Българският екип в Кан
Реакциите на акредитираните журналисти, уважили първите две прожекции на филма в зала "Дебюси", бяха изцяло в негова полза, тъй като според тях той показва истината за живота в една малко позната страна с искреност и достойнство, пише "Дневник".
С топли думи главният програматор на фестивалd в Кан и негов директор Тиери Фремо, на когото в крайна сметка се дължи окончателното решение за селекцията на "Посоки" в Кан, представи поименно членовете на многобройния български екип и подчерта, че независимо от дългото си отсъствие от фестивала България достойно се е завърнала в него.
От сцената на "Дебюси" Стефан Командарев се обърна към публиката с думите: "Започнах да работя по този проект, след като шофьорът на такси, в което се возех, се пошегува, че днес в България са останали само оптимистите, тъй като песимистите и реалистите вече са я напуснали. Този филм е доста различен от това, което съм правил досега, и ме отвежда в нова посока."
Поканен от Тиери Фремо да каже нещо на български език, Командарев се обърна към залата: "Направих този филм и заради двете ми деца и тяхното бъдеще в България", и изтръгна още горещи аплодисменти от присъстващите сънародници.
По време на традиционната фотосесия на екипа на всеки филм акьорите Иван Бърнев, Ирини Жамбонас, Добрин Досев, Борислава Стратиева, Димитър Баненкин и Стефан Денолюбов бяха изпратени с овации от фотографите, които харесаха приятното им излъчване и непринуденото им поведение.
От своя страна в специално подготвено от организаторите на фестивала интервю Стефан Командарев на отличен френски език уточни, че във всяка една от историите на филма можем да открием частица оптимизъм и хуманизъм. Иван Бърнев допълни: "Щастливи сме, че "Посоки" се състезава именно в "Особен поглед", това е признание, че филмът ни не е обикновен".
Съсценаристът Симеон Венциславов бе похвален за оригиналността на драматургическата структура, даваща възможност да се покажат различни страни от съвременния живот на хората в България, а също и за качеството на диалога. Специално бе отбелязана и работата на оператора Веселин Христов, чиято камерата не спира да се движи в кадър и активно допринася за "дишането" на шестте лични истории на филма.