Рождество Христово в Евангелието и в историята

Автор: дякон Владимир Василик, руски византолог. Доктор на историческите науки, кандидат на филологическите науки, директор на Центъра по историческа психология към Катедрата по история на славянските и балканските страни в Института по история на СПбСУ. Научни интереси: история на Византия, история на византийската химнография, история на Църквата, историческа психология: концепции за власт и култура в манталитета на източнохристиянските народи, средновековна история на Сърбия и България.

Текстът е публикуван в pravoslavie.ru

И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина (Йоан 1, 14). Преди повече от две хиляди години се е случило едно необикновено събитие - непреходният, вечен Бог е влязъл в човешката история и я е преобърнал с главата надолу. Когато го попитали какво ново е донесъл Христос на хората, свети Ириней Лионски отговорил: „Всичко е ново“ - omnem novitatem. И това наистина е вярно. Бихме могли да изброим много съвсем осезаеми дарове на Христос за хората - съвсем различен морал и лична философия, нов тип държава и право, велика християнска култура и накрая науката, възникнала благодарение на демитологизирането на заобикалящия ни свят. Ние сме свикнали с тях, понякога те са невидими за нас.

Някои хора обаче твърдят, че Христос не е бил роден, защото евангелският разказ за Рождество Христово противоречи на историческите данни. И така, наистина ли съществува такова противоречие?

Ако в наше време не се търгува законно с хора, не се разпъват на кръст провинили се роби, не се организират гладиаторски борби и не се разкъсват престъпници от лъвове, а родените деца не се хвърлят безнаказано на пътя, тогава сме длъжни да го отдадем на Иисус Христос и Неговите ученици. Изглежда, че само това положение на нещата трябва да свидетелства в полза на факта, че Христос е историческа личност и че Неговите думи и дела наистина са влезли в историята и са я променили.

Но за съжаление богатството от подаръци не винаги води до благодарност и благоразумие. Например привържениците на критическата школа на протестантския богослов Фердинанд Баур изобщо отричат историческата достоверност на евангелските разкази, като смятат, че Евангелията са написани не по-рано от II век.

Находките на древни папируси обаче посрамиха хиперкритиците: манчестърският папирус от библиотеката на Йоан Рейланд № 457, съдържащ фрагменти от Евангелието на Йоан, най-късното от четирите, е датирано към двадесет години на втори век, т.е. копието е създадено само тридесет години след написването на самото Евангелие.

Още по-интересно откритие е направено през 1994 г. от немския папиролог д-р Карстен Петер Тиде. Въз основа на сравнения с гръцки ръкописи от Мъртво море той установява, че ръкопис № 18 на Оксфордския колеж „Магдален“, съдържащ фрагменти от Евангелието на Матей, традиционно датиран към края на II в., всъщност може да се датира от шейсетте-седемдесетте години на I в. „Дори при бегъл преглед на ръкописите човек може да разбере, че те са с цял век по-стари, отколкото се смяташе първоначално“, казва той в интервю. Това означава, че имаме работа с почти съвременен на Христос ръкопис, тъй като Евангелието от Матей е написано през четиридесетте или петдесетте години на първи век. Нито един древен исторически източник не е засвидетелстван с такава степен на сигурност.

Кога е роден Христос?

Събитията, свързани с Рождество Христово, също са атакувани от хиперкритици. Разказът на евангелист Лука е смятан за слаб и ненадежден от школата на Баур, въпреки че наистина сериозни експерти от нивото на сър Уилям Рамзи характеризират свети Лука като „първокласен историк“. Срещу разказа на Лука обаче Баур повдига три възражения:

1. Какъв е бил смисълът да се принуждават хората да напускат местоживеенето си и да отиват за преброяването? Нямаше ли да е достатъчно преброителите да дойдат на място и да преброят населението?

2. Историята изобщо не споменава за подобно преброяване.

3. Квириний е управлявал Сирия поне десет години преди истинската дата на Рождество Христово.

За онези, които познават историята на Рим и отношението му към покорените народи, първото възражение изглежда най-малкото много странно. Кога Рим се е съобразявал с техния мир и комфорт? Vae victis - „Горко на победените“. Достатъчно е да припомним контекста на евангелските заповеди от Проповедта на планината: Но който те удари по дясната буза, обърни му и другата; и който те съди и ти отнеме ризата, дай му и горната си дреха; и който те принуждава да вървиш с него по един път, върви с него по два (Мат. 5:39-41). Тези думи, разбира се, е важно да се помнят при всякакви обстоятелства, но те имат и съвсем определен исторически контекст: отношението на евреите към окупаторите римляни, защото те често събличаха и последната риза от гърба им и често ги подлагаха на побоища.

Що се отнася до предполагаемото удобство на преброяването на място, то би изисквало огромен персонал от писари и чиновници и значително пътуване. Затова всъщност имало два вида преброяване. Първият е бил да се запише човек на мястото, където се е намирал в деня на преброяването. Вторият е бил, че всеки е трябвало да се върне на мястото на постоянното си местожителство и да остане там, докато не бъде включен в данъчния списък. Точно този ред е засвидетелстван в египетски папирус от 104 г. пр. Хр., съдържащ следната резолюция на римския номарх Гай Вибий: „Дойде време за преброяване на домакинствата, смята се за необходимо да се принудят всички, които по един или друг повод се намират извън постоянното си местоживеене, да се върнат по домовете си, за да приключи преброяването в съответствие с приетата резолюция“. Същата заповед виждаме и в разказа от Евангелието на Лука; Свети Йосиф е от рода на Давид и дори е възможно преди живота си в Назарет да е живял във Витлеем - дома на своите предци.

Второто възражение - че това преброяване изобщо не е било извършено - също е несъстоятелно. Според папирусите преброяването е могло да бъде извършено между 9 и 6 г. пр.Хр. Нека сега се обърнем към истинската, а не към условната дата на Рождество Христово. От Евангелието от Матей знаем, че Спасителят се е родил в дните на цар Ирод и е живял по време на управлението му около две години, тъй като Ирод, търсейки Богомладенеца, е убил всички младенци от две години и по-малко, според времето, което е научил от мъдреците (Мт 2:16). Освен това, тъй като Светото семейство е трябвало да избяга, е минало още известно време в Египет, преди Ирод да умре през 749 г. от основаването на Рим, което е точно известно от независими исторически източници. В същото време ученият монах Дионисий Малки, правейки хронологично изчисление на годината на раждане на Спасителя в началото на VI век, погрешно определя годината на Рождество като 753г. от основаването на Рим. Следователно Ирод е умрял през 4-ата година преди нашата дата на Рождество Христово и Спасителят е трябвало да се роди точно около 6-ата година преди Христа, а в такъв случай раждането му просто се е паднало в същата година, в която е било преброяването на населението - както се разказва в Евангелието.

И накрая, третото възражение - аргументът, че Квириний е управлявал Сирия след Рождество Христово - също се нуждае от корекция. През 1828 г. в Рим е намерен надпис, според който Публий Сулпиций Квириний дуумвир (най-високата административна длъжност за общините и колониите) изпраща армия в Сирия малко преди 6 г. пр. Хр. (според нашата хронология). Така и тук виждаме удивителната точност на евангелист Лука.

Ако се върнем на въпроса за преброяването, според папирусите то се е провеждало на всеки четиринадесет години в края на първи и началото на втори век след Хр. А според Климент Александрийски именно преброяването в годината на Рождество Христово е поставило началото на тази система за преброяване на населението.

Раннохристиянските и византийските богослови и църковни поети виждат дълбок символизъм във факта, че Спасителят се е родил по време на управлението на Октавиан Август и по този начин също се е подложил на преброяване, както всички граждани на своята страна.

Една неслучайна звезда

Разказът за идването на влъхвите и побиването на младенците също е поставен под въпрос. В него обаче няма нищо невероятно и неисторично. Астрологията в древността е била много значимо явление в живота на обществото, а влъхвите или магьосниците са дошли от Изтока или от Партското царство, вероятно от Вавилон - истинската родина на астрологията.

Съществува гледна точка, според която през 7 г. три звезди - планетите Юпитер, Сатурн и Марс - се сближават на небето по някакъв значим за наблюдателите начин. Една от тях, според астрологичните представи, била „звездата на Яков“ (т.е. Израил), другата била „царската“ звезда, а третата - „звездата“ на войните и трансформациите. По тях влъхвите научили за раждането на великия преобразител на света, царя на евреите, и отишли в Юдея.

Легендата, че те са били царе, е известна поне от II или III в.: Тертулиан ги нарича „почти царе“ - fere reges. Традицията дава имената им: Каспар, Валтасар, Мелхиор. Научил за пристигането им, жестокият и подозрителен тиранин Ирод решил да се отърве от евентуален съперник. Първо научил от еврейските книжници за мястото, където трябвало да се роди Месията. След това, като повикал влъхвите, ги изпратил във Витлеем, като ги помолил да разберат всичко за детето, уж за да му се поклонят. Звездата, както разказва Евангелието, отвела влъхвите във Витлеем и спряла над къщата, в която се било установило Светото семейство. С радост те се поклонили на Младенеца и Дева Мария и Му поднесли дарове - злато като Цар, тамян като Бог и смирна като Човек, който трябва да умре за спасението на хората. След като получили откровение да не се връщат при Ирод, влъхвите се върнали в родината си и там, според преданието, също проповядвали раждането на Спасителя. На Запад те са почитани като „трима свети царе“, а мощите им се намират в Кьолнската катедрала.

Що се отнася до убиването на бебета, начинът, по който Ирод се държи, отговаря на неговата подозрителна и коварна природа. Според свидетелството на Йосиф Флавий само заради подозрение, че посяга на властта му, той унищожава най-близките си роднини, включително любимата си съпруга Мариамна, и избива цели общности. Още повече не е имало пречка да унищожи незначителните за него бебета в малкото селце Витлеем, ако преди смъртта си е наредил да бъдат екзекутирани най-видните граждани на огромната столица Йерусалим, като е казал „Те няма да плачат за мен, нека плачат за тях.“

Бягството на Светото семейство в Египет също е историческа особеност: Египет е бил римско имперско владение и в него все още е имало някакво подобие на законност, Ирод не е могъл лесно да убие Младенеца там. И фактът, че след смъртта на Ирод Свети Йосиф не иска да се върне в Юдея, страхувайки се от сина на Ирод - Архелай, също отговаря на историческите реалности. След смъртта на баща си Архелай разпалва гражданска война и избива три хиляди души в Йерусалим, като засипва храма с трупове. Следователно имаме всички основания да се доверим на сведенията на евангелист Матей.

Химни за празника

Празнуването на Рождество Христово не навлиза веднага в църковния живот. Първоначално той се слива с празника Богоявление или Кръщение Господне, който се появява през III век (19 януари сега или 6 януари по стар стил), защото такива Отци на Църквата като свети Ефрем Сириец, основавайки се на думите от Евангелието на Лука, че Иисус, започвайки служението си, е бил на около тридесет години, смятат, че датата на Рождество Христово съвпада с деня на Неговото Кръщение. В Арменската църква все още има един празник на Рождество Христово и Богоявление.

Рождество Христово за първи път започва да се откроява на Запад в средата на четвърти век. В древния римски месечен календар, датиращ от 354 г., вече откриваме споменаване под 25 декември - „денят на раждането на Христос“. Много светски историци смятат, че появата на празнуването на Коледа в Рим на 25 декември (т.е. на 7 януари по нов стил) се дължи на необходимостта да се води борба срещу езическия празник на „Непобедимото слънце“, който се падал на същия ден. От кореспонденцията на свети Кирил Йерусалимски с римския папа Юлий обаче следва, че разделянето на празниците Коледа и Богоявление се дължи на развитието на вътрешноцърковните литургични традиции.

В заключение ще кажем няколко думи за двата химна на празника. Тропарът, или основният празничен химн на Рождество, е създаден още през IV век. Ето неговия църковнославянски текст:

Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мùрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотù Востòка: Господи, слава Тебè.

Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!

В този химн се говори за Божието познание за Бога, към което по Божия промисъл може да се стигне отвсякъде - включително и чрез външно, светско познание, както се случило с влъхвите. А назоваването на Христос „Слънцето на истината“ насочва към Христос като Източник на живота и светлината - от една страна, на чистотата и праведността - от друга.

Кондакът, следващ тропара, „Девицата днес ражда Свръхестествения“, е написан от свети Роман Сладкопевец през 10-ата или 20-ата година на VI век. Както разказва легендата, в младостта си свети Роман не е имал музикален слух и певчески глас и е бил подиграван от колегите си от църковния хор. Един ден по време на коледната служба той се обърнал към Пресвета Богородица със сълзи и молитва за даване на певчески способности. След молитвата той задрямал. В съня си Дева Мария му се явила и му заповядала да изяде свитъка, който държала в ръката си. След като се събудил, свети Роман неочаквано излязъл насред църквата и започнал да пее вдъхновяващия кондак „Дева днес“, който бил съчинил и който и до днес се смята за един от върховете на църковната поезия:

Дева днесь Пресущественнаго раждает,
и земля вертеп Неприступному приносит,
Ангели с пастырьми славословят,
волсви же со звездою путешествуют:
нас бо ради родися отроча младо,
Превечный Бог.    

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец -
Предвечният Бог.

Парадоксалното обединение на земното и небесното, материалното и свръхземното, човешкото и божественото е самата същност на християнството. Невидимият и непонятен Бог се въплъти и стана Човек - ето какво означава денят на Неговото раждане, който имаме пълното право да празнуваме.

Източник: pravoslavie.ru