- 10 Sep 2020
- 93
- 7
На 11.12.2011 г. по bTV action в предаването „Хрътките” беше излъчено добре замислено журналистическо разследване, показващо как една дама поставя слушалки на ушите на хората и това й помага да разбере от какво са болни!? За съжаление обществото винаги е било снизходително, а и често пъти уважително настроено към всякакъв вид знахари и „лечители”.
<p>Този факт е отбелязан още през 1946 г. от основателя на медицинското право у нас, съдебния лекар проф. д-р Иван Москов. Във втората част на предаването, озаглавено "Какви са санкциите за мними лекари?", беше излъчено интервю с д-р Димитър Ленков – главен секретар на Българския лекарски съюз (БЛС). Именно това интервю накара през изминалата седмица множество мои колеги от най-голямата университетска болница в Република България – „Александровска”, да поискат да потърсим правото си да се разграничим от този официален представител на БЛС.</p>
<p>Като университетски преподавател и като лекар, който се занимава с правна регулация на здравеопазването, не мога да не забележа, че голяма част от твърденията на д-р Ленков са неверни, въвеждат зрителя в заблуждение и разкриват пълна некомпетентност за заемания от него пост в организация, представяща официално българските лекари. Никога не съм си помислял, че официален представител на Българския лекарски съюз може да излезе в медийното пространство с такива твърдения и за случая възнамерявам, че е редно БЛС да реагира не само с извинение.<br /><br />В цитираното интервю г-н Ленков твърди, че право да се нарича лекар има лице, завършило медицински университет със степен бакалавър!? Директива 93/16ЕЕС, Законът за здравето, Законът за висшето образование и съставените в тази връзка единни държавни изисквания са повече от ясни: в България и в Европейския съюз по специалността „медицина” се обучават единствено и само магистри. Такива са изискванията на СЗО и в световен мащаб. Лицата, завършили медицинските университети с образователна степен бакалавър, в Република България се наричат медицинска сестра, лаборант, рехабилитатор, зъботехник, но не и лекар! <br /><br />Понятието тясна специалност отдавна е отпаднало от номенклатурата. Специализацията в медицинската професия е следдипломна квалификация на лекар, който по дефиниция е магистър, напълно правоспособен лекар. Специализацията е с доброволен характер и не е магистратура, противно на това, което твърди г-н Ленков.<br /><br />С придобиването на специалност не се придобива право да се лекува. Лекарят има това право и преди да има специалност, но специалността му дава доста други предимства, например да бъде началник на отделение или управител на медицински център.<br /><br />Д-р Ленков твърди, че общопрактикуващите лекари не са специалисти, но са специалисти по обща медицина?! От изказването му не става ясно каква според него е тяхната област, но добре проличава пълната липса на познаване на устройството на българското и европейското здравеопазване. Следващото твърдение, обаче, е уникално по своя характер: „така че няма лекар без специалност”, твърди Ленков. Интересно какво точно са стотиците български лекари без специалност и още стотици специализанти, които работят, практикуват и носят същата отговорност за действията си, както и лекарите с придобита специалност. Д-р Ленков с лека ръка изтрива от редиците на българската медицина 2/3 от членовете на БЛС, на които той е назначен да служи като секретар на БЛС и благодарение на които той е канен и очевидно не се свени да участва във всички възможни медийни изяви по всички въпроси на човешкото познание.<br /><br />Съгласно Закона за здравето, чл. 183, лекари са лица с придобита степен магистър по специалността „Медицина”, които членуват в съсловната организация на лекарите. Тези лица имат всички права да поставят диагнози и да лекуват, освен в случаите, когато това не е нарушение на установените медицински стандарти. Тези стандарти са обнародвани като подзаконови нормативни актове и посочват необходимата компетентност за извършване на специализирани дейности по съответните специалности. Това означава, че всеки лекар може да постави диагнозата „ингвинална херния”, например, и да препоръча на пациента да се оперира, но самата операция може да бъде извършена само от специалист по хирургия. Личният ви лекар може да ви лекува с лекарства за възпаление на сливиците, но ако се наложи те да се оперират, той ще ви насочи към специалист УНГ.<br /><br />В България съществуват понятията първична и специализирана медицинска помощ, които не личи да са известни на д-р Ленков. Именно помощта от лекар без специалност е първична. В болничната помощ специализирана помощ може да се предостави от лекар без специалност при определени условия. Придобитата специалност най-често е гаранция за стаж на придобилия я. Поради неуредици на нормативната уредба, обаче, дълги години в нашата страна не можеше да се започне специализация, като това стана възможно едва през 2008 г., когато започнаха своята специализация много български лекари. Голяма част от тези хора са с дългогодишен стаж в дадена област, но едва сега ще придобият своята специалност. Как ще обясни на тези опитни лекари своето твърдение г-н Ленков?!<br /><br />Безумията, обаче, не свършват до тук. Т.нар. УИН не само че няма нищо общо с ЕГН-то, но и БЛС не може да има информация за квалификацията на лицето, както твърди д-р Ленков. Медицинските университети са тези, които организират курсове за обучение по различни методики в медицината. Такива висши училища в страната са шест. Те поддържат регистър на преминалите допълнително доброволно обучение лекари чрез своите отдели по следдипломно обучение. Не съществува нормативен акт, който да задължава предоставянето на тази информация на БЛС. Като секретар на БЛД, д-р Ленков е длъжен да знае това! <br /><br />Д-р Ленков твърди, че научните дружества по специалности са местата, където „новостите в съответната област се доказват”. На научните дружества може да се вмени като отговорност всичко друго, но не и контрол и сертифициране на обучители и лекари или пък хомеопати и иглотерапевти. Централизиран контрол има и той е пределно ясно установен чрез Закона за здравето. Ако методиката е алтернативна, т.е. обучителите и документите за придобита квалификация не се издават от съответния ВУЗ, контролът се осъществява от съответната Регионална здравна инспекция, която е достатъчно централизиран орган. <br /><br />В случая компетентните органи не са следствие и прокуратура (надявам се няма загинали от дейността на въпросната знахарка), а Изпълнителната агенция „Медицински одит” и Регионалната здравна инспекция, които до известна степен припокриват своите компетентности. Смятам, че тези органи трябва да бъдат сезирани своевременно при такива случаи. Д-р Ленков твърди, че в България централизиран контрол на медицинските дейности няма. Това не само че не е така, но и в някои аспекти контролът е повече от необходимото.<br />В края на своите несъстоятелни изказвания д-р Ленков твърди, че българските лекари имали вина за нещо, неясно какво, и българите „все по-малко започват да вярват на своите лечители, на българските лекари”?! Не зная какво има предвид д-р Ленков, но не смятам, че българските лекари имат каквато и да е вина, особено по разкрития от bTV случай. Ако може да се говори за вина, то вина има д-р Ленков, че за толкова години на позиция секретар на БЛС не е наясно с елементарни понятия в здравеопазването и не е прочел поне един път Закона за здравето, а вина, че някаква знахарка практикува като лекар съмнителни методи без регистрация, има Регионалната здравна инспекция, която трудно излиза от своя перманентен сън.<br /><br />Липсата на елементарна компетентност у хора, заемащи отговорни длъжности, винаги е била пречка в работата на БЛС. Тази куха структура обикновено реагира трудно и бавно и ако все пак реагира, то не е в полза на своите членове. Трудно ще намерите лекар, особено по-млад, който да припознава Българския лекарски съюз като „своята” професионална организация. От другата страна на монетата стои огромната вътрешна проблематика в системата: недофинансирането, концентрацията на средствата в ръцете на малка група началници, дискриминацията на работното място, феодалният тип на управление. В здравеопазването от години се говори за проблемите на специализиращите лекари. Всякакви специалисти внушават на обществото, че това са някакви инвалиди, които нямат право да работят и само тежат на държавата. Именно съсловната организация е тази, която трябва да обясни, че това са напълно правоспособни лекари по нашето и по европейското законодателство, които са имали неблагоразумието да желаят да повишат своята квалификация. Същото е и отношенията към общопрактикуващите лекари. Всички приемат тези хора, които изнасят на плещите си по-голямата част от общественото недоволство от нефункциониращата ни здравеопазна система като някакви регулировчици на пациенти. И каква, оказва се, е позицията на БЛС – разбиране, подкрепа, уважение?... Не, д-р Ленков с лека ръка изключва тази „некачествена” част от лекарското съсловие – „всъщност лекари без специалност няма”!? А останалите, които са придобили специалност? Те пък са виновни! Така смята д-р Ленков, или може би бакалавърът по медицина Ленков.</p>
<p>Попитах колеги от университета, практикуващи в други държави (а те са доста) и членове на чужди лекарски съюзи, какво смятат за интервюто, което коментирам. Отговорът беше еднозначен. БЛС трябва да реагира незабавно, поне така би станало в Германия, Франция, Великобритания... и тази реакция има конкретно име: „Оставка!”.<br />Уважаеми д-р Ленков, уважаеми колега, магистър по медицина, вие дължите едно голямо извинение на своите колеги и ние очакваме вашата европейска реакция!<br /><br />В Медицинския университет в София съществуват множество компетентни експерти в областта на правната регулация в здравеопазването. Съществува отделен факултет – Факултет по обществено здраве, който е мястото, където са израснали едни от най-големите специалисти в тази област. Това е мястото, където журналистите могат да потърсят компетентните коментатори по медицински въпроси.</p>
<p><em>*Д-р Камен Данов работи в Медицински университет – София, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ „Александровска”, Гастроентерологично отделение. Председател е на секцията на КТ „Подкрепа” при УМБАЛ „Александровска”</em></p>
<p><em>Статията е по идея на колектив от лекари, преподаватели и специализанти в най-старата университетска болница в България</em></p>
