Икономист: Половината българи днес живеят по-бедно, отколкото през 1989 г.

Неравенството на доходите руши крехката българска демокрация, пише в анализа си д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания на БАН.

Стана ли България по-богата след края на комунистическия режим? На пръв поглед въпросът е неуместен: през 1989 г. брутният вътрешен продукт на България беше 22 милиарда долара, а през 2020 г. е вече над 69 милиарда долара, тоест три пъти по-висок. Но действително ли сега сме три пъти по-богати?

Разбира се, за изминалото време стойността на парите се е променила, изменило се е и равнището на цените в страната. Методиката „паритет на покупателната сила“ отчита тези фактори и така установява, че реалното покачване на БВП на човек от населението е по-скромно, с около 80%. През 1990 г. на средния българин са се паднали 12 507 долара, през 2020 г. – 22 379 долара (с покупателна сила от 2017 г., по данни на Световната банка).

Също и това не е реалистична оценка за доходите на българите, защото показателят „БВП на човек от населението“ е от типа „свинско със зеле“: неколцина преяждат с пържоли, тълпата се задоволява с постно зеле и накрая статистиката отчита добра порция за всеки.

Но съществуват и по-прецизни статистически данни и те показват, че половината население на България днес има по-ниски реални доходи, отколкото преди 1989 г. Говорим за близо три милиона възрастни, които усещат, че „сега е по-лошо, отколкото при бай Тошо.“ Този факт е от изключително значение за обществото и изисква широка дискусия и адекватен икономически и политически отговор.

Източник на стряскащата констатация е Световната база данни за неравенството: изследователски проект, в който участват над сто учени от цял свят, сред тях и прочутият Тома Пикети. Икономистите обобщават информацията от национални изследвания на бюджетите на домакинствата и така дават възможност да се проследи действителното разпределение на доходите в страните по света през различните години.

Използвайки информацията от Световната база данни за неравенството, на графиките по-долу е показан доходът на българските граждани по децили.„Децил“ означава десет процента от населението, като „първи децил“ са десетте процента с най-ниски доходи, следвани от втория децил и така до десетия. Сумите са преизчислени в евро от 2021 г. и може да си представим каква е била тогавашната покупателна сила в днешни пари.

Графика 1. След 32 години преход, „долната половина“ от населението все още получава средно с 4.7% по-ниски доходи, отколкото през 1989 г. 

Виждаме, че през 1989 г. най-бедните 10% от населението са получавали средно 547 евро годишно, което прави около 90 днешни лева на месец. През 2021 г. най-бедните българи взимат под 83 лева. С подобни суми живеят хора без работа и постоянно местожителство, разчитащи на социален патронаж и подаяния.

При втория децил вече говорим не за маргинализирани, а за „работещи бедни“ със средни месечни доходи около 660 лева. Но какво се оказва?! Днес хората от втория децил печелят със 7% по-малко, отколкото същата подоходна група през 1989 г. На третия децил „комунизмът“ е носел 8.4% по-високи доходи. Като цяло, през 2021 г. хората от първия до петия децил включително имат по-ниски реални доходи, отколкото през 1989 г.

При това у нас годината 2021 за някои групи от населението се свързва със сравнително по-високи доходи заради малко по-активната социална политика. А 1989 не е най-силната година на комунистическия режим. Ако сравнявахме например 1988 и 2020 г., предимството на „развития социализъм“ пред „капитализма“ за долната половина от населението щеше да е още по-изразено.

Това е положението. След всичките тези правителства, президенти, конференции, народни събрания, възходи и падения на лидери, партии, медии, теории, след целия този „преход“ – половината население на България получава по-ниски доходи, отколкото през 1989 г.

Разбира се, икономиката не е всичко. Може би е нужен икономист, за да напише тази азбучна истина, която тъй често забравяме в ежедневието си. Свободата на словото, правото да избираш и да бъдеш избиран, правото да протестираш и да живееш според съвестта си, а не по спусната отгоре вяра в светлото бъдеще – това са ценности, които нямат цена. Никаква „икономика“ не може да компенсира свободата.

В същото време най-после трябва да стане ясно, че българският модел на капитализма не работи в интерес на българите. Има десетки видове капитализъм и много от тях правят работливите и способни хора по-богати и удовлетворени. На нас, с нашия лош национален късмет, ни се падна „български вид“ капитализъм, при който богатите стават все по-богати, а всички останали – да се оправят.

Графика 2. „Единият процент“ в България печели доста повече от цялата „долна половина“ от населението 

Но дали наистина ни се е „паднал“, или е преднамерен избор? Ако е избор, кой го е направил? Със сигурност е необходимо да се заинтересуваме от тези неща.

Данните за доходите касаят възрастните хора в и над трудоспособна възраст. Такива в България към края на 2020 г. са 5.85 милиона души. В светлината на изнесените по-горе факти това означава, че 2.925 милиона възрастни българи днес живеят по-зле в материално отношение, отколкото долната половина от населението при комунистическия режим.

Някой ще възрази, че на статистики за доходите преди 1989 г. не може да се вярва. Дори числата тогава действително да са били „надувани“, преувеличението не е с повече от 10-20 процента, което не променя особено нещата. (При това, същото преувеличение, ако го е имало, се очаква и за страни като Румъния, Полша и Унгария – където доходите на повечето долни децили отдавна надхвърлят „комунистическите“).  

Подобни данни за България рядко достигат до публичното пространство, защото се възприемат като вредни внушения. Политически коректно е да се говори колко по-добре сме сега. И наистина, да се признае, че „демокрацията“ е довела до обедняването на половин народ може да запали опасни настроения. Но също е истина, че у нас се е образувала същинска „долна половина“ от населението, а това тласка обществото към пропаст.

Заради неизпълненото обещание на „българския капитализъм“ да ни направи богати и успешни в обществото цари недоверие и омраза. Хората масово гласуват за националистически партии, защото „капиталистическите“ – според тях и според обективната статистика – се провалиха. Множат се радикалните движения и рушителните нихилистични нагласи. Много скоро реваншистки движения може да получат мнозинство.

Графика 3. След 1989 г. най-богатите 10% се радват на феноменален материален успех 

От другата страна на барикадата, българският икономически елит след 1989 г. се справя изумително добре с живота. За изминалите 32 години реалните доходи на десетия децил скочиха с близо 200%, тоест три пъти, до средни месечни доходи от 12-13 хиляди лева. Горните десет процента имат всички основания да са доволни от „прехода“ и тъй като те определят дневния ред на обществото, у нас рядко става дума за досадните и некоректни – от гледна точка на елита – сравнения между „преди“ и „сега.“

Прав е поетът: качиш ли се на върха на стълбата, спираш да чуваш викове отдолу. Доброто в цялата история е, че истината за реалното положение на нещата започва да се разкрива, което е първа стъпка към нов, по-справедлив социално-икономически модел на развитие.

* Цитираните данни се отнасят до доходите преди данъчно облагане. Но и след „деликатното“ българско данъчно облагане картината не се променя: за долната подоходна половина от населението, доходите през 2020 г. са с 4.85% по-ниски, отколкото са били през 1989 г. (данни за 2021 г. още не са публикувани). 

Димитър Събев е икономист, асистент в секция „Регионална и секторна икономика“ към Института за икономически изследвания при БАН. Притежава докторска степен от катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ на УНСС и магистратура по стопанско управление от Икономически университет – Варна. Притежава значителен международен опит, придобит при работа с организации и експерти от Европа и САЩ, както и опит в анализа на международни бази данни.

Бил е хоноруван преподавател по маркетинг, както и главен редактор в различни медии с фокус върху фискална и дългова политика, международни и вътрешни финансови пазари, прогнози и разследвания. По време на професионалния си път като журналист приема каузата сложните икономически теми да бъдат представяни на достъпен за аудиторията език.

 

Източник: бТВ