За Николàс Гòмес Дàвила единствените два „толерантни” начина да пише са дългият спокоен стил и краткият, елиптичен стил. Тъй като обаче не е смятал себе си за способен да пише в дългия, спокоен стил, той избира афоризмите. Съгласно Гòмес Дàвила, афоризмите са подобни на семена, съдържащи обещание за „безкрайни резултати”. Друг начин на мислене върху тези афоризми е да се каже, че те са подобни на върхове на идеи, даващи на читателя възможността да си представи стоящата под тях огромна планина...
<p>Бог е същината на това, което обичаме.<br /><br />Бог не е обект на моя ум, нито на моите чувства, а на моето битие.<br /><br />Бог съществува за мен в акта на моето съществуване.<br /><br />Да обичаш означава да разбираш причината Бог да сътвори това, което ние обичаме.<br /><br />Последната ни надежда е в несправедливостта на Бог.<br /><br />За Бог има само индивиди.<br /><br />Всяка цел, различна от Бог, ни опозорява.<br /><br />Религията не възниква от нуждата за социална справедливост, така както и катедралите не са строени, за да стимулират туризма.<br /><br />Душата расте навътре.<br /><br />Моята вяра изпълва моята самота с приглушения шепот на невидим живот.<br /><br />Да зависиш само от волята на Бог означава да си истински автономен.<br /><br />Слушам всяка проповед с непреднамерена ирония. Моята религия, както и моята философия се свеждат до доверие в Бог.<br /><br />Апологетиката трябва да съчетае скептицизъм и поезия. Скептицизъм, за да се справи с идолите, поезия, за да съблазни душите.<br /><br />Християнинът няма какво да губи при катастрофа.<br /><br />Човекът не създава своите богове по свой образ и подобие, а по скоро се възприема по образа и подобието на боговете, в които вярва.<br /><br />Проблемът на модерния манталитет не е толкова в отричането на Божието съществувание, колкото в неспособността да се осмисли въпросът. <br /><br />Ако смирението само по себе си не ни спасява от ада, то във всеки случай ни спасява от това да станем за смях.<br /><br />Склонността ни да обичаме нещо различно от Бога доказва нашата непреодолима посредственост.<br /><br />Как успява да живее този, който не се надява на чудеса?<br /><br />Само вярата ни позволява идейно скиталчество без загуба на пътя.<br /><br />Вяра (вярващ), която не знае как да се надсмива над себе си, трябва да се усъмни в своята автентичност.Усмивката разтваря симулацията.</p>
<p>Вярващият не е притежател на унаследена собственост, вписана в поземлен регистър, а адмирал, отправил поглед към бреговете на неизследван континент.<br /><br />Основанията, аргументите, доказателствата стават за вярващия с всеки изминал ден все по-малко очевидни, а това, в което вярва, все по-очевидно.<br /><br />Католицизмът не решава всички въпроси, но е единствената доктрина, която ги повдига. <br /><br />Това, което се случва в периоди на неверие, не е че религиозните въпроси изглеждат абсурдни, а че не изглеждат въпроси.<br /><br />Че християнството лекува социални болести, както твърдят някои или че – обратно – отравя обществото, което го приема, както твърдят други, са твърдения, които интересуват социолога, но не интересуват християнина. Християнинът вярва, защото вярва, че християнството е истина.<br /><br />Общественото спасение е близо, когато всеки е съгласен, че може да спаси само себе си. Обществото е спасено, когато предполагаемите му спасители са отчаяни.<br /><br />Най-голямата модерна грешка не е че Бог е мъртъв, а че дяволът е мъртъв.<br /><br />Смъртта на Бог е интересно мнение, но то не засяга Бог.<br /><br />Има два вида хора: тези, които вярват в първородния грях, и идиоти.<br /><br />Съвременният християнин не моли Бог да му прости, а да приеме,че грехът не съществува.<br /><br />Католиците са загубили даже трогателната способност да грешат без убеждение, че грехът не съществува.<br /><br />Никой, който се познава, не може да се опрости.<br /><br />Не познавам грях, който да не е за благородната душа собственото й наказание.<br /><br />Древните, които отричаха болката, модерните, които отричат греха – се заплитат в същите софизми. <br /><br />Да бъдеш християнин в съгласие с последната мода означава не толкова да се каеш за своите грехове, колкото за своето християнство.<br /><br />За да оспори Бог, човекът надува своята пустота.<br /><br />Бог не търси нашето „сътрудничество”, а нашето смирение.<br /><br />Библията не е гласът на Бога, а на човека, който Го среща.<br /><br />Вярващият знае как да се съмнява, невярващият не знае как да вярва.<br /><br />Да вярваш означава да проникнеш в сърцето на това, което до голяма степен знаеш.<br /><br />Един католик трябва да опрости живота си и да усложни мисълта си.<br /><br />Какво е философията за един католик,ако не начинът, по който умът живее своята вяра.</p>
<p><strong>Превод от английски: ГЛАСОВЕ </strong></p>