Крум Зарков в "Кръг Квадрат": Общество + Конституция = Държава

Крум Зарков в "Кръг Квадрат": Общество + Конституция = Държава

Следвайте "Гласове" в Телеграм 

Крум Зарков, Андрей Райчев, Радослав Илиев и Тончо Краевски разговарят в "Кръг Квадрат". 

Конституцията е държавотворна, но не е демократична по дефиниция

Конституцията, която наглед е над волята на политическата власт, но винаги зависи от нея

Конституцията често се привижда на хората като гарант за техните свобода и равенство, но всъщност решава въпросите на собствеността и властта

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • легисти

    13 Фев 2024 17:50ч.

    Погледнете самото налично около нас под формата на свят - то не се конституира представително, посреднически, а екзистенциално, в асамблажа откъм формата на света, ако и да е хетерономно, а не изначално частно автономно. Прочетете трагедията "Едип цар" - политическото е трагично оттегляне на суверена, за да е възможен политически спектакъл изобщо, а не суверенитет откъм нещата и света. Оттеглянето на суверена е много строго интимен, (само)жертвен акт на Царя в поучително-митологичен смисъл, а не воля на някакво си мнозинство или пък фетишизъм спрямо не-"тук и сега" присъстващото. Учредяващият политически акт и неговите ефекти в прилежащата световност (пространството и времето) са нищо без тази преживяна Едипова трагедия на оттеглящия се суверен. Държавността е онтологично удостоверима способност за удържане на участност, преди да се превърне в пърформативна удържимост откъм/в рамките на институциите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биохимик

    13 Фев 2024 18:32ч.

    Респект, колега! Обичайното ви бъркане НАДЪЛБОКО, което по особен начин е осъдено да остане неразбрано, поради трудност за дъвкане и още по-голяма трудност за смилане. Ще опитам да бъда по-конкретен и по-смилаем! След години подготовка, вникване, осмисляне, сублимиране, изкристализиране и още множество физико-биохимически процеси, реализирали се в церебралната тъкан на водещата, сглобена, обществена структура, промениха Конституцията на страната и после се оказа нещо много интересно: Натовариха със специални прерогативи и функции един особен орган - Пленума на ВСС, който беше закрит със същите тези изменения на Конституцията! Моля, споделете и вие оценката на научния си поглед!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чекисти

    13 Фев 2024 18:56ч.

    Актът на преформиране на установеният ред в усовията на очевидна нелигитимност е акт на узурпация, а не на екзистенциална саможертва. Тук липсва съзидателен елемент, тъй като редът вече е бил установен. Автентичната препратка не е към Едип Цар, а към Хамлет и на дневен ред е изборът на законният суверен - народът, който трябва да осъществи себе си,или да потъне в небитието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    13 Фев 2024 19:18ч.

    Няма такава необходимост от узурпация преди оттеглянето - самият акт на оттегляне на суверена в името на изпълнението на съчастничество, предоставя възможност за съзидателен елемент. Едва от този момент съзидателността, парадоксално като псевдо такава, се овъзможностява в присъственост (насред широката световност).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до 13 Фев 2024 18:32ч.

    13 Фев 2024 19:27ч.

    Що се отнася до органа - съвсем допустимо е органонът, издействащ конституирането, да манипулативно да не иска да се припознае през органа. Органонът никога не извиква и изизсква причастност, преди да се самоудостовери чрез самоприцеленост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • поправка

    13 Фев 2024 19:29ч.

    *съчастничество = съУчастничество

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чекисти

    13 Фев 2024 21:10ч.

    В действителност, съзателно или несъзнателно 60% не са участвали в акта на оттегляне, а участвалите са го сторили влагайки воля , осъществяването на която е било недвусмислено гарантирано. Именно с последващата подмяна на тази воля, се проявява кралеубийството и на принца се пада задачата да направи екзистенциалният си избор. Очевидно, разкъсван от съмнения, неувереност и слабост, непостоянен в негодуванието, неадекватен в омерзението и безсилен в меланхолията си, суверена ще сподели участта на принца, а страната ни-на Дания.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • екзистенцията не е частен, исторически факт

    13 Фев 2024 21:17ч.

    В екзистенциалната обозримост т.нар. потенциални действия са само пърформатив. Екзистенциалното е парадигма на обяснимост изцяло спрямо актуална модалност. Екзистенциалното е генеалогия на присъствието, а не генезис на театрална псевдосъбитийност откъм определени исторически сложили се персонажи на възможния опит. Екзистенциалният проблем деструктивира историята, и ако я поеме, го прави само с оглед на есхатологичните си очаквания.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • в този смисъл...

    13 Фев 2024 21:24ч.

    Учредяването на пласта на историческото (като псевдосъбитийно, симулативно, театрално-обществено) е следствие на акта на оттеглянето на суверена, а не обратното. Затова и въпросът за легитимността на властта всъщност не е изначален, а само следствие от озоваността в политическия режим на свръхрепрезентация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    13 Фев 2024 19:30ч.

    Електрификация плюс съветска власт е = на комунизъм !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    13 Фев 2024 19:49ч.

    В крайна сметка въпросът спрямо поставената тема е следният: доколко човек е индивидуален в контекстуалните си правомощия. Въпросът за конституционализма като правна регламентация засяга не повече от индивидуалния пласт в човешкото битие. Извън този стеснен кръг обаче остава нещо много по-съществено съобразно други възможни теми и рефлексивни гледни точки. Защото въпросите за екзистенциалното и субектното (като поетапни предизвикатели на индивидуалното) не обхващат конститутивността като правна материя, и даже изобщо като нормативна материя откъм критиката на практическия разум. Защото индивидът е вече твърде закъсняващ (хетерономно опосреден) момент откъм разгръщащата се диалектика на живата екзистенция. Изконно оставащият въпрос без отговор е как изобщо става така, че интерпретацията на присъствието го разпознава като присъщо мое, т.е. вече и в политически пласт. Значи, тук нямаме някакво свойство на екзистенцията като тип преживяваща интенция, а саможертвено насилване да се приеме определено човешко (участно) състояние на нещата като присъщо моя съдба и отговорност. В този по-дълбок пласт именно и наблюдаваме подвига на Едип да предоснове/учреди политическото, за да припознае(м) особената природа на "моевостта" през термините за субект и индивид, респ. автономно гражданско съзнание през модерната епоха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хиляда плоскости

    13 Фев 2024 20:15ч.

    Тая подхвърлена теза на Райчев за наличието на много на брой полове остана неаргументирана (няма да казвам недоказана, защото постмодерният визионизъм не предполага рецептивност на решенията). Така, както я изтипоса без аргументация, прозвуча много политпоръчково.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи