна в света, която е истински мост между Изтока и Запада. Западната култура ни е достъпна, а източните ветрове ние ги посрещаме.
Когато получих “Оскар”, той беше за филм, не за идеология или политика, а за кино. Преди даваха Оскари за кино. Днес има списък какво трябва да включва един филм, за да получи “Оскар”: трябва да има хомосексуалисти, трансджендъри, цветнокожи. Ние създадохме Евразийска киноакадемия. Оскарът не дава пари, но той води до договори от други ниво. Ние едва започваме това кино с евразийски страни като Китай, Иран, Корея и други. Тази академия има за принцип съхраняването на националните ценности - семейството, вярата, традицията, културата, историята, нищо, което идва от дявола. Първа награда за най-добър филм - 1 милион долара. Другите две награди - 250 хил. долара. Знаем, че ако това е поредният фестивал, това няма да се получи. Но ние ще помогнем на онези, които развиват своето кино, непознато за широката публика.
Холивуд създаде Америка, а не обратното. В годините на репресии американските полицаи с черни очила, ръце зад гърба, разкрачени крака - това е кино. Свалям шапка на американското кино - велико кино! Но хроника на залязващо плодородие. Погледнете смислените филми от 70-те години с Никълсън, Де Ниро, велики режисьори. Кино, което носеше идеи и което завладя света, но се сви като шагренова кожа, за да прави пари. Въпреки това инерцията остава. Убеден съм, че ние ще помогнем на това непознато кино, което не носи богатство. Евразийската академия със своите награди ще дава пари и, ако церемонията е у нас, ние ще изберем филмите лауреати. Ако е в Китай, те ще решат. Мисля, че както с БРИКС, ние бързо ще нараснем.
- Какво можете да кажете на нас, западноевропейците?
- Идете в Лувъра, вземете книгите на вашите велики писатели, поети, обърнете се към епохата, в която европейската култура беше фар за света. Върнете се към самите себе си. Представете си, че Виктор Юго се надигне днес в гроба и ви погледне. Какво би казал той? Както казва Малер, традицията не означава обожание на праха, а предаване на огъня. Не може всичко да се отрича. Вие отхвърляте това, което беше истинско, а именно основата на европейската традиция. Продавате за милиони долари една купчина изпражнения на табуретка като изкуство. Знаете ли какво представляват един пърформанс и една инсталация в изкуството? Инсталация означава да се изходиш по голяма нужда пред една врата, да позвъниш и да избягаш. Пърформанс е да позвъниш, а после да седнеш пред вратата и да се изходиш по голяма нужда.
- Благодаря!
Превод от френски: Галя Дачкова
