90% от даренията за "Демократична България" на последните избори са от служители на NEXO

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Близо 90% от общата сума на даренията, получени от „Демократична България“ на последните парламентарни избори на 2 октомври 2022 г., са направени от служители на разследваната у нас и в САЩ за измама на вложители, пране на пари и заобикаляне на санкциите срещу Русия криптобанка NEXO. Това става ясно от публичните данни за дарителите на партиите у нас в Единния регистър по Изборния кодекс, поддържан от Сметната палата.

Дори най-бързият поглед в него показва наяве мрежата, разпъната от Иво Прокопиев в политиката и в огромни сектори от бизнеса, в това число и криптовалутите, към които разградският олигарх винаги е имал афинитет.

Така, справката за дарителите на една от политическите формации, представляващи интересите му в политиката – съюзът на „Да, България“ и ДСБ „Демократична България“, показва, че по време на кампанията си за вота миналата година за 48-ото Народно събрание коалицията е получила дарения на обща стойност 221 134 лева.

179 993 лева от тях са преведени от 9 служители на ниско и средно ниво в криптопирамидата NEXO. Впечатляващото е, че повечето от спонсорствата са преведени на една и съща дата и са за идентични суми.

По 20 000 лева са дали Стелла Златарева, която според LinkedIn профила й е PR мениджър на криптобанката, Габриела Дашева (офис мениджър според профила й), Деница Димитрова (специалист по продуктов маркетинг), Дияна Калъчева (мениджър вътрешни комуникации и култура), Йордан  Шанов (специалист директен маркетинг), Михаил Калотов (дигитален маркетинг) и Тоня Зафирова (пърформънс маркетинг).

Шефът на маркетинга Любчо Костадинов е превел 19 999 лева, а специалистът по маркетинг Виктор Сърку – 19 994 лева. 7 от финансовите инжекции са направени още в първия ден на предизборната кампания – 2 септември. С това обаче спонсорствата по команда от страна на NEXO към ДБ далеч не се изчерпват. Оказва се, че те са стартирали още на по-предните парламентарни избори – на 14 ноември 2021 г.

Първият вот, в който воденият от Кирил Петков и Асен Василев по-голям брат на ДБ по олигархични обвързаности – „Продължаваме промяната“, се яви. И след който сформира четворната коалиция именно с помощта на ДБ и участието на БСП и ИТН.

Така, справката за даренията показва, че инжекция от общо 120 000 лева, като по 20 000 лева тогава са превели отново Стелла Златарева, Габриела Дашева и Виктор Сърку. Същата сума е дошла и по линия на ивент мениджърът в NEXO Валентина Танева, мениджърът Елеонор Топалова и специалистът по бизнес развитие Георги Манолов. При всички тях е деклариран един и същи произход на средствата – трудови възнаграждения, което повдига и десетки въпроси относно размера на заплатите в сравняваната с OneCoin на Ружа Игнатова криптопирамида. Но най-вече – относно произхода на самите средства предвид факта, че NEXO в момента е разследвана за измами и пране на пари. Съмнения, които ако се докажат, ще означават, че кампанията на парламентарна партия е била финансирана с мръсни пари.

Анализът на данните от Сметната палата показва впрочем, че за разлика от списъка на ДБ, сред дарителите на ПП не фигурират пряко свързани с NEXO лица. Поне на пръв прочит. Че между спонсорствата и двете формации, чийто конци се дърпат от задкулисието в лицето на Иво Прокопиев и управлявания от него кръг „Капитал“ има взаимовръзка обаче сочат няколко ясни следи. Като например излезлите вече наяве факти, че съоснователят на криптопирамидата и нейно лице – бившият депутат от РБ Антони Тренчев е съратник още от времената в ръководството на ДБГ с видния кадър на кръга „Капитал“ и бивш фирмен адвокат на Кирил Петков - Стамен Янев. Както и с мандатоносителя на ПП и настоящ зам.-шеф на групата й Настимир Ананиев, който впрочем е и бивш съдружник на Антони Тренчев. Нито с биографията на друг вече бивш депутат от ПП Александър Ракшиев, който е бил акаунт мениджър на NEXO. Или пък с други няколко показателни разкрития – че вицепрезидентът на криптопирамидата Александър Починков е бил висш мениджър в „Икономедиа“, а самите издания на медийната империя на Иво Прокопиев са работили в години от 2018 г., когато е основана NEXO чак до избухването на аферата като рекламна платформа за промотирането й у нас, заплащано със средства, които в момента са обект на разследване за пране на пари.

По време на пресконференцията на прокуратурата за разследването на дейността на NEXO у нас пък бе обявено и че е засечена среща на представители на криптопирамидата с финансов министър от последния редовен кабинет у нас. Целта на срещата била да се реализира възможност криптобанката да се включи в системата за междубанкови разплащания БОРИКА и така предлаганите от тях криптосредства да станат… кеш. След като държавното обвинение обяви тази информация съоснователят на ПП Асен Василев излезе с отворено писмо до медиите, в което потвърди за срещата, но опроверга за какво е била тя (виж карето).

На този фон показателен е и друг факт, който лъсва от регистъра на Сметната палата. Преди вота от 14 ноември 2021 г. подобни очевидно дирижирани спонсорства към ДБ по линия на NEXO не се забелязват в списъците. Нито в тези от парламентарните избори през юли 2021 г., нито сред даренията от април 2021 г. Което ражда съвсем логичната хипотеза, че за първия вот – този през ноември, в който на политическата сцена започва да тича новият политически кон на Прокопиев – ПП, в лабораторията за политинженеринг на задкулисието е задействана стройна финансова схема, за да може олигархът да инсталира хората си на кормилото на държавата. Докато към Кирил Петков и Асен Василев отива основният пай от спонсорства по линия на хора от бизнеси, свързани с интересите на кръга „Капитал“, към предишния му проект ДБ са помпани финансови инжекции от NEXO, за да може залязващата към онзи момент формация да влезе в Народното събрание и да изиграе ролята на патерица на ПП. А за да не може схемата да се проследи (както и стана до избухването на аферата с криптопирамидата), средствата са дарявани от служители от ниския и средния ешелон, а не от висшите кадри на NEXO.

А по каква линия са идвали спонсорствата към ПП? Справката в техните списъци показва, че към сметките на ВОЛТ, която заради липсата на регистрация към онзи момент на ПП като партия е играела ролята на отговорник за приходите и разходите при кампанията, са постъпвали десетки и дори стотици хиляди левове по линия компании от софтуерния сектор, които редовно се радват на рекламни материали и промоутърска дейност от страна на изданията на кръга „Капитал“. Така в края на септември 2021 г., в навечерието на кампанията за вота на 14 ноември, по сметката на ВОЛТ постъпват например 20 000 лева от съоснователя на компанията за „интегрирани технически софтуерни решения“ в областта на земеделието НИК – Калоян Куманов. Дружество, което в следващите месеци се радва на засилена реклама под формата на необозначени като такава статии в „Капитал“.

Модата „даваш пари, получаваш реклама“ не спира до този пример.

Още по-показателен за меко казано нестандартния начин за стимулиране (възнаграждаване) на партийните спонсорства е случаят със създателите на IT компанията SiteGround Иво Ценов и Тенко Николов. На 4 октомври 2021 г. Иво Ценов е записан като спонсор към ПП чрез ВОЛТ с 200 000 лева. Пак към ПП чрез ВОЛТ своя дан дава и съдружникът му Тенко Красимиров Николов. Той е в размер на 150 000 лева. Така, само от тях двамата, Кирил Петков и сие получават 350 бона мощна инжекция за кампанията си. Тенко Николов впрочем се отчита не само към ПП с дарение. На 22 октомври той превежда 215 000 лева към ДБ, чийто спонсор е бил, но с по-скромна сума и на изборите през лятото – 115 000 лева. На този фон едва ли ще има изненадани, че само в „Капитал“ материалите, промотиращи Ценов, Николов и компанията им се над 30. 

Разследваната от българската прокуратура по сигнал и партньорство на чужди служби, в това число и британските финансова пирамида далеч не се изчерпва само до криптопазарите. А си има свое отражение и в родната политика.

Тук е моментът да се припомни, че първи за изграждане на партиен модел по примера на финансовите пирамиди заговори не друг, а лично съпредседателят на ДБ Христо Иванов. В стенограмите от АРГОгейт от тайни срещи през 2016 г. на две столични локации между Прокопиев и негови приближени политици, журналисти и НПО активисти, които показаха за първи път наяве симбиозата на играчи в медиите, НПО сектора и партийната сцена в полза на олигархията, при обсъжданията как да се структурира „Да, България“ и кого РБ да издигне за кандидат за президент Христо Иванов даде именно този модел за пример. „Тази общност от 300 да нарастне до 3000 души. Бихме могли да ползваме модел, всеки от тези 300 би могъл да се включи. Ще забележите, че това е моделът на финансовите пирамиди“. По-пророческо самопризнание от този цитат трудно може да се намери в съвременната политика.

Доверени хора на Прокопиев в ръководството на „Да, България“

Създаването на оглавяваната от бившия правосъден министър и настоящ председател на групата на ДБ Христо Иванов „Да, България“ всъщност бе пилотният проект, по чиято матрица по-късно олигархът Иво Прокопиев структурира и новия си състезателен кон на политическото поле ПП, чрез който успя да овладее напълно властта в държавата за цели 6 месеца. Тук е моментът да се отбележи, че за първи път Кирил Петков влезе официално в политиката не като служебен министър на икономиката, а като член на Националния съвет на „Да, България“, в който компания му правеха видни доверени лица на Иво Прокопиев. При създаването на формацията в контролния й съвет влезе дясната ръка в бизнеса на разградския олигарх Юри Катанов. Списъкът не се изчерпва дотук. В Националния съвет тогава се озова и друг доверен кадър на кръга „Капитал“ в няколко фирми на Прокопиев от сферата на строителството и имотния пазар – Ангел Гяуров. Сестрата на Гяуров – Биляна Гяурова-Вегертседер пък според системата за имотно разузнаване ДАКСИ е била съдружник на Христо Иванов във фирмата „Били-консулт“. Двамата управляваха и БИПИ – Българския институт за правни инициативи.

Зам.-шефът на НСлС: Не е нормално да отделиш 20 000 лв. за дарение при годишна заплата от 40 000 лв.

"Няма лошо млади, будни хора да правят дарения на политически партии. Ако имаш годишен доход 200 000 лв., да отделиш 10%, това звучи естествено. Обаче, ако доходът ти за годината е 40 000-50 000 лв, да отделиш 20 000 за дарение - това не е нормално“. Това заяви в неделя в интервю за БНТ зам.-шефът на НСлС и бивш член на ВСС Ясен Тодоров. „Ако тези дарения са правени хипотетично в кратък период от време, дори едновременно, дали това не е общо дарение, разбито на части, за да се падне под някакъв праг, за да не се налага декларирането му и попадането му под санкцията на закона? Но това не е обект на нашето разследване", коментира той.

Политици питат Асен Василев за връзките му с криптобанката

Политици от ГЕРБ и ИТН заляха с въпроси бившият финансов министър и съпредседател на ПП Асен Василев за връзките му с криптобанката. След появата на информацията от прокуратурата, че е възможно той да е лобирал в полза на NEXO за включването й в националната разплащателна система, заваляха питания дали този план не е свързан с голямата амбиция на ПП да се сдобие със собствен шеф на БНБ.

Драмата с избора на гуверньора на националната банка стана една от причините тогавашната управляваща коалиция от ПП, ИТН, ДБ и БСП да се разклати сериозно. Първоначално от ИТН издигнаха свой кандидат за поста, но в последния момент от ПП настояха техен човек да поеме управлението на трезора.

„БОРИКА се управлява съвместно от БНБ и МФ. Без БНБ Асен Василев не може да съдейства на NEXO. Затова му беше толкова важна кандидатурата на Гюров“, заяви Красимир Велчев от ГЕРБ.

“Внушенията на прокуратурата, че в Министерство на финансите е проведена някаква тайна среща, на която дружества, занимаващи се с криптовалута, са обсъждали с министър Василев как през системата „Борика“ да извършват разплащания в криптовалута, не отговарят на фактите”, написа от своя страна до медиите Асен Василев.

През уикенда обаче се появи запис от интервю пред онлайн подкаст преди месеци, което напълно опровергава твърденията на бившия вицепремиер Асен Василев. В него той буквално казва: „Имахме някои разговори докато бях в Министерството на финансите с големи, нека да кажем, играчи в криптопространството как „Борика“ може да стане всъщност „coin to fiat exchange“.

Източник: "Труд"