Здравеопазването на пазарен принцип се оказа скъпо за ГЕРБ

<p>Клиниките ще трябва да се съобразяват с парите, с които разполагат, без да могат да разчитат на още. Плащането обаче отново ще е на отчетен случай, т.е. парите не са гарантирани. Досега системата функционираше на обратния, отворен принцип - колкото болни дойдат да се лекуват, толкова пари плаща НЗОК.<br /><br />Нещо подобно се опита да въведе касата, докато се управляваше от представители на БСП от тройната коалиция - лимити от пари, над които не се плаща. Управляващите тогава обаче не посмяха да променят закона и се оказа, че дори и болниците да надскочат лимитите си, НЗОК няма право да им отказва пари. ГЕРБ обаче се погрижиха за това още в края на миналата година и делегираните бюджети са напълно легални. До момента касата се въздържаше да работи по тях заради масовия отпор на болниците.<br /><br /><strong>Кои са добрите и кои са лошите страни</strong><br /><br />на двата принципа на плащане? На теория отворената система - парите след пациента и плащането за преминал болен, би трябвало да стимулира конкуренцията между болниците и да осигури постоянно растящо качество на медицинската помощ. Практиката обаче показа точно обратното - за 10 години "болните" скочиха двойно, а болниците се увеличиха с 1/3. "Лекуват" се хора, които нямат особена нужда от хоспитализация, отчитат се мъртви души. Лечебните заведения си осигуряват достатъчни пациенти с трикове, така че вместо качеството важно стана количеството. И ежегодно касата плаща все повече и повече, а населението е все по-болно. И тъй като цените на касата са едни и същи, независимо от тежестта на случаите, леките случаи лесно намират място в болниците, за разлика от сериозно болните.<br /><br />Системата на спуснатия бюджет не позволява да се приемат пациенти до безкрай и така спира експанзивното строителство на болници и свръххоспитализацията. Това обаче може<br /><br /><strong>да доведе и до отказ за прием на пациенти,<br /></strong><br />особено тежко болни, до листи на чакащи и създава среда за корупция - както там, където се определя кой какъв бюджет ще получи, така и в самата болница, за "пререждане" в листата на чакащи. Част от разходите могат да паднат на плещите на пациентите, за да се пести лимит.<br /><br />Извън теорията, реалността е следната. Тази година държавата не желае да осигурява над 4 милиона души - пенсионери и деца, за които отговаря по закон. Парите за техните вноски отиват предимно във фискалния резерв, а не за лечение. Това води до близо 500 млн. лв., или около 25% по-нисък бюджет на НЗОК. И въпреки че уж болниците имат право да получават пари за всеки отчетен случай, на практика касата бави парите им с повече от месец, а когато най-накрая им плати, средствата се оказват с 10-30% по-малко от отчетеното. С други думи - касата им плаща колкото си е наумила да плати, което пък си е чист лимит. Тепърва той просто ще бъде официализиран.<br /><br /><strong>Така полека-лека се променя принципът на функциониране на системата -</strong><strong> вместо от пазара, тя се регулира от здравната каса, т.е. от държавата</strong><br /><br />Нещо повече, на второ четене в комисия в парламента минаха и поправки в Закона за лечебните заведения, според които здравната каса ще има право да сключва договори с лимитиран брой болници, а не с всеки, който поиска. Кои да са тези болници и дали да са за активно лечение или долекуване, ще определя държавата. Това се налага, защото пазарният принцип в здравеопазването се оказа далеч по-скъп и неефективен за бедна страна като България, а всички ние плащаме не за да се лекуват болните, а за да се издържат нови и нови лечебни заведения.<br /><br />Отделно, още в края на миналата година, касата окончателно се одържави - директорът се избира от парламента, а представителите на Министерския съвет в надзорния й съвет имат мнозинство.<br /><br />Всичко това внася корекции и в модела, който България и кабинетът на Иван Костов избраха преди 12 години - т.нар. модел "Бисмарк", наречен на германския канцлер Ото фон Бисмарк. При него здравеопазването се финансира от осигурителни вноски, които влизат в независим фонд - обществен или частен, който ги разпределя и плаща за отчетен случай. Смята се, че това е най-скъпият модел - не може да се избегне надписването на преминали болни, издържа се отделна администрация и не се плаща достатъчно за профилактика.<br /><br />Другите два модела, разпространени в Европа, са "Бевъридж" и "Семашко". При първия системата се финансира от държавата през данъците, но отново се плаща за преминал случай от специална държавна структура (например Националната здравна служба във Великобритания). Вторият в най-изчистения си вид съществуваше в социалистическия лагер - т.нар. безплатно здравеопазване, при което държавата финансира лечебната система, също нейна собственост, с директно спуснати бюджетни издръжки, плащайки за целогодишна дейност, а не за всеки отделен случай.<br /><br /><strong>Понастоящем родната система може да се похвали, че е микс между трите модела</strong><br /><br />Здравеопазването се финансира от здравни вноски по "Бисмарк", при това основно от гражданите и със символичното участие на държавата. Здравната каса обаче съмнително прилича на държавна здравна служба ала "Бевъридж", която макар да плаща на лечебните заведения за отчетен случай, ги финансира с наподобяващи "Семашко" фиксирани бюджети. Освен това, по семашковски, държавата определя кои лечебни заведения да получават бюджет, т.е. да съществуват. Е, разликата е, че те могат да бъдат и частни.<br /><br />Очевидно е, че в тази странна смесица нещо е излишно - здравната каса, чиито функции са сведени до определяне на делегирани бюджети и превеждане на пари по тях. И може би в крайна сметка няма да е фатално, ако 10-годишният експеримент, наречен НЗОК, тихо приключи като отдел в министерството на здравеопазването или финансите.<br /><br />ГЕРБ обаче не само не намеква за нещо подобно, а точно обратното - кани се да направи рязък завой по пътя, по който е тръгнала, и догодина да пусне частните здравни фондове, като прати част от задължителните вноски в тях. Това вече ще заприлича на коктейл "Молотов" за здравеопазването. А покрай него - и за всички нас.</p> <p><strong>Анализът е публикуван във в. "Сега".</strong></p>