Север, Юг, Изток и Запад

Север, Юг, Изток и Запад
Когато мой приятел се върна от Майдана в Щатите, му зададох въпроса, който всички задават днес: „Вярно ли е, че Изтокът и Западът искат да си поделят Украйна?“. „Нищо подобно – въздъхна той – Страхувам се, че искат да разделят Украйна на Северна и Южна Корея.“
<p>Във връзка с този пример е напълно уместно да се върнем с 60 години назад, за да си спомним страшната Корейска война, убила или тежко ранила всеки десети жител на полуострова. Тогава промишленият Север на страната е несравнимо по-богат от изоставащия аграрен Юг, където почти няма градове.</p> <p>Днес брутният вътрешен продукт на Южна Корея е 34 пъти по-висок от този на Северна Корея. Стандартът на живот в Южна Корея е същият какъвто е, примерно, в Англия. Южнокорейските ученици са традиционни победители във всякакви олимпиади и са всепризнати за най-добрите в света. В една страна, където допреди половин век нямаше асфалтирани пътища, сега се издигат дръзки небостъргачи. Същите тези &bdquo;южняци&ldquo; сътвориха икономическо чудо и създадоха демократична държава.</p> <p>Северна Корея, за която всичките тези години минаха зад Желязната завеса, си остава жестока тоталитарна държава, уморяваща от глад няколко милиона свои граждани. Това &ndash; през ХХI век!</p> <p>Когато Сеул се оказа на първо място по брой на аборигени (според публикации в интернет), в Пхенян започнаха кампания за защита на населението от преяждане и намалиха дневния порцион от три дажби ориз на две.</p> <p>Казват, че това къде си се родил, е съдба. Проблемът на Западна Украйна обаче не е в това, че се намира близо до Запада. Проблемът е, че тя е досами Полша. Това позволява на Украйна да види какво се случи с измъчената социалистическа индустриализация на нейните съседи след като от соцлагера се върнаха в Европа.</p> <p>Нагледах се на тези промени &ndash; най-изразителни в страните от Източна Европа. Тази Европа впрочем престана да се самовеличае като Централна, Северна или Средиземноморска. От последната се върнах неотдавна. От момента, в който Хърватия влезе в Евросъюза, там ходят да се къпят всички освен сърбите.</p> <p>&bdquo;За тях е скъпо. У нас средната заплата е четири пъти по-висока&ldquo;, коментират местните.</p> <p>Това обяснява защо Сърбия, забравяйки обидите, гледа към чуждия Брюксел вместо към първата си братовчедка Москва.</p> <p>Така е навсякъде. Границата между Изтока и Запада се размива, става все по-малко забележима. Още през 1995-а, когато за първи път попаднах в Берлин, можех от пръв поглед да различа черно-бялата му източна част от цветната западна &ndash; макар Стената вече да я нямаше.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34221_FVrCVTCZxYQTpnulRCbpbuWM5YZo8J.jpg" style="height:401px; width:600px" /></p> <p><em>Рига днес</em></p> <p>В моята родна Рига не ми е трудно да разпозная дори улицата, по която всеки ден съм пристъпвал, за да отида на училище. Градът си върна статуса на една от столиците &bdquo;ар нуво&ldquo;, а нашата къща, чието стълбище вечно вонеше на урина, бе обявена за паметник на културата и днес краси многобройни пощенски картички, рекламиращи Рига.</p> <p>Същото е с Талин.</p> <p>&bdquo;Знаете ли какво беше това при комунистите?&ldquo; &ndash; попита ме местен гид, когато двамата седнахме да хапнем в един приятен ресторант в центъра с изглед към сградата на общинската управа.</p> <p>&bdquo;Париен комитет?&ldquo;, казах по-скоро на себе си.</p> <p>&nbsp;&bdquo;Обущарница&ldquo;, отвърна ми гидът.</p> <div> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34221_GOF8qA13Az1rtrOXNGzY5Lt1xz0xX9.jpg" style="height:375px; width:600px" /></p> <p><em><span style="line-height:1.6em">Талин днес</span></em></p> <p>Отърсвайки се от кошмара, Европа идва на себе си и лекува раните си. Не е трудно в интернет да се намери серия снимки с разделителна двайсетгодишна линия по между им &ndash; и едните, и другите ни отвеждат в&nbsp; бившата ГДР и в сегашната Германия.</p> <p>Днес вече е трудно да повярва човек, че в Дрезден и Ваймар е имало такива руини. А щастливците, които са идвали тук по времето на СССР, притваряйки очи, си спомнят онази социалистическа Германия, в която можеш да си купиш три вида колбаси и тайно да гледаш западна телевизия.</p> <p>***</p> </div> <p>Изслушвайки размишленията ми, моите московски приятели ме умоляваха да не очаквам след Майдан в Украйна да се случи някаква утопия. Аз и не очаквам, смирено се надявам, че рано или късно заедно с украинците милиони руснаци, рускоезични хора, хора с руска култура &ndash; какъвто съм аз &ndash; ще се окажат в Европа. Както това се случи с моите съученици, които, за разлика от мене, не загубиха родината си.</p> <p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>

Коментари

  • georgieff/vienna

    12 Март 2014 8:21ч.

    Sir,you are a Russian Jew (and not a Russian)! pls be correct when declaring your nationality! thanks in advance!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Явор Дачков

    12 Март 2014 13:42ч.

    Казарменият комунизъм, оставен на естественото си развитие, води навсякъде до едно и също нещо: купонна система, глад, оскотяване на личността, а в случая на Северна Корея - и до канибализъм: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2269094/North-Korean-parents-eat-children-driven-mad-hunger-famine-hit-pariah-state.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • georgieff/offvienna

    13 Март 2014 4:28ч.

    Pls. georgieff/vienna, kiss my ass.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • факт

    13 Март 2014 5:31ч.

    Александр Генис родился в Рязани, вырос в Риге. Окончил филологический факультет Латвийского университета. В 1977 году эмигрировал в США, живёт в Нью-Джерси. Более двадцати лет Александр Генис работает на Радио «Свобода», где ведёт передачу «Американский час»; в «Новой газете», сотрудничает с рядом сетевых и печатных периодических изданий. Генис — автор и ведущий телецикла «Письма из Америки». На протяжении многих лет публиковался в тандеме с журналистом Петром Вайлем. Плодотворно сотрудничает с русскоязычными СМИ России и Америки: «Радио Культура», телеканал «Культура», работал в эмигрантской газете «Новый американец», которую издавал Сергей Довлатов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Добри Чинтулов

    13 Март 2014 21:38ч.

    Отново си написвам коментара, тъй като установявам, че е радикулно цензуриран, т.е. изтрит. А коментарът е: ПОРЕДНАТА ТЪПАНАРСКА СТАТИЙКА !!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Егов

    13 Март 2014 22:46ч.

    Добра статия, - всичко в нея е точно. Кумунизма трябва да си пребуледува, като заразна болест - за съжаление. Но времето лекува всичко. Жалко за изгубените поколения и за трагедиите в семействата на боледуващите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи