За да протестирате ефективно, протестирайте на английски

<p>&bdquo;<em>Съжаляваме, че Тони Сопрано почина. Бихме предпочели на негово място да бе умрял Асад, сирийският мафиот&rdquo;.</em> Саркастично послание, постнато на английски на 21 юни във Фейсбук от жителите на Кафранбел, сирийски град в бунтовническата зона, редовно бомбардиран от Дамаск.</p> <p>Няколко седмици преди това имаше друго послание: <em>&laquo;Boston bombings represent a sorrowful scene of what happens everyday in Syria. Do accept our condolences&raquo;.</em> (&bdquo;Атентатите в Бостън са тъжното отражение на това, което става всекидневно в Сирия. Приемете съболезнованията ни&rdquo;). Образи, които си приличат: една група, най-често млади и предимно мъже, позира с голям плакат с послание, най-често на английски.</p> <p><img src="/uploads/editor/PROTEST-2.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Снимка от страницата във Фейсбук на сирийския град Кафранбел</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>От &bdquo;Тахрир&rdquo; до &bdquo;Таксим&rdquo;, като се мине през Бразилия, вече стана задължително демонстрациите да са двуезични. Турски и английски, арабски и английски, португалски и английски... Няма значение първият език, протестите трябва да мислят за международен език, за да отправят исканията си. В Рио и Сао Пауло те носят плакати, прокламиращи &laquo;We don't need the World Cup!&raquo; (&bdquo;Не се нуждаем от Световната купа!&rdquo;). В Анкара искат Ердоган да си тръгне в реге стил:</p> <p><em>&nbsp;<img src="/uploads/editor/PROTEST-3.jpg" alt="" /></em></p> <p><strong><em>Противник на правителството на демонстрация в Анкара: &bdquo;Без Реджеп, без плач&rdquo;</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>На площад "Тахрир", демонстрантите крещяха <em>&laquo;Get out&raquo;</em> ("Върви си") на Мубарак, а в Бенгази либийските бунтовници искаха света да ги освободи от Кадафи с лозунга: <em>&laquo;Stop the mad dog!&raquo; </em>("Спрете бясното куче!").<em></em></p> <p>Франсоа Бернар Юиг, изследовател в Института за международни и стратегически отношения&nbsp; (Iris) си спомня, че е видял първите лозунги на английски по време на иранските протести през 2009 г.: <em>Новото е разпространението на този феномен: стана правило да се опиташ да предадеш посланието си на английски.</em></p> <p><em><img src="/uploads/editor/PROTEST-4.jpg" alt="" /></em></p> <p><strong><em>"Къде отиде гласът ми?", 15 юни 2009 г., Техеран, снимка Ройтерс</em></strong></p> <p><strong><em><br /></em></strong></p> <p>Сред демонстрантите се води истинска война, "война за внимание", обяснява Франсоа-Бернар Юиг. В един глобализиран и цифровизиран свят, народните бунтове организират медийното си покритие спрямо външния свят. <em>Демонстрантите си стремят да създадат "правилния" образ, този, който ще бъде отразен от Си Ен Ен и разпространен навсякъде по света</em>, обяснява изследователят. "Вирусен образ", който се разпространява бързо в голям мащаб, именно благодарение на социалните мрежи, за да привлече симпатиите на международната общност.</p> <p><img src="/uploads/editor/PROTSET-5.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>На английски и на компютърен език, Египет, Снимка: АП</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>За да разпространите своето послание, преди всичко то трябва да бъде разбрано. Лозунгите на английски разтъфтявят сред тези на арабски или турски. <em>&laquo;The world is watching, Tayyip&raquo; </em>("Светът те гледа, Тайип"), предупреждават например плакати на площад "Таксим".</p> <p>По време на първите бунтове от Арабската пролет, лозунгите не бяха насочени само към международните медии, но и към съседните страни. Трябваше да бъде създадена истинска зараза, да бъде запалена искрата, която ще разпространи революционния плам. Днес сред сирийските лозунги, постнати във Фейсбук, може да се прочете: <em>&laquo;Russia and China : intelligent people governed by idiots. Remove your tyrants!&raquo; </em>("Русия и Китай: интелигентни народи, управлявани от идиоти. Свалете тираните си!").</p> <p><img src="/uploads/editor/PROTSET-6.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong><em>Демонстрация в Северозападна Сирия, август 2011 г. Shaam News Network</em></strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Сирийската революция е отделен случай. Призивите за помощ заместиха гордите и войнстващи лозунги от първите петъчни митинги. <em>Това е "аргументът Мюнхен", </em>обяснява Франсоа-Бернар Юиг.<em> Призив</em><em> </em><em>за помощ, в духа на "няма да ни изоставите, намесете се!" </em>Но инструментите за комуникация са същите. Кафранбел, град в северозпадната част на Сирия, се е специализирал в създаването на завладяващи образи. Снимките редовно се публикуват в страницата във Фейсбук на града, която вече има 27 хил. лайквания, или са предавани от световните информационни агенции. Често с желанието да смесят трагичното и ироничното, както тук:&nbsp;<em><em><em>&laquo;World! You will try to save us when Assad will have used his nuclear weapons, isn't it?&raquo;</em> (Свят, нали ще ни спасиш, когато Асад използва ядрените си оръжия?)<strong>.</strong></em></em></p> <p>В основата на тази "комуникация" е един активист, бивш агент по недвижими имоти: Раед Фар. В интервю за сайта Syria Deeply той обяснява избора си на английски език за сметка на арабския<strong>: </strong><em>Зап</em><em><em>очнахме да пишем плакати на английски (...) защото мислехме, че международната общност е по-загрижена, отколкото арабите, за човешките права и искахме да се обърнем към нея на един всеобщ език. </em></em>След две години и 100 хил. убити, жителите на Кафранбел не са обезкуражени: те продължават да разпространяват нови, по-горчиви лозунги. Често на английски.</p> <p><img src="/uploads/editor/PROTEST-7.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Кафранбел, Сирия, декември 2012 г. Снимката е от Фейсбук страницата на Кафранбел</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод: Галя Дачкова</em></p>