Как изпрахме корупцията в Украйна

Автор: Тед Галън Карпентър, The American Conservative

 

Страната не е символ на свободата и либералната демокрация

Изявленията на американските и западните власти, както и обемните материали в медиите, създадоха удивително подвеждащ образ за Украйна. Бяха положени съгласувани усилия страната да бъде представена не само като жертва на бруталната руска агресия, но и като смела и благородна крепост на свободата и демокрацията. Конвенционалният наратив искаше да ни накара да повярваме, че Украйна е източноевропейската версия на Дания.

Продуцентите на този разказ настояват, че настоящата война не е просто спор между Русия и Украйна за амбициите на Киев да се присъедини към НАТО и за териториалните претенции на Москва към Крим и Донбас. Не, настояват те, войната е част от глобалната битка между демокрацията и авторитаризма, а украинският президент Володимир Зеленски е лидер, който заслужава най-малкото почитта, отдавана на Уинстън Чърчил. В своите бележки за войната от 26 март президентът Байдън каза, че конфликтът е „битка между демокрацията и авторитаризма, между свободата и потисничеството, между реда, основаващ се на правилата и този на грубата сила.“

Джон Блейк от CNN буквално сравни каузата на Украйна с войната на Америка за независимост. Той заяви, че „украинците градят свои собствени паметници на демокрацията с кръвта си.“ Светът, каза той, „е прикован от тяхната борба да отблъснат могъщата руска армия и да съхранят раждането на демокрацията в родината си.“ Добави още, че „войната в Украйна не е само геополитическа битка – тя е призив за спомен. Куражът на украинския народ е спомен за това, което Съединените щати бяха – „фар на свободата“, където буквално всяко дете знаеше наизуст „Химн за Конкорд“, гравиран в основата на паметника на американския опълченец.“

В материал от 26 март в USA Today Джон М. Бриджленд, директор на съвета за вътрешна политика на Белия дом при президента Джордж У. Буш, изрази подобни шумни адмирации към Зеленски и украинската отдаденост на демокрацията. „Светът вижда смелостта на украинския президент Володимир Зеленски и на украинския народ, които са готови да умрат, за да защитят своята демокрация и свобода“, написа той. Бриджленд каза още „действително, никоя цена не е твърде висока, когато [украинците] трябва да защият своята демокрация и любимата си Украйна.“

Сътрудникът на Fox News и бивш началник на отдел в ЦРУ Дан Хофман заяви, че „това, което плаши Владимир Путин в основата на този конфликт, е демокрацията. Не НАТО представлява истинската заплаха за него.“ Той добави, че „Путин не може да преглътне демокрация с руско-говорящо население и търговски връзки с Европа до границата си. Ето защо той започна тази брутална атака, която причини смъртта на толкова много украински цивилни, невинни граждани.“

Идеята, че Украйна е била толкова ярък демократичен модел в Източна Европа, че самото й съществуване е ужасявало Путин, може и да е удобен мит за американските политици и експерти, но е мит. Украйна е много далеч от пример за демократично-капиталистически модел и неустоим магнит за угнетените руски маси. Реалността е много по-мрачна и тревожна: Украйна от дълго време е една от най-корумпираните страни в международната система. В годишния си доклад, публикуван през януари 2022, Transparency International постави Украйна на 123то място от 180те страни, които е изследвала, с резултат 32 по скала от 1 до 100 точки. За сравнение, всеизвестно корумпираната Русия се нарежда само малко по-ниско, на 139-то място, с 29 точки.

Представянето на Украйна в съблюдаването на демокрацията и гражданските свободи не е много по-добро от нейните резултати в сферата на корупцията. В доклада на Freedom House за 2022 г. Украйна е вписана в категорията „частично свободни“ страни, с резултат 62 от 100 възможни точки. Другите страни в тази категория са такива бастиони на свободата като Филипините на Родриго Дутерте (55 т.), Сърбия (62 т.), Унгария (70 т.) и Сингапур (47 т.) Любопитно е, че Унгария, която беше обект на язвителни критики от страна на прогресивния Запад заради консервативната социална политика на премира Виктор Орбан, е с 8 точки повече от Украйна, която е обект на безкритични похвали от същите западни идеологически фракции.

Още преди войната да избухне, в политическото управление на Украйна имаше грозни примери на авторитаризъм. Само месеци след Майдана през 2014 г. се полагаха усилия за потушаване на вътрешните критики, които се засилваха с годините. Украинските политици също са оказвали тормоз над политически дисиденти, въвеждали са мерки за цензура и са забранявали чуждестранни журналисти, за които са смятали, че са критични към украинското правителство и неговата политика. Подобни враждебни действия са били критикувани от Amnesty International, Human Rights Watch, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други независими наблюдатели. Неонацисткият батальон Азов беше неразделна част от военния и правоохранителен апрат на президента Петро Порошенко, като запази тази си роля и при президента Зеленски.

Някои от репресивните мерки всъщност се задълбочиха при Зеленски още преди избухването на войната с Русия. През февруари 2021 г. украинското правителство затвори няколко (предимно, но не само про-руски) независими медийни издания. Това беше направено въз основа на някакви напълно неясни критерии. Сега Зеленски използва войната като оправдание за поставянето извън закона на 11 опозиционни партии и национализирането на няколко медийни издания. Това са доста нехарактерни за една демокрация мерки, дори и във време на война.

Крайно наложително е да съчувстваме на украинците, които преживяват ужасни страдания в резултат на решението на Владимир Путин да започне война. Каквото и да е било нивото на провокации от страна на Съединените щати и техните съюзници от НАТО, както и украинската готовност да сътрудничи на тези провокации, отговорът на Русия беше прекален. Той създаде заплаха за мира в Европа и хуманитарна катастрофа. Ние обаче можем да осъждаме действията на Путин и даже да приветстваме украинската военна съпротива, без да възприемаме фалшив образ за политическата система в Украйна. Страната не е символ на свободата и либералната демокрация и войната не е екзистенциална битка между демокрацията и авторитаризма. В най-добрия случай, Украйна е корумпирана, полу-демократична страна, с тревожни репресивни политики.

Предвид тази отрезвяваща реалност, призивите към американците да „подкрепят Украйна“ са некоректни. Запазването на независимостта и териториалната цялост на Украйна със сигурност не си струват Съединените щати да влязат във война с ядрено-въоръжената Русия.

 

Тед Галън Карпентър е старши сътрудник по отбрана и външнополитически науки в института Cato и външен редктор в The American Conservative. Автор е на 12 книги и повече от 950 статии по международни въпроси.

Източник: theamericanconservative.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова