Невероятните теории за победа на Украйна: Фантазията за разгром на Русия и дипломатическият казус

Автор: Бари Поузен, Forreign Affairs. Бари Р. Поузен е професор по политически науки в MIT Massachusetts Institute of Technology.

Докато руските сили завземат територии в Украйна, президентът на тази страна и неговите съюзници изглежда са единодушни: Украйна трябва да продължава да се бие до победа и да възстанови предвоенното статукво. Русия ще избълва обратно завзетите от февруари насам територии. Украйна няма да признае нито анексирането на Крим, нито отцепническите държавици в Донбас и ще продължи по пътя си към членство в ЕС и НАТО.

За Русия подобен резултат би представлявал явно поражение. Предвид огромната цена, която тя вече плати, наред с вероятността западните икономически санкции срещу нея да не бъдат вдигнати в скоро време, Москва би спечелила по-малко и от нищо от тази война. Всъщност, тя ще бъде обречена на трайно отслабване или, по думите на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин, „отслабена до степен да не е в състояние повече да нападне Украйна“.

Поддръжниците на Украйна предложиха два пътя към победата. Първият минава през Украйна. С помощ от Запада, гласи предложението, Украйна може да победи Русия на бойното поле като или изчерпи силите ѝ до пълно изтощение, или ги надиграе с хитрост. Вторият път минава през Москва. С някаква комбинация от надмощие на бойното поле и икономически натиск, Западът може да убеди руския президент Владимир Путин да прекрати войната – или да убеди някой от неговия кръг да го смени насилствено.

Но и двете теории за победа са положени на клатещи се основи. В Украйна руската армия изглежда достатъчно силна да защити повечето от завоеванията си. В Русия икономиката изглежда достатъчно автономна, а хватката на Путин – достатъчно здрава, за да може президентът да бъде принуден да се откаже от тези завоевания. Най-вероятният изход от тази стратегия, следователно, не е украински триумф, а дълга, кървава и в крайна сметка нерешима война. Провлаченият конфликт ще бъде скъп не само в смисъл на загубени човешки животи и икономическа разруха, но и в смисъл на ескалация, включително потенциална употреба на ядрено оръжие.

Украинските лидери и техните поддръжници говорят, сякаш победата е зад ъгъла. Но тази гледна точка все повече изглежда като фантазия. Затова Украйна и Западът би трябвало да преразгледат амбициите си и да преминат от стратегия за спечелване на войната към по-реалистичен подход: намиране на дипломатически компромис, който да прекрати битката.

Победа на бойното поле?

Мнозина на Запад поддържат, че войната може да бъде спечелена на терен. В този сценарий Украйна унищожава бойната сила на руската армия, принуждавайки руските сили да се изтеглят или да рухнат. В ранния етап от войната спонсорите на Украйна твърдяха, че Русия може да бъде победена чрез изтощение. Простата сметка сякаш разказваше приказка за руската армия на ръба на краха. През април британското министерство на отбраната направи прогноза, че 15 хиляди руски войници за загинали в Украйна. Предполагаше се, че броят на ранените е поне три пъти по-висок, каквато е била приблизителната статистика през Втората световна война, което би означавало, че грубо около 60 хиляди руски войници са извън строя. Първоначалните оценки на Запада сложиха на фронтовата линия в Украйна 120 бойни тактически групи, което прави най-много 120 хиляди души. Ако изчисленията за жертвите бяха верни, силата на повечето руски бойни части щеше да е паднала под 50 процента – цифра, която според експертите прави една бойна част поне временно неефективна.

Тези ранни оценки сега изглеждат прекалено оптимистични. Ако те бяха точни, руската армия трябваше да се е сринала досега. Вместо това, тя успява да осъществи бавни, но стабилни завоевания в Донбас. И макар да е възможно теорията за изтощаването някой ден да се окаже вярна, това не изглежда вероятно. Руснаците сякаш са понесли по-малко загуби, отколкото мнозина мислят, или пък въпреки всичко са намерили начин да поддържат бойната способност на частите си. По един или друг начин, те намират резерви, въпреки заявеното нежелание да изпращат повиквателни или да мобилизират запаса на фронта. Освен това, ако ножът опре до кокала, могат да изоставят това нежелание.

Ако теорията за крах чрез изтощение не можа да издържи изпитанието на битката, има и друга опция: украинците могат да надхитрят руснаците. Украинските сили могат да победят врага в механизирана война, с танкове и подкрепа от пехота и артилерия, точно както Израел победи арабския си противник в шестдневната война от 1967 г. и войната на Йом Кипур през 1973 година. Нито Русия, нито Украйна имат достатъчно механизирани бойни части, за да защитят плътно широкия фронт, което по принцип означава че и двете страни биха били уязвими за бързи, тежко ударни механизирани атаки. До този момент обаче нито една от двете страни не е прибегнала до такава тактика. Русия може би е установила, че не може да коцентрира сили за такава атака, без това да бъде забелязано от западното разузнаване, а Украйна може да страда от същите съображения спрямо руското разузнаване. При това положение, хитър защитник като Украйна би могъл да подмами врага да се преразтегне. Руските сили могат да се окажат уязвими за контраатаки на фланговете и продоволствието – както изглежда е станало в по-малък мащаб около Киев в ранните сблъсъци на войната.

Но точно както е невероятно руската армия да рухне от изтощение, така е невероятно и да загуби надхитрена. Руснаците сега изглеждат наясно с гамбитите, които Украйна опитваше по-рано. И макар подробностите да са оскъдни, скорошните украински контраатаки в региона на Херсон изглежда не представляват голяма изненада или ход. По-скоро изглеждат като бавни, смазващи офанзиви, които самите руснаци извършваха в Донбас. Няма вероятност този модел да се промени значително. Въпреки че украинците, които защитават родната си земя, са по-мотивирани от руснаците, няма причина да се смята, че непременно са по-добри в механизираното воюване. Майсторството тук изисква голяма доза планиране и обучение. Да, украинците се възползваха от западно ръководство, но може би самият Запад няма практика с подобни операции, тъй като не е участвал в механизирано воюване от 2003 г., когато Съединените щати нахлуха в Ирак. А от 2014 г. украинците са фокусирали усилията си в подготовка на силите за отбрана на усилените позиции в Донбас, а не върху мобилни бойни действия.

Още по-важно, способностите на една страна води механизирани бойни действия имат тясна връзка с нейното социално-икономическо развитие. Необходими са както технически, така и управленски умения, за да се поддържат хиляди машини и електронни устройства в работен режим и в реално време да се координират бързо движещи се бойни части по крайните флангове. Украйна и Русия имат сходно по умения население, от което набират войниците си, така че е малко вероятно бившите да се радват на някакво предимство в механизираното воюване.

Възможен контрааргумент е, че Западът ще снабди Украйна с превъзхождаща технология, която би могла да бие руснаците, помагайки на Киев да победи врага си или с изтощение, или с мобилно воюване. Но тази теория също е нереалистична. Русия се радва на предимство три към едно в популацията и икономическото производство – разлика, която дори и за най-високотехнологичните усторйства ще бъде трудно преодолима. Модерните западни оръжия, като "Джавелин" и NLAW противотанкови насочващи ракети, вероятно са помогнали на Украйна да определи висока цена за руснаците. Но засега тези технологии основно бяха използвани да подсилват тактическите преимущества, които защитниците вече имат – криене, прикриване и възможността да поставят вражеските сили пред природни или създадени от човека препятствия. Много по-трудно е да се използва модерна технология за атака срещу противник, който притежава значително количествено превъзходство, защото, за да го направиш, трябва да превъзмогнеш както численото превъзходство, така и тактическото предимство на отбраната. В случая с Украйна не е очевидно, каква е тази технология, притежавана от Запада, която ще помогне толкова на украинската армия, че да разбие руската защита.

За да осъзнаем затруднението, пред което е изправена Украйна, нека се върнем към провала на нацистка Германия при последната й голяма офанзива във Втората световна война – в Ардените, известна под кодовото име „Рейнска стража“. През декември 1944 г. германците изненадват съюзниците в арденските гори с концентрация от механизирани войски и пехотни дивизии срещу слабо защитаваната 50-километрова фронтова линия. Те се надяват да разбият съюзническата защита в Белгия, да разцепят британската и американската армии, да завземат ключовото пристанище в Атверпен и да задавят военните усилия на съюзниците. Вермахтът залагаше, че уменията му в тежковъоръжена война, грижливо събраното му числено превъзходство на този фронт, както и неговите бронирани машини с модерна технология ще надделеят над обединените сили от хора, артилерия и самолети, на които се радваха Съединените щати и Британия. Макар гемранците да успяват да предизвикат изненада и да се радват на неколкодневен успех, операцията скоро се проваля. Западното командване бързо разбира какво се случва и ефективно прилага материалното си превъзходство да отбие настъплението. Днес изглежда някои предлагат Украйна да опита стратегия, подобна на германската, за да преодолее подобни проблеми. Но няма убедителни причини да се вярва, че украинците ще се справят по-добре.

Победа в Москва?

Ако Киев не може да победи на бойното поле в Украйна, може пък да постигне победа в Москва. Това е другата главна теория за победа, която внушава, че комбинация от изтощение на бойното поле и икономически натиск може да предизвика решение на руската страна да прекрати войната и да изостави завоеванията си.

В тази теория изтощението на полесражението мобилизира семействата на убитите, ранените и страдащи руски войници срещу Путин, докато икономическата преса прави живота на средния руснак още по-тъжен. Путин, виждайки популярността си да пада, започва да се страхува, че политическата му кариера може скоро да свърши, ако не спре войната. Алтернативно, Путин не забелязва колко бързо изтощението на бойното поле и икономическите ограничения намаляват подкрепата за него, но други от обкръжението му забелязват, и в името на чисто личния си интерес, го свалят от власт и дори може би го екзекутират. Идвайки на власт, те умоляват за мир. И в двата случая Русия претърпява загуба.

Но този път към победа на Украйна също е постлан с препятствия. Най-малкото, Путин е ветеран от разузнаването, който вероятно знае доста за конспирациите, включително и как да се пази от тях. Това само по себе си прави стратегията за смяна на режима подозрителна, дори и в Москва да имаше хора, които биха жертвали живота си, за да се пробват. Второ, притискането на руската икономика е малко вероятно да доведе до такива лишения, които да създадат сериозен политически натиск срещу Путин. Западът може да направи живота на руснаците малко по-мрачен, и може да спре вноса на сложни електронни части за руските производители на оръжие. Но тези постижения едва ли ще разклатят Путин и неговото управление. Русия е огромна и многолюдна страна, с обширна обработваема земя, изобилие от енергийни ресурси, множество други природни ресурси, и голяма, макар и остаряла, индустриална база. Американският президент Доналд Тръмп опита и се провали да задуши Иран – много по-малка и слабо развита, но също толкова енергийно независима страна. Трудно е да се разбере, как същата стратегия ще проработи срещу Русия.

Ефектът от щетите върху интересите на Путин и неговата оценка за тях е трудно да се пресметне. Но има причини да бъдем скептични, че този фактор ще го убеди да се оттегли. Великите сили често понасят огромни военни загуби с години, дори и поради далеч по-несъществени причини. Съединените щати направиха това във Виетнам, Афганистан и Ирак. Съветският съюз го направи в Афганистан. Преди руската инвазия през февруари, мнозина на Запад настояваха украинците да се организират за партизанска война срещу Русия. Надеждата беше, че тази перспектива на първо място ще отклони руската атака, или, ако не успее да го направи, ще постави толкова висока цена пред руските войници, че те скоро ще си тръгнат. Един проблем на тази стратегия е, че самите партизани трябва трябва да понесат много, преди да имат привилегията да поставят висока цена пред окупаторите си. Украинците може и да са съгласни да понесат болезнени загуби в конвенционална война на изтощение срещу Русия, но не е очевидно, че са в състояние да нанесат достатъчно болка, за да постигнат победата, която искат.

Нито е очевидно, че могат да понесат такива загуби за продължителен период от време. Дори и най-патриотичните войници могат да изгубят търпение, ако битката изглежда безсмислена. Ако увеличаващите се жертви наложат Украйна да хвърля в боя все по-слабо подготвени войници в безнадеждна битка, подкрепата за война на изтощение с отворен край ще ерозира още повече. В същото време, руснаците вероятно имат по-голям толеранс към болка. Путин до таква степен контролира вътрешния наратив за своята война, че много руски граждани виждат битката така, както и той – като решаваща битка за националната сигурност. А Русия има повече хора от Украйна.

На масата за преговори

Никой не може да твърди със сигурност, че руската армия не може да бъде ударена достатъчно силно, или достатъчно умно, така че да бъде предизвикан нейният крах, или че Русия не може да бъде наранена достатъчно, така че да принуди Путин да се предаде. Но тези възможности са твърде невероятни. Засега, най-вероятният резултат след месеци или години боеве, е патова ситуация, близо до сегашните фронтови линии. Украйна би трябвало да е в състояние да спре руското напредване, благодарение на високо мотивираните си сили, на вливанията на западна поддръжка, и на тактическите предимства на отбраната. Русия обаче се радва на по-многочислена армия, което, плюс тактическите предимства на отбраната, би трябвало да й позволи да осуетява украинските контраатаки, целящи да обърнат постиженията й. В Русия западните санкции ще угнетят населението и ще върнат назад икономическото развитие, но самодостатъчните енергийни ресурси и суров материал на страната ще попречат на санкциите да постигнат нещо повече от това. На Запад в същото време, населението, притеснено от косвените щети на санкциите, може да изгуби търпението си към тази война. Западната подкрепа за Украйна може да стане по-малко щедра. Взети заедно, тези фактори сочат към един резултат: равенство на бойното поле.

С течение на месеците и годините и Русия, и Украйна ще са изстрадали много, за да постигнат не много повече от това, което вече са постигнали – ограничени и пирови териториални завоевания за Русия, и силно, независимо и суверенно правителство, с контрол на повечето си предвоенни територии за Украйна. Тогава в някакъв момент двете страни най-вероятно ще решат, че е целесъобразно да преговарят. И двете страни трябва да приемат, че тези преговори трябва да са истински, в които всеки трябва да се откаже от нещо ценно.

Ако това е най-верояният краен изход, то има малко смисъл за западните страни да изливат още повече оръжия и пари във война, която води до още смърт и разрушения с всяка следваща седмица. Съюзниците на Украйна трябва да продължат да осигуряват ресурсите, от които страната се нуждае, за да се отбранява от следващи руски атаки, но не трябва да я окуражават да харчи ресурси за контраофанзиви, които верояно ще се окажат безсмислени. Най-добре Западът да тръгне към масата за преговори веднага.

Трябва да бъдем сигурни, че дипломацията ще бъде експеримент с неясен резултат. Но такива са и продължителните сражения, които се водят, за да се изпробват украинските и западни теории за победа. Разликата между двата експеримента е, че дипломацията е евтина. Освен времето, полетите и кафетата, единствените й разходи са политически. Например, участниците могат да изнесат детайли от преговорите, с цел да дискредитират един или друг лагер, да разрушат дадено предложение или да генерират политическо опозоряване. Подобна политическа цена обаче бледнее пред цената на продължаваща война.

А тази цена може лесно да расте. Войната в Украйна може да ескалира и да включи още по-разрушителни атаки и от двете страни. Руските и натовските части оперират в близост по море и по въздух, въможни са инциденти. Други държави, като Беларус и Молдова, могат да бъдат въвлечени във войната, със съпътстващи рискове за съседните страни от НАТО. Още по-плашещо е, че Русия притежава мощни и разнообразни ядрени сили, а Путин може да се изкуши да ги използва при неизбежен крах на неговите сили в Украйна.

Договорно решение на войната без съмнение ще бъде трудно за постигане, но очертанията на такова споразумение са вече видими. Всяка от страните ще трябва да направи болезнени отстъпки. Украйна ще трябва да изгуби значителна територия и да го направи писмено. Русия ще трябва да изгуби някои от бойните си завоевания и да се откаже от бъдещи териториални претенции. За да се предотврати бъдеща руска атака, Украйна със сигурност ще има нужда от силни уверения за американска и европейска военна подкрепа, както и продължаване на военната помощ (но състояща се основно от дефанзивни, а не от офанзивни оръжия). Русия ще трябва да признае легитимността на подобни споразумения. Западът ще трябва да приеме да смекчи много от икономическите санкции, които е наложил на Русия. НАТО и Русия ще трябва да започнат нова серия от преговори за ограничаване интензивността на военно разполагане и взаимодействие по респективните си граници. Лидерството на Съединените щати ще бъде от основно значение за едно дипломатическо решение. Тъй като Съединените щати са основният поддръжник на Украйна и организатор на кампанията за икономически натиск от Запада срещу Русия, те притежават най-голямо влияние върху двете страни.

Много по-лесно е да се назоват тези принципни положения, отколкото да се заковат в приложими разпоредби на споразумение. Но тъкмо поради това преговорите е добре да започнат по-скоро, отколкото късно. Теориите на Украйна и Запада за победа са изградени върху слаби основания. В най-добрия случай те са скъпа алея към болезнена патова ситуация, която оставя голяма украинска територия в руски ръце. Ако това е най-доброто, на което можем да се надяваме след месеци или години на битки, има само едно отговорно нещо, което може да се направи: да се търси дипломатически край на войната веднага.

 

Източник: Forreign Affairs

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова