Стената преди Апокалипсиса Изложба, посветена на 100 години от рождението на художника Никола Николов

Автор: Д-р Нели Недева

На 19 юни 2026 г. в 17.30 ч. в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово ще бъде открита изложбата „Стената преди Апокалипсиса“, посветена на 100-годишнината от рождението на художника Никола Николов (1926–1998). Експозицията, която ще може да бъде разгледана до 31 октомври 2026 г., отдава почит на един от значимите български творци на XX век и представя неговото художествено наследство в контекста на времето, в което е живял и творил. Изложбата е подредена в Художествена галерия „Христо Цокев“, на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ №10 в Габрово.

Съхраняването на паметта както за творчеството, така и за личността на Никола Николов (1926-1998), е от изключително значение, не само за изследователската дейност на екипа на Художествена галерия „Христо Цокев“, но и за културната идентичност на местната общност. Роденият в с. Куклен, Пловдивско художник идва в Габрово през 1957 г., за да стане учител по рисуване в Априловската гимназия. Само за няколко години той успява да улови най-характерното в образа на габровеца и да го изведе като водещо в концепцията за създаването и развитието на редица габровски културни институти като - ХГ „Христо Цокев“, Музей „Дом на хумора и сатирата“, Архитектурно-исторически резерват „Боженци“,  и фестивали като Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството, Карнавален фестивал Габрово, ОХИ „Човекът и труда“, чиито приемник днес е Национално триенале по живопис „Мостове“ и др. Никола Николов има основен принос за изграждането на цялата културна инфраструктура, определила съвременния културен облик на града.

Настоящата изложба има за цел да представи в дълбочина биографията и творчеството на Никола Николов, базирайки се върху ресурси, които ни предлагат фондовете на СБХ, ХГ „Христо Цокев“, Музей „Дом на хумора и сатирата“, редица галерии в страната (ХГ „Станислав Доспевски“, ХГ „Никола Маринов“, ХГ „Елена Карамихайлова“) и неговите наследници. Живописното творчество на художника безспорно е от изключително значение за историята на българското изкуство от втората половина на XX век. Неговите творби се отличават с овладяната си емоционалност, с която той пресъздава сложните сюжети, в които ясно се откроява личната му житейска философия за измеренията на личната свобода, за вечната борба между добро и зло, за начало и край. В своето картинното пространство Никола Николов достига до стилистика, базирана върху чистата форма на природата.

Експозицията въвежда зрителя в един интимен спомен за Кольо (както всички го наричат) чрез серия от автопортрети, които сами по себе си представляват хронология на пластичното развитие на автора. Докато в големите и сложни фигурални композиции от различни цикли Никола Николов изследва състоянията на човека, разсъждава върху неговото присъствие или отсъствие в реалността, в своите автопортрети той сякаш се отказва от целия свят в търсене себе си. Този жанр разкрива в дълбочина онова вътрешното пространство, отвъд „Стената“, в което авторът съществува. 

От друга страна, портретният жанр като че ли най-силно е белязан от вдъхновението, което художникът черпи от реалния живот. Без да пренебрегва индивидуалната характеристика на своя модел, той често прибягва към идеализиране при създаването на характерните си типажи. В сложната галерия от персонажи, която авторът ни е оставил, ясно проличава изразеният му интерес към образа на младия човек с неговата характерна виталност, чувствителност и физическа красота.

За разлика от авторите, които дълго търсят себе си, Никола Николов само за две десетилетия успява да достигне до своя лична философия, която да вплете в тъканта на изкуството си, посредством собствената си естетика и собствения си пластичен подход. Като че ли това най-ясно проличава в творбите от цикъл „Загове“, вдъхновен от творческият му престой в Монголия. В сложните форми и композиции, които вятърът на пустинята Гоби рисува, търкаляйки фъртуни от сухи клони и храсти, наричани от местното население „Заг“, художникът намира израз на комплицираната си идентичност и овладяна индивидуалност.

С цикъл „Стената“, творчеството на Никола Николов тръгва в нова посока. Характерно за живописните платна от този период е, че те са създадени в обичайната за художника цветна хармония, но в композиционно отношение следват изцяло нов подход. Сякаш за да подчертае сложността на собствената си гледна точка за различни житейски или философски теми, Николов създава комплексна система от монохромни цветни полета, с помощта на които конструира сложни композиции от идеализирани, често лишени от индивидуални черти образи, природни форми или архитектурни фрагменти.

Творбите от този цикъл носят сериозен социален контекст, визуализирайки разсъжденията на автора по отношение на въздействието, което пропагандата във всичките си измерения оказва върху индивида. Именно затова Никола Николов рисува своите персонажи без индивидуални характеристики, често сливащи се в една обща аморфна, монохромна маса, за да изобрази тежките последици от манипулативно поднесената информация. Така той сякаш отправя предизвикателство към публиката, предоставяйки ѝ възможност да предаде идентичност или дори самоличност на персонажите в творбите и по този начин да предизвика разсъждение за собствената ни идентичност (като индивиди и като общност). Именно това прави творчеството на Никола Николов особено актуално и  от особена важност за съвременното българско общество.

В серия живописни платна от този цикъл художникът разкрива своето обръщане навътре, в търсене на Аза и на обгърнато в сакралност лично пространство, фокусиран върху разсъжденията си за „стената“ като отражение на стремежа  да се дистанцира от злободневието на ежедневието. Никола Николов, вероятно вдъхновен от Кафка, разглежда „Стената“ като метафорично място на пребиваване и осмисляне. Докато в  цикъл „Дувари“ авторът представя „стената“ като архитектурно съоръжение – като защитна бариера, като зид, който има за цел да брани, охранява, но и като основа на нещо по-голямо и по-мащабно, нещо невидимо - извън рамката и извън „стената“, то в цикъл „Стената“ виждаме философския прочит на темата. Тук художникът представя разсъжденията си върху символа на съоръжението и неговата ограждаща, разделяща и укрепваща  функция. За Никола Николов „стената“ сякаш е скритата сила на материалните и духовните ценности на обикновения човек, поставен в центъра на често непонятната и привидна реалност на модерното общество.

Съвсем естествено темата за „стената“ предизвиква в автора размисли за онази свобода отвъд всички прегради, граници и норми… Рефлексия, която ясно откриваме в големите живописни платна, от най-ранния до най-късния творчески период, представящи свободно препускащи, неоседлани и необяздени коне. В тях сякаш прозира образът на Никола Николов, носещ тежестта от присъдата да бъде свободен в избора, в  изказа, в мислите, в любовта…

Творчество на Никола Николов най-общо би могло да се определи като израз на неговата философия за съществуване. Философия, в която човекът е разгледан като субект, а не като обект, като действаща, чувстваща личност, която съществува заедно и в пълен синхрон със заобикалящата я среда. Сложните композиции сякаш идват, за да покажат неговото Сартърово схващане, че човек започва своето съществуване без да му бъде зададена същност и че тя се формира като сбор от негови избори.  Чрез тях той поставя своя персонаж пред трудния избор да избере сам своята същност, събирайки в едно цяло отделни фактори, събития, личности и обстоятелства. Философия, която Н. Николов символично разкрива и чрез собствения си творчески почерк.

Никола Николов е роден на 21 юни 1926 г. в с. Куклен, Пловдивско. Завършва живопис в Художествена академия „Николай Павлович“ при проф. Ненко Балкански през 1957 г. През същата година е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово. През 1960 г. е избран за творчески секретар на групата на Съюза на българските художници в Габрово, която под негово ръководство се утвърждава като една от най-активните в страната. Сам той се изявява с многобройни участия в самостоятелни, общи и международни художествени изложби у нас и извън страната с множество  отличия. Никола Николов има основен принос за създаването и развитието на редица габровски културни институти  като - ХГ „Христо Цокев“, Музей „Дом на хумора и сатирата“, Архитектурно-исторически резерват „Боженци“,  и фестивали като Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството, Карнавален фестивал Габрово, Дни на камерната музика, Международен пленер по живопис „Боженци, ОХИ „Човекът и труда“ и др., определили съвременния културен облик на града и на местната общност. Носител е на наградата на СБХ за цялостно творчество. Посмъртно, за изключителен принос към националната художествена култура и културния живот на Габрово, е удостоен със званието „Почетен гражданин на Габрово“ през 1998 г.