- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 06 Фев 2025
- 2799
- 42
Точно 15 години, след като Бойко Борисов се изправи пред катастрофалните последствия от некомпетентността на Симеон Дянков и осъзна, че нито бюджетния дефицит е бил ограничен, нито икономиката е била съхранена, ГЕРБ отново управляват в години на бюджетна оскъдица и ирационален стремеж към еврозоната. Макар и в коалиция, рискуват да повторят старата грешка.
За да придвижат България към еврозоната управляващите опитват да съставят бюджет с дефицит, равняващ се на едва три процента спрямо брутния вътрешен продукт. Самият Борисов определи единната валута като първа измежду стратегическите цели на партията му, за която са работили толкова много години. Затова посочи и, че в проектобюджета ще има болезнени мерки.
Воден от вечната несигурност и страх да не се окаже виновен за нещо, трикратният премиер на България клъвна на кукичката на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Реши да им угоди и да поиска Европейската централна банка и Европейската комисия да оценят подготвеността на България да замени лева с евро в момент, когато е ясно, че не изпълняваме устойчиво два критерия от Маастрихт – инфлационния и бюджетния.
ППДБ се провалиха във всичко, което обещаха и подхванаха. Промениха Конституцията по катастрофален начин, погребаха обещанието за съдебна реформа и накрая не сполучиха в създаването на „санитарен кордон“ около Делян Пеевски. Така след три години бюджетна безотговорност и проинфлационна политика, решиха да се върнат към припева за влизане в еврозоната.
Да ме прощават феновете на ЦСКА за аналогията, но мисля, че е напълно уместна. През 90-те години те имаха два лозунга срещу феновете на „Левски“. Единият беше „5:0“, с което припомняха, че докато сините имат победа със 7:2, то те имат две победи със 5:0. След като през май 1998 „Левски“ ги победи с 5:0, им остана само другият лозунг, който е циничен и няма смисъл да се споменава. Рефренът „5:0“ умря и на цесекарите им остана само един.
Точно в същия дух каузите на ППДБ се провалиха и изведнъж се оказаха радетели и застъпници за еврото. Като един от най-гласовитите критици на идеята България да замени лева с евро на този етап от развитието ни като икономика и на този етап от развитието на валутния съюз, не си спомням въобще някога ППДБ да са били на картата на евролобистите, за да ги критикувам, или оборвам. Напротив, винаги съм смятал, че никой не ни пази по-добре от еврозоната от Асен Василев. Той обясняваше, че дисциплинираната фискална политика е цинизъм към бедните. Кирил Петков обещаваше 40 милиарда инвестиции. Георги Ганев обясняваше, че дефицитът в бюджет 2024 не е проблем.
С всичко това аргументирам идеята, че „Продължаваме промяната – Демократична България“ се придържат към еврото като кауза единствено за да легитимират съществуването си след като всички предишни каузи са или в летаргия, или погинали в следствие на собствената им некадърност.
Понеже Борисов не желае да изглежда по-малко европеец от опонентите си, е на път да падне в капана. От страх да изтипосат като враг на еврото рискува да повтори стари грешки като оплете непоследователност и колебливост с импулсивност и да създаде хаос и вреди за всички.
Какво има да им се обяснява на ППДБ. Той и финансовият му министър Владислав Горанов вкараха България в чакалнята на еврозоната и в Европейския банков съюз. Декларираха го като цел през 2018, и за две години си я постигнаха. Постигнаха я въпреки общественото неодобрение, въпреки критиките. Защо сега плащат данък „мнение на ППДБ“.
Фискалната политика, както и икономиката си имат ход на развитие. Германия, която е флагман на европейската икономика, предефинира модела си на растеж и развитие, но го прави под принудата на тежка криза. Колко дълго ще продължи времевият ред, след който нейните проблеми ще се пренесат и у нас, които изнасяме две трети от продукцията си именно към Германия и останалите страни от Европейския съюз.
Какви мерки трябва да вземем за да смекчим шоковете и да се подготвим за промените?
България най-после осъзна, че светът е по-опасно място за живеене и започна да модернизира въоръжените си сили. Започна да инвестира, както в хардуера, така и в повишаване на качествата на личния състав, чрез материални стимули. Те трябва ще дадат морално основание на командирите да изискват повече, и да привлекат нови военнослужещи, с които не само да оправят недокомплекта, но да влеят ново мислене, с нови умения, които съответстват на сложността на модерното въоръжение. Явно е добре планирано, така че една от най-смислените кампании за привличане на кадри, разработена от военното министерство и реализирана очевидно в продължение на месеци, а може и на повече от година, да съвпадне с годината, в която заплатите на военнослужещите се повишават, така че и най-ниските звания да получават средно за страната възнаграждение.
На фона на всичко това да се предприемат мерки „ангро“, или както Кирил Петков казва „алангро“, ще е грешка. На английски изразът е „cross the board“ и дори фискалните фундаменталисти от Международния валутен фонд смятат, че това трябва да е мярка от последна инстанция преди фалит и финансова криза, а не преди отлагането на някакъв политически приоритет.
Абсолютно никой не спори, че в структурно отношение държавата е докарана до бюджетен дефицит от три процента спрямо брутния вътрешен продукт и може би дори до повече. В момента това е малко повече от шест милиарда лева. Не го отричат дори и от ППДБ, които в макрорамката на последния бюджет, който приеха – този за миналата година, още през декември 2023 си признаха, че ще поддържат дефицит на трипроцентовата граница до 2026 година.
Ако се проследят факторите, които водят до дефицита – това са увеличенията на текущите разходи. Пенсии, заплати, енергийни помощи за бизнеса. Техният ръст, заедно с енергийните помощи за бизнеса, които в някои години надхвърлят общите приходи от данък печалба са факторите с най-голям принос за увеличението на бюджетните плащания спрямо 2019 година, когато за последно имахме „нормален“ бюджет.
Държавните инвестиции си следват едно историческо правило – винаги да са в размер, който устройва управляващите. Не потребностите на икономиката. Те не тежат. Но в година, когато европейската икономика пълзи по корем, те ще са определящи дали и България може да срещне рецесията, или ще се размине с нея. Правилото е просто: силна европейска икономика и държавни инвестиции у нас – водят до ускорен напредък. Слаба европейска икономика и поддържане на инвестициите у нас, водят до някакво средно положение. Слаба европейска икономика и орязване на инвестициите, ще предизвикат депресия в България.
Да има фискална реформа означава 28 години след започване на работа по единната сметка, най-после да се въведе фискален софтуер, който да следи и за поемането на ангажименти и в текущо време да показва какво е състоянието на бюджета, изчислено на начислена основа.
Реформа е да се въведат мерки, с които учителите ще започнат да заслужават близо десетилетното увеличение на заплатите си и учебният процес да се подобри, така че системите на началното, основното и средното образование да спрат да бълват безпомощни неграмотници. Например, последващи вдигания на заплащането се спрат, докато България не започне да отчита повишение на резултатите в тестовете PISA, може самата система да предложи и поиска онези допълнителни мерки, от които се нуждае учебният процес, за да се изравни с този в държавите първенци.
Обхватът на такива мерки, както и най-накрая осъзнаването на Борисов, че любимците му от ресторантьорския сектор не трябва да крият злоупотребите си зад ставка по ДДС са първи стъпки. Дано го осъзнае и Делян Пеевски. Всичко това няма да свие бюджетния дефицит в рамките на три процента спрямо БВП. Ще го свие отказът от над половината от планираните държавни инвестиции. Ще го свие отказът от необходимите корекции в подоходната политика на силовите министерства.
Но да се върви по този път жертвите ще са като при строителството на Санкт Петербург. Петър Велики нехае за мужиците, загубили живота си в студените води на Прибалтика, докато издигат най-красивия руски град. Разликата е, че Борисов също може да жертва състоянието на икономиката, и цялостното доверие на българина в бъдещето, също както Дянков преди 16 година. Но резултатът далеч няма да е красив като Санкт Петербург.
Идната седмица Теменужка Петкова трябва да представи в Брюксел проект на бюджет за 2025 година, с който да убеди Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, че можем да ограничим дефицита си до три процента спрямо БВП. Ако предложи бюджет с необмислени съкращения, ще е лошо. Надеждата ще е, че до приемането му, ще стане ясно, че България е със свръхдефицит на начислена основа още за миналата година. Тогава еврозоната ще се отдалечи по естествени причини и без да ни тежи фиксацията по нея, евентуален рестриктивен и вреден бюджет ще може да се коригира в движение – между първото си и второ четене.
А би могло да е толкова по просто. Да си приоретизираме икономиката и собствените проблеми. Да си ги решим преди да бързаме към някаква еврозона. Да се игнорират евробръщолевенията на ППДБ, които са чист опит да се препозиционират преди периодите на полуразпад да се ускорят.
В понеделник един от малкото трезви гласове, получавали достъп до ефир -бившият подуправител на БНБ Калин Христов прати послание, че огромен дефицит не се свива в едно година:
"Очакван дефицит от 9% не може да бъде разрешен с подобряване на събираемостта. Тук трябва структурна промяна във фискалната политика. Това означава да се съкратят разходи и да се прегледа данъчната политика и да се прецени дали не трябва да се увеличават данъците, което би било силно негативно за икономиката. Да се свали дефицитът с 6 пункта в една година, не може да бъде направено. Дори да вземете Гърция в най-лошата ѝ година, с европейската помощ, те съкратиха бюджетния си дефицит с 5.5 процентни пункта"
Най-големият риск за Борисов е да не осъмне България в ситуация, при която няма еврозона от 2026, но и икономиката е понесла дългосрочни вреди. При днешната немощ на ППДБ, ГЕРБ отново изглеждат незаменими, но историята е показвала, че те сами могат да са най-голям враг на себе си и да катализират дори невъзможното. Симеон Дянков винаги ще е лице на първия икономически провал на ГЕРБ. Ще е ужасно ако предизвикат още един провал от същия тип, но този път няма да има личности за жертвоприношение. Тук става дума за колективно разбиране, което трябва да се е формирало и за колективна отговорност, която трябва да им се държи.
