Измамата „Пакс Силика“ - новият ИИ картел на Вашингтон затваря Европа в технологична клетка

Автор: Арно Бертран, arnaudbertrand.substack.com

"Пакс Силика" продава себе си като стена срещу Китай, докато в действителност е клетка, която държи „партньорите“ на Америка затворени - зависими от американските технологични корпорации и неспособни да създадат свои собствени.

В типичен стил, когато великите сили започнат инициатива, която е империалистична по природа, те избират име, което казва точно обратното: „алианс за прогрес“, „партньорство за мир“, „коалиция на желаещите“ и прочее.

Този път, очевидно без настроение за евфемизми, САЩ направо нарекоха инициативата си Pax Silica, възможно най-империалистичното мислимо име, директно инспирирано от Римската империя.

Ако прочетете тяхната т.нар. Декларация за "Пакс Силика", това е съвсем ясно изразено: страните подписват, равняват веригите си на доставки по Вашингтон, изключват Китай (учтиво посочен като страна, която е обвързана с „непазарни практики“ и „нечестен дъмпинг“) и в замяна получават достъп до имперската технологична екосистема.

Джейкъб Хелбърг, заместник-държавен секретар на САЩ по икономическите въпроси

И за да няма нищо двусмислено, заместник-държавният секретар Джейкъб Хелберг - бивш служител в „Палантир“ и архитект на настоящата инициатива - го е изписал най-отгоре на страницата (виж по-долу: първата илюстрация от текста на А.Б.): този, който контролира „компютърните системи и минералите, които ги захранват“, ще управлява 21 век и иска да обедини в група страни, „съюзени“ с Вашингтон в „нов консенсус за икономическата сигурност“, за да е сигурен, че това ще е точно той.

Поне всичко е ясно.

Скрийншот от правителствения сайт на САЩ

По своята същност това зловещо напомня на споразуменията за „клиентела“ (патронаж) от Римската епоха (https://en.wikipedia.org/wiki/Patronage_in_ancient_Rome), при която Рим е обвързвал „клиенти-владетели“ в асиметрични отношения, така че клиентите дължат вноски, съгласие и ресурси, а в замяна са приети в мрежата. Самозвана цена, понеже мрежата, която всеки от клиентите си купува, се състои единствено от клиенти, които вече са се присъединили.

И така, кой се е записал в "Пакс Силика" до момента? Тринайсет страни, сбор от обичайните васали - Австралия, Великобритания, Япония, Южна Корея, Израел, Филипините, ОАЕ - плюс още няколко изненадващи като Индия, Сингапур, Гърция (за която човек би помислил, че знае по-добре от всеки друг как завършват уговорките на римската „клиентела“).

В случая с Филипините "Пакс Силика" опитва да отиде още по-далеч от просто споразумение за патронаж: САЩ направо се опитаха да превърнат част от филипинската територия - 4000 акра в място, наречено Ню Кларк Сити - в нещо, което може да се опише единствено като чуждестранна концесия, от тип, какъвто не е бил опитван, откакто европейските сили си разделиха китайските пристанищни градове по време на Века на унижението.

Не си измислям от себе си, беше написано в „The Wall Street Journal“: „Площта от 4 000 акра, дадена от Манила на САЩ, ще бъде без наем и ще се управлява като специална икономическа зона. Хъбът ще има дипломатически имунитет, подобно на протекциите, с които се ползват американските посолства, и ще оперира по законите на обичайното право на САЩ - първото споразумение от подобен род където и да е по света. Двугодишният лизинг подлежи на подновяване за период от 99 години.“

Това е колониална чуждестранна концесия като по учебник.

Не е изненадващо, че това предизвика доста сериозен отзвук в страната, като например от Селското движение на Филипините го нарекоха „масивна разпродажба“ на земята на страната, нейните минерали и суверенитет. Дотолкова, че правителството на Филипините, и по-конкретно Джошуа Бингканг, председател и изпълнителен директор на Агенцията за преустройство и развитие на военните бази, публикува изявление, в което се казва, че Филипините са отхвърлили американските предложения, които биха поставили проекта извън местната юрисдикция.

Анекдотично, когато осветлих тази филипинска история в Х, заместник-държавният секретар Хелберг ми отговори публично с много дефанзивен език, отричайки, че някога е опитвал да уреди дипломатически имунитет - въпреки че беше поименно посочен за източник на информацията в „The Wall Street Journal“ и въпреки че началникът на филипинската Агенция на военните бази публично потвърди, че това наистина е било поискано от САЩ.

Хелберг също така, доста показателно, беше настоятелен в твърдението си, че "Пакс Силика" е „фундаментално капиталистически проект“, което е доста странен начин да опишеш правителствена инициатива, която казва на суверенни страни от кои доставчици им е позволено да купуват и кои конкуренти да забранят - без оглед на качество или цена. Ако една страна не може да купува Huawei чипове на половин цена, защото Вашингтон така казва, както и да искаме да го наречем, това не е капитализъм. Изтъкнах му това, на което той нямаше отговор, ако не broim евтиния удар срещу Huawei, който нямаше никакво отношение към моя аргумент.

Предвид всичко дотук, бихте помислили, че нито една сериозна суверенна сила не би се доближила дори отдалеч до тази инициатива. Обаче не друг, а целият Европейски съюз изглежда е напът да я подпише като блок, всичките двайсет и седем членки, което би било още един огромен пирон във вече тежко подкования ковчег на тяхната предполагаема „стратегическа автономия“.

Бихте помислили, че президент на САЩ, който ги е зашлевил с наказателни тарифи, заплашил е да анексира част от територията им, открито ги заплашва като съперници и рутинно унижава и обижда европейски лидери, може и да е предизвикал известно преосмисляне на зависимостта от Вашингтон - още повече относно единствената най-стратегическа технология на бъдещето. Но очевидно не...

Как може ЕС разумно да оправдае това? Ключовият аргумент, направен в Брюксел, е почти невероятно жалък, дори и по стандартите на ЕС - по Блумбърг беше съобщено, като се цитираха запознати с разсъжденията на Европейската комисия, че „натискът над Брюксел да се присъедини колективно се усилва в последните седмици, след как няколко европейски столици са го направили самостоятелно“, затова ЕК е решила, че е по-добре да подпишат като блок, за да избегнат „фрагментиран отговор на ЕС“.

Това е напълно откачено! Простата логика тук е, че капитулиране пред Вашингтон като блок стои по-добре от поединично капитулиране.

И, на всичкото отгоре, ЕС би трябвало да гласува - в същия ден, в който се присъединява към "Пакс Силика" - пакет от мерки за засилване на своята технологична независимост, включително стъпки за увеличаване на търсенето на произведени в Европа чипове и да гарантира, че най-чувствителните приложения в облаците на публичния сектор ще продължат да се хостват в Европа.

В общи линии това е геополитически еквивалент на предаване на ключовете от замъка, докато гордо обявяваш план за подобряване на защитния ров.

Това е още по-осъдително, предвид че Европа, като никога, тук има наистина силна стратегическа карта. Тя притежава това, което може да се определи като най-критичния елемент в цялата верига за изкуствен интелект: EUV-литографията, разработена от холандската компания ASML, с участието на оптиката на Zeiss и лазерите на Trumpf.

Когато имаш толкова силна карта, от стратегическа гледна точка няма смисъл доброволно да я предаваш точно на тази сила, която се опитва да те подчини. Виждали ли сте някога играч на покер да дава асата си на играча от другата страна на масата? Европа в случая прави горе-долу това.

Но това не е най-лошото.

Най-лошото е, че "Пакс Силика" фундаментално разчита на едно голямо погрешно предположение: че изкуственият интелект и изчислителната мощ са като петрола - ограничен ресурс, който може да бъде контролиран и като такъв е стратегически мъдро да се изгради нещо като картел около него, един вид ОПЕК на изкуствения интелект.

Помните ли? Това е буквално същата аналогия, която Джейкъб Хелберг използва в началното си изречение от Декралацията за "Пакс Силика", което бе поставено като скрийншот по-горе, че: „ако 20 век беше управляван на петрол и стомана, 21 век ще бъде управляван от изчислителната мощ и минералите, които я захранват“.

За нашата цел няма дори да споменавам колко дълбоко дистопичен е този светоглед, дори и сам по себе си. Замислете се какво в действителност желае САЩ тук: тази технология, която може да бъде най-трансформиращата технология, която човечеството някога е създавало - такава, която принципно би могла да вдигне жизнения стандарт навсякъде, да ускори медицината, образованието, откритията - трябва вместо това да бъде третирана като суровия петрол, умишлено заграждана и отредена за кръг от политически послушни лица.

Да се стремиш към „ИИ ОПЕК“ е като да се стремиш към всичко, което идва заедно с петрола - картелите, клиентелистките държави, войните за ресурси, шантажът с контролните точки по света - наложено върху определящата технология на века. Дори и да приемем всички тези предпоставки на "Пакс Силика" за даденост, дори и изкуственият интелект наистина да е като петрола, а картелът наистина да успее да се задържи, все пак трябва да си зададем въпроса дали някой би искал да живее в свят, където достъпът до интелект е награда за политическо послушание към САЩ.

Това по всички морални стандарти е неприлично.

За щастие обаче тези предпоставки са фалшиви: "Пакс Силика" създава картел около нещо, което много повече прилича на електричеството, отколкото на петрола, и като такова е некартелизируемо.

Точно тази теза защитавах в последната си статия, озаглавена „Няма ИИ състезание“, която Сам Олтман може и да е прочел, защото наскоро я преповтори почти дума по дума, казвайки, че според него ИИ е „консуматив, подобно на електричеството или водата“, който хората ще купуват от компании като неговата „на метър“.

Накратко, Олтман вижда своята компания „Open AI“ и нейните конкуренти не като големите петролни фирми, които контролират стратегически ресурс, а по-скоро като доставчик на електрически услуги или ВиК - компании, предлагащи стоки.

По ирония, Олтман беше тотално овикан в Туитър за това си изказване, което хората нарекоха кошмарна визия. Което е смешно, защото „ИИ, продаван на метър като електричество“ е поне хиляда пъти по-малко дистопично от „ИИ, отреден за кръга на политически послужните“. Хората скочиха срещу обещаващото бъдеще, без да обърнат внимание на истинския кошмар, замислен от Държавния департамент.

И, извънредна новина: освен ако не разполагате със собствен компютърен ресурс, дори и с китайски ИИ модел с отворен код плащате на базата на токени - точно както го описва Олтман. В това няма нищо дори далечно дистопично, това просто е начинът на работа на технологиите.

Но, за да бъдем честни, в кратки до средни срокове е вярно, че логиката на картела не е напълно неоснователна. Има някои аспекти на ИИ платформата в момента, които са по-подобни на петрола, отколкото на електричеството.

Дженсен Хуанг, основателят и СЕО на Nvidia, обича да описва ИИ като пет-етажна торта. Петте слоя са:

1. Енергия

2. Чипове (полупроводници)

3. Инфраструктура (облак/дата центрове)

4. Модели (основни модели)

5. Приложения

Всеки от долните четири реда има, в момента, явни ограничения на доставките.

Основното е енергията: тренирането и оперирането на ИИ моделите поглъща тонове електричество, а електроцентрала не може да се изгради за една нощ. За този ред на тортата, към момента, Китай е отчетливо напред пред останалите с тяхното безпрецедентно изграждане на електрически капацитет.

Що се отнася до чиповете, днес най-напредналите полупроводници могат да бъдат произведени от само една компания на планетата - TSMC, с помощта на машини, направени от друга компания, ASML. Но Китай догонва бързо и измисля хитри инженерни заобикаляния: например Huawei CloudMatrix 384, създадена с HUAWEI Ascend чипове, изпреварва флагмана на Nvidia GB200 NVL72 по сурова изчислителна мощност и памет, просто чрез свързване на няколко чипа - нещо, което те могат да си позволят да направят, благодарение на енергийното си преимущество.

Инфраструктурата, изграждането и оборудването на дата центрове в мащаба, който ИИ изисква, е многогодишно и многомилиардно усилие, с огромна опашка от чакащи за всичко - от трансформатори до охлаждащи системи. Но от всички редове на тортата този е най-малко стратегическият: това е логистично и конструктивно предизвикателство, не технологичен монопол. Китай, страната, която изгради 40 000 километра релси за високоскоростни влакове за 15 години, няма да изостане в сроковете за изграждане на дата центрове.

Накрая, обучаването на граничен модел все още струва стотици милиони долари и изисква достъп до всичките три слоя под него - и конкретно само две страни в света могат систематично да го направят, САЩ и Китай.

Всичко това обаче, макар и подобно на петрола - с изразен недостиг на доставките - в близко бъдеще не е фундаментално ограничено по начина, по който петролът е: не става дума за ограничен геоложки ресурс. Всяко затруднение при ИИ платформата е инженерен проблем, който е разрешим и бива разрешаван.

Вземете пълния и тотален провал на контрола върху износа на чипове за Китай като доказателство: това е най-агресивният опит, който някога е правен да бъде превърнат в оръжие дефицитът. Целта беше Китай да бъде напълно изключен от състезанието за ИИ, но вижте къде сме три години по-късно: има само една друга страна, освен САЩ, която систематично пуска гранични модели, и това е Китай.

Не само че не възпря Китай, ембаргото - по думите на Дженсен Хуанг - „им даде духа, енергията и подкрепата на правителството, за да се забързат“, като в същото време това коства на Nvidia китайския пазар. Неговата присъда за цялата инициатива е, че това е било „провал“, чиито „фундаментални очаквания... са се оказали фундаментално порочни“.

Какво по-добро доказателство можете да искате, че това нещо просто не може да бъде картелизирано? Ако най-могъщата страна на света хвърли всичко, с което разполага, в един най-тесен дефицит в платформата и въпреки това се провали, как изобщо може патронажна мрежа да помогне?

Това е толкова безсмислено, че можем с основание да предположим, че същинската цел на "Пакс Силика" не е толкова да бъде изключен Китай извън състезанието, колкото да бъдат заключени всички останали и така да се гарантират завладяни пазари за американските тех компании под прикритието на геополитическото съперничество.

И за това има все пак доста сериозно доказателство във факта, че Китай е страната, която всъщност се освободи от зависимостта от американската ИИ платформа. В същото време всички „съюзни партньори“, които остават вътре в екосистемата на САЩ, продължават до този момент да са тотално зависими. Може да се твърди вероятно, че правилният ход за изключване на Китай от надпреварата за ИИ щеше да бъде "Пакс Силика" като сделка: удобството и самодоволството са много по-устойчива клетка от ембаргото, което само те мотивира да изградиш собствен технологичен сектор.

При всички случаи, ако нещата стоят точно така, това прави решението на ЕС да се присъедини към "Пакс Силика" още по-абсурдно: ако истинската игра е да се заключат по-скоро „партньорите“, отколкото да се изключи Китай, то ЕС е голямата награда, която сама се опакова в подаръчна хартия, без видими компенсации или отстъпки - тъкмо обратното.

Цената на тази постъпка не е само по-голяма зависимост от САЩ, макар че и това би било достатъчно лошо. Цената всъщност е тройна. Първо, задълбочава тази зависимост точно в момента, когато ЕС би трябвало да я намалява. Второ, предварително затваря перспективата на ЕС да изгради своя собствена независима ИИ платформа - отново удобната клетка - и това става, въпреки че ЕС държи единствената карта, EUV, която можеше да бъде гръбнакът на тази независимост. И трето, най-обричащото от всички: присъединявайки се към американския картел и изключвайки Китай, ЕС изгаря достъпа си до заобиколния път - по-евтината и по-отворена китайска платформа - само за да плаща такси за пътя, който е бил заобиколен.

Защото точно затова става дума действително. Нека отново се върнем към петте слоя на тортата на Хуанг: ако искаш да се подготвиш за ИИ бъдещето, не четирите долни слоя са наградата - те са цената. Единственият слой, който тотално си струва, е петият: слоят на приложението.

Това винаги важи за всички технологии с общо предназначение: електричеството няма голяма стойност само по себе си, има значение това, което ПРАВИШ с електричеството. Същото важи за интернет, друга технология с общо предназначение: истинските пари не са в бизнеса с доставяне на интернет на хората, те са в слоя на приложението - какво си НАПРАВИЛ с интернет, а това са всички Амазони, Гугли и ТикТоци на този свят.

Ясно е: в пика на дот-ком разрастването най-ценната компания в света беше Cisco, компанията, която продаваше интернет рутерите и кабелите. Но тя не оцеля: когато окабеляването се превърна в масова стока, стойността мигрира напред и трайното богатство отиде при Гугъл и Амазон, не при кабелджиите. Днешната Nvidia е някогашното Cisco - ценна, докато се изгражда долната ИИ структура, преди реалната стойност да се натрупа горе в платформата.

Погледнато през тази призма, една страна следователно трябва да иска тези долни четири слоя да бъдат колкото е възможно по-евтини, изобилни и достъпни. Целта трябва да бъде намаляване на цената, която плащаш за тях, и увеличаване на достъпа ти до тях, така че да можеш свободно и конкурентно да изграждаш върха, където е истинската стойност. С други думи: искаш долните четири слоя некартелизирани, а най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да се вържеш към „надежден продавач“ в режим картел, който ги прави оскъдни и скъпи.

И това, разбира се, е точно това, което ЕС току-що направи.

Да вземем много конкретен пример: да кажем, че Huawei или друг евтин китайски производител на чипове пусне ИИ чип, който предлага ниво от ранга на Nvidia на половината от цената и половината от енергията. Чип, който прави със западните чипове това, което електрическите автомобили сега правят с останалите коли, което, предвид историята на Китай, е не толкова хипотетично, колкото въпрос на време. Един европейски стартъп или утвърдена компания, или изследователска лаборатория иска да го купи: по-евтина изчислителна техника означава по-евен продукт и по-бързо развитие, по-голяма конкурентност. Но при режима на „надежден продавач“ на "Пакс Силика" няма да може - по-евтината опция е „ненадеждна“, създадена е с „непазарни практики“, а купуването ѝ би насърчило „нечестния дъмпинг“. Така че европейската компания ще трябва да плати двойно за своите изчислителни мощности на американците.

Сега умножете това към всеки стартъп, всяка лаборатория, всяка фабрика на континента и ще получите икономика, която доброволно се е поставила в неизмеримо по-слаба позиция.

Това е основната измама, която се крие зад "Пакс Силика": от една страна, те потвърждават, че „21 век ще се управлява от компютърната мощ“, точно както „20 век се управляваше от петрола и стоманата“, но от друга страна, те изграждат система, която прави точно този ресурс по-оскъден и по-скъп за всеки член от патронажния клуб - всеки освен тях самите, които ще могат да го продават. Освен това, разбира се - както видяхме в примера ни за „удобната клетка“ - правят невъзможно вие да копаете свои собствени нефтени кладенци или да построите собствени металургични заводи.

В действителност би трябвало да се нарече „Такс Силика“: такса върху ИИ платформите, налагана върху всеки „партньор“ за това, че има привилегията да не може да си пазарува другаде или да си създава свои собствени неща.

Ето резултатът: в процес е поредна огромна европейска стратегическа грешка. Луи Васи, директорът на Sciences Po (едно от най-добрите училища във Франция), наскоро написа статия, в която показва как днес ЕС залязва три пъти по-бързо, отколкото Китай по време на Века на унижението. С тази скорост и с решения като присъединяването към „Такс Силика“, на ЕС няма да му трябва цял век.

Източник: arnaudbertrand.substack.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова