Зъбите на простосмъртните

Влизането в сила на споразумението за зъболечение ще съвпадне очевидно с началото на протестите на личните лекари. Няма да навлизам в подробности защо недоволстват лекарите; защо някои от специалистите в болниците са с огромни доходи, а други – не непременно лоши професионалисти, мизерстват; защо в системата на българското здравеопазване изобщо цари хаос и беззаконие; защо зачеването на нов живот в брачните двойки е превърнато в пладнешки грабеж; не е това моята задача, съществуват огромен брой високоплатени специалисти с нарочно образование, които би трябвало да отговорят на тези и на още стотици важни въпроси.

Целта тук (вж. Успоредици по-долу и в продължението следващата неделя) е да бъда от полза за тези, които нямат достъп до зъболечение, като припомня кратко какво може да се направи при нужда според българската зъболечебна практика от времето на Средните векове; дотам сме я докарали.

Преди това ще се наложи едно уточнение. Имам безусловно най-високо мнение за българското здравеопазване от личния ми сблъсък с него. Когато преди малко повече от осем години посред нощ в самия център на София бях блъснат от такси, което ме качи на предния капак и после ме хвърли на 8–9 м напред, още като се изправях до мен бяха две млади полицайчета на по 20 и няколко години, които изглеждаха по-уплашени от мене; единият вече звънеше за линейка. Опитите ми да си продължа пътя, понеже ми нямаше нищо според мен, бяха пресечени категорично и бях настанен на задната седалка на полицейската кола.

След малко повече от две минути пристигна линейката; повтарям – след малко повече от 2 (две) минути. Лечебната кола с бясна скорост и с пусната сирена се понесе през нощна София към Военна болница, където ми бил районът за спешна помощ, въпреки че обясних на уморената лекарка, че наистина ми няма нищо и съм добре; тя, горката изглеждаше по-нуждаеща се от мен от спешна помощ. На входа на болницата линейката бе пресрещната от многоброен екип от лекар и четирима санитари с носилка и с инвалидна количка; сега вече трябваше с цялата настойчивост, на която бях способен, да обясня, че мога на собствен ход да стигна до лекарския кабинет; моята категоричност този път даде резултат.

В кабинета бях предаден в ръцете на хирург и медицинска сестра. После ме прегледаха още двама лекари. Започнаха многочасови изследвания на различни апарати. В края на нощта бях разпитан от следствена група за особено тежки пътнотранспортни произшествия.

След почти петчасов престой и непрекъснати всевъзможни изследвания ми бе казано, че съм имал грамаден късмет и че мога да си вървя; в джоба ми пъхнаха листче с номера на отделението, в което да се обадя при най-малко неразположение в следващите седем дни. Извиниха се, че не могат да ме закарат до къщи с линейка, макар че живея наблизо, понеже нямали право; този път ги уверих твърдо, че няма нужда – взех си такси, като шофьорът отказа да му платя, след като разказах историята си, въпреки че настоявах.

Не по-малко впечатляваща е случката с операция по влагане на леща в едното ми око в Отделението по очни болести в Първа градска болница; там не познавах никого, просто ми изтичаше направлението и влязох за преглед. В отделението ме накараха да се чувствам като най-важния човек в света – постараха се да притъпят напрежението ми, почти не усетих двучасовата операция, всички – от сестрите до завеждащата отделението, която ме оперира, положиха всякакви грижи, за да се чувствам уверен и спокоен; срещу сумата от 4,80 лв. плюс цената на самата леща.

Твърдя категорично, че вероятно никъде в света и за никакви пари не могат да се получат такива изключителни здравни грижи.

Мога да продължа дълго, и само с хвалебствия, за здравеопазването в България; чудя се само аз ли все попадам на изключителни лекари – роби на Хипократовата си клетва; предполагам, че не.

Българските лекари в огромната си част са изключителни професионалисти, съчувстващи на болките на пациентите си. За разлика от гръцките например, за които мога също да разказвам дълго, но с точно обратен знак – там никой нищо не прави за без пари, много пари, наличието на застраховки и правителствени разпореждания е без всякакво значение.

Или за лекарите в САЩ, където повече от 100 хиляди души годишно умират само и единствено поради липса на достъп до каквито и да е лечебни услуги; американското здравеопазване е наистина чудовищно, снощи говорих повече от три часа с моя приятелка от Западния бряг.

Но българското здравеопазване страда от безсрамните и продажни чиновници, които го наставляват, и от няколкото десетки лекари търгаши. Така изглежда, че няма нищо по-лесно от преодоляването на проблемите; причините за недъзите са единствено в системата, която е безсрамно скъпа, но за сметка на това крайно неефективна.

* * *

Успоредици

Лекарят, фармацевтът и болните; част от рисунка в Големия медицински трактат (Mega Dinameron) на малоазийския лекар и фармацевт Николай Мирепс; късен ХІІІ в. След създаването си сборникът е основно медицинско ръководство във Византия. Съдържа общо 2656 рецепти за лекарствени средства, включително и почти 100 срещу зъбобол, лош дъх и възпаления на венците и в устната кухина. В западните покрайнини на Европа остава главен лекарствен справочник до края на ХVII в. Както е видно от надписите в рисунката лекарят (вляво) и фармацевтът (втория от дясно) заедно се грижат за болните. В изображението не е представен само хирургът, за да бъде пълна картината на средновековните медицински специалности.

Заглавието на този текст не е съвсем точно. Макар по-долу наистина да става дума за данните, които археологическите проучвания предлагат по отношение на състоянието на зъбите на обикновените българи от времето на Средновековието, то ще трябва да признаем, че зъбните проблеми и на аристокрацията не са твърде различни. За здраво стиснатите устни на средновековните балканци – така те обичайно се изобразяват навсякъде, има съществени причини и те не са нито само идеологически, нито само морални, нито само религиозни (вж. Свързани текстове). Един бърз преглед на данните за състоянието на зъбите и на устната кухина на предците ни ще ни убеди без съмнение, че надзъртането в устите им няма да ни предостави много красиви гледки, а и миризми навярно.

Нека започнем с изводите, заради удобството. Зъбната болка е неотменим спътник на целокупното средновековно население, понеже зъбите на средновековните българи са най-често силно изтрити и щедро обложени със зъбен камък – антропологическото изследване на скелетите в средновековните некрополи показва обикновено доста критично състояние на зъбите на предците ни. Сред тъжните приписки в Битолския триод, граматикът Георги е оставил в края на ХII в. и следното съобщение „... а що си патих от студ целия 5 февруари, що ли пък от зъб...”. Вярно, ако прочетем и останалите му приписки пак там, зъбоболът ще да е бил най-малкият проблем на бедния инок.

Изследвания на добивания при археологическите разкопки костен материал са правени винаги или почти винаги. Без тях проучването на кой да е некропол се смята за непълно. Разбира се, антрополозите се занимават преди всичко с расовия тип на погребаните, това е въпросът, който най-често интересува и разкопвачите. Доколкото зъбният емайл е най-твърдата тъкан в човешкото тяло, а долната челюст – най-здравата кост, то данни за зъбния статус биха могли да се извлекат дори от най-изтлелия скелет в най-агресивната глинеста почва.

Данните за състоянието на зъбите на средновековните българи, погребани в досега разкритите средновековни некрополи, най-често са съпроводени с указанието, че зъбите са със значителни изтривания, засягащи даже дентина. Ни повече, ни по-малко, зъбите на средновековните българи са били масово с почти напълно изтрит емайл, което със сигурност е предизвиквало значителна и постоянна, макар и не твърде силна болка.

Обезпокоително е, че този процес е твърде напреднал дори при млади индивиди. Жена на 22–25-годишна възраст, погребана в некропола до днешното с. Гарван, Силистренско (разкопки на Ж. Въжарова), която днес бихме определили категорично като все още съвсем млада, при смъртта си вече е имала значително изтриване на зъбите, включително до дентина, а в добавка на долните десни кътници, и два кариеса, макар и не особено дълбоки. (П. Боев, Цв. Минков, 1974).

Изглежда, че такова ранно износване на зъбите не се среща винаги, понеже друга млада жена на същата възраст, от некропола до с. Кюлевча (м. „Сарело”), с изкуствено деформиран череп е със значително по-добре запазени зъби – зъбният камък е обложил масивно само долните резци, а двата долни леви резци единствено са силно изтрити, което е резултат очевидно от някакъв битово-производствен навик, може би често претриване на конец при домашна работа по изработка на дрехи и домашни постелки.

(следва)

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=537638

(„Христос никога не се е смял”)