- Автор: Гласове
- 15 Март 2022
- 5336
- 18
Икономистът доц. Григор Сарийски за "Гласове": Не бива да забравяме, че последното покачване на цените на производителите все още не е пренесено върху крайните цени. Видяхме, че цените на производител в преработващата промишленост, нарастват с 19% на годишна база и то за януари. Цените в селското стопанство скочиха с 33% на годишна база още в края на миналата година, като при зърнените култури говорим за поскъпване от 45%, а за памук, хмел и соя има ръст между 50% и 90%. Това инфлационно напрежение тепърва ще се пренася върху крайното потребление.
- Доц. Сарийски, здравейте! НСИ обяви рекордна инфлация на годишна база от 10%. Изглежда преминахме Рубикон?
- Трябва да се отбележи, че тази инфлация е за месец февруари, т.е. всички събития, които са в резултат от военните действия в Украйна все още не се отразяват на потреблението. Бих казал, че в момента българският потребител плаща за безумната политика на ЕС – за постоянно печатане на пари, за наливането на фискални стимули, за отказа от класически енергоизточници без да осигурена достатъчна технологична база за подобен преход... Мисля, че всичко това, което се случва сега е резултат от една дълга поредица грешни решения, а разходите за войната ще плащаме оттук насетне. Отделно България ще трябва да плаща добавка за подхранването на илюзията, че е част от западната общност. Както знаем, ние бяхме сред първите затворили въздушното си пространство за руски самолети. На откриването на годишната среща на бизнеса с правителството премиерът Кирил Петков заяви, че "България е ЕС и НАТО". Мисля, че и за тази илюзия ще трябва да плащаме като минимум с известно охладняване на търговските отношения. С преориентиране на вноса на енергоизточници от други дестинации на много по-високи цени. Не може да бъде иначе, при положение че Русия ни причисли към списъка с неприятелски държави.
- Казвате, че това е предвоенната инфлация, т.е. военните действия в Украйна и санкциите срещу Русия още не се отчитат от статистиката. Какво ни очаква в следващите месеци тогава? Може ли да се правят прогнози?
- Много е трудно да се направи прогноза, при положение че цените скачат ден за ден. В момента котировките на петрола са 96 долара за барел, което е почти 50% повече, от това което виждахме миналата година. Предстои пренасяне на всички тези цени на суровините в производството, а оттам и на трапезата на потребителите. В същото време не бива да забравяме, че последното покачване на цените на производителите все още не е пренесено върху крайните цени. Видяхме, че цените на производител в преработващата промишленост, нарастват с 19% на годишна база и то за януари. Цените в селското стопанство скочиха с 33% на годишна база още в края на миналата година, като при зърнените култури говорим за поскъпване от 45%, а за памук, хмел и соя има ръст между 50% и 90%. Това инфлационно напрежение тепърва ще се пренася върху крайното потребление.
Предстои един доста болезнен ценови шок и като наблюдаваме хаотичните действия на правителството, добиваме усещането, че те нямат никаква идея как да се справят със ситуацията. Първата им реакция бе да затормозят износа на жито, което е изключително вредно. Когато не налагате пряка санкция като например забрана за износ или ограничаване до определени обеми, а просто забавяте потока чрез проверки и така създавате километрични опашки на границата, у бизнеса остава единствено усещането за несигурност. В същото време България, ако не с друго, поне с жито е достатъчно добре подсигурена.
На второ място, видяхме имитация на мерки за справяне със спекулата, не нищо конкретно. Направиха се изявления, че отделни търговци са сложили твърде висока надценка на някои продукти, като например олио и захар, но на тази база не може да се прави извод, че има спекула. Не беше посочено достатъчно законовото основание за подобно твърдение и поради тази причина не можем да очакваме реален резултат от проверките. Сериозното противодействие на спекулата предполага действия по смисъла на четвърта глава от ЗЗК, която разглежда злоупотребите с монополно или господстващо положение, но за съжаление не виждаме подобна инициатива, а единствено гонене на дребните търговци.
Всичко това неизбежно ще се отрази на потребителите. По данни на Евростат 27% от българите дори не могат да си позволят да поддържат топлинен комфорт в домовете си и то в условията на мораториум върху цените на енергията. Можете да си представите какво ще стане след като този мораториум отпадне.
- И на този фон, ЕК отново не одобри плана за възстановяване, а очакваме десетки, а може би, стотици хиляди бежанци от Украйна...
- Все пак трябва да се знае, че въпросният План няма нищо общо с реално възстановяване, тъй като той е насочен основно към озеленяване на икономиката, а то предполага немалки допълнителни разходи. В последния вариант на Плана парите за т.нар „стълб Зелена България“ бяха взети от т.нар „Справедлива България“, или с други думи от точно от средствата за развиване на социални дейности, които у нас са изключително изостанали.
- Известен сте с твърдата си позиция, че присъединяването ни към еврозоната би ило грешка. Променя ли се виждането ви в сложната геополитическа ситуация и една възможна криза на доларовия еднополюсен свят?
- При положение, че ние не можем да прогнозираме темпа на растеж или инфлацията през следващото полугодие и правим бюджетите за по три месеца, мисля че е несериозно да правим такива дългосрочни планове, които ще ангажират бъдещите поколения. Влизането в еврозоната не означава просто че ще започнем да се разплащаме с евро. Това означава окончателен отказ от паричен суверенитет, ликвидиране на възможността да правим каквото и да е преразглеждане на паричната си политика. Означава присъединяване към една общност, която подържа политика на постоянно печатане на пари и свръхзадлъжняване, а при положение, че ние с много усилия успяхме да ограничим нашата задлъжжнялост, това е меко казано неудачно решение. В момента кандидатстваме за бързо приемане в клуба на големите длъжници. Клуб, в който един ден ще трябва да плащаме наравно с тях за попарата, която те са надробили досега.
- Възможно ли е това, което се задава в икономиката да се разглежда като шанс от една страна за преосмисляне на идеологията на непрестанния „растеж“ и от друга страна да сложи край на консуматорската култура?
- Шансът ще бъде за малцина. Когато настъпи рязка промяна в една среда, по правило онези видове които са непригодни да оцелеят, просто измират. Илюзия е да смятаме че България, бидейки назад в икономическото си развитие, ще може да извърши някаква трансформация на икономическия си модел, особено в условия на наслагващи се кризи. Според мен в условията на засилен недостиг на ресурси икономистите тепърва ще си припомнят за теорията на Малтус, което ще е изключително болезнен процес.
