Адв. Александър Тодоров: Действията на Вартоломей разяждат единството на Църквата. Мълчанието вече е съучастие

При цялата нагла деструктивна дейност от страна на патриарх Вартоломей, ако мълчанието на епископите по света продължава, то ще бъде в една или друга степен съучастие в предателството - в икуменическите негови съмолитствания с еретици, в неканоничните нахлувания на КП в Украйна, Литва и Естония, и в ересите, изложени в „Томоса“ му. Това казва пред СПЖ адвокат Александър Тодоров - магистър по Теология.

Според него за съжаление има митрополити, които, желаейки да угодят на патриарх Вартоломей и на силните на деня, политизират по неуместен начин църковния проблем на разкола и на ереста и така поставят съблюдаването на свещените канони на второстепенно по приоритет място - след политическите им пристрастия. Те се опитват с политически светски аргументи да оправдаят веровите престъпления като или мълчат за тях или дори защитават патр. Вартоломей. Заслепени от желанието да бъдат лицеприятни на неправославните политици, те вземат тяхната страна в гонението срещу православните и в нарушаването на св. канони от КП – било чрез мълчалива подкрепа на украинските разколници (когато не изобличават „Томоса“ от 2019 г.), било като съслужват с разколниците все едно, че са те канонични клирици, било като дори изрично ги признават (както мнозинството епископи от Еладската, от Кипърската и от Александрийската църкви). Това поведение, освен че представлява съучастие в разкола, показва, че тези митрополити не разбират опасността от създаването на нова еклесиология, подобна на тази в Рим, където постепенно се е развила ереста на папизма, довела до отпадане от Църквата. Отпадането на Римската църква от Вселенското Православие е плод на дълго съзрявали в нейните недра семена на еретическо мъдруване. Окончателното разделение станало на 20 юли 1054 г., при Константинополския патриарх Михаил Керуларий, когато заради нейните еретически нововъведения тя била отсечена от св. Църква като сух клон, който не само не дава плодове, но може да причини смъртта и на целия организъм. Но както преди еретиците са отпаднали от Църквата, така ще стане и сега. През последните години се извършва вътрешно самооопределяне на епископите и на християните въобще - дали искат да са верни до смърт на православната вяра или са готови на компромиси със св. Предание в угода на мира сего.

Адвокат Тодоров е на мнение, че дълбоката истинска първопричина за кощунството срещу Киевско-Печорската лавра не е политическа, а е непознаването на Бога и враждуването с Христовите последователи, т.е. Църквата. Гонителите просто са объркани, избрали са страната на тъмнината. От друга страна, прави впечатление, че кощунството се извършва с мълчаливото съгласие на разколническата ПЦУ с действията на правителството по завземането на пещерите и мощите – това съгласие е още едно доказателство (отделно от свещените канони), че тази структура не е част от Христовата Църква. Също и самопровъзгласилият се за „глава“ на ПЦУ патр. Вартоломей не сме чули да се е възпротивил на изземването на светите мощи и гонението на монасите от Лаврата.

 

- Здравейте, г-н Тодоров! Благодаря, че приехте поканата ни за разговор. Преди около месец властите в Киев предприеха нов рейд в Киевско-Печорската лавра с цел да направят „научни изследвания“ на мощите, съхраняващи се в пещерите под манастира. На първо място това е кощунствен акт, без съмнение, а на второ е в разрез със всякакви църковно-правни и канонически норми. Как бихте коментирали случая като адвокат и магистър теолог?

- Всеки християнин знае, че към Бога може да доближим с вяра и с любов, а не с научни изследвания. Ако беше обратното, тогава светци щяха да бъдат най-големите научни изследователи, а не кротките монаси, украсени именно с вяра и любов. Виждаме, че Бог прославя с нетление и чудотворство (дори и след смъртта им) не телата на големите учени, а телата на светците, според както и Сам е обещал: „Аз ще прославя ония, които Мене прославят“ (1 Царств. 2:30). Мироточат глави на мнозина Киевско-печорски светци, а не главите на учените. Когато някой е в скръб и има нужда от измолване на Божията милост за някой конкретен проблем, той търси такава молитвена помощ и ходатайство пак от светците, а не от научните изследователи.

Следователно, тези, които гонят монасите от Лаврата и изземват мощите на светците с цел да им направят „научни изследвания“, със самото това кощунство над светините показват, че просто не са християни („по плодовете им ще ги познаете“ – Мат. 7:20). Търсят не Царството Божие и как да се Христоуподобят, а свои си земни някакви интереси. И така земното, светското, политическото пак гони духовното, християнското. Нищо ново. По времето и на римските, и на османските, и на комунистическите гонения над Църквата беше същото. И пак така – едни погиват, а други се спасяват чрез гоненията, в които всеки показва същността си, за да получи накрая според делата си и отношението си към Спасителя.

От 2023 г., когато държавата обяви „връщането“ на Киевско-Печорската лавра, властите отнеха няколко сгради, където живееха монасите, но не докоснаха пещерите с мощите на светците. А сега завземат и пещерите със светините. Да, това може формално да се обоснове с някакъв временен светски закон, както и по времето на болшевишките гонения след 1917 г. – безбожната власт тогава убиваше и затваряше православния клир и монасите в СССР (а след 1944 г. – и в останалите комунистически държави) с фалшиви обвинения в „антиреволюционна дейност“ по болшевишкия закон, а не с обвинения, че са християни. Нормално е служещите на лукавия да действат с лукавство. Взелите властта с насилствена революция комунисти тогава не казваха – „ние сме врагове на Христа с иудео-масонски произход и идеология, финансирани от някои американски банкери да купим оръжие и да направим кървава революция, и затова гоним християните – понеже ненавиждаме Христос и желаем да заменим вярата в Бога с вяра в нашата партия, а Христовия кръст – с иудео-масонска петолъчка, и въобще желаем масите да се подчиняват на нас вместо на Христос, затова и ще се представяме, че уж сме народна власт, за да ни приемат за свои“.

Така и днешните гонители на Христовата Църква в Украйна естествено няма открито да обявят: „ние воюваме срещу Православието“ (нали все пак са демократи и уж зачитат свободата на вероизповедание като основно право на човека), а ще измислят всевъзможни формално „законни“ основания за гонения, изземване на имущество, „научни изследвания“, затвор и т.н. В крайна сметка, всичко това е напълно закономерно, защото те са духовни чеда и наследници на ония, които „Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят“ (Лука 11:54) и „търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса“ (Мат. 26:59) и викаха „Разпни, разпни Го“ (Йоан 19:6). Гонените монаси от Лаврата пък са духовни чада и наследници на Оня, Когото „Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници“ (Мат. 26:67), а светската власт „бичува и Го предаде на разпятие“ (Мат. 27:26). И както е казал Господ „Няма ученик по-горен от учителя си“ (Мат. 10:24) и „ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Мат. 15:20), така и става сега в Украйна с УПЦ и в частност в Лаврата. Но на гонените и битите православни наши братя и сестри Спасителят казва: „Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците“ (Лука 6:23).

Някои считат, че завземането на Киевско-Печорска лавра и на светите мощи е политически въпрос и израз на политическата война, но това не е точно. Понеже ако гонителите познаваха Спасителя и ако търсеха според както Той е казал „първом Царството на Бога и Неговата правда“ (Мат. 6:33), тогава политическите цели щяха да им бъдат на второстепенно място, а спасението на душите – на първостепенно. И тогава нямаше да имат наивността да посегнат на светините без да си дават сметка за последствията от този грях. Но поради духовната им слепота при тях е обратното – политическите цели са им на първостепенно място, а спасението – на второстепенно, даже може въобще и не мислят за спасението си и за неизбежния Божи съд. И тъй, дълбоката истинска първопричина за кощунството не е политическа, а е непознаването на Бога и враждуването с Христовите последователи, т.е. Църквата. Гонителите просто са объркани, избрали са страната на тъмнината.
От друга страна, прави впечатление, че кощунството се извършва с мълчаливото съгласие на разколническата ПЦУ с действията на правителството по завземането на пещерите и мощите – това съгласие е още едно доказателство (отделно от свещените канони), че тази структура не е част от Христовата Църква. Също и самопровъзгласилият се за „глава“ на ПЦУ патр. Вартоломей не сме чули да се е възпротивил на изземването на светите мощи и гонението на монасите от Лаврата.

- Гонението срещу каноничната Украинска православана църква тече вече около три години. Защо се стигна до тук, според вас?

- Божиите съдби са по принцип непостижими за човека (Ис. 55:8-9), поради което никой не може да отговори по точен начин на въпроса „защо?“. Но все пак въз основа на словото Божие и историята на Църквата (вкл. старозаветната) можем да дадем само някои предположения без претенции за изчерпателност:

1) С напредването на времената, както и Господ е предсказал, „беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 7:23), а вярата ще продължава да оскъдява – „Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“, тоест все по-малко хора ще откликват на Христовия призив за покаяние и послушание към Твореца. При това положение, когато православните хора стават все по-малък процент от населението, враговете на Истината поради численото си превъзходство по-лесно ще намират начини да ги тормозят, защото православните със самото си съществуване дразнят света – „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Иоан 15:18-19). Ако 90 % от населението в Украйна беше църковно и живееше в стремеж към Царството Божие, едва ли щеше да се стигне до днешното гонение. Но живеем в други времена, мнозинството хора нехаят за своя Спасител и за вечния си живот и масата взема все по-голямо надмощие. Както е известно, това състояние ще ескалира до там, че дори на лъже-Месията, който ще се възцари по Божие допущение като световен господар в Йерусалим за няколко години, ще му се даде „да воюва против светиите и да ги победи“ (Откр.13:7), т.е. гоненията ще се усилват. Но слава Богу, тези земни гонения на верните водят към живот вечен на всички, които и в гоненията останат верни.

2) Втора възможна причина може да се открие в думите „Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай.“ (Откр. 3:19) и „Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“ (Евр.12:6), а наказанието Бог промислително устройва за собствените Си деца „за полза, та да участвуваме в Неговата светост“ (Евр.12:10). Следователно възможно е Бог да допуска тези гонения на православните от страна на враговете на Христа с цел да спаси повече православни в Украйна. Украйна може би е започнала да се отдалечава от Православието и да залита по светския мироглед и светските ценности (вкл. и абортите, сурогатното договорно майчинство, поставянето на нацията по-високо от вярата, омразата към човек или група хора на някаква идеологическа основа и т.н.). И както в древността чрез страданията и завладяването от други народи Бог е връщал старозаветния Израил от идолопоклонството към монотеизма (защото в мъката си израилтяните виждали колко са безсилни и безсмислени идолите и виквали в покаяние към Живия Бог), така може би и сега Господ помага чрез тези страдания на мнозина Свои възлюбени чада да се отрезвят - да отворят очите си за празните съвременни идоли (парите, удоволствията, политиката) и да се върнат към стремежа за Царството Божие като първостепенна цел на живота си и по този начин в крайна сметка да се спасят за вечността.

В тази връзка, точни отговори дава св. Николай Велимирович, който в монографията си „Войната в светлината на Библията“ доказва с множество библейски примери, че войната/гоненията са крайното средство, което Бог използва, за да накара един народ да се върне към Него – Източникът на живота, и накрая заключава:

„Причината за войните е в отпадането на хората от Бога и Божия закон. Отпадането от Бога и негодността на хората в мирно време причиняват войната. Когато хората заслужават война, т.е. когато натрупат причини за война, тя идва, независимо дали те я искат, или не. Както онези, които пият заразена вода, се разболяват от тиф и болестта им е неизбежна, така и онези, които се пренасищат с противни на Бога мисли, желания и дела, сами си навличат заразата на войната и тя става неизбежна. Докато хората воюват против Бога със своите мисли, желания и дела, те напразно бълнуват за мир. Независимо от това, дали я искат, или не, войната трябва да изникне там, където е посято семето на войната. Войната против Бога, явна или тайна, неизбежно довежда до война между хората. „За нечестивците няма мира, казва Господ” (Ис. 48:22).

Идолопоклонничеството е мерзост пред очите на Бога. Независимо дали хората и народите се кланят на Божии твари, или на свои създания, идолопоклонничеството и в двата случая е богомерзко. Всяко идолопоклонничество в наше време, както и в минали времена, се наказва от Бога с различни тежки наказания, от които войната е последното и най-строго наказание.

Мисията на Европа е била да живее по християнски и да помогне на братята си, езическите народи, да се издигнат до Христа. Вместо това Европа сама е паднала в идолопоклонничество. Вместо да бъде светлината на света, тя се е облякла в мрак; вместо да блести с духовни хора, тя блести с материални неща. Вместо да учи народите първо да търсят царството Божие, тя ги учи да се отрупват с дрънкулки и несъществени неща. От това премеждие са дошли всички останали премеждия. Оттук са идвали и ще идват също и войните…

На смешното питане: „Как така става, че Бог на милостта и любовта допуска върху хората такива страхотии, каквито са войните?" може да се отговори със сериозно питане: Как така човеците, на които Бог е открил ясно Своята воля и Своя закон, могат без срам и покаяние неограничено да оскърбяват Бога и да тъпчат Божия закон?“(1)

3) На трето място, чрез гоненията на каноничната УПЦ мнозина вероятно получават не просто спасение, но и изповеднически и мъченически венци – в пирамидата на евангелските блаженства на най-високо място Господ е поставил изгонените заради правда и изгонените и похулените заради Него (Мат. 5:10-11). От житията на светците и Преданието на Църквата също е известно, че Бог допуска да станат мъченици – и съответно да заблестят в особена слава в Царството Му – хора, които са вече твърди във вярата и християнските добродетели. Именно върху такива хора се допускат най-големите изпитания, мъченията. И е нормално да бъде така, защото ако те биха били половинчати във вярата и в добродетелите, то за тях биха се отнесли Христовите думи, че „нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват“ (Марк 4:17). А изповедниците на вярата не са такива.

И тъй, в обобщение на горното, може да предположим, че гоненията може би служат от една страна за вразумление (т.е. обръщане към Бога) и спасение на повече хора, а от друга - за изпитване и усъвършенстване на вече верните християни с цел да получат в Царството Небесно по-голяма награда на мъченици. Колко високо стоят те в Божиите очи се вижда от факта, че само мощи на мъченици (не и на други светци) може да се вграждат/втъкават в престолите в храмовете и в антиминсите, върху които се служи св. Литургия.

Същевременно, гоненията показват и нравствения облик на разколниците в Украйна – и при съучастието им в гоненията, и при кощунствените празненства, песни и танци, които провеждат в някои от завзетите от тях със сила храмове. Обстоятелствата дават повод на всеки да покаже какво има в сърцето и накрая “Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:29).

- Мислите ли, че разведряването на отношенията между САЩ и Русия и преговорите за спиране на войната могат да доведат до обрат и в отношението на властите в Киев към Православната църква?

- Възможно е, но не е сигурно. Властите в Киев разчитат на подкрепа не само от САЩ, но и от Англия, а също и от други европейски държави, които не са известни (поне от последните 100 години) с любовта си към Евангелието. Какво тогава би ги мотивирало да се застъпят за гонената Църква в Украйна или за връщането на светините? Светът все пак върви към своя предсказан от Бога край, а не към възраждане на благочестието.

По-реалистично изглежда отношението на властите в Киев към Православната Църква да се смени, когато се смени самата власт. Но дали, кога и как – всичко зависи от Бога и от количеството хора, които изберат да се обърнат към Христа. Вероятно в Неговите очи има значение дали голям процент от народа Го търси и се стреми да спазва заповедите Му, или само малък процент. Дано повече хора вникнат в Божиите думи: „Аз съм Господ, и няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие. Аз, Господ, върша всичко това“ (Ис. 45:6-7) и „Горко ономува, който се препира със Създателя си“ (Ис. 45:9). Мнозина се заблуждават, че мирът зависи от политиците и все за тях мислят, за тях ревнуват, тях търсят, тях обсъждат, тях обвиняват и от тях чакат благоденствие… каква жестока заблуда! „Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Иер. 2:13).

И тъй, мирът зависи от Бога, Който „променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни“ (Дан. 2:21). А Бог пък желае нашето покаяние и промяна, понеже иска да ни спаси за вечния живот – в краен случай и чрез война.

- Възможен ли е в близко бъдеще Всеправославен събор, който да сложи окончателен край на разделението в Украйна или ще станем свидетели на „замразен разкол“?

- Добре би било да има истински Всеправославен събор, който да осъди поне основните ереси, появили се през 20 век – икуменизма и новото неправославно учение за главенство на Константинополския патриарх в Църквата (т. нар. източен папизъм). Последното еретическо учение беше обективирано в поне два документа:

1) решението на Синода на Константинополската патриаршия от 11 октомври 2018 г. «йерарсите» и «клириците» на две разколнически структури в Украйна — УПЦ-Киевска „патриаршия“ и УАПЦ — да бъдат приети в църковно общение «с техните санове» без проучване на причините за тяхното отлъчване от Църквата и на въпроса дали изобщо притежават хиротония, а също и без покаяние от тяхна страна. Този акт остава в нарушение на редица канони, които забраняват отлъчени от едни епископи да бъдат приемани в Църквата от други(2).

2) печалния Томос за автокефалия от 06.01.2019 г., който патр. Вартоломей връчи на разколниците в Украйна без да има това право в чужд диоцез и без да е бил молен за това от каноничната църква там. А за разколниците е казано: „който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник“ (Иоан 10:1). В този „Томос“ патр. Вартоломей излага няколко еретически/лъжливи твърдения: че Константинополският патриарх бил „глава“ на всички поместни Православни църкви и имал право да отменя решения на други патриарси, защото притежавал правото „да взима неотменими решения по дела на епископи и други клирици от поместните църкви“, както и че бил „център на Православието“.

Добре би било Всеправославен събор да осъди и новия календар (въведен в някои поместни църкви пак от Константинополския патриарх и масон Мелетий Метаксакис и то отново със съдействието на светската власт и пак така с репресии върху православните), защото новият стил е проводник и средство на икуменизма, а също и рушител на църковно-празничното единство в Едната Христова Църква и на апостолския Петров пост, той е въобще едно дръзко непослушание към Съборната Църква, както отбелязва св. Серафим Софийски Чудотворец(3).

Ако Бог даде провеждането на такъв наистина православен събор, който да осъди ересите, то разбира се и украинският разкол ще приключи (такъв събор би осъдил и разкола в Литва, където през 2023 г. п. Вартоломей създаде подобна неканонична „екзархия“, в която отново без да има право „възстанови в сан“ свещеници, низвергнати от каноничната Литовска православна църква към МП. Подобен разколнически проблем КП създаде по-рано и в Естония, където паралелно с Естонската православна църква към МП пак така неканонично съществува и малка „Естонска апостолическа православна църква“, подчинена на Фенер и активно подкрепяна от властите. Във всички тези случаи п. Вартоломей винаги подкрепя разколническата структура и винаги действа съвместно с неправославната светска власт в ущърб на православните – точно както в Украйна).

За съжаление обаче на практика свикването на желания Всеправославен събор не изглежда реалистично (засега), първо - защото няма православен император/цар, който да свика и обезпечи събора, както по-рано е правил това византийският цар. И второ, защото днес вече у малцина християни се намира ревност за чистотата на вярата, подобна на тази, която откриваме у св. Марк Ефески например. Доказателство за това е масовото мълчание, с което епископите по света наблюдават от вече няколко десетилетия открито изповядваната ерес на икуменизма от патр. Вартоломей и многократните му (забранени от св. канони) съмолитствания с еретици.

45 ап. правило: „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.“

10 ап. правило: „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен“;

11 ап. правило: „Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат.“ Но години наред почти никой не повдига въпроса за тези канонични престъпления:

 

25 май 2014 г., гр. Йерусалим. Съвместна молитва между папа Франциск и патр. Вартоломей.  Източник: сайт на Вселенска Патриаршия

 

29 ноември 2014 г., гр. Истамбул. Съвместна вечерня между православни, начело с патр. Вартоломей, и римокатолици, начело с папа Франциск Източник: сайт на Вселенска Патриаршия (https://www.flickr.com/photos/patriarchate/albums/72157647192784194)

Друго доказателство за липсата на ревност за чистотата на вярата - което пък прави малко вероятно провеждането на Всеправославен събор - са следните официални документи, подписани от КП и отделни представители на други поместни църкви, в които има открити еретически (по-конкретно икуменически, противоречащи на догмата за Едната Църква) постановления:

- Баламандско споразумение(4) между православни и римокатолици от 23 юни 1993 г.,

- Равенски документ от 13 октомври 2007 г.,(5) подписан между православни и римокатолици,

- „Обща декларация и предложение  към църквите“, подписана на 28 септември 1990 г. в центъра на Константинополската патриаршия край Женева (в Шамбези) от 21 представители на повечето поместни Православни църкви (с изключение на Йерусалимската патриаршия) и от 10 представители на нехалкидонските «църкви», отхвърлящи IV-ия и следващите Вселенски събори(6),

- Декларация от 12.11.1991 г. на Антиохийската патриаршия с ориенталската сирийска църква(7), която „църква“ също отхвърля IV, V, VI и VII Вселенски събори, тоест не е с православна, а е еретическа вероизповед.

Срещу тези документи и срещу съмолитстването с еретици повечето православни митрополити по света не е известно да са изразили открито несъгласия или поне да са разкритикували КП, или съответно Антиохийската патриаршия, за изопачаването на Православието. И затова, при наличието на това мълчание на най-високо църковно ниво, патр. Вартоломей стигна до там, че да изпадне и в неопапизъм, прогласен вече и писмено в неканоничния му Томос от 06.01.2019 г. За отбелязване е и как той награди през 2015 г. поддръжника на абортите Джо Байдън „за защита на човешките права“(8)…

На фона на тази светскост и на тази нагла икуменическа и неопапистка дейност и вероизповед на патр. Вартоломей(9) мнозина епископи и Синоди продължават да не надигат глас срещу веровите му престъпления и да се държат с него все едно той е православен. Да, РПЦ изобличи папските му претенции за власт през 2023 г.(10), но за икуменическата му вероизповед и съмолитстването с еретици не съм чул да са го изобличили на архиерейско ниво.

Трето доказателство, че едва ли ще се проведе истински Всеправославен събор е Критския събор от 2016 г., за който българският Св. Синод в точното си Становище от 15 ноември 2016 г. постанови, че „не е нито велик, нито свят, нито е Всеправославен“(11). Този събор беше обаче показателен за духа, който владее у голяма част от епископите по света – Вселенските събори са били свиквани, за да се разграничи Православието от ереста (и еретиците да бъдат съборно осъдени, ако не се покаят, за да се предпази по този начин Църквата от лъжеученията им). А на Критския събор беше обратното - еретиците бяха почетни гости на събора, техните структури бяха наречени „църкви“ без да се прави разлика между тях и Христовата Църква. Еретически учения въобще не бяха разгледани на Критския събор (все едно днес вече няма ереси…) и нещо повече, дори и за самата икуменическа ерес и за Световния съвет на църквите се споменава в положителен смисъл. Тоест, вижда се стремеж не към православно изповедничество, а обратно - към размиване на границата между Православие и ерес и към угаждане на мира сего, противно на Божието слово („Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца“ - 1 Иоан 2:15).

По-всички тези причини, от човешка гледна точка по-вероятно изглежда да се проведе нов отстъпнически лъже-православен събор, подобен на този в Крит. Св. Юстин Попович(12) и св. Кукша Одески(13) предупреждават за тази опасност още в средата на 20 век. Светител Серафим Софийски Чудотворец в специален доклад(14) анализира и осъжда икуменизма, а преп. Гавриил Ургебадзе го нарича направо „свръхерес“(15), но значителна част от православните епископи по света игнорират поученията на тези светци. И затова тези епископи приеха и Критската неправославна вероизповед (вместо като Христови апостоли и пазители на Св. Предание да я изобличат, подобно на българския Св. Синод), след това частично приеха и украинския разкол, и неканоничния Вартоломеев „Томос“ от 06.01.2019. Друга част от епископите пък нехаят за новия календар и за разделенията и разколите, които календарната реформа предизвика в Румъния, Гърция и България, както и за съкращаването/изчезването на Петровия пост.

И тъй, при такова духовно устроение – ако на самите еклесиологични лъжеучения и на новостилното календарно разделение (инструмент на икуменизма) се гледа с апатия от страна на значителна част от епископите по света, то едва ли те ще възревнуват сами да организират свикването на Всеправославен събор, за да бъде осъден украинския разкол. Но това разбира не означава и че разколът ще бъде легализиран – не, ПЦУ си остава разкол, защото свещените канони не дават на Константинополския патриарх правомощията, които патр. Вартоломей се опитва да си присвои(16). Който жадува за спасение и за истина, лесно може да прочете каноничните правила и православното учение за Църквата, и сам да разбере коя е Христовата Църква в Украйна и коя е разколническата.

При липса обаче на православно царство на земята, подобно на Византийската империя, и с оглед на всички горепосочени факти, може да се предположи, че Православието ще върви към все по-засилена фрагментация, като верните ще се спасяват при малцината останали верни на Св. Предание епископи. Тази вярност означава и неприемане на разколите на КП в Литва и Украйна, на ереста на източния папизъм на КП, както и на икуменическата всеерес, вкл. съмолитстването с миафизитите, „легализирано“ с Декларацията на Антиохийския патриарх от 1991 г.(17) (за нея Китирския митр. Серафим пише, че „застрашава спасението“(18), но такива митрополитски гласове днес се броят на пръсти). Верните пък ще бъдат подлагани на различни гонения – „и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10:22).

- Според вас необходима ли е категорична позиция на Светия Синод на БПЦ по отношение на ситуацията в Украйна и защо досега няма такава? Знаем, че беше сформирана синодална комисия по въпроса, но знаем също, че нейната цел е по-скоро да оправдае липсата на отношение.

- Разбира се, че е необходима категорична позиция на всеки Св. Синод (от всяка автокефална църква) срещу разкола и в подкрепа на каноничната Църква в Украйна, защото от една страна Бог изисква от нас „да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Гал. 6:10), тоест длъжни сме поне почтено да правим разлика между свещено и несвещено, между Църква и разкол, а не политкоректно да се спотайваме, когато гонят православните ни братя и сестри в Украйна, че даже и забраняват Църквата със закон…

Но същевременно има и нещо по-важно – опазването на Православието от неопапските претенции на Константинополската патриаршия (за върховна съдебна власт в Църквата; за право да „възстановява в сан“ разколници, които не притежават канонично ръкоположение или са изгубили сана си поради изпадане в разкол; за правото на КП да приема клирици без отпустителни писма или низвергнати, каквито вече има редица случаи; за правото на КП да предоставя автокефалия или да създава свои екзархии в чужди юрисдикции/диоцези и то противно на желанието на местната канонична църква и т.н.). А защо опазването чистотата на вярата, вкл. еклесиологията, е толкова важно? Защото добрите дела не са достатъчни за спасение – ако само с доброта човек можеше да се спаси, не би било нужно Словото да приема човешка плът, подигравки, бичове, плесници, поругания и кръстна смърт. Тогава и Божиите заповеди щяха да изискват от човека само добродетели и нищо повече. Но реалността е друга – когато Го питат: „какво да правим, за да извършваме делата Божии? Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил“ (Иоан 6:28-29) и на друго място „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота“ (Откр.2:10), защото „без вяра не е възможно да се угоди Богу“ (Евр.11:6). Бог е любов, от любов се е принизил да приеме човешко тяло, да страда, да ни изкупи от проклятието на греха и на смъртта, и да ни дарува живот вечен. На този любов Той желае и ние да откликнем с любов – „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лука 12:49). И ако нашият Спасител иска да горим като огън от любов към Него, а за ближните ни казва „доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:45), то може ли да оставаме безразлични/безмълвни/политкоректни, когато някой патриарх не само изкривява еклесиологията (като въвежда ново еретическо учение за правомощията си, което го няма в никой учебник по Катехизис, Догматика, нито по Канонично право), но и се сдружава с враговете на Църквата в стремежа им да рушат Православието и да гонят малките Христови братя в Украйна? Понеже светската власт в Киев не само съдейства за укрепването на украинския разкол и получаването на „Томоса“ от 06.01.2019 г., но и сама гони каноничната Църква в Украйна със специалния закон за забрана на УПЦ. А ето, че посегна и на мощите на Киевско-печорските светци, които са уникална светиня в цялата Вселенска Църква.

И тъй, при цялата нагла деструктивна дейност от страна на п. Вартоломей, ако мълчанието на епископите по света продължава, то ще бъде в една или друга степен съучастие в предателството - в икуменическите негови съмолитствания с еретици, в неканоничните нахлувания на КП в Украйна, Литва и Естония, и в ересите, изложени в „Томоса“ му.

За съжаление има митрополити, които, желаейки да угодят на п. Вартоломей и на силните на деня, политизират по неуместен начин църковния проблем на разкола и на ереста и така поставят съблюдаването на свещените канони на второстепенно по приоритет място - след политическите им пристрастия. Те се опитват с политически светски аргументи да оправдаят веровите престъпления като или мълчат за тях или дори защитават патр. Вартоломей. Заслепени от желанието да бъдат лицеприятни на неправославните политици, те вземат тяхната страна в гонението срещу православните и в нарушаването на св. канони от КП – било чрез мълчалива подкрепа на украинските разколници (когато не изобличават „Томоса“ от 2019 г.), било като съслужват с разколниците все едно, че са те канонични клирици, било като дори изрично ги признават (както мнозинството епископи от Еладската, от Кипърската и от Александрийската църкви).

Това поведение, освен че представлява съучастие в разкола, показва, че тези митрополити не разбират опасността от създаването на нова еклесиология, подобна на тази в Рим, където постепенно се е развила ереста на папизма, довела до отпадане от Църквата. Отпадането на Римската църква от Вселенското Православие е плод на дълго съзрявали в нейните недра семена на еретическо мъдруване. Окончателното разделение станало на 20 юли 1054 г., при Константинополския патриарх Михаил Керуларий, когато заради нейните еретически нововъведения тя била отсечена от св. Църква като сух клон, който не само не дава плодове, но може да причини смъртта и на целия организъм. Но както преди еретиците са отпаднали от Църквата, така ще стане и сега. През последните години се извършва вътрешно самооопределяне на епископите и на християните въобще - дали искат да са верни до смърт на православната вяра или са готови на компромиси със св. Предание в угода на мира сего.

Все пак донякъде утешително е, че макар Св. Синод все още да не е намерил сили да изрази как се отнасят украинския разкол и папските претенции на п. Вартоломей от Томоса му от 2019 г. спрямо православната еклесиология и св. канони, все пак беззаконията не са и подминати с пълно мълчание:

1) В писмото на председателя на Св. Синод на БПЦ, патриарх Неофит, до президента на Украйна П. Порошенко от 15.12.2015 г. се казва: „Сериозно безпокойство будят многочислените факти за нарушаване правата на вярващите християни на единствената канонична Православна църква в Украйна. Най-напред става дума за превземането със сила на храмове на Украинската православна църква. В тази връзка особено тревожна е информацията за опитите за отнемане от каноническата Църква на две светини за цялото Вселенско православие – Успенската Почаевска лавра и световноизвестната Киевско-Печорска лавра – в полза на непризнатата от нито една Поместна православна църква в света т.нар. "УПЦ - Киевска Патриаршия"(19). 

2) В писмото на председателя на Св. Синод на БПЦ, патриарх Неофит, до президента на Украйна П. Порошенко от 12.06.2017 г. ясно се говори за разколниците като за разколници, както и за продължаващата от три години по това време гражданска война: „С тревога и болка през последните три години ние наблюдаваме за разрастващата се братоубийствена война в Украйна. Особена загриженост предизвиква у нас фактът, че в тези тежки условия разколническата "Киевска патриаршия" – самозвана неканонична структура, която няма отношение към каноничното световно Православие, - заедно с екстремистите посяга върху свещеното достояние на целия украинския народ. През 2015 г. Светият Синод на Българската православна църква вече се обърна към Ваше Превъзходителство с призив да не се допуска предаването на разколниците на Божиите свети обители" (20).

3) В изявлението на Ловчанския митрополит Гавриил, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Видинския митрополит Даниил от 09.10.2018 г. ясно се казва, че „Константинополската патриаршия няма правото да навлиза в чужда канонична територия и да влиза в общение със схизматиците в Украйна, пренебрегвайки единствената канонична йерархия в Украйна“ (21);

4) Папските претенции на п. Вартоломей са отхвърлени също и в апела на Видинския митр. Даниил (днес достоен патриарх български) „За единството на Църквата“, издаден на 4 езика(22), а също и

5) в Особеното мнение на Видинския митрополит Даниил относно решението на Светия Синод от 12.06.2019 г., прот. №7(23). Някои хора не се вразумиха дори и от факта, че Бог избра тъкмо митр. Даниил за патриарх…

6) Ловчанският митрополит Гавриил също ясно изрази позиция в подкрепа на каноничната УПЦ в писмото си до Запорожки и Мелитополски митр. Лука през 2023 г.(24);

7) Мнозина български монаси и клирици публично се обявиха в подкрепа на гоненото Киевско-Печорско монашеско братство в писмо от 25.03.2023 г.(25)

Дано Бог даде решимост и на колебаещите се все още митрополити да заемат достойна православна позиция по горните проблеми в духа на хилядолетното Предание на Църквата и в угода на Бога.

- Последен въпрос, ако позволите, може би най-коментираната църковна тема през последните седмици е твърдата позиция на патриарх Даниил и министърът на образованието Красимир Вълчев за въвеждане на редовен предмет „Религия“ в училищата. Защо ставаме свидетели на тази малобройна, но шумна съпротива, и ще се осъществи ли на практика въвеждането на този предмет?

- На въпроса защо има шумна съпротива отговор намираме в Евангелието - „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му“ – (Лука 6:45).

Изказванията против запознаването на децата с Божието слово в училище идват от две групи хора. Едните са противниците на Христа, които просто не желаят да се чува Неговото име, включително в учебните програми. Другата група са противниците на патр. Даниил, които, макар и да са формално църковни хора, се изказват против въвеждането на предмета просто за да бъдат опозиция на Негово Светейшество. А те са му противници, защото симпатизират на еретическите претенции на патр. Вартоломей да бъде източен папа, които патр. Даниил добре изобличи още когато беше Видински митрополит. Виждаме, че идеологията на неопапизма се превръща в твърда разделителна линия, както и трябва да бъде, когато се появи ново учение в Църквата – „трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас“ (1 Кор. 11:19).

Но Вие сте прави, че съпротивата е малобройна, дори можем да кажем незначителна – това са няколко човека, които се въртят в медиите, като тънко злословят похвалната образователна идея на МОН и на патриарха/Светия Синод. Но според социологическите проучвания около 69 % от населението одобряват въвеждането на предмета „Добродетели и религии“, защото виждат нуждата от елементарно Богопознание и от духовно-нравствено възпитание у най-младите, което съвременното семейство масово не може да им предложи. В този смисъл, прекрасно би било държавата да съдейства на Църквата и семейството във формирането на базова религиозна грамотност и в запознаването на учениците с добрия пример на националните ни герои и будители – всички без изключение изучавали Закон Божи.

Разбира се един час седмично Вероучение в училище няма автоматично да възроди България, ако ние – учители и учащи се, възрастни и деца - нямаме християнски живот. Духовната грамотност, която ще се преподава в училище, не изключва нуждата от лично общение с Бога, което изисква твърда борба със страстите и стремеж към придобиване на чисто сърце, а не само формалното въздържане от грях. Но всичко по реда си, все пак децата трябва да започнат отнякъде, и предложеният за връщане в програмата предмет може да бъде едно прекрасно начало.

БПЦ-БП не отстъпва от убеждението си, че няма по-висши добродетели, от тези, които са изложени в Евангелието и които са изпитани във вековете от живота на нашите предци. Нормално е именно Църквата да настоява за това образование не по други причини, а от любов към своя народ.

На критиците на патриарха бих искал да напомня, че нам е позволено да критикуваме архиереите само за грехове против богодаруваното ни свето Православие и за нищо друго - нека си припомнят книжката на архим. Серафим Алексиев „Самозваните съдници“, както и наставлението на св. Серафим Софийски Чудотворец: За ереси и за лошо отношение към Църквата можеш да осъждаш, а за всевъзможни нравствени немощи, дори за блуд, не осъждай никого, дори еретиците.(26)

А и могат ли противниците-философи да дадат по-адекватен пример и средство за религиозно ограмотяване и нравствено възпитание на децата от християнските ценности, които - освен че са непреходни - са доказали огромната си роля за запазването на нашата национална идентичност и не са превъзхождани от никоя друга морална или философска система? Не могат да дадат, защото по-висша такава система или учение от Евангелието не съществува.

Бележки: 

1. Еп. Николай Велимирович. „Войната в светлината на Библията“. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2003 г., 135-137 с.

2. https://glasove.com/novini/za-ukrainskiya-razkol-i-izmamata-s-terminite-tsarkva-i-mitropolit - За украинския разкол и измамата с термините „църква“ и „митрополит“

3. https://www.pravoslavieto.com/history/19/1881_arhiep_Serafim_Sobolev/za_novija_starija_stil.htm

4. https://orthodoxwiki.org/Balamand_Statement.

5. Самият документ се нарича „Църковни и канонични последствия от сакраменталната природа на Църквата. Църковно общение, съборност и власт.“ (Вж. https://www.ecupatria.org/documents/joint-international-commission-for-the-theological-dialogue-between-the-orthodox-church-and-the-roman-catholique-church/)

6. Нехалкидонските „църкви“ изповядват ереста на монофизитството (или нейната разновидност миафизитството) - тези еретици учат невярно за Иисус Христос, че Той имал една природа – Божествена, която погълнала човешката (монофизитство, евтихианство) или Богочовешка, в която са се обединили Божествената и човешката (миафизитство). Говорейки неправда и лъжа за Христа, еретиците всъщност Го хулят, т.е. богохулстват. Истината за Христа е, че Той има две природи – Божествена и човешка, които не се сливат и не се разделят, както учи Христовата Православна Църква съгласно IV Всел. събор.

7. https://orthodoxjointcommission.wordpress.com/2014/06/27/statement-of-the-orthodox-church-of-antioch-on-the-relations-between-the-eastern-and-syrian-orthodox-churches/

8. https://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1240&catid=71&Itemid=86

9. https://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1288&Itemid=112

10. https://mospat.ru/bg/news/90540/

11. https://bg-patriarshia.bg/attitude-13

12. https://www.globalorthodoxy.com/bg/2015-03-26-12-15-34/2015-04-08-12-46-48/2015-09-22-15-07-48/1109-prep-iustin-popovich-za-nego/51921-prep-ustin-popovich

13. https://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=143:2010-05-08-10-10-37&catid=95&Itemid=89

14. https://www.pravoslavieto.com/inoverie/ecumenism/arhiep_seraphim_sobolev.htm

15. https://www.globalorthodoxy.com/bg/2017-09-03-17-27-24/69754-duhovni-nastavleniq-na-prep-gavriil-urgebadze

16. https://glasove.com/intervyuta/zashto-tsarigradskiyat-patriarh-nyama-pravo-da-otmenya-aktove-na-drugi-patriarsi-nito-da-bade-varhoven-sadiya - Защо цариградският патриарх няма право да отменя актове на други патриарси, нито да бъде върховен съдия

17. https://orthodoxjointcommission.wordpress.com/2014/06/27/statement-of-the-orthodox-church-of-antioch-on-the-relations-between-the-eastern-and-syrian-orthodox-churches/

18. https://ortodoxiacatholica.com/blog/2025/04/12/the-church-of-greece-through-metropolitan-seraphim-of-kythira-and-antikythira-supports-the-orthodox-christians-who-wall-off-themselves-from-heresy-and-the-holy-act-of-the-cessation-of-commemoration/?lang=en

19. https://bg-patriarshia.bg/news/bpts-bp-se-zastapva-za-svetinite-na-upts-pred-prezidenta-na

20. https://bg-patriarshia.bg/news/pismo-do-negovo-prevazhoditelstvo-g-n-petro-poroshenko-prezi

21.https://bg-patriarshia.bg/news/izyavlenie-na-lovchanskia-mitropolit-gavriil-varnenskia-i-ve

22. https://poznaniye.ru/catalog/list/za_edinstvo_tserkvi_obrashchenie_na_russkom_bolgarskom_grecheskom_i_angliyskom_yazykakh/

23. https://bg-patriarshia.bg/news/osobeno-mnenie-na-vidinskia-mitropolit-daniil-po-povod-reshe

24. https://www.patriarchia.ru/db/text/6012502.html

25. https://www.cross.bg/manastir-ykraiina-lavra-1716058.html

26. https://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=879:1-4282&catid=66:2011-11-15-23-58-31&Itemid=183

Източник: spzh.bg