- Автор: Георги Георгиев
- 24 Окт 2022
- 2338
- 7
Следвайте "Гласове" в Телеграм.
Трагедия, срам, ужас, катастрофа на парламентаризма и демокрацията - това са само малка част от определенията, с които се обрисува невъзможността на Народното събрание да избере свой председател. Целта на цялата тази истерия обаче не бе да се опише настъпването на някакво катастрофично събитие, а да се прикрие провалилия се опит на ГЕРБ да постигне своята политическа реабилитация.
За целта бе експлоатирана традиционната ненавист на българите към парламентаризма, която не ни позволява да имаме диференциран поглед към поведението на отделните партии и тяхната място в политическото ни развитие. Защото случилата се сага с избора на председател на Народното събрание нагледно показа, че ГЕРБ не е в състояние да изработи рационална стратегия, чрез която да материализира електоралната си тежест в политическа значимост.
За партия, която се бие в гърдите, че е оглавявана от най-способния лидер, че има под ръка най-развитата кадрова банка, че е призвана да сложи ред в хаоса, става вече въпрос на живот и смърт да демонстрира някаква реална полезност. И самият Борисов, а и неговите хора много добре осъзнават, че не може вечно да разчитат на медийно пъчене. Завръщането към властта е необходимо, както за да не увехне мита за управленската им незаменимост, така и за да бъде „нахранена“ партийната номенклатура.
Но ГЕРБ продължава да не е в състояние да реши ребуса с намирането на подходящите коалиционни партньори. Нещо повече, начинът, по който те се опитват да решат тази задача, не само не ги извежда на правия път, не само ги отдалечава все повече от властта, но и налива вода в мелницата на ПП.
Точно това се видя ясно по време на тридневното заседание на НС. ГЕРБ прокараха своя кандидатура, но по начин, който увеличи дистанцията им към ПП и ДБ и ги приближи до ДПС и БСП. Комбинация, от която и хората на Борисов се опитват да избягат, когато говорят за плановете си за съставяне на правителство.
Изборът на Рашидов всъщност представляваше поредното доказателство на твърдението, че взаимодействие с партията на Борисов е опасно, дори когато то може да бъде обосновано от рационална гледна точка. Това го разбра и Корнелия Нинова, върху която веднага се стовари подозрението, че е влязла в договорки със задкулисието, издигайки кандидатурата на Рашидов. Оправданията ѝ, че това е било единствения начин да се отпуши законодателния процес, увиснаха във въздуха. Тя сама си окачи поредния воденичен камък, който ще я влече към дъното и ще дава храна на враговете ѝ в партията и извън нея.
За да се освободи ГЕРБ от своята токсичност, без да жертва своя лидер,
е необходима демонстрацията на много по-интелигентно и целеустремено поведение, чрез което хем да върнат партията си на власт, хем да приспят опасенията на хората към този факт. Засега е видно, че не успяват. Представата която създават е, че действат или неискрено, или шизофренно. От една страна решиха да търсят максимален консенсус по въпроса за сформиране на правителство, а от друга страна докрай се бориха да наложат свой кандидат за председател на НС.
Накрая постигнаха своето по отношение на председателското място, но го направиха по начин, който окончателно зачеркна варианта за коалиране с ПП и ДБ. А ако бяха подкрепили Никола Минчев за председател или бяха се присъединили към комбинация около фигурата на някой представител на ДБ, това щеше да направи много по-труден и много по-неразбираем отказа на ПП и ДБ да участват дори в разговори за създаване на евроатлантически кабинет.
А както казах, за ГЕРБ е критически важно да съставят правителство. Защото ако и сега се провалят, тяхната политическа импотентност едва ли ще може да бъде прикривана още дълго време. Ще става все по-видно, че електоралните им победи са всъщност генератори на политическа нестабилност и път към властването на служебни правителства.
И на избирателя може да му „светне“, че гласуваш ли за Борисов, получаваш Радев.
Но освен, че сами затрудниха процеса за реализация на първия мандат, много по-капиталната грешка на ГЕРБ е, че с действията си неволно реабилитират имиджа на ПП. Първо, те избързаха със свалянето на кабинета "Петков". Не че той не си го заслужаваше, напротив, но не трябваше точно ГЕРБ да извеждат своите противници на верния път. Може само да си представим каква смесица от агония и водевил щеше да представлява едно управление, лишено от мнозинство в парламента или разчитащо на група политически изменници.
Падайки от власт обаче и по скоро начинът, по който това се случи, помогна на кабинета "Петков" и специално на ПП да „изкупят“ управленските си грехове и да се завърнат към първообраза си на борци със статуквото. На тази база те заеха крайно изгодната от електорална гледна точка позиция на най-крайна анти-ГЕРБ сила.
Което се оказа достатъчно, за да нивелира всички техни слаби страни - липсата на партийни структури, неясен идеологически облик, лидери, лишени от харизма, обвързаност със скандални и корупционни решения. След като решиха проблема за своето оцеляване, сега Промяната ще се изправи пред следващото си голямо предизвикателство. И в неговото преодоляване тя отново ще се осланя на „помощта“ на ГЕРБ.
Става въпрос за притежанието на властта. Ако ГЕРБ не успее да състави кабинет, то ПП може да претендира публично, че тя единствена е способна да сформира около себе си управляващо мнозинство. И в случая не става въпрос само за предизборен лозунг.
Видя се, че голяма част от обществото ни е все още чувствително към връщането на ГЕРБ на власт. А този парламент най- ероятно само ще щрихира тази възможност, без тя да се реализира. Но и това ще бъде достатъчно, за да изплаши немалък брой избиратели, за да бъдат те мотивирани да гласуват за Промяната.
Само по себе си поведението на ГЕРБ не е лишено от рационален елемент, но то не отчита психологическата атмосфера, в която то се развива. Повечето хора смятат, че кабинета на Петков бе свален преждевременно, както и че е преждевременно ГЕРБ отново да дойде на власт. Това е голямата рамка, която ще зададе настроенията на следващите (а може би и на по- следващите) избори и политическите играчи ще трябва да се съобразяват с тях. В противен случай ще се окаже, че неволно са играли за противника.
