Матю Бок-Коте
През последните години западното общество се отвори за реалността на транссексуалните. То се стреми да разбере онези, които се чувстват чужди на собственото си тяло и смятат, че имат сексуална идентичност, различна от онази, която е призната при раждането им.
Но от тази легитимна и необходима загриженост за транссексуалните ние сме на път да преминем към транс идеологията. Тоест да започнем да прилагаме транссексуалната прочитна рамка спрямо цялото общество.
Тази тенденция е тревожна
Видяхме го и в последните дни с една история от Британска Колумбия.
Първо фактите: Кори Доти отказва да гледа на себе си като на мъж или жена. Това е едно. Но той очевидно е на кръстоносен поход. Както ни съобщи Си Би Си, той се бори детето му да не бъде записано нито като момче, нито като момиче в официалните документи. Засега го е постигнал в здравноосигурителния си картон.
В крайна сметка, той би искал да даде това право на всички родители. Заявената му цел: да отгледа детето си в сексуална неразличимост. Един ден детето ще реши дали е момче или момиче. Но засега той предпочита да му наложи една плаваща, безплътна идентичност.
Трябва да отбележим, че доколкото е известно, детето не страда от никакво смущение на сексуалната идентичност. Бащата е този, който изрично решава да му наложи своята идеология и светоглед,
претендирайки че го освобождава от задушаващия натиск на обществото.
Един ден детето му ще реши дали е момче или момиче
Подобни случаи рискуват да се умножават в близките години. В тях ще видим симптом на разпространението на теорията за джендъра, която твърди, че е научна.
Тази теория почива на следната идея: мъжкото и женското са чисто социални изкуствени конструкции. Връзката между биологичния пол и сексуалната идентичност на една личност е много тънка, ако не и несъществуваща.
Теорията за джендъра не се задоволява да каже, че определението за мъжко и женско варира според епохите, което се подразбира: тя просто иска да премахне това разграничение.
Индивидът, който и да е той, трябва да може да избира своя пол. Така той би могъл да решава напълно за своята идентичност, без да се намесват природата или културата. Той ще се определи окончателно чрез своето желание и фантазми.
Това е ужасяващият фантазъм за tabula rasa*.
Природа
Иначе казано, вече приемаме маргиналното за норма. Но ако да зачитаме маргиналността е едно, съвсем друго е да я вземаме за модел. Благодарение на държавата, а утре може би благодарение на училището, искат да наложат транс идеологията на хората като цяло. Но забравят, че човешката природа не е просто купчина предразсъдъци.
С малки изключения, често драматични и очевидно заслужаващи нашата симпатия и подкрепа, да бъдеш мъж или жена се подразбира, това не е избор, това дори е природен факт, толкова непреодолим, колкото и абсолютно очевиден.
Човешката природа има пол и в това е нейната красота. Желанието индивидът да бъде изтръгнат от човешката природа, в крайна сметка ще го разруши.
* Tabula rasa - Чиста дъска (човек, който още не е научил нищо).
Авторът Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент във Висшето училище по търговия (HEC) в Монреал, колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Трудовете му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и квебекския национален въпрос. Последната му книга е Le multiculturalisme comme religion politique (“Мултикултурализмът като политическа религия”). Статията му е публикувана на 5 юли 2017 г.
Превод от френски: Галя Дачкова