- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 21 Ное 2024
- 5369
- 33
При нанасяне на удари в дълбочина на руската територия неядрената държава е Украйна, а ядрената е САЩ. Следователно ударите са съвместна операция на САЩ и Украйна. Тогава към кого би бил ответният удар на Русия? Удар по САЩ означава трета световна ядрена война, която заради Украйна двете ядрени страни няма да допуснат. Значи, ако се наложи, евентуалният отговор ще бъде срещу Украйна, независимо че командването на ВСУ твърде малко е ангажирано с ударите в дълбочина. Целите за тях се определят от Пентагона и се съгласуват с Генералния щаб на Украйна. Той определя координатите на стартовата позиция и пусковата установка и изпраща данните в центъра за подготовка на удара, който може да е в Лвов, в базата "Рамщайн", Германия, или в Пентагона. След това негови специалисти подготвят полетното задание на ракетите и го изпращат по засекретената система за глобална свръзка "Линк 16" директно до определената пускова установка. На украинските ракетчици остава само да го въведат и да натиснат бутона за изстрелване, като тази дейност може да се контролира от американци. Ако провокацията с използване на АТАКМС не успее, за тази цел може да се използва Украйна.
В различни медии се публикуват отделни елементи от предполагаемия план на Доналд Тръмп за прекратяване на конфликта в Украйна, от които може да се съди, че на Русия ще бъдат направени определени отстъпки. В замяна на това, САЩ вероятно ще поискат такива от нея, най-съществената от които може да бъде искане за прекратяване или за значително намаляване на сътрудничеството с Китай и КНДР.
Съвсем естествено е Русия да представи свой план за прекратяване на конфликта, по всяка вероятност основан на базовите постановки, оповестени през юни т.г. от президента Владимир Путин. При постигане на съгласие за приемлив от двете страни вариант конфликтът може да бъде прекратен. Ако това се осъществи, САЩ ще снемат от себе си изцяло или значителна част от помощта за Украйна, ще бъде прекратено военното напрежение с Русия и те ще могат да се концентрират върху противопоставянето си с Китай на Азиатско-тихоокеанския регион. Военната помощ от ЕС също ще бъде прекратена или съществено намалена, той ще може да отдели повече средства за своята икономика и, което е твърде важно, ще могат да започнат преговори за създаване на система за сигурност на европейския континент.
Възможността за прекратяване на конфликта и за недопускане на война между Русия и НАТО силно тревожи неолибералите от двете страни на океана. На тях им трябва война, за да наложат окончателно морала на своята либерална демокрация. За целта е необходимо изостряне на украинския конфликт до степен, след която войната с Русия ще стане неизбежна. Повод за това биха станали ракетни удари в дълбочина на руската територия.
Твърди се, че решение за тях е взето на 15 или 16 ноември, а "Ню Йорк Таймс" го разпространява на 18 ноември. Същия ден сутринта е нанесен масиран руски удар срещу енергосистемата на Украйна. На 19 ноември разрешението е потвърдено официално и почти по същото време шест ракети АТАКМС нанасят удар по склад с въоръжение в Брянска област – пет от тях са прехванати, а шестата е повредена, но, падайки на територията на склада, предизвиква пожар. За прехващането са използвани ЗРК С-400 и „Панцир-С1“. В отговор същия ден руският президент подписва указ за утвърждаване на допълнението към руската доктрина за ядрена сигурност, която влиза в сила. Едно от допълненията гласи, че „нападение на неядрена държава при подкрепата на ядрена ще се разглежда като съвместно нападение над Руската федерация“. На 20 ноември "Таймс" пише, че Пентагонът е разрешил да се използват британските „Сторм шадоу“ за удари по руската територия, но в Лондон се притеснявали да го заявят публично. Същия ден САЩ решават да доставят на Украйна противопехотни мини, забранени с международно споразумение. Така в периода 18-20 ноември двете страни
взаимно демонстрират решимостта си – САЩ ескалират конфликта, а Русия отговаря на действията им.
В информационното пространство се разпространяват две обяснения за разрешените удари. Едното е, че президентът Байдън се стреми да създаде ескалация като наследство за Доналд Тръмп и да го постави в трудна ситуация в стремежа му да прекрати украинския конфликт. Второто предполага, че разрешението е съгласувано с бъдещия президент, за да се провери реакцията на Русия, което, по всяка вероятност, е провокация срещу Доналд Тръмп. Русия вероятно ще прояви търпение, защото в противен случай ще бъде унищожена появилата се надежда за мирно разрешаване на конфликта. Навярно точно това искат американските неолиберали-глобалисти и пригласящите им в Европа.
При нанасяне на удари в дълбочина на руската територия неядрената държава е Украйна, а ядрената е САЩ. Следователно ударите са съвместна операция на САЩ и Украйна. Тогава към кого би бил ответният удар на Русия? Удар по САЩ означава трета световна ядрена война, която заради Украйна двете ядрени страни няма да допуснат. Значи, ако се наложи, евентуалният отговор ще бъде срещу Украйна, независимо че командването на ВСУ твърде малко е ангажирано с ударите в дълбочина. Целите за тях се определят от Пентагона и се съгласуват с Генералния щаб на Украйна. Той определя координатите на стартовата позиция и пусковата установка и изпраща данните в центъра за подготовка на удара, който може да е в Лвов, в базата "Рамщайн", Германия, или в Пентагона. След това негови специалисти подготвят полетното задание на ракетите и го изпращат по засекретената система за глобална свръзка "Линк 16" директно до определената пускова установка. На украинските ракетчици остава само да го въведат и да натиснат бутона за изстрелване, като тази дейност може да се контролира от американци. Ако провокацията с използване на АТАКМС не успее, за тази цел може да се използва Украйна.
Съвсем неслучайно в средата на ноември британският в. "Таймс" оповести доклад на украински институт, разработен за министерството на отбраната. В него се твърди, че Украйна може да създаде плутониев ядрен боеприпас само за няколко месеца. С отработено гориво от АЕС, от което се извлича плутоний-239, тя разполага достатъчно. Проблем е автоматиката за взривяване на заряда, която, например, може да бъде получена от Великобритания. През 70-те години на ХХ век САЩ не ѝ предаде технологията на междуконтиненталната балистична ракета „Трайдънт-2“ и затова тя създаде само ядрената бойна глава „Holbrook“ за нея, т.е. тя може да предостави необходимите елементи. Докладът е
предупреждение към Запада, че ако изоставят Украйна, тя ще бъде принудена да използва ядрено оръжие,
т.е. ще се придържа към концепцията на Зеленски за „постигане на мир чрез сила“. Създаването само на ядрен боеприпас не е достатъчно, защото той трябва да бъде доставен до съответния обект за поразяване, т.е. необходим е носител със съответна далекобойност. Вече няколко пъти украинският президент заяви, че е създадена балистична ракета и тя преминава успешни полетни изпитания. Наскоро украинският министър на отбраната заяви, че се извършва серийно производство на противокорабна крилата ракета „Нептун“ с обсег 300 км, модифицирана за поразяване и на земни цели. Твърди се, че по възможности тя е равна на предоставените от НАТО АТАКМС, „Сторм шадоу“ и СКАЛП-ЕГ. Освен това със средства на Саудитска Арабия беше разработена балистичната „Гром-2“ с обсег 280 км, увеличен по-късно до 500 км и с възможност за комплектуване с ядрена бойна глава. По всяка вероятност украинският президент е имал предвид именно нейните изпитания.
Ракетата се произвежда в Южния машиностроителен завод (Южмаш) в Днепропетровск, с който Пентагонът сътрудничи от 2014 г. САЩ предоставят технологии и оборудване и имат намерение да създадат на неговата територия от 7200 дка ракетно-космически потенциал, конкурентен на аналогичния на Илон Маск, но поставен вече под съмнение след руските удари по завода. С предоставената от Пентагона композитна технология е изработен корпусът на БЛА, а всъщност крилата ракета „Паляница“ с обсег около 300 км. Така постепенно,
под прикритието на информационния шум за ударите в дълбочина от натовски ракети, се развива ракетната програма на Украйна.
С посочените ракети обаче тя не е състояние сама да нанася удари по руска територия. Не защото няма потенциал да определя координатите на целите и да подготвя полетното задание за полет на ракетите до тях. Затова ще продължи да разчита предимно на САЩ. Тъй като тази дейност е незабележима, американците ще имат възможност за оправдание – ракетите не са наши, те са украински!
По данни на украинското министерство на отбраната през 2025 г. то ще получи 1.8 млн. обикновени и самолетни БЛА с голям обсег, в това число 4000 германски „Helsing“ с изкуствен интелект, който позволява избягване на средствата за ПВО. Впрочем наскоро нашето Министерство на отбраната обяви, че ще закупи за 148 млн. долара американския противотанков ракетен комплекс (ПТРК) "Джавелин“. В полигонни условия комплексът постига ефективност 94%, но в реални бойни действия тя е около 25% . Според руски източници 60% от техните загуби на въоръжение са от БЛА, а след това, по реда на ефективност, от артилерия, РСЗО, мини, ПТРК и минохвъргачи. Комплексът „Джавелин“ струва около 350 хил. долара, а ударен БЛА - около 1000 и е с несравнимо по-голяма ефективност. Затова планът на гръцкото министерство на отбраната за заделяне на над 1.5 млрд. долара за закупуване на БЛА, средства за защита от тях и за формиране на подразделения за бойното им използване е съвършено правилно. За разлика от това на нашето Министерство на отбраната. Тези, които са решили закупуването на „Джавелин“, не виждат ли, не се ли интересуват как се развиват бойните действия в Украйна? Не им ли е ясно, че такива комплекси вече почти не се използват, че значението на бронетанковата техника рязко спадна и че тя без проблеми се унищожава от ударни БЛА, непрекъснато кръжащи с десетки на километър фронт? Явно е, че те не виждат и че не искат нищо да знаят за особеностите на съвременната война и за средствата и методите за нейното водене.
Впрочем с провокации или без тях, с американска помощ или без нея, конфликтът на Русия със Запада на украинска територия бързо и лесно няма да приключи. След завръщането си от Будапеща, където на 7 ноември бе проведена срещата на европейските страни за анализ на обстановката след избора на Доналд Тръмп, полският премиер Доналд Туск каза, че е предложил на Великобритания и Франция да създадат съюз за спасяване на Украйна, а по-късно го допълни и с привличане в него на Финландия, страните от Прибалтика и скандинавските страни. Всъщност това е
идея за създаване на нов център на сила в Европа и евентуално за отваряне на нов фронт срещу Русия.
Според специалисти такъв съюз едва ли ще се реши да отвори нов фронт срещу Русия, но е възможно той действително да продължи да оказва помощ на Украйна и да продължи конфликта. Дали ще бъде създаден такъв съюз и как ще реагира на него Брюксел ще покаже времето, но засега ЕС няма намерение да изоставя Украйна, дори САЩ да се оттеглят или да намалят помощта си. Това личи от думите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте по време на срещата му с френския президент Макрон и държавния секретар Блинкен. Според него „НАТО ще осигури украинската армия с въоръжение, за да може да води бойни действия и през следващата година“, а според президента Макрон на Украйна „ще се помага толкова, колкото е необходимо“. Това не са празни думи. Франция предаде на Украйна шест самолета „Рафал“ и завърши подготовката на украинска бригада „Анна Киевская“ (киевска княгиня и кралица на Франция). Бригадата е подготвена на френска територия и е комплектувана с френско въоръжение.
Досега САЩ са оказали помощ на Украйна с въоръжение за 108 млрд. долара, а ЕС с 175 млрд, но основно като финанси. ЕС не може да поеме дори половината от американската военно-техническата помощ. Брюксел беше обещал да достави един милион 155 мм снаряди до пролетта на тази година, но едва през ноември на Украйна бяха предадени 980 хиляди, част от които бяха унищожени в пристанището на Одеса. На нея е необходимо не само въоръжение, но и разузнавателна информация, която ЕС не може да предостави. Тя не може да предостави на украинската армия и необходимите средства за свръзка и управление на войските така, както го прави американската система „Старлинк“. Съществен отказ на САЩ от помощ за Украйна едва ли може да се очаква, но ако все пак тя бъде намалена значително,
ЕС ще бъде изправен пред избор от два варианта – признаване на поражение в украинския конфликт или промяна на досегашната политика.
Признание, че досегашната политика спрямо Украйна е погрешна, е равносилно на поражение. Продължаването ѝ означава увеличаваща се загуба на политически авторитет и икономически потенциал, т.е. деградация. Следователно ЕС трябва да промени политиката си така, че да избегне и поражението, и деградацията. Като се има предвид съществуващите противоречия в ЕС относно помощта за Украйна, при това задълбочаващи се след изборите в САЩ, може да се твърди, че в бъдеще едно от направленията за оказване на военнотехническа помощ на Украйна, ще бъде използване на нейните военнопромишлени възможности. Вече има предприети действия, които показват активизиране на ЕС в това направление. То обаче е рисковано поради активното противодействие на Русия, но създава възможност не само за намаляване на икономическата тежест, но и за оправдание при загуба на войната.
Възможно е Украйна, с помощта на ЕС и евентуално на САЩ, да укрепи и разшири отбранителната си промишленост. Затова в Киев се разработва „план за издържливост“, трети поред след „плана за мир“ и „плана за победа“. Според новия план страната ще разчита повече на себе си и на европейските си партньори за продължаване на войната. Затова разговорът на германския канцлер с руския президент бе оценен в Киев като предателство и отваряне на „кутията на Пандора“, защото и други западни лидери могат да проведат разговори с Владимир Путин, което би било пробив на изолацията му. Тази оценка, както и предишни украински обиди към канцлера Олаф Шолц, би трябвало да покажат на Запада каква държава е отгледал и че е възможно в бъдеще тя да му създаде значителни проблеми.
