Енергийната криза ще се задълбочава

Автор: Даниел Йергин, заместник-директор на S&P Global, анализатор и автор на книги по енергийните и климатичните въпроси. За една от книгите си, “The Prize”, получава "Пулицър". Носител е и на други отличия от американската държава. Статията е публикувана в Project Syndicate.

Днешната енергийна криза сериозна ли е в същата степен като предишните, в частност нефтените шокове от 70-те години на миналия век? Този въпрос се задава в цял свят, след като потребителите бяха ударени от високи цени, бизнесите се тревожат за енергийните доставки, а политическите лидери и централните банки се борят с инфлацията и страните са изправени пред напрежение за платежните си баланси.

Така че, да, тази енергийна криза е серизона. Всъщност, днешната криза вероятно е още по-лоша. През седемдесетте ставаше дума само за нефта, докато тази криза обхваща природния газ, въглищата и дори ядрено-горивния цикъл. В допълнение към натрупаната инфлация, днешната криза трансформира досега глобалния пазар във фрагментиран такъв, по-уязвим за сътресения, спиращ икономическия растеж. И, заедно с геополитическата криза, породена от войната в Украйна, тя още повече задълбочава съперничеството между най-големите сили в света.

Днешната енергийна криза не започна с инвазията на Русия в Украйна, а още през миналата година, когато търсенето на енергия нарасна, след излизането на света от пандемията от Ковид-19. Тогава Китай свърши въглищата и цените скочиха нагоре. След това глобалният пазар на втечнен природен газ се сви, поради баснословно високите цени, а цената на нефта също се повиши.

Обикновено при увеличаващи се цени на енергията страни като Русия биха увеличили продажбите на природен газ за главния си клиент Европа над минималните договорени обеми. Вместо това обаче, тя се придържаше към договорите, въпреки че можеше да произведе значително повече. Тогава изглеждаше, че Русия се опитва да вдигне цените. Но всъщност Кремъл вероятно се е готвел за война.

Поради това, че Европа зависеше от Русия за 35-40% от доставките на петрол и природен газ, Путин предполагаше, че европейците ще протестират срещу инвазията, но в крайна сметка ще стоят настрана. Фиксиран в самовъзложената си мисия да възстанови привижданата от него Руска историческа империя, той не предвиди как те ще отговорят на непровокираната война в съседство.

Ако погледнем напред, има пет фактора, които могат да направят днешната енергийна криза още по-тежка. Първо, Путин отвори втори фронт в конфликта, отрязвайки договорените обеми природен газ, които Русия доставя на Европа. Целта е да се попречи на Европа да складира достатъчно запаси за зимата, да се повишат цените, както и да се създадат икономически затруднения и политически разногласия. В речта си през юни пред Международния икономически форум в Санкт Петербург, Путин ясно изложи съображенията си: „Социалните и икономическите проблеми на Европа се влошават“, което „ще раздели техните общества“ и неизбежно ще „доведе до популизъм... и смяна на елитите в кратки срокове“.

Както се оказва, Германия предвижда необходимост от режим на газа, и министърът на икономиката Роберт Хабек предупреждава за „зараза в стил Лeмън Брадърс“, имайки предвид финансовата криза от 2008 година, ако Европа не успее да овладее днешните енергийно породени икономически сътресения.

Второ, нова или възстановена ядрена сделка с Иран не е вероятна. Санкциите върху страната няма да бъдат вдигнати, а това означава, че ирански нефт няма да потече към световните пазари в скоро време.

Трето, въпреки че Саудитска Арабия предлага своя нефтена продукция за „стабилизиране“ на нефтения пазар, във връзка с което е и визитата на американския президент Джо Байдън, няма да изригнат нефтени фонтани, тъй като в Саудитска Арабия май няма огромно количество излишен нефт (нито пък в Обединените Арабски емирства), който да може да бъде произведен при бърза поръчка. В същото време, много други страни-износителки на нефт не могат да се върнат към предишните си нива на продукция, поради липса на инвестиции и поддръжка по време на пандемията.

Четвърто, потреблението на нефт от Китай беше значително намалено от локдауните в името на „Нулев Ковид-19“, които страната наложи и които остро свиха икономическите дейности. Но ако Китай вдигне много от ограниченията, ще последва голямо нарастване на консумация и търсене на петрол.

И последно, колкото и да е стегнат пазарът на суров петрол, има още по-голямо стягане в преработвателния сектор, който произвежда бензин, дизел и керосин, които хората всъщност използват. Този сектор се разви в сложна, силно взаимосвързана система със световен мащаб. Русия рафинираше продукти, които доставяше в Европа, а Европа изпращаше излишния бензин към Източното крайбрежие на Съединените щати и така нататък.

На места системата успява, при положение, че американските рафинерии вече работят на 95% от капацитета си. Но системата като цяло все още не може да смогне на търсенето. Руските рафинерии функционират частично, лишавайки Европа от нефтени продукти. Не е достатъчно количеството европейски бензин, което достига до Северна Америка. Китайските рафинерии оперират с под 70% от мощността си. Приблизително 4 милиона барела на ден от преработвателния капацитет са затворени в целия свят заради пандемията, новите регулации и несигурните икономики. Ако предвидим рисковете от инциденти, лоши политически решения и ураганът, който срива рафинерии в Мексиканския залив на Съединените щати, ситуацията може да стане още по-тежка.

При това положение, няколко страни все пак могат да увеличат продукцията си. Канада – четвъртият по големина производител на нефт, след Съединените щати, Саудитска Арабия и Русия – може да достави допълнителни барели в сътрудничество с най-големия си купувач, Съединените щати. Също и американският шистов петрол е обратно в играта и може да добави още 800 000 до 1 милион барела на ден нова продукция тази година, което е далеч повече допълнителна продукция от целия свят общо.

Други фактори, които могат да смекчат кризата, включват промяна на цените и отношението на потребителите. През май търсенето на бензин в Съединените щати е било със 7% по-ниско, отколкото през май 2019, преди пандемията. Това може отчасти да се дължи на факта, че много хора работят от вкъщи.

Икономическото забавяне също може да потисне цените. Най-новият глобален покупателен индекс на S&P сочи отслабване на икономическия ръст, при който производителната активност на Съединените щати се плъзга към упадък... до степен, превишавана само два пъти“ – в пика на пандемията и по време на финансовата криза от 2008 година. Подобно, европейският растеж остро се е забавил до 16-месечно дъно. Подобни забавяния могат да намалят търсенето и да снижат цените на енергията. Но, разбира се, те също и ще обтегнат Западния алианс и националното единство.

Следващите шест месеца ще бъдат критични и ще изпитат способността на Европа да маневрира по пътя си през зимата. За това, което Хабек нарече „горчиво“, но „необходимо решение, Европа ще трябва да изгори повече въглища. През предстоящите трудни месеци ще е нужно повече информирано сътрудничество между правителствата и индустрията, която управлява енергийните потоци, от които зависи модерната икономика.

 

Източник: Project Syndicate

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова