- 10 Sep 2020
- 52
- 0
Николàс Гòмес Дàвила е роден в Боготà, Колумбия, на 18 май 1913 г., в богато буржоазно семейство. Когато е на шест, семейството се мести в Европа, където живее в следващите седемнадесет години. По време на този престой в Европа младият Николàс прекарва по-голямата част от времето си в училище в Париж, което е ръководено от бенедиктинци, но често ваканциите му преминават в Англия.
<p>В Париж е застигнат от продължително заболяване, което го приковава на легло за повече от две години. <strong>По време точно на тази болест обаче под ръководството на частни учители той се научава да чете латински и гръцки свободно и обиква класиката. Формално образованието му приключва на ниво средно.</strong></p>
<p>Когато Гòмес Дàвила навършва двадесет и три, той се премества в Боготà и почти веднага след завръщането си се жени за Емилия Нието Рамос. Според немския писател Мартин Мозебах, когато среща Гòмес Дàвила, тя вече е била омъжена и е трябвало да се разведе, за да може да се омъжи за Гòмес Дàвила. Както и да е почнал бракът им обаче, той продължава повече от петдесет години. След сватбата младата двойка се премества в онази къща в Боготà, която остава техен дом през време на целия им брачен живот. Там те отглеждат три деца: двама синове и дъщеря.</p>
<p>Веднъж създал домочадие, Гòмес Дàвила, или Дон Колачо, както е известен сред своето семейство и приятели, води лежерен живот. Тъй като собственият му баща през по-голямата част от дългия си живот се е занимавал с фамилната фабрика за килими, самият Гòмес Дàвила е трябвало само да управлява бизнеса за един кратък период от време – преди на свой ред да го прехвърли на сина си. Но дори във времето, когато е носил отговорността за бизнеса, той не е обръщал на това особено голямо внимание. Мозебах разказва, че в общия случай Гòмес Дàвила посещавал своя офис само веднъж седмично, по обед – за около десетина минути – колкото да каже на бизнес управителя да увеличи печалбите, след което излизал за обяд с приятели в Жокей клуба в Боготà, на който бил активен член като играч на поло и дори за кратко като негов секретар. (С полото обаче е трябвало да се раздели след като се наранява по време на езда – докато опитва да си запали цигара, конят го хвърля на земята.)</p>
<p>В действителност Гòмес Дàвила е с големи връзки в елита на Боготà. Освен своето членство в Жокей клуба, той помага на Марио Ласерна Пинзон да основе Университета на Андите през 1948 г. Същевременно е търсен за съвет от колумбийските политици. В 1958 г., след падането на военното правителство в Колумбия, отклонява предложението да стане съветник на президента Алберто Лерас. През 1974 г. отхвърля възможността да стане колумбийски посланик в двора на св. Джеймс. Макар и добре поставен и в двете правителства, Гòмес Дàвила рано се отдава на „кариерата” си на писател, за да може да стои далеч от политиката. И дори някои от приятелите му да са разочаровани, че не е приел тези предложения, по-късно те заключават (според Мозебах), че той правилно е отказал почестите, тъй като в качеството на политик би бил истинско бедствие.</p>
<p>Вместо това Гòмес Дàвила изкарва по-голямата част от живота си в своя кабинет – в четене и писане. Той е жаден читател, често оставащ до късно нощем, за да завърши някоя книга. Към края на живота си той е събрал в своята библиотека приблизително 30 000 тома. За семейството му се оказва истинска беда да се отърве от много от тях, тъй като повечето книги имат отношение основно към специализирани области на научен интерес и тъй като много от тях са на езици, различни от испанския. (Диего Пизано в статията „Don Nicolás Gómez Dávila y su biblioteca” пише, че неотдавна колумбийската Банка на републиката е решила да придобие тази библиотека.) Освен че в детството си чете френски, английски, латински и гръцки, Гòмес Дàвила се научава да чете също и немски, италиански и португалски, а казват, че преди смъртта си дори е учил датски, за да може да чете Сьорен Киркегор в оригинал. В добавка към четенето, той се радва още на компанията на приятели, които редовно кани у дома за обед в неделните следобеди. След ядене, заедно с тях, той се оттегля в своята библиотека за продължаващи с часове дискусии по най-различни теми.</p>
<p>Резултатът от цялото това четене и дискутиране може да бъде открит в трудовете на нашия автор. Приживе обаче Гòмес Дàвила публикува тези трудове с голяма неохота. И действително, първите му две работи са достъпни само в частни издания – за неговото семейство и за приятелите му. През 1954 г., подтикнат от брат си Игнасио, той публикува Notas (Бележки) – сборник с афоризми и кратки разсъждения, повечето от които не по-дълги от няколко параграфа. През 1959 г. публикува Textos I (Текстове І), сборник есета. Желаното второ издание никога не се появява.</p>
<p>В продължение на почти двадесет години след тези свои първи колебливи опити в публикуването Гòмес Дàвила преработва онова, което вече е направил, в афоризмите, които съставляват по-голямата част от неговата продукция като автор и с които той е най-добре известен. Периодът на мълчание завършва през 1977 г. – с публикуването на двата тома от Escolios a un Texto Implícito (Схолии към един загатнат текст). Този сборник от афоризми е последван през 1986 г. от нови два тома – на Nuevos Escolios a un Texto Implícito (Нови схолии към един загатнат текст). Последният том с афоризми е публикуван през 1992 г., като Sucesivos Escolios a un Texto Implícito (По-нататъшни схолии към един загатнат текст). Към края на живота си Гòмес Дàвила пише и две кратки пиеси. Първата от тях – De jure (Де юре) – е отпечатана в пролетния брой за 1988 г. на Revista del Colegio Mayor de Nuestra Señora del Rosario. Последната му работа – El Reaccionario Auténtico (Автентичният реакционер) – е публикувана посмъртно в пролетния брой за 1995 г. на Revista de la Universidad de Antioquia. Нито една от тези работи не е публикувана с комерсиална цел и нито една от тях не е отпечатвана в някакви големи тиражи приживе на своя автор. Notas, Textos I и всичките пет тома на Escolios неотдавна станаха достъпни повторно, благодарение на „Villegas Editores” от Боготà. „Villegas Editores” пуснаха и том с афоризми, подбрани от дъщерята на Гòмес Дàвила, озаглавен Escolios a un Texto Implícito: Selección.</p>
<p>Самият Гòмес Дàвила не е направил нищо, с което да привлече вниманието към своите трудове. Наистина, неговият преднамерен избор на неизвестни издателства и на малки тиражи изглежда почти целящ да обрече написаното от него на забрава. Думата на Гòмес Дàвила обаче започва да се разпространява бавно към края на собствения му живот. Доволно странно, но той става най-добре познат не в родната Колумбия, нито в друга испаноговоряща страна, а в немскоговорящия свят. Изглежда философът Дитрих фон Хилдебранд е първият, който препраща към Гòмес Дàвила в Германия. Няколко години преди неговата смърт, преводи на немски на неговите афоризми започват да се издават от „Karolinger Verlag” Виена. Сред немците, заявили възхищението си от Гòмес Дàвила, са прочути писатели, като Ернст Юнгер, Мартин Мозебах и Бото Щраус. След „откриването” му, знанието за неговите работи се разпространява и в други страни в Европа с помощта на усилията на малки групи от посветени почитатели и особено на покойния Франко Волпи в Италия. Преводи на негови съчинения днес са достъпни още на френски, италиански и полски.</p>
<p>Гòмес Дàвила умира в навечерието на 81-вия си рожден ден, на 17 май 1994 г.</p>
<p><em><strong> Превод от английски език: Борис Маринов</strong></em></p>
<p>* <strong>В следващи публикации на ГЛАСОВЕ очаквайте представяне на идеите на Николàс Гòмес Дàвила, както и негови афоризми</strong></p>
