- Автор: Гласове
- 13 Юни 2024
- 5756
- 29
Автор: Георги Георгиев, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм и Инстаграм
На пръв поглед изглежда, че изборите резултати са буквално „нарисувани“ в полза на ГЕРБ. И това не е случайност. Партията на Борисов успя да наложи определени рамки на предизборната кампания, които въздействаха върху всички други основни участници в надпреварата.
Защото, каквото и да си говорим, ГЕРБ още не е излязъл от шока от 2020 г и за да може да поеме отново открито управлението, трябва да бъдат създадени специфични външни условия. Които ако не са налице, може да се повторят случаите от април 2021 г, октомври 2022 г и април 2023 г, когато ГЕРБ отново бяха първи, но властта им се изплъзваше от ръцете. Последният път дори бе сътворен прецедент в световната политическа история, когато първата политическа сила подкрепи по същество кабинет на малцинството на втората.
Оправданието бе, че това е цената, която ГЕРБ трябва да заплати, за да излезе от политическата изолация. И изглежда, че жертвата си е струвала. ГЕРБ умело използва управлението на кабинета Денков- Габриел, за да покаже, че ПП-ДБ не само, че не разполагат с опит и визия, но и са страшно изкушени и податливи на корупция.
Така за първи път от 2020 г. насам срещу ГЕРБ нямаше сериозен политически конкурент, който да заеме позата на негов морален съдник. Ако първо ИТН, после и ПП изградиха успешни кампании върху демонизирането на ГЕРБ, сега подобен играч на политическата сцена липсваше. „Справедлива България“ зае някакви лейбъристки позиции, „Синя България“ дори не отрече, че е готова да се съюзи с Борисов, а „Ние идваме“ остана в електоралната си черупка.
Това е и една от главните причини за ниската избирателна активност, но и направи възможно бъдещия кабинет да се сформира върху логиката на изборните резултати, а не на отношението към миналите управления на Борисов. Това бе първата „предизборна“ победа на ГЕРБ. Срещу себе си те нямаха ясна и категорична алтернатива.
На второ място, чрез категоричното си позициониране на първото място, ГЕРБ прикриха донякъде собствените си електорални загуби от участието в сглобката. В условията на отрицателен тренд, те трябваше да заложат не само на ниската избирателна активност, но и да упражнят натиск срещу останалите си опоненти, главно срещу ПП-ДБ, но вероятно и създадените двойници на „Възраждане“ и БСП също не е случайно явление.
Така ако ПП-ДБ реши да участва в едно бъдещо управление, вече не може и да се мечтае да поставя сериозни условия пред ГЕРБ, камо ли да претендира за ключови позиции в управлението. Вариант за кабинет ала- Денков е напълно немислим, това постигнаха десетте процента разлика.
Но ПП-ДБ не биваше да бъде убит окончателно. Затова и компроматните атаки от началото на кампанията не получиха своето развитие, ако те бяха доведени до край, имаше риск коалицията да се превърна в малка, но страшно озлобена на Борисов формация. Сега те все пак запазиха някакво електорално ниво, но знаят, по чия милост това се случи и какво може да последва, ако заемат позицията на опърничав партньор.
Спрямо тях тепърва ще се действа, разбира се, първо с добро. Вече „водещите ни анализатори“ започнаха да ни плашат с международното положение и „Величие“. Оставката на Христо Иванов също ще внесе смут в редиците на коалицията. И може да се провокира някакво вътрешно разцепление, а Борисов и Пеевски не се нуждаят от цялото ПП-ДБ, ще им стигне и четвъртинка от него.
Ако това не помогне, ще започне тричане. И нови скандални разкрития ще последват, и прокуратурата ще се задейства по тях, и отново „Синя България“ ще започне да се лансира масирано в медиите, за да може, поне в началото един бъдещ кабинет, образуван от ГЕРБ да бъде предпазен от протести на жълтите павета.
Ако тази опасност бъде елиминирана, тогава вече и Борисов може да излезе открито начело. Но неговият истински проблем е съвсем друг. След 9 юни България е съвсем друга. Начинът, по който проби „Величие“, ще бъде копиран от много други политически играчи. И обществените настроения ще започнат ускорено да се трансформират. Изборите показаха начина, при който обществено недоволство вече може да се канализира извън основните медийни канали, през социалните медии и не- системните послания. И това е големия пробив от изминалата неделя. Въпреки че засега се изразява с няма и 5%.
