- Автор: Георги Георгиев
- 08 Окт 2024
- 8782
- 63
Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски
Залисани, а сетне отегчени от политическата ни нестабилност, обществото ни напълно неглижира набиращата все по-големи обороти антибългарска кампания в Северна Македония. След като приехме „френското“ предложение и вдигнахме ветото си за започване на преговори със Скопие за членство в ЕС, ние решихме, че сме затворили определена страница, която ни конфронтираше със западната съседка и караше европейските ни партньори да разглеждат поведението ни като странно и неконструктивно.
Това, което ние възприехме за край на междусъседската кавга и компромис от наша страна, се превърна обаче в детонатор за македонизма, който изпадна в крайна истерия и което е по-опасно - успя да сформира около себе си един значим обществен консенсус. Днес практически всички македонци (изключвам албанското малцинство) решително отхвърлят възможността българите да бъдат вписани като малцинство в конституцията на страната. Докато подобни възражения за хърватите, черногорците или „египтяните“ няма. Което е изключително симптоматично. Днешните македонци са не просто НЕ-българи, те са АНТИ-българи. И тук вече не става въпрос за идентичност, а за търсене на онзи универсален виновник, върху който ще се стовари отговорността за всички несполуки и травми, което хората около Вардара изтърпяха по времето на своя преход. (Смешното е, че виждаме един типичен български рефлекс - все някой отвън трябва да ни е виновен)
Проблемът е, че за крехкото и лабилно македонско общество, въпросът за конфронтацията с България, се превръща в основополагащ политически рефрен. Залогът за политическия успех вътре в страната се съдържа в заемането на все по-крайни и яростни позиции срещу София.
Опасна е илюзия да се смята, че ние ще преобърнем тази тенденция чрез прояви на толерантност, отстъпчивост, културен и научен обмен или каквито и да било други позитивни подходи. Напротив, всеки български компромис ще затвърждава македонското чувство за превъзходство и усещането, че разговорът със София трябва да се води само от позиция на силата. И всеки техен успех, ще бъде свидетелство за правотата им да заложат на крайния си национализъм и ще ги мотивира да се радикализират все повече.
Сегашното предложение на Скопие, промените в конституцията, касаещи българите, да влязат в сила едновременно с влизането на Северна Македония в Европейския съюз, всъщност представлява пробен балон, тестващ българската и европейската наивност, да не кажа глупост. Ако то мине, антибългаризмът ще е доказал своята висока ефективност и нищо чудно да се превърне в нещо, като неофициална идеология на цялата държава. И ако тази държава, в сегашния си вид, стане член на ЕС, тежко и горко ни.
Затова спрямо Северна Македония, попаднала в плен на крайния антибългаризъм, трябва да подходим максимално радикално. Единственото лекарство срещу съвременния македонския национализъм е албанският „антибиотик“. След като не сме в състояние да преобърнем психологическите нагласи, царуващи по Вардара, трябва да ги използваме в собствен интерес и да ги насочим в русло, което ще е разрушително за самата македонска държавност в сегашния ѝ вид. По- добре на запад от нас да има една албанизирана Македония, отколкото тази, в сегашния ѝ вид.
Под "албанизиране" имам в предвид не демографския аспект, а политическия. Когато външната политика на Северна Македония бъде измъкната от лапите на национализма и ще започне да се диктува пряко от албанските партии или определени международни институции. Това ще се случи, ако сегашният външнополитически тренд започне да става все по-неприемлив за албанската част от населението и неговите политически представители. До степен да постави под въпрос тяхната лоялност към страната и да провокира процеси на сепаратизъм. Тогава, въпросът за евроинтеграцията, ще се превърне в екзистенциален за Македония. И промяната на конституцията, касаеща българите, ще им се види на властите в Скопие като най-малкия проблем, пред който са изправени.
За целта, на първо място България трябва да посвети всичките си дипломатически усилия, за да задълбочи времевия разрив в преговорните процеси на Тирана и Скопие, по отношение на започването на преговори за членство в ЕС. В това отношение одиозни типове като днешния македонски премиер Мицко(в)ски, могат да изиграят перфектно ролята на полезните идиоти.
Както едни големи политичари в Скопие, профукаха 30 години историческо време, надявайки се, че ще преметнат Гърция в спора за името и знамето, така ще е хубаво и днешната власт да посвети своя мандат на промената на френскиот предлог. Ако пък заложат на помощта на Орбан, ще бъде идеално. По-голяма рецепта за провал не може да се измисли.
През това време ние трябва да работим пред евроатлантическите си партньори, за да представим случващото се в Севрна Македония като негласна преориентация на страната в геополитически аспект. А ВМРО- ДПМНЕ като инструмент на Белград и Москва. Медийният ропот около Вардара, който представя БРИКС като алтернатива на ЕС, ще пасне перфектно на нашата аргументация.
Ако бъдем чути и разбрани в Бюрюксел, спирането на предприсъединителните фондове за Северна Македония ще стане неизбежно. В края на краищата, не е лошо и граганите да почустват някакъв някакъв негативен ефект, от политическия избор, който направиха на последните парламентарни избори.
България също трябва да затегне политиката си на издаване на български паспорти (и тяхната подмяна) на граждани на Северена Македония. Това трябва да става вече при допълнителното условие те да декларират и пред властите в Скопие своята българска националност. Която да бъде вписана и в македонските им паспорти. По този начин сериозно ще бъде подкопана тезата за 3500-те българи в страната.
Успеем ли да забавим максимално процеса на започване на преговори на Северна Македония за ЕС, страната ще се окаже в перфектната политическа буря. Ще е налице нарастващ албански сепаратизъм, политическа и икономическа изолация на страната и разцепление на македонското национално ядро. Последици, които македонския национализъм нито ще успее да преодолее, нито да избяга от отговорността за тяхното настъпване. Което ще предопредели и политическата му катастрофа.
Единствения надежда на Скопие остава възможността в София външната политика да попадне в ръцете на хора като Кирил Петков и Весела Чернева, които да... знаем какво ще направят.
