Александър Песке за Давос: Зеленски, Макрон, Хабек, Шваб... Тези хора са се кастрирали сами. Без яйца и без смелост, особено германците

Автор: Александър Песке Следвайте "Гласове" в Телеграм

История от първо лице с много ирония и хумор за приключилия преди седмица Световен икономически форум в Давос от Александър Песке - основател на рускоезичното информационно и културно списание "Руска Швейцария", издавано в Цюрих. Неговият канал в Ютюб се радва на голяма популярност. Песке е кризисен мениджър в швейцарска металургична и машиностроителна компания. Работил е и за германски големи компании. По този повод през него минава голям обем икономическа и финансова информация. 

От изказването на Зеленски в Давос се разбира по лицето му, че вече, както се казва: „Шефе, всичко е изгубено.“ И Зеленски буквално часове след напускането си от Швейцария наложи санкции на един от най-големите производители на швейцарски шоколад. Както се казва, хапе ръката, която го храни.

Когато Зеленски се изказа в залата, която беше пълна до последното място, тоест там нямаше свободни места, но и нивото на представителство на тази среща беше, да кажем откровено, треторазрядно. Треторазрядно не защото това бяха лоши страни, които бяха изпратили ръководителите си, а защото това са точно тези страни, които в този конфликт и изобщо в геополитиката, не играят никаква роля. Това са просто марионетки. 

Тук идва следващият контраст – долита Макрон, ох Макрон! Чуйте, в Давос имаше такива мерки за безопасност, че все едно някой иска да го открадне. Той много приятно ме удиви, защото, знаете, понякога има дни, в които хората се чувстват добре, и тогава от тях просто лъха една увереност, една емпатия. На Макрон му се беше случил много добър ден, говореше със сила в гласа си, жестикулираше много активно, не просто махайки с ръце като че гони мухи или комари, но много осмислено. Той веднага повдигна темата колко е готин, колко готина е Франция, как при другите всичко е лошо, а той е просто чудесен.

А сега кастратите са в германското правителство, приятели. Какво да ви кажа, вчера Роберт Хабек беше в Давос с Аналена Бербок. Аналена Бербок седеше на главната сцена, редом със своя другар, министърът на външните работи на Саудитска Арабия, Алсауд – помните този младеж, такъв дребничък, нисичък. Той е роден и израснал в Германия, затова говори немски много добре, те си дружат с Аналена Бербок неотлъчно. Тя летя при него буквално преди две седмици, сега той долетя в Давос, и те седяха на сцената ръка за ръка, като гълъбчета. А в това време Хабек го избутаха в залата да чете доклада си със своите виждания за развитието на европейската икономика в зала с осемдесет и три места за сядане, тоест за цял министър на икономиката на Федерална Република Германия, който е и вице-канцлер и също министър на околната среда, дойдоха толкова слушатели, колкото примерно за мен, в Москва, на моя авторска вечер.

В Давос видях министъра на финансите на Германия Линднер – стои пред хотела, трябва да отиде на доклад на форума, а колата му изобщо не идва. Не зная, Uber ли си беше поръчал, ако не може да си позволи черен служебен Мерцедес, не зная къде се беше дянала колата му, но той стоеше с ръце в джобовете и потропваше с крака пред входа на хотела, не няколко минути, а по-дълго, просто не останах да гледам повече, не ми беше интересен някакъв си Линднер, който стои и си чака таксито.

Вчера, приятели, по немската телевизия тяхната другарка от Зелената партия на Германия за пореден път се изложи. Помните ли Рикарда Ланг, една такава пълничка дамичка. Та седи тя в предаването и разказва как те ще спасят европейската и конкретно германската икономика, а после се оказва, някак в разговора стигнаха до тази цифра – тя дори не знае колко е средната заплата на хората в Германия и колко е средната пенсия на хората в Германия.

При нас в Швейцария се появи дефицит – дефицит на яйца, да, приятели, дефицит на яйца. 

Но защо, приятели, исках непременно да отбележа този въпрос с тези яйца, кокошите? Ние с вас живеем в глобална икономика, ако някъде нещо се случва, както вече казах, през декември това се случи в Русия и тогава в този широк и голям, декадентски западен свят всички се смееха и казваха ха-ха-ха, какви проблеми имат руснаците. Помните ли? 

Приятели, мина месец и в нашата Швейцария, в страната, в която има и западна, и демократическа икономика – ние нямаме планова икономика, тук ръката на пазара управлява всичко – и у нас се създава дефицит на яйца, който ние не можем да поемем със собствени сили, налага ни се да прибегнем до разширен внос на тази стока, така че на рафтовете в супермаркета да не липсват яйца. 

Едно към едно се повтаря тази ситуация, само че на всички тук им се струва, че всичко е нормално, да, така се случи, невидимата ръка на пазара, а там беше – ха-ха-ха, смешно, нали. Както се казва, най-добре се смее, който се смее последен.

А Европа сега е ограбвана от всеки, който не го мързи, с и то помощта на местните правителства.

Следват видеото на Александър Песке с български субтитри, а под него и пълният текст на коментара му:

Субтитри за "Гласове": Фондация "Документални"

Яйцата и смелостта изчезват, а китайците измират

И така, скъпи мои, най-скъпи последователи, както и хора, които може съвсем случайно да са се появили в канала на Александър Песке – човекът, който на практика ежедневно се опитва да намери игла в копа сено и то не просто игла, а вълшебната игла. Помните, тази която уби Кошчей. Ние, приятели, не забравяме, в рамките на родната дипломация, а също и на родната журналистика, по някаква причина ми идва в главата английското понятие „digging” – помните машините, които пълзят през тунелите в Москва и на разни други места. 

Ето, ровим, ровим, ровим в земята, за да натрупаме този хумус, от който или върху който, може да израсте мисълта. В нашите времена, които са невероятно отворени и благодатни за хора с оскъден ум, в нашите времена ни се налага да се спасяваме сами. Във времената, в които правителствата, които преживяваме – сега говоря за нашата Централна Европа – дефицитът на доверие към хората на власт е загубен необратимо. Необратимо. 

А ето и този икономически форум, който се нарича „световен“ в Давос, днес се проведе отново. Заснех за вас филм, който ще покажа утре – пример за това как изглежда Давос, за да разберете, вероятно и сте разбрали, как се случва всичко това в това неголямо градче с такова огромно количество хора. И знаете ли, днес бях по улиците, а не в помещенията, и направих за себе си удивителното заключение, че цяла една трета от посетителите в Давос са индийци – тоест хора от Индия, от индийската раса. Така изглеждат поне, може и те да са от Америка, но изглеждат като индийци. Има също и много англоезични, от англосаксонския свят, които обаче не просто говорят на английски, а са именно „native”, тоест родният им език е английският. Германци също, но в Давос винаги е имало е много германци, да. Мисля, че Херман Хесе е умрял в Давос, по принцип Давос преди 100 години германците много са го харесали и са го направили популярно място. Ако с други курорти – Сен Мориц, Зермат – това са направили англичаните, то за Давос отговарят германците. Така, приятели. Стига толкова за това. 

Външната картинка утре ще я видите, а днес бих искал да преминем по основните изказвания, които се случиха вчера.

Нарочно не исках да направя видеото по-бързо, защото исках да знаете малко и тази каша малко да слегне. И вече не по горещите следи, а след като малко поразмислих, съм готов да ви дам скица. Етюд, пейзаж или как още може да се нарече? Етюд е малко, искам да ви създам пейзаж. Днес ще имаме и пресечна тема, значи... 

Яйца. Яйца като кокоши яйца, които употребяваме като храна, а също и като мъжки тестикули – тяхното наличие и тяхното отсъствие, приятели, за съжаление, за съжаление в наши дни. Разбирате, в момента си служа с формален език, нали, не говоря за хора, на които се е случила някаква авария или някакъв акт на насилие се е случил с тях. Тези хора са се кастрирали сами. Но за това – малко по-късно. Може, разбира се, да превъртите, но няма смисъл, нека чуем всички останали съображения.

И така, приятели. Днес в Давос се изказа Камерън, изказа се бледо, но нека видим какво ще стане днес. Днес изкуственият интелект ще се разхожда в Давос, плюс разните там народни форуми, тоест открити форуми. Аз се снимах с един чудесен човек от бразилската селва – селва, знаете, това е тропическа гора по поречието на река Амазонка, мисля, че беше така. Снимах се със забавен човек, видях много други ярки представители на най-далечни народи по света, но това вече беше театър. По принцип апогеят на Давоския форум беше вчера и завчера. Помните, че във вторник се изказа премиер-министърът на Китай Ли Цян, вторият човек в Китай и първият човек от Украйна, Владимир Александрович Зеленски, който е президент.

Тук, приятели, имаше една много важна игра – ще се срещне ли китайският премиер с Владимир Зеленски? Работата е там, че в нощта на неделя срещу понеделник, както вече ви разказах, се събираха представители от 84 страни на ниво органи по сигурността или съветници по сигурността, глави на страните и регионите. Тоест не региони, а президенти и премиер-министри. Например от САЩ там беше Джейк Съливан, разказах ви, и този бледен млад човек, който е на 47 години, но изглежда като все още да е на 32. Той се опита да създаде коалиция – коалиция от държави, които биха подкрепили Украйна. Макар че аз мисля, че Съливан не се постара особено, стараха се най-вече представителите на Украйна и швейцарците като страна, която е домакин. 

Помните, в понеделник завърши, след много, много часове съвещание, този форум по сигурността и този форум завърши с точно никакъв резултат. Страните не успяха, след като водиха преговори, анализи, търсене на пътища, решения, не се договориха за нищо. А всичко се върти около конфликта Украйна-Русия или както това сега се нарича на открит език – всъщност това е между глобалния Запад и Русия, които си противостоят на европейска земя. Ние разбираме, че това е прокси война и колкото повече живеем с нея, толкова по-добре разбираме всичко това. Защо е прокси война – защото Украйна е футболна топка, знаете, за мач. 

Украйна не може толкова много да влияе на този процес, макар че не бива, разбира се, да ги подценяваме, те са като опашката на кучето – както е известно, опашката понякога определя посоката, в която кучето бяга. Помним плана на Владимир Зеленски, така наречената формула на мира, която се състои от десет стъпки, няма да се повтарям, всички вие сте чували за този план, който се състои от десет искания, които имат много малка връзка с реалността, приятели. 

И точно поради това на този форум по сигурността в предверието на СИФ представителите на срещащите се страни не се договориха. Там беше на практика целият Запад, а от БРИКС, както вече казах, бяха Бразилия, Южна Африка, саудитците и индийците. Китайците не дойдоха, защото те считат за неприемливо да водят преговори на базата на тази формула за мир на Зеленски. Напомням, преди Зеленски китайците публикуваха план от десет стъпки, който беше отхвърлен, и който даже не беше обсъден. И китайският план също беше нееднозначно изгоден като трета страна, но имаше повече връзка с реалността от украинския. Затова китайците не считат, че е възможно да водят преговори въз основа на украинските искания.

За съжаление днес стана така. После швейцарците казаха, че няма да организират повече никакви срещи на тази тема, защото перспективи за намиране на решение или някаква стратегия няма, хората просто разбраха, че за нищо няма да се споразумеят. И тогава швейцарците подхвърлиха нещо като спасителен пояс – знаете какво е спасителен пояс – от лодката, и казаха, „Ако украинците ни помолят, и ако ни помоли руското ръководство, ние може би ще успеем да организираме среща на най-високо равнище“, тоест главите на държавите трябва да присъстват на подобен форум. Но швейцарците и украинската страна не признаха, че на масата за преговори на най-високо равнище Русия едва ли ще дойде. Тази мисъл живя цяло денонощие – от понеделник до първата половина на вторник. 

Представяте ли си, Швейцария, заедно с Украйна, искаше да покани Байдън, Путин, Си, съответно всички, всички тези уважаеми хора. Има такава пословица, че глупакът е богат на мисли. И така, тази история преживя едно денонощие, швейцарската страна се свърза „ало, ало“ с Москва, но не директно по телефона с върховното ръководство, а чрез посланика на Швейцария в Русия, а също звъннали и в руското посолство в Берн. На което от руска страна за пореден път отговорили на швейцарците, че Швейцария не е неутрална страна в тази ситуация и в този конфликт и поради това руската страна не иска да участва в никакви мирни преговори по инициатива на Швейцария. 

Виждате ли, приятели, в понеделник те получили такъв отговор и тогава всички швейцарци и украинци искали да се изхитрят и да намерят китайския премиер някъде из полетата на Световния икономически форум и да изкопчат от него поне принципно съгласие да разгледа възможността за среща на най-високо ниво. 

Но среща между Зеленски и Ли Цян не се случи. В американските медии, в „Политико“, прочетох, че китайците са изпързаляли Зеленски и не са поискали да се срещнат с него. После поглеждаме украинските източници, а украинските източници говорят точно обратното. Те казват, че Зеленски е сметнал това за не много правилно по субординация – ако той се яви като президент, като номер eдно в своята страна Украйна и разговаря с някакъв китаец, който ходи с тениска под номер две, ще бъде все едно: „Кой е тоя номер две в Китай, никой, пу!“ – решили украинците, нашите приятели и другари. Ето как се отнесли те към предложенията да се приближат по-близо до китайците. Тук, разбира се, нашите швейцарци се вкиснали, разбрали, че няма да успеят да довлекат нито руския президент, нито китайския лидер на тази нова среща на върха на целия свят по украинския план. Но швейцарците, за разлика от много европейци, за разлика от много украинци и много други народи, почти винаги имат план Б. Отварят тетрадчицата и започват да търсят план Б. И швейцарците предлагат на украинците, за да не се допусне окончателна загуба на достойнство, казват „Хайде да създадем среща на върха на ниво глави на министерствата на външните работи.“ На Зеленски му се наложи да се съгласи, най-малкото защото Дмитро Кулеба дори не можа да се стърпи на стола, а подскочи и каза „Да, да, да! Аз съм точно този човек, който ще замени целия свят на базата на формулата за мир на Зеленски. Аз съм този човек! Хайде, давайте я тази среща на ниво глави на министерства на външните работи.“

Това и решиха, приятели. Вие прекрасно разбирате, че повече или по малко, на това ниво ще се срещнат в същия този състав. Това те го измислиха още през първата половина на деня във вторник. А когато следобед във вторник Зеленски се изказа в залата, която беше пълна до последното място, тоест там нямаше свободни места, но и нивото на представителство на тази среща беше, да кажем откровено, треторазрядно. Треторазрядно не защото това бяха лоши страни, които бяха изпратили ръководителите си, а защото това са точно тези страни, които в този конфликт, и изобщо в геополитиката, не играят никаква роля. Това са просто марионетки. 

Ние отлично разбираме, че принц Алберт от Монако е да, наистина, един от най-ловките укриватели на хора, бягащи от данъци. В своето Монако той е приютил не един такъв човек, който е избягал от данъците в страната си. Но на глобално ниво – какво? Той не е в НАТО, не е в Евросъюза. Помислете, това е някаква скала, на която живее население от 30 хиляди. С 30-хилядното си население Монако, едва ли мислим, че монакците могат да решат някакъв въпрос, това би било смешно. 

И президентът на Латвия, който също аплодира на крака Зеленски, съм уверен, че няма никаква особена роля в глобалното разпределение на силите. Нещо интересно, което после ми написаха в коментарите, е че някои хора, дори авторитетни за мен хора, са намерили речта на Зеленски много ярка и интересна.

Приятели, знаете – колкото хора, толкова и мнения. Това интервю го има онлайн, винаги може да се намери, това интервю го има на много езици, включително на руски – всеки може да го гледа и да си направи изводи за себе си. Всъщност интервюто, не интервю – изказването, е никакво, продължава само 20 минути, през които Зеленски обвинява Путин във всички смъртни грехове. Не говори нито за някакви перспективи, нито за варианти на решения на създалата се ситуация, нито дума не обели за съвместната работа с американците, защото и сам отлично знае, че съвместната работа с тях не отива на никъде. Съответно нямаше нищо нито за НАТО, нито за Евросъюза, нито за възстановяването на икономиката – само общи приказки. 

Разбира се, освен тези гневни тиради към Путин в неговото изказване друго нямаше. Говореше със скучен глас, четеше от листчета английски думи и в това също, разбирате ли, той беше слаба фигура – почти всички политици, почти всички политици, които създават добро мнение за себе си, говориха на своя роден език. Защото, приятели, на своя роден език винаги по-добре и по-колоритно можеш да формулираш мисълта си и не се налага да четеш като третокласник, буква по буква от листчето. Обръщам ви внимание, че и Милей, аржентинецът, който се изказа вчера, и Макрон французинът, също вчера говориха на своя роден език. После, в дискусиите – да, той премина на английски, при което показа напредък, приятели. Някога, още преди пет години, Макрон говореше на френски, по-право на английски, така, както аз на френски: „Вуле ву куше авек муа“, знаете – тези фрази, които знаем от киното или от някакви други източници. 

Така че, речта на Зеленски беше много слаба. Защо? Защото лампичката на Илич, наречена Украйна, голяма и независима държава, по принцип беше изключена. Онзи ден във вашите коментари казвате „Тук му отказаха оръжие, там му обещаха пари“... Никой не е отписал Украйна. Да, приятели, безспорно, сега всички, всички до един, ще търсят за себе си изход от тази ситуация с минимална загуба на достойнство. 

Например Макрон, във вчерашната си реч заяви, че военната подкрепа за Украйна не намалява. Украинците ще получат от Франция в следващите месеци, до средата на тази година шест бронирани автомобили, не, ами как се казваха – самоходни артилерийски установки „Цезар“. Ще получат шест „Цезара“, ще получат от французите 40 ракети „SCALP“ – много опасно оръжие – ще получат също и допълнителни снаряди или бомби. 

Но, приятели, разберете, моля ви – когато в края на 42 година или в началото на 43 година всички в света разбраха, че Хитлер, след загубата на Сталинградската битка, и след като не взима Москва, и след като не взима Кавказ, по принцип – край, Хитлер е край, издъхва. След тези три мащабни поражения перспективите да завоюва Съветския съюз чак до Урал, както е било по плановете му, няма да му се получи на Хитлер. Точно такъв преломен момент наблюдавах във вторник в Давос, вчера също, в изказванията на другите лидери на страни от Европа и света, на същия този Давос, на който Украйна се споменава както преди, със старите речи, както Урсула фон дер Лайен повтаря вече заучени фрази и, разбира се, като неин плюс, за нейната карма – шегувам се – неин плюс е, че тя обладава такава наглост и цинизъм да повтаря постоянно и публично речите, които вече всички присъстващи в залата отлично знаят, че са глупости. Но, разбирате ли, още не е дошъл моментът, когато Гьобелс, още в 43 г. крещи, че ще имат супероръжие, че ще имат Вундервафе, ще имат това, ще имат всичко, и ние ще разбием червените орди на брега на Одер, на Елба, и на още някакви реки, знаете. 

Така че тук, приятели, Украйна няма директно да я захвърлят, като горещ картоф, но сте чули – Германия отказа да достави ракети „Таурус“, Шолц инициира проверка на доставените материали на Украйна, как са използвани, какво става, всичко ли е доставено. Но френският президент реши да блесне за пореден път с мизерната си помощ. Значи, приятели, не че 40 ракети „SCALP“ са мизерни, те са смъртоносно оръжие, но вие разбирате, че 40 ракети няма да променят кардинално хода на тази война. Няма да го променят, приятели, това на всички присъстващи, на всички четящи новините би трябвало да им е ясно. 
А това, което в изказването на Зеленски се разбира по лицето му, е, че вече, както се казва: „Шефе, всичко е изгубено.“ И знаете ли, не, не искам да казвам, че това е много по украински, не е по украински, така говорят всички подли хора.

А в понеделник Зеленски беше на прием у швейцарската президентка Виола Амхерд. Вижте каква бедна обстановчица, стаичка, така че да разберете, че ето – нашите министри и президенти работят в стаи, в които има два стола и една маса. Е, може би и компютър и печатно такова, принтер. Ето, нямаме златни канделабри, нашите слуги на народа, швейцарските слуги на народа и когато Зеленски се огледал, че няма златни канделабри, сребро никъде не се вижда, представяте си, а се налага за пореден път да проси пари за подкрепа. 

Нито руските замразени пари ще получи Украйна от Швейцария, нито въоръжение ще получи, с паричната помощ също засега всичко е мъгляво. 

И, разбираемо, Зеленски е много недоволен от посещението си на Давоския форум и веднага след завръщането си, днес, на 18 януари, швейцарски производител на шоколад, един от най-големите производители на шоколад, "Бари Калебо", тук под Цюрих е неговия завод за шоколад, както и в още шест или седем държави в света, включително в Русия има завод "Бари Калебо". Не съм сигурен, че той сега работи, а ако работи, то е само на вътрешния пазар в Русия. И Зеленски буквално часове след напускането си от Швейцария го включва в списъка на съучастниците на тероризма – това е Руската Федерация. Има такъв списък на западните фирми, които оперират в Русия успешно, и този списък се изготвя от украинска страна и на компаниите от този списък се налагат санкции. Буквално часове след завръщането на Зеленски от Швейцария в Киев, той налага санкции на един от най-големите производители на швейцарски шоколад. Както се казва, хапе ръката, която го храни. За какво говори това – че нервите не издържат, безспорно, благодарност от тези момчета, които бяха хранени с години, разбира се, не бива да се чака. Затова, приятели, както се казва, сега остава само да се пеят песни. Някакви песни, да.

Ох, давайте да продължим с Давос, а после с целия останал салам, който съм ви подбрал, и който също е от интересни факти и събития.

Аз много очаквах изказването на аржентинския президент Хавиер Милей. Той говори вчера следобед, преди Макрон и много наблюдатели пишат, че той е толкова ярък човек, че такава реч е изнесъл, едва ли не жив Че Гевара. Аз съм съгласен с вас, господин Милей разкритикува създалото се положение на нещата в нашия световен икономически космос. Той действително ругае болшинството правителства на западните страни заради усилията им да направят щастливи всички – от малките до големите, от белите до черните. Ние наистина имаме такава политика – политика за удовлетворяване на клиентелата. Тоест, и на градинарите нещо да дадем и на футболистите каквото им трябва, и на децата, и на жените, които се занимават с феминистки призиви. 

И Милей каза, „Хора, вие размножавате паразити, вие размножавате държави от паразити, и във вашите министерства, и в другите ви държавни учреждения“, казва той. „Върнете се към базовото устройство на свободния пазар и свободния капитал.“ 

Той е либертарианец, този господин Милей. Призова към тези неща в своята реч, но той по същия начин четеше от хартийки. Дори не сме сигурни, че той сам е писал тази реч, защото той вдигаше очи от текста, но крайно рядко, крайно рядко. Той също прочете речта си за около половин час и дори не отговори на нито един въпрос. Мисля, че господин Милей би искал да говори с публиката, защото в Давос това се подразбира – вие излизате с речта си, а след това отговаряте на няколко въпроса от залата. Изказването обикновено продължава около 45 минути, но да допуснем, че това е за мащабни политици, които умеят да работят с публиката, и те винаги откарват до един час, защото обичат да се къпят в лъчите на славата. Разбирате, в Давос се събира силно некритична публика, там никой няма да освирква и да тропа с крака. Какво говорите, там са хора, които жонглират с големи парични суми, които безспорно носят отговорност за своите предприятия, за своите притежания и те, разбира се, никога не искат да се карат с властта. Затова всеки политик, изказващ се в Давос, говори пред публика, която по принцип е готова да го изслуша детайлно и вежливо.

Господин Милей не отговори на нито един въпрос, не тръгна да ходи по сцената, както Байдън обича да ходи, а после го отведоха настрана, в някакво абсолютно задкулисно място го извлякоха.

Интересното в неговото представяне беше, че когато Клаус Шваб – Клаус Шваб обича винаги да седи на сцената с виповете, с политиците, той е човекът, който седи с първите лица на страните. Беше със Зеленски, беше с Макрон, беше с Милей. И когато представяше Милей, той го нарече необикновен човек. А вие знаете, необикновен човек е двояк, нееднозначен израз. Необикновен човек може да бъде необикновено талантлив, необикновено красив, или необикновено смахнат. Разбира се, той попита Милей защо е дошъл без бензиновата резачка – народът е свикнал да те гледа с бензиновата резачка или с кучетата, и с какво ли не още. Не, Милей беше пристигнал с хубав костюм, но с много дълъг панталон, ходеше буквално смешно. На някои политици просто им личи, че не са свикнали да ходят с костюм. Ама защо тогава си облякъл костюм, да беше дошъл с джинси, ако си такъв Че Гевара, да беше дошъл с джинси. Не, облякъл хубав костюм, нищо не може да се каже, но който е бил на брат му, или на сват му, не зная, а може и от баща му да е останал, и панталонът беше невероятно дълъг. 

И тук има още един детайл, приятели, обърнете внимание още веднъж – аз слушам внимателно речите, после отново ги чета, но за мен, като човек, който е учил комуникация, е важно да видя цялата картинка. И тази цяла картинка ни дава много допълнителни знания, позволява ни да направим едни или други интересни изводи. Интересно, когато излизаше Милей, го придружаваше един човек – неговата сестра, а неговата родна сестра също така ръководеше и предизборния му щаб, когато той участваше в президентската надпревара. Хубаво е, отлично, когато в семейството има такива отношения.

По-късно, когато излезе Макрон, той пък беше съпроводен от един френски офицер, в униформа, с пагони, със звезди, и когато Макрон си тръгваше, поздравявайки се с всички с будистки жест, изведнъж офицерът подскочи и веднага му подаде бележка с темите, по които той се беше изказал. Макрон говори на своя език и говори великолепно, приятели. Още повече, вие знаете, аз обичам да си правя гаргара с Макрон – всички негови появи, всички места, на които се е спъвал, заливал, аз обичам да ги осветявам под прожектора. Но, обърнете внимание: Милей пристигна със сестра си, а Макрон – с офицер. Виждате ли какви интересни детайли излизат на семейната фотография. Макрон не с матроси, а с офицери, храбри офицери с прекрасна стойка.

Речта на Милей, трябва да се отбележи, беше интересна и имаше много неща, за които трябва още да се говори и с него, и изобщо на СИФ. Но още веднъж ще кажа – виждаше се как към него, от залата, от Шваб, от хората му, вееше едно хладно недоверие. Помните, общият слоган на този икономически форум през 24 година е „Да възстановим доверието“. Но залата, на срещата на капиталистите и капитаните на нашата глобална икономика, откровено нямат доверие на Милей, защото за тях той е малко прекалено радикален. Те си мислят, „Ако той сега уволни и съкрати тези министерства, длъжности, съветници, как ще му даваме пари?“ 

Разбирате ли, обикновено ги носят разни лобисти, зам.-министрите в много страни съществуват за това, министърът не може сам да вземе пари, затова той винаги има зам.-министър, който е „свой човек“. Той не трябва да управлява и да решава проблеми, не, не. Трябва да е свой човек, който ще отиде и ще прибере плика с парите. И естествено, за класическата капиталистическа публика, за тези капитани на икономиката, такъв човек е малко странен. Затова той дойде, изказа се и напусна сцената, без изобщо да пожелае да общува с публиката. А Милей е човек, който има какво да каже, видяхме го в Аржентина, в предизборната надпревара – той има магнетизъм, привлича хората, интересно е да го гледаш и да го слушаш. Да, безспорно той е шоумен и дори малко клоун. Разбираемо, нито един сериозен политик няма да позира с бензинова резачка в ръце, или да разказва приказки за кучетата си, как те са членове на семейството му... разбирате, има много странности, които се въртят в космоса около този Милей.

Беше интересно, че преди Милей се изказа Педро Санчез, любимият ни с вас Педро, който е премиер-министър на Испания. Това, което веднага се вижда като разлика от професионалните политици, а Педро е професионален политик, през целия си живот не е правил нищо друго, освен да се занимава с политика в партията на социалистите. Педро е красавец, той е висок, строен, добре облечен, с добри маниери, винаги се усмихва. Той също се изказа на родния си език, а след това в коментарите и общуването с публиката – на английски. Хубав английски, няма никакъв въпрос. 

Разбирате ли, такъв лъскав, полиран младеж. Мъж, вече не е младеж. И това беше контрастна програма. Тук капиталистите и акулите на нашия финансов свят видяха човек, когото знаят и разбират. Още повече, почти всички участници в Давос гледат моя видеоканал, знаят как говоря за Педро Санчез – човек, който ще направи всичко, всичко в интерес или против интереса на своята страна, само за да се задържи на власт. И точно такива хора, точно такива политици са много любими на хората от икономиката, защото те ги разбират. Ако на Педро Санчез му занесат, Педро ще вземе, защото на него винаги са му нужни ресурси. Човек, който стои на върха, а около него е гъсто блато от партии и коалиции. Понякога му се налага да ги убеждава в своите когнитивни, интелектуални конструкции, а понякога – тъпо да подкупва. 

Затова и Педро Санчез трябва да дава и длъжности, и министерски портфейли на своите коалиционни партньори, а понякога тъпо – кеш, приятели. Така съм чувал, не го твърдя от себе си, не съм давал лично, но честно признавам пред вас, че в тази страна, Испания, която само до преди 40 години беше диктатура, тоест тя не е светилище на демокрацията, преди 40 години при тях всичко беше като в СССР, и то в най-лошите му години, а може би и като в някоя средноазиатска или закавказка република, където все пак, пликовете или папките, или дори цял дипломат с парите решаваха на пръв поглед невъзможни проблеми. Та, приятели, в какво се състоеше контрастът. Педро Санчез е абсолютен европеец, та европеец, който говори как трябва държавата да процъфтява, как трябват повече министерства, повече съветници, повече упълномощени, така че на всеки гражданин да се пада по един държавен служител и държавният служител да ходи по гражданите на страната, да пере прането и да навива панталоните му, ако този човек, който е гражданин на неговата страна, се качи на велосипед, за да не се сдъвче крачолът му във веригата, разбирате. 

Та седи Педро Санчез, този наш европейски левент, на когото по очите му личи, че му трябват пари, и веднага след него излиза този Милей. Не разбрах по публиката, дали се радваха или бяха разочаровани, че той дойде без бензиновата резачка и без дивите си кучета – не зная. Но публиката обича, може и да са ги взели в клетки, като в цирковото шоу на братя Запашни. Ако Милей се беше появил там с кучетата и с бензиновата резачка, мисля че публиката никак нямаше да се разстрои. Но Милей излиза на сцената и разказва, че всичко, всичко трябва да се закрива, да се съкращава, всичко да отива на майната си, махаме всичко. И това е, от една страна, либертарианската мисъл, която съществува вече не само от едно столетие в горещите глави, която отблъсква, обезсърчава икономическите капитани. Затова Милей, уверявам ви, си тръгна без нищо, ще се върне в страната си и ще мисли какво не е наред с този свят. Той смята, че говори правилните неща, предлага правилните неща, той се предлага и на Щатите, и на Евросъюза, и на Израел като партньор, но по-скоро няма да получи тази подкрепа, защото хората, които инвестират пари, и то не с хиляди, и дори не с милиони, а които крадат стотици милиарди – те обичат хора, които са разбираеми за тях. Разбираеми. 

Така че, за Милей всичко е ясно, няма да му е лесно, точно както и на Зеленски. Съвсем наскоро ги поставих двамата на една картинка на корица, и ви уверявам, че това са хора от едно и също качество. Те са нужни на Запада, за да бъдат използвани в една или друга игра, но никога няма да бъдат признати за свои.

Тук идва следващият контраст – долита Макрон, ох Макрон! Чуйте, в Давос имаше такива мерки за безопасност, че все едно някой иска да го открадне. Той много приятно ме удиви, защото, знаете, понякога има дни, в които хората се чувстват добре, и тогава от тях просто лъха една увереност, една емпатия. На Макрон му се беше случил много добър ден, говореше със сила в гласа си, жестикулираше много активно, не просто махайки с ръце като че гони мухи или комари, но много осмислено. Той веднага повдигна темата колко е готин, колко готина е Франция, как при другите всичко е лошо, а той е просто чудесен. Каза, че има купища планове за следващата година, за тази година, и каза, „Вие всички, всички ще ми дойдете на гости в Париж!“ А в публиката се напрегнаха, какво ли пък означава това? Първо, има Олимпиада, ще дойдете да я гледате. Второ, казва, откривам отново катедралата на Парижката света Богородица, след ремонта, след пожара. После каза, че през юни или през юли, мисля че през юни, той ще празнува осемдесетгодишнина от откриването на Втория фронт. Помните, в Нормандия, когато дебаркират съюзниците. 

Сега говоря като руснак, от перспективата на руснак, защото в руската историография това събитие се нарича Откриване на Втория фронт, когато в D-day американците, британците и други съюзници дебаркират на територията на Франция, в Нормандия, и след това поемат към Берлин, който обаче не успяват да завземат. Така че Макрон иска големи паметни чествания на този юбилей, на тази осемдесетгодишнина. И тук идва един много интересен въпрос и лакмусов тест за съответствието на вижданията на Макрон и французите, тоест за правилността на историческия момент. Защото Вторият фронт или десантът в Нормандия нямаше да се случат, ако Червената армия, Съветската армия, не беше разбила германците и под Сталинград и под Москва, и в Кавказ, и в Курск, под Ленинград и на други места. Ако Червената армия, Съветската армия, не беше разбила фашистката гад Хитлер, нямаше да го има това красиво и весело празненство. И това ще бъде най-истинският тест за Макрон – ще придърпа одеялото към себе си, знаете, че понякога става така, французите – кой го беше казал, струва ми се немският генерал Халдер, когато французите също присъстват на подписването на германската капитулация – „А тези също ли са ни победили?“.

Същата тази Франция, която падна пред нацистките войски за един месец, за един месец цялата прехвалена френска армия се спихна. А после, разбира се, французите ги взеха – и Сталин и Чърчил. Ох, французи, французи. Да видим как Макрон ще реши точно тази дилема, тоест ще покани ли руска делегация, а трябва да бъде поканена високопоставена делегация. Трябва да се съберат и ветераните, които все още са живи и още са на крак, на това възпоменание. Ако то изобщо се прави, трябва да се направи красиво и справедливо, а как ще го направи Макрон, ние с вас, приятели, ще разберем след няколко месеца. Въпреки това, запомнихме, нали: във Франция ще има Олимпиада, откриване на катедралата на Парижката света Богородица, юбилеят на Десанта на съюзниците на нормандските брегове. Какво още каза той? Да, тези теми.

С какво много ми хареса той? С какво много ми хареса речта му. Първо, разбира се, да говориш все още не значи да направиш. Той продължава разговора за нещата, които трябва да продължат да се реформират във Франция, работното законодателство. Подразбира се, че веднага щом внесат реформите, те ще удължат работната седмица, ще орежат минималните заплати, ще направят по-флексибилен, по-вариабилен начина за наемане и уволняване на хора. Работата е там, че в Америка например, или у нас, в Швейцария, човек може да бъде нает на работа, а може през първата година и да бъде уволнен в края на месеца. А после, да кажем например, че работиш 10 години в предприятие и те уволняват с три месеца предизвестие. В Америка изобщо могат да те уволнят след обедната почивка. Малко преувеличавам, но има предприятия, в които също се прилага не само на законът, но и разни профсъюзни споразумения. Но работата е в това, че Швейцария и Америка в това са много сходни, у нас е много лесно да се уредиш на работа и е лесно да се уволниш. Както е възможно и да бъде уволнен сътрудник. 

Някога работех в Германия, а в Германия това е огромно и невероятно главоболие – да уволниш някого от екипа наистина е главоболие. А във Франция това все по-често е практически невъзможно. Ако си взел човек на работа, да го уволниш от фирмата коства невероятни загуби на време, сили, адвокати, на отпуски, на всичко това. Защо във Франция толкова много фирми не искат да взимат хора на работа – защото, ако не се получи, ако намалеят поръчките, тези хора след това по никакъв начин не могат да бъдат уволнени, приятели. Никак. 

Затова и Макрон се е развихрил, каза, че и пенсионерите ще изстиска като мокра кърпа, до последна капка, подразбира се, че пенсиите ще са по-ниски, а пенсионната възраст – по-висока. Иска да се гаври със служителите, с работниците... ще видим, ще видим какво ще му се получи на Макрон. Но той казва, „Аз ще инвестирам в страната, искам да се създадат дигитални технологични клъстери.“ Казва, че днешна Европа е невероятно зависима от САЩ. Каза, че ние в Европа сме дигитален – не концлагер, каза го по друг начин – ние сме дигитални роби. Напомням ви, приятели, че в Европа, в цялата огромна Европа, в която живеят 500 милиона души, повече от САЩ и не много по-малко от Китай, взет отделно, не десетки пъти по-малко, цялата обединена Европа си няма своя търсачка. Да речем, че американците имат Гугъл, руснаците имат Яндекс, китайците, мисля че се наричше Байду. А европейците нямат голяма своя стримингова телевизия. В Америка има Netflix, HBO, Disney, Apple; в Русия има Око, няколко други, Премиер, а ние в Европа нямаме. Социални мрежи – в Америка има социални мрежи, Facebook, Instagram, в Русия има ВК, Однокласники, а в Европа – няма нито една голяма, крупна социална мрежа, просто няма в природата. 

И Макрон казва, хора, попаднахме в някаква зависимост от американците. И тук в залата всички слушат, страхуват се да кажат нещо, защото американците са там. А Макрон – отличен, не се уплаши и говори. Каза, че сега предстои да се направи избор – малко да се еманципираме от американците, малко да се откъснем, да се отдръпнем. Но не да се отдръпнем заради самото отдръпване, а просто за да се концентрираме върху собствените си интереси и да ги наложим. Ние, каза той, по никакъв начин не сме длъжни да следваме съветите на американците, например по въпроса за намаляване на сътрудничеството с Китайската народна република, тоест търговията с Китайската република, КНР, ние трябва да я разширяваме, каза Макрон. Това, нали разбирате, е като пясък в предавателната кутия на американците. Които седят в залата. И браво на Макрон, ни най-малко не се страхува да каже това на всеослушание и официално. За Русия, ясно, той каза това, което постоянно говори за Русия, как Украйна трябва да не загуби, Русия трябва да не спечели. Това са тези речи, като на Фон дер Лайен, това е като Отче наш – както в религията или в сектите, трябва да се произнасят някакви сакрални неща, които са обединяващи. 

Тъй като в Европа и в Америка няма план Б за решаването на този конфликт във и около Украйна, те, както и преди, се движат по релсите на план А. Но релсите вече са като в горещ летен ден, провиснали са и вагончето върви и се клати, ей сега ще падне. Но Макрон беше длъжен да произнесе точно тази реч. По отношение на Изтока на нашия Евразийски континент нищо интересно не дойде от Макрон. Но дойде най-важното – ние не сме длъжни да разкъсваме търговските си връзки с Китай, заради прищевките на САЩ. Трябва, каза той, да се отдалечим на известна дистанция от САЩ, хайде, помислете, каза той. Тръмп ще стане президент и ще започне да управлява, както е свикнал. Помните, как Тръмп се появяваше на един форум с европейци, как ги преместваше с ръцете си. Затова Макрон говори невероятни за европейския мащаб неща. Вчера той каза това, сряда, всичко е записано, в Давос. 

По-късно, вчера вечерта, гледах предаване, в което беше Вагенкнехт, Сара Вагенкнехт, която написа в своята партийна програма, с която те сега ще отидат на избори за Европарламент, написа едно към едно същите тези неща, които изрече Макрон. Че трябва да се формулират интересите, основните интереси на Европейския съюз – какво има полза за Европейския съюз. Тя формулира мисълта, че е нужна дигитална независимост от американците, сега сме абсолютно зависими. 
Например, приятели, фирмата Amazon печели в Евросъюза, и това не е оборотът, а печалбата, чистата печалба, естествено преди данъка – 43 милиарда евро. При това фирмата Amazon не плаща данъци в нито една страна от Евросъюза. Нула. Тоест, американският цифров концерн изяжда точно жълтъка от нашето европейско яйце, а на нас оставя само обвивката, черупката. Е, разбира се, тук в Amazon работят хора, заработват заплата, плащат данъци със заплатите си. Но това е само черупката, а вкусната вътрешност на яйцето – не забравяйте, ще говорим и за яйца, и сега е първото обръщане към яйцата.

Знаете, приятели, в средните векове, а и изобщо, допреди сто години, в Италия е имало такъв феномен като катастратите. Момчетата, още в съвсем млада възраст, са ги кастрирали, за да може техните сочни, звънки, юношески гласове да се запазят, да не се променя гласът. И тази традиция е продължила много столетия. 

А сега кастратите са в германското правителство, приятели. Какво да ви кажа, вчера Хабек беше в Давос с Аналена Бербок. Аналена Бербок седеше на главната сцена, редом със своя другар, министърът на външните работи на Саудитска Арабия, Алсауд – помните този младеж, такъв дребничък, нисичък. Той е роден и израснал в Германия, затова говори немски много добре, те си дружат с Аналена Бербок неотлъчно. Тя летя при него буквално преди две седмици, сега той долетя в Давос, и те седяха на сцената ръка за ръка, като гълъбчета. А в това време Хабек го избутаха в залата да чете доклада си със своите виждания за развитието на европейската икономика в зала с осемдесет и три места за сядане, тоест за цял министър на икономиката на Федерална Република Германия, който е и вице-канцлер и също министър на околната среда, дойдоха толкова слушатели, колкото примерно за мен, в Москва, на моя авторска вечер. Не се занасям, не казвам, че съм по-готин от Хабек, или равен на него, това са две несравними неща. Но когато това е министърът на икономиката на най-голямата икономика или страна в Евросъюза, на Икономическия форум в Давос, а те го слагат там, като в стаичка за пушачи, и идват да го слушат няколко десетки души. Разбирате ли, не на главната сцена, не на втората по важност сцена, а там, в стайчето. Аналена Бербок, разбира се, направо сияеше от щастие, когато разбра къде са набутали нещастния Хабек, знаете, те са вечни конкуренти. Днес в Давос видях министъра на финансите на Германия Линднер – стои пред хотела, трябва да отиде на доклад на форума, а колата му изобщо не идва. Не зная, Uber ли си беше поръчал, ако не може да си позволи черен служебен Мерцедес, не зная къде се беше дянала колата му, но той стоеше с ръце в джобовете и потропваше с крака пред входа на хотела, не няколко минути, а по-дълго, просто не останах да гледам повече, не ми беше интересен някакъв си Линднер, който стои и си чака таксито.

Вчера, приятели, по немската телевизия тяхната другарка от Зелената партия на Германия за пореден път се изложи. Помните ли Рикарда Ланг, една такава пълничка дамичка. Та седи тя в предаването и разказва как те ще спасят европейската и конкретно германската икономика, а после се оказва, някак в разговора стигнаха до тази цифра – тя дори не знае колко е средната заплата на хората в Германия и колко е средната пенсия на хората в Германия. Тя е ръководител на партия, която издига министри в правителството на страната, от Зелените. Хабек е неин министър на икономиката и член на нейната партия. Тя му е шефка в партийните дела. И Хабек преди една година по телевизора, извинете за израза, се държа непрофесионално, той въобще не разбира как работят частните предприятия, и тази сега също се омота, защото тя въобще не знае как живеят хората. Но откъде може да знае? Тя нито ден в своя живот не е работила – там малко е поучила, там е била на практика, но практика не в завод, а практика в някаква партийна клетка, и след това е станала председател, съпредседател на партия, на 28 години! Какво би могла да знае тя? Не, човек на 28 години може да знае много, но ако този човек се занимава с натрупване на знания в главата си. И с тези знания, ако даде Бог и да поработи някъде, тогава в главата се изгражда структура не само от знания, но и опит. А там седи дама, без каквото и да е системно образование, която само гълта шоколадови барчета, и вече е съпредседател на партия. И се оказва, че тя изобщо не разбира как живее тази страна. 

Ето, приятели, ето ги пред вас кастратите, тези интелектуални инвалиди, които са по някакъв невероятен начин във високите етажи на властта не на най-последната страна в света, и които със собствените си ръце загробват тази страна. В телевизора нахейтиха Сара Вагенкнехт за думи, които Макрон произнесе от сцената на Световния икономически форум. Тоест Макрон на международно ниво може да си позволи това, но ако го казва Сара Вагенкнехт в своята страна, веднага я хейтят. При това подличко. Мерзко. Тези, които я хейтят, изобщо не са по-добри от нея. Както и да е.

Затова смятам, че сега, в наши дни, най-голямата страна лузър в Евросъюза е именно Германия. Шолц изобщо не дойде, федералният канцлер Шолц не дойде в Давос, защото – какво да отчита, с какво да се излага, нещо малко все още му е останало в главата. Той е един от най-хитрите и изпрати тези хора – единият говори в стайчето, другата седи в прегръдка с арабина, а министърът на финансите на страната стои и таксито му не идва да го вземе, приятели.

Ето такива впечатления след вчерашния ден в Давос. Когато казвам сега, че Макрон е добър – Макрон не е добър в живота нито като политик, ох,ох,ох. Но е добър като политик, който умее да общува с хората, който умее да убеждава. След изказването си той не хукна нанякъде, а остана и отговаряше на въпросите, а от публиката имаше много въпроси към него. Вчера той отново потвърди намерението на Франция да построи 14 нови атомни реактора. Сигурен съм, че Франция ще се заеме с този въпрос. Ще строят. Компетенция в тази страна от Евросъюза за изграждането на атомни станции все още има. 
Какво чуваме от Германия? Овчедушно блеене. Хабек отново разказва за зеления водород. Приятели, няма нито една в света, дори и малка, водородна станция, която да може да работи непрекъснато, въпреки че вече няколко години, за пореден път, зелените ни дърпат към някакво весело и слънчево бъдеще, където те самите не са били и не знаят възможно ли е то или не. Ето какъв е ужасът с нашите кастрати от германското управление. Просто е печално. 

След отговорите Макрон, също като мен сега – ами, ако сам не се похвалиш, никой няма да те похвали – влезе в публиката, слезе от подиума, от сцената в публиката и към него се протягаха ръце, ръчички, разговаряха, разговаряха, разговаряха. 
Президентът на Сърбия, всъщност това е интересно, Александър Вучич, той остана за няколко изказвания, няколко секции в една и съща зала, същата, в която говориха и Милей, и Макрон, изслуша всички тях. Ние знаем, Сърбия също е страна, на която сега никак не ѝ е лесно, тя е почти обкръжена от НАТО и Евросъюза и както знаем неотдавна беше разтърсен общественият ред в сръбската столица Белград от същите тези другари, които са кукловоди на същия този Световен икономически форум. Затова Вучич слуша, той също след това директно разговаря с Макрон. Но тези форуми са за това. 

Още веднъж казвам, Макрон не е отличник в живота, но е голям актьор и талант в публичната политика. Вчера вечерта излезе, а зад него се проточи опашка от хора и на тях им беше интересно. Той ги развличаше. Той беше единственият – освен Милей, Милей беше по своему, разбира се, мил – беше единственият политик, който произнесе програмни неща. Какво означава програмни неща – какви са неговите планове, какво иска да направи. Разбира се, голяма част от това, което той заяви, няма да бъде направено в близките години, но все пак ръководителят на една страна трябва да мисли и в перспектива. Отново – вчера беше много добър ден за Макрон, на мен Макрон вчера много ми хареса. Той каза, че през февруари непременно ще отиде в Киев при Зеленски. Бих искал да поспоря с вас, ще изпея песен, ако той отиде. Не вярвам, че ще отиде в Киев, защото до февруари много неща могат да се случат, които да обърнат тази глобална ситуация.
Завършихме с Давос, сега – за яйцата. За кастратите от немското правителство току-що ви разказах.

При нас в Швейцария се появи дефицит – дефицит на яйца, да, приятели, дефицит на яйца. И това, което много силно ме забавлява, направо ми е смешно, е президентът на отрасловия съюз на птицевъдите, които произвеждат тези яйца, кокошите яйца, се казва Даниел Вюрглер. И какво е неговото обяснение, защо в Швейцария не стигат яйцата? Направо ви чета какво казва той:
„Да, много ни радва, че търсенето на яйца се е увеличило спрямо 22 година“. Той казва, че по време на пандемията, хората си седели вкъщи и често употребявали яйца за храна и затова селяните или фермерите, увеличили броя на кокошките-носачки по време на пандемията и продавали яйцата добре. После дошла 22 година и народът престанал да яде яйца и се наложило тези кокошки да бъдат оскубани. А в 23 година и сега, търсенето на яйца расте. И как той ни обяснява на нас, на широката публика, защо ръстът на яйцата невероятно расте? Той отговаря: първото нещо, казва, това е цената, стойността. Всичко става по-скъпо – и жилищата ни, режийните, електричеството, медицинските застраховки – всичко стана по-скъпо, освен яйцата. В портмонетата на хората остават все по-малко пари. И затова хората, жителите на нашата страна Швейцария, се хвърлили към рафтовете в супермаркета, където стоят яйцата, защото яйцата са едни от базовите продукти и нескъп източник на протеини. Яйцата се приготвят лесно, можеш да ги свариш, можеш да ги изпечеш и всякакви такива неща. 

Не чувате ли абсолютния цитат на Путин? Путин също разказваше, когато в Русия се случи същото с яйцата, че това е евтин белтък, заместител на месото и затова в някои райони на Русия са изяли яйцата, а в други райони те значително са поскъпнали и руското правителство увеличило вноса на яйца от Иран, от Турция сега внасят яйца в Русия, плюс че се занимават със своите запаси от кокошки-носачки. 

Какво прави нашата Швейцария, за да се пребори с този дефицит на яйца? Увеличава вноса от други страни, тоест сега караме яйца от Германия и от Холандия, за да удовлетворим търсенето на яйца в нашата страна и ще увеличат броя на кокошките. Още повече че в навечерието на Пасха ще има много високо потребление на яйца, защото народът боядисва яйца, яде яйца, слага ги в красиви кошнички, всякакви такива икебани. 

Но защо, приятели, исках непременно да отбележа този въпрос с тези яйца, кокошите? Ние с вас живеем в глобална икономика, ако някъде нещо се случва, както вече казах, през декември това се случи в Русия и тогава в този широк и голям, декадентски западен свят всички се смееха и казваха ха-ха-ха, какви проблеми имат руснаците. Помните ли? Даже цял посланик на Федералната република Германия, Александър граф Ламбсдорф в интервю за немско списание каза, че най-големият проблем в икономиката на Русия е липсата на яйца или тяхното поскъпване. 

Приятели, мина месец и в нашата Швейцария, в страната, в която има и западна, и демократическа икономика – ние нямаме планова икономика, тук ръката на пазара управлява всичко – и у нас се създава дефицит на яйца, който ние не можем да поемем със собствени сили, налага ни се да прибегнем до разширен внос на тази стока, така че на рафтовете в супермаркета да не липсват яйца. 

Едно към едно се повтаря тази ситуация, само че на всички тук им се струва, че всичко е нормално, да, така се случи, невидимата ръка на пазара, а там беше – ха-ха-ха, смешно, нали. Както се казва, най-добре се смее, който се смее последен. Ето такъв яйчен проблем имаме ние в Европа, на швейцарците не им стигат кокошите яйца, а германското правителство няма кохонес. Кохонес. 

Още веднъж ви казвам, направете контраст между изказването на Макрон и изказването на Сара Вагенкнехт – едни и същи думи, едни и същи мисли, но на Макрон му пляскат, а Сара Вагенкнехт се опитват да я кълнат някакви побеснели кокошки или петли, не знам кой най-често откача.

Какво още исках да ви разкажа... да, да, да! За Макрон Шваб каза: „Макрон е гласът на разума и стабилността.“ А Сара Вагенкнехт е едва ли не дясна радикалка и популистка. А Макрон е гласът на разума. Говорят абсолютно еднакви неща.
Приятели, занимаваме се с разнопланови новини, нееднократно в дискусии с вас в Телеграм-канала, в който се надявам, че всички сте се записали, съм говорил, че демографията е една от най-важните науки, която трябва да се следи, за да се разбере по-добре ставащото в света. 

Вече няколко пъти в Телеграм съм обсъждал в моите канали тезата си, че пред Китай стои невероятно предизвикателство – населението в Китай рязко ще намалява. Независимо от това, че през 2016 г. в Китайската народна република бяха отменени законите за едно дете – преди беше забранено в семействата да има повече от едно дете и затова там имаше много грозни моменти, говори се, че са се правили аборти, веднага щом се разбере, че ще се роди момиче, защото в китайската психология момичето се омъжва и не се грижи за своите родители, по-точно се грижи по-малко за своите родители, защото като жена е длъжна да се грижи за родителите на мъжа си. Затова китайците се стараят, ако е едно дете, то да бъде момче. И в Китай, вече повече от десет години, се е създал абсолютен превес на мъжкото население над женското. За да се оженят, на китайските мъже им се налага сега да търсят в съседните страни, в Лаос, Виетнам, Монголия, Камбоджа, за да си намерят жена. При това, китайците са невероятни расисти и нацисти, не, неправилно се изказах, не нацисти, те са невероятни расисти. Черните изобщо не ги смятат за хора, тоест африканците, с уйгурите знаем какви проблеми има, те имат и други малцинства, които те, разбира се, обичат да лишават от права, обичат да отнемат права и от тибетците. По-рано това беше идеология, а сега всичко се отменя, защото дори от тези групи население, които китайците не смятат за готини, от тях те грабят всички девойки, за да се женят за тях. 

И сега настъпи благоденствие, а когато настъпи благоденствие, съответно хората искат да живеят красиво и на широка нога. А за да живееш в съвременен Китай на повече или по-малко широка нога, се налага и двамата в семейството да работят, и мъжа, и жената. И съответно в такава ситуация, отглеждането на две-три, не дай Боже четири деца, на практика не се получава при никого. Плюс невероятната скъпотия. Ако искате да живеете комфортно, в тези райони на града, където стандартът е по-висок – в Ютюб и в пресата могат да се намерят много описания как живеят хората в съвременен Китай, колко струва това, колко печелят, колко харчат..., накратко – не е много лесно. 

Поради това, приятели, Китай вече влезе в това декадентско състояние, когато младите, ако се женят, няма да раждат деца или в най-добрия случай ще имат едно дете. В 2022 г., в Китай са се родили 9,5 милиона деца, родили са се бебета. А в 2023 г. вече са 9 милиона, тоест с 500 хиляди по-малко. И две поредни години, в които населението на Китай се съкращава – след ковидната история се повиши смъртността и намаля раждаемостта. Тази ножица се отваря все повече и повече. Сега в Китай има точно 1 милиард и 400 милиона, които са преброени, и Китай вече загуби миналата година палмата на първенството по население в света, сега Индия има по-многочислено население от Китай. 

И тъкмо този Китайски тренд ние, разбира се, ще наблюдаваме, както и много други неща в нашия живот, но той най-вероятно ще продължи. Приятели, това е класика в жанра – колкото по-добре и по-богато живеят хората, толкова по-малко произвеждат деца. Такива работи с китайската статистика. 

Сега ще ви покажа картинка, която вижте: най-високият ръст на населението сега по страни, за които имаме статистика, е къде, как мислите? В Сирия. Сирия. В тази нещастна, разтерзана от война и терор страна, хората се надяват на по-добро бъдеще. Те се надяват, искат да живеят и затова си раждат деца, приятели. В Сирия хората си раждат деца. А в останалите сити страни с децата е лошо.

Популацията невероятно се намалява в Украйна, тя е лидер по намаляване на собствения си народ. Има разбираеми причини хората да напускат Украйна. Но например България е страна, която е на второ място отзад напред, и от България очевидно бягат хора, защото не могат да намерят щастието си там. В Европа Швейцария и Австрия прибавят към населението, но това не е защото ние се възпроизвеждаме, у нас раждаемостта също е зле, както и в цяла Европа. Просто при нас идват богати чужденци, за да работят и живеят тук, и дори може би не да работят, а просто да поживеят.

Напомням, че в кантона, в който аз живея, данъкът върху наследството е нула. Тоест тук идва богат човек, милионер, умира и съответно предава на внуците или на децата си парите без данъчно облагане, без даване на част от тези пари на държавата. Тоест нашите гробища са инвестиционен обект, труповете няма да станат по-малко. Това е новината, приятели, не зная какво да ви кажа.

Преди самия край, още веднъж искам да се върна на яйцата и на кастратите. Прочетох статия, в общи линии ви разказах всичко за германците, които с нищо не могат да се справят, но ми хареса една илюстрация, с германското знаме, на което е написано „Deutschland zuerst“. Сега населението на Германия копира слогана на Тръмп. Помните, той казваше „America First“ и „Make America Great Again“.

Тоест всички интереси, икономически и политически, трябва да бъдат подчинени на една единствена максима, на единствена теорема: всичко, което правим, трябва да подобрява живота в нашата страна. 

А Европа сега е ограбвана от всеки, който не го мързи, с и то помощта на местните правителства. И сега в Германия хората пишат на знамето точно този слоган: „Deutschland“ не über alles, те сега се срамуват да пишат това, то е забранено със закон, но пишат за това, че искат да обърнете внимание именно на нашата страна. По-малко раздавайте по цял свят всякакви помощи и оръжия и не приемайте не толкова полезни за нашето общество хора. Такива са новините.

И съвсем преди финала, приятели, една новина, че нещо в Датското кралство не е наред. В кралското семейство в Лондон принц Чарлз попадна след Нова година под операционния нож, лежи в болница. Това е разбираемо, той е на 78 години, понякога хората на тази възраст попадат в болница, няма какво да се направи. Но, неговата снаха, Кейт Мидълтън, тя сега не е Мидълтън, а някаква графиня, жената на по-големия му син Уилям, имала някакви болки ниско в корема и попаднала в болница, където ѝ направили операция и сега две седмици тя ще остане в болница, за да поправи здравето си и да се вдигне с нови сили. Невероятно, млада жена, още няма 40, която сигурно и се храни добре и спи нормално, живее в такива условия, а изведнъж раз-два и попада под ножа. Така че, пожелавам на Чарлз III, разбира се, здраве. 

Ние живеем в хубава, в християнска парадигма, а дори и в мюсюлманската парадигма или в юдейската, никому не желаем зло, нека оздравяват, нека се оправят. Чарлз може и по-дълго да полежи, той не ни харесва, а Кейт, тя сега има три деца, съвсем мънички, това е направо... у-у-у.

И така приятели, вечерта на 18 януари имам още новини, но разбирам, че силно дотегнах. Имам си друга работа, а и вие трябва вероятно вече да си лягате да спите, ако не живеете някъде в Калифорния. 

Абонирайте се за канала, коментирайте, изразявайте си мислите и пожеланията си тук, в коментарите, както и поддържайте този канал с думи и дела, а също и с някоя и друга звънка монета.

Благодаря на всички ви, до утре!

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова