Зъбната хигиена сред българите се масовизира след ХІV в.

 

Използване на целебна вода за облекчаване на страдащи от различни заболявания, включително и за укрепване на зъбите чрез пиенето й; част от икона „Богородица Живоносен източник” от църквата „Св. Иван Богослов” в Созопол, 1800 г., Национален църковен историко-археологически музей – София. Населението на средновековните български селища, в които има минерални извори, е можело в по-голяма степен да защити зъбите си от разваляне, ако водата от тези извори е умерено флуорирана.

 

Предварителните ни наблюдения, че изглежда зъбите на прабългарите значително по-слабо са засегнати от кариозни процеси в сравнение със същинските славянски некрополи, може да бъде онагледено с два примера – некрополите от Девня и от Абланица, Гоцеделчевско.

Мащабно проучване (Й. Йорданов 1980) на 59 женски черепа от трите прабългарски некропола при Девня, включително и от кръговия масов гроб, води до неочаквани резултати. Възрастта на погребаните е от 20–25 до 30–35 години, но резултатите потвърждават предварителните ни наблюдения. В девненските некрополи зъбите на младите и на все още младите жени са засегнати незначително от кариозни изменения – едва 2,5% от изследваните общо 344 горночелюстни и 339 долночелюстни зъба, като заболяват почти само кътниците. Показателно е, че всички тези 59 прабългарки приживе са изгубили общо само 7 зъба, предимно кътници. Слаби или средни изтривания на емайла на зъбите са наблюдавани едва при 9 от жените.

Резултатите от изследването на скелетите от некропола при с. Абланица, Гоцеделчевско, показват противоположни резултати. Напоследък най-ранните погребения в този важен некропол вече се отнасят в VIII в. Населението на близкото селище може да бъде определено категорично като славянско, с изключение на един, очевидно случаен женски череп с изкуствена деформация. Състоянието на зъбите на погребаните в некропола е показателно – 63,64% от изследваните съзъбия имат кариозни изменения или 13,84% от зъбите. Кариеси имат и юношите, а с възрастта интензитетът на заболяването нараства значително. В старческа възраст се проявяват изобилно всички последици от нелекуваните кариеси. Засегнати са изключително зъбните шийки на кътните и предкътните зъби. Зъбният камък щедро облага всички възможни несамоочистващи се зъбни повърхности. Расовият тип на населението на средновековната Абланица е по-своеобразен, но въпреки наличието на силни монголоидни белези и близостта на някои приписвани на прабългарите паметници в района на Сяр етническата принадлежност на това население към славяните е безспорна, но определено изисква може би по-пространно разглеждане някой друг път.

Вероятно при обяснението на отбелязаните особености на състоянието на зъбите на старите българи ще трябва да отдадем предпочитание на начина им на хранене. Излиза, че славяните са потребявали предимно твърда, сурова растителна храна, което е довело да силно изтриване на зъбите им. Прабългарите са предпочитали, изглежда, продължителна топлинна обработка на храната си.

За времето на Второто българско царство, от края на XII в. до първата четвърт на XV в., състоянието на зъбите на средновековните българи не се променя съществено, липсват каквито и да е големи промени в начина на живот. Показателен в тази посока е изследваният некропол на крепостта Боженишки Урвич, Ботевградско (разкопки на В. Василев). Там от всички 33 погребани, включително 11 деца до 14-годишна възраст, кариозни изменения на зъбите имат 40% от погребаните, като са засегнати 6,62% от зъбите им. Резултатите в други некрополи от същото време са много подобни (П. Боев, Н. Кондова, Сл. Чолаков 1978). При детските погребения в некропола на крепостта Боженишки Урвич е намерен само един кариес по млечните зъби. При по-възрастните кариесният интензитет нараства с възрастта – кариесите са предимно дълбоки и се локализират пак най-вече в зъбните шийки на кътниците. Зъбният камък е в по-малко количество в сравнение с изследваните съзъбия от времето на Първото българско царство, което е трудно да бъде обяснено със съществена промяна в начина на хранене.

Лечението на зъбите на средновековните балканци е всъщност само с отвари и мазила в най-добрия случай. До намесата на хирург, който да извади болния зъб, се стига изключително рядко и само в краен случай.

 

 

Съвременен мисвак – четка за зъби, изработвана от 2 хилядолетия в Западна Азия от клоните или корените на арак (Salvadora persica). Технологията на производство на мисвак включва продължително накисване във вода на единия край на клонката с последващо размачкване до разделянето на дървесните влакна. През Средновековието мисвакът е в употреба за поддържане на зъбната хигиена също и във Византия и в част от Северна Африка. Опитите на Балканите и в Русия през ХІV в. да бъде масовизирана зъбната хигиена чрез използване на местни дървесни видове за замяна на скъпите вносни клонки от арак съвпадат поразително с появата и нарастването на употребата на захар по същото време.

 

Извори*

 

„При зъбобол: изпечи жив охлюв и [го] размачкай с оцет, промивай [устата си], и ще утихне [болката].

При зъбобол: розмарин [Rosmarinus officinalis; в средновековния текст преписвачът е допуснал буквена грешка, но е имал предвид именно розмарин], 3 семена [от шишарката на] кипарис, малко борови иглички (?) [неясно в текста, може да значи също борови трески или просто листа] и корен от бял оман [Inula helenium; преписвачът е изписал думата със съкращение, та може да е и корен от къпина (Rubus ulmifolius)]. Всичко това да се наситни и [смесено] с вино да се кипне, докато не остане една трета, и топло да се държи [в устата].

При кръвотечащи венци: ечемична отвара [или ечемична каша] смеси с оцет, загрей и това използвай.

При лош дъх от устата, стрий [млади листа от] седефче [Ruta graveolens], [с полученото] напълни една смокиня, изпечи я и подай за ядене много гореща.

За да станат зъбите бели, вземи по 2 драхми [6,8 г] изгорени трици и бяла сол, всичко това, след като стриеш добре, натрий върху зъбите.

Запазващо [средство] за кътниците [dentes molares]. [Вземи] сок от гроздовете на диво грозде [или от плодовете на дива тиква (Bryonia alba), използването на които обаче крие сериозни рискове понеже са отровни] – 1 литра (327 г), кора от корените на черница – 6 унции (163,8 г); вари, докато не остане половината, да се държи топло в устата 7 дни, и никога няма да има[ш] зъбобол. Това [лекарствено средство] и в кухинитe на изтрити зъби [използвай].

За укрепване на венците, запазване на зъбите и за пристоен дъх: влакна от исоп (Hyssopus) завий в парче ленена тъкан, изгори [го]; после смеси с една трета морска вода, старателно размеси.

Зъбно мазило, за да бъдат зъбите бели, ухаещи приятно и за да не се изтриват: натрий [или по-вероятно селитра (натриев нитрат)] – 1 унция [27,3 г], раковина от сепия – 1 драхма [3,4 г], миро [смола от Burseraceae] – 1 унция; наситни добре, използвай и отстрани с топла вода.”

Из Византийски медицински трактат, ХI–ХIV в., листове 256, 262 и 264 на Cod. Plut. VII, 19, Библиотека Лауренциана – Флоренция

_____________

*Названията на различните растения във византийските лечебници не винаги е възможно да се свържат съвсем точно със съвременните им имена. Авторът не би се наел да гарантира за безопасността на приложените средновековни рецепти, нито за ползата от тях, а само за възможно най-точното им предаване на български език.

 

Свързани текстове: http://glasove.com/categories/komentari/news/zybite-na-prostosmyrtnite"

 http://www.segabg.com/article.php?id=537638" http://www.segabg.com/article.php?id=537638