Борис Сирюлник: Израелците не могат да не се защитават и реагират с крайно насилие. Има невинни жертви от палестинска страна

Автор: Емили Лопес, "Мадам Фигаро"

"Израелците не могат да не се защитават и реагират с крайно насилие. Има невинни жертви от палестинска страна. Палестинският народ също е взет за заложник и по света ще се разпространят ужасни образи, които ще увеличат антисемитизма. Диалогът с народите е възможен. Но ми се струва невъзможен между лидери, които са се превърнали в училища по омраза. Надявам се, че израелците бързо ще премахнат блокадата, че те самите ще направят хуманитарен коридор". Известният френски невропсихиатър, оцелял от Холокоста, анализира ситуацията в Близкия изток.

- Как ни въздействат образите, които виждаме всеки ден?

- Образите имат емоционална сила, още по-голяма от тази на словото. Имаме чувството, че виждаме нещо наистина, докато то е селекция на истината. Образът е създаден от камерата, от този или тази, който снима, така че той е частично истински. Всяка визия за света е съкращение. Ако трябва да видим всичко, щяхме да се объркаме. Но съкращението сгъстява и създава силно впечатление, че сме видели истината, така че сме много лесни за манипулиране.

- Насилието и форма на екстремизъм нахлуват в много изказвания и разговори. Как да се справим с него?

- Проблемът е, че не можем да се справим. То предизвиква емоционално заразяване, повечето хора се оставят да бъдат увлечени и точно това ме тревожи. Става все по-трудно да се говори разумно, т.е. да развием дискурс, дебат помежду ни. Това вече не се вижда дори сред нашите депутати, които се мразят и презират от още първата дума. Днес нашите представители сеят омраза и аз вече не се чувствам представен от депутатите. Има някаква болест на демокрацията и това е много сериозно, защото след това ни завладяват сектите. Още през през ХIХ век Жюл Мишле казваше, че “вещиците се раждат в пустините на разума”. Точно това се случва в момента. Всеки път, когато има социална дезорганизация, ние търсим изкупителна жертва и спасител. Когато се отприщи омразата, тя повежда хората, стимулира ги, общуваме само с хора, които изпитват същата омраза като нас, това създава приятното чувство за принадлежност и ние вече не се контролираме, защото всеки усилва омразата към съседа си. И това води до трагедията, която преживяваме в момента.

- Как си говорят във Франция през 2023 г. една баба, оцеляла от Холокоста, и 18-годишният вунк?

- В края на войната първото поколение не говореше помежду си заради емоцията, породена от нашето нещастие, но и защото френската култура не ни вярваше. Имаше поразителен културeн отказ, за които не можем да упрекваме французите, които защитиха много евреи, във Франция имаше най-малко депортации, много французи не се поддадоха на нацистката омраза, за разлика от страни като Румъния, Унгария дори Холандия. Оцелелите, скритите деца или депортираните оцелели, се затрудняваха и не искаха да говорят за това, за да не травматизират децата си. След това, през 80-те години, имаше филми, произведения на изкуството, награди “Гонкур”, които позволиха това да се пресъздаде и да се говори за него, но не и в семействата.

Четиридесет години по-късно на бял свят се появиха внуците, културата се промени и емоционалната дистанция кара оцелелите да говорят по-лесно. Понякога дори те говорят изненадващо приятно, за да обяснят на внуците си какво се е случило. Много деца казаха на родителите си “с какво прави ни въвличате във вашия ужас”, докато внуците казват точно обратното: те искат да знаят. И така връзката се възстановява, докато между децата и родителите се беше установило мълчание.

- Какъв урок можем да извлечем от това?

- Войните трябва да бъдат премахнати! Урокът е секуларизъм, толерантност, емпатия чрез представяне на религията на другия, културата на другия, историята на другия, а не само тоталитарният език, който представя само своята своята религия, своята страна, своята социална класа. Този тоталитарен език прекъсва другите и се подчинява на водач, който е гуру или спасител. И когато една социална група се сблъска с трудност, тя е нетърпелива да се подчини на водач, който е културен мошеник, когато им казва “гласувайте за мен, аз съм истината”. Днес на планетата има много демократично избрани диктатори. Хитлер също беше демократично избран. Когато един авторитарен режим вземе властта и стане диктаторски, това предизвиква душевна смърт. Цари ред, защото вече няма дебат. А трудното днес, е, че младите понякога не задават повече въпроси, отиват в интернет, където често отговорите са страшни.

- Можем ли все пак да видим надежда в този хаос?

- Много съм развълнуван от това, което се случва сега. Виждам, че същите думи се появяват отново. От ранните ми години, преди Втората световна война, имам много конкретни спомени за арести, насилие на улицата,  брутални проверки на френската милиция, война, армия, войници в поражение. Чух много тежки думи като “ако има война, значи евреите са я започнали, за да спечелят повече пари”. Преди няколко дни отново чух “Смърт на евреите”. Точно това преживях преди и по време на войната.

Израелците не могат да не се защитават и реагират с крайно насилие. Има невинни жертви от палестинска страна. Палестинският народ също е взет за заложник и по света ще се разпространят ужасни образи, които ще увеличат антисемитизма. Диалогът с народите е възможен. Но ми се струва невъзможен между лидери, които са се превърнали в училища по омраза. Надявам се, че израелците бързо ще премахнат блокадата, че те самите ще направят хуманитарен коридор. В извънредни ситуации няма устойчивост, има съпротива, сблъсък, война. За момента не можем да говорим за устойчивост, но се надявам, че много бързо нещата ще се възстановят, за да съживим принципите на устойчивостта. Тя ще се появи в следвоенната култура, както ние я преживяхме след Втората световна война.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Мадам Фигаро

Следвайте "Гласове" в Телеграм