- Автор: Евгений Сатановски, vpk-news.ru
- 10 Sep 2020
- 45
- 7
За времето от началото на безпрецедентния по своите последствия щурм срещу иракския град Мосул през лятото на 2014 г. „Ислямска държава“ (ИД) се превърна в един от основните „нюзмейкъри“ на Близкия изток. Както по отношение на мащабите на информационната ѝ и вербовъчна активност, така и във връзка с притока на хиляди джихадисти чужденци, тя надмина по популярност не само „Ал Кайда“, но и всички други свои конкуренти от радикалните групи и движения, представляващи неизменна съставна част на съвременния ислямски свят.
<p>ИД е първата неосалафитска терористична структура, контролираща територии с многомилионно население и финансови активи, възлизащи на милиарди долари. Този съюз от ислямисти, баасисти и сунитски племенни шейхове не се „вписва“ в държавната система на постсаддамовски Ирак вследствие на необратимите грешки на официален Багдад.</p>
<p>Съдейки по неговата сила и изключително ефективна структура на управление в завладените територии, е напълно възможно с времето да бъде сформирана квазидържава – с толкова голям успех, че нейните съседи да бъдат заети не с борбата за унищожаването на ИД, а с това как да осигурят безопасността на собствените си граници, в най-добрия случай с подкрепата на евентуални съюзници.</p>
<p>Така Иран предупреди, че ще унищожава джихадистите от „Ислямска държава“ в 40-километровата зона от своята граница, непозволявайки ѝ да завземе шиитските свети градове на територията на Ирак и Багдад – като по този начин помага и на войските на Асад и ливанските шиити да отбиват атаките на сунитските радикали. </p>
<p>Ако обаче се стигне до масирана атака срещу Саудитска Арабия от страна на ИД, Техеран със сигурност ще допусне развитието на така създалата се ситуация, оставяйки Рияд в собствените му ръце. Отслабването, а още повече разпадът на Саудитска Арабия биха превърнали Иран в еднозначно доминираща сила в Персийския залив и шиитските райони на Арабския полуостров. </p>
<p>Същото се отнася и когато става дума за потенциален сблъсък между ИД и Иран. Геноцидът над шиитите, язидите и християните в Сирия и Ирак просто не интересува саудитците, а действията на „Ислямска държава“ против алауитския режим на Асад в Дамаск и военнополитическите шиитски структури на Ливан и Ирак, които си сътрудничат с Техеран, са приветствани от Рияд.</p>
<p>Основната опасност за Саудитска Арабия е ИД – опитите на нейните отряди да преминат саудитско-иракската граница, което, отчитайки напрегнатата обстановка в Йемен, Бахрейн и в Източната провинция на самото кралство, може да предизвика разпада му и разбира се, глобалната дестабилизация на целия Арабски полуостров.Рияд може да се противопостави на това, единствено разчитайки на военна помощ от Кайро – тъй като надеждата за опора от страна на САЩ при възникване на сериозни вътрешни проблеми за техните арабски съюзници, както показаха събитията от „арабската пролет“, е твърде призрачна.<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48456_i8D2qJdW31aDdIp2FKXquNlYt2htn5.jpg" style="height:264px; width:300px" /></p>
<p>В дадения случай говорим за вътрешни проблеми – доколкото цялата Саудитска Арабия с нейните консервативни улеми, с радикалния прочит на исляма, различен в различните райони на кралството, които не се вписват в салафитските догми, както и с образователната си система, формираща от местните младежи борци срещу тези догми, е идеалният кадрови резерв за „Ислямска държава“. </p>
<p>Така по своите принципи и начини за въздействие върху местните хора и чужденците, заподозрени в нарушаване на шиитските правила на поведение, религиозната полиция на Саудитска Арабия доста си прилича с бунтовниците от ИД. Цялата разлика между саудитските власти и „Ислямска държава“ е в непризнаването на властта на последната в кралството. Което при наличието на „пета колона“ (привържениците на ИД в Саудитска Арабия са твърде много) прави държавата твърде нестабилна.</p>
<p>Нека припомним, че през 80-те години на миналия век в резултат именно на използването на радикалните младежки настроения за формиране на джихадистки структури и с подкрепата на ЦРУ бе създадена терористичната организация „Ал Кайда“. И това се оказа добра идея. Както и превръщането на действащи зад пределите на кралството салафитски терористични групировки в инструмент на външната му политика през 90-те години на XX и първото десетилетие на XXI век, което Рияд осъществи без особени колебания.</p>
<p>Разходите за терористичните актове в Бостън или на 11 септември в Ню Йорк са сериозни, но като цяло ръководството на саудитските спецслужби успява да контролира финансирането на радикалите.</p>
<p>Ситуацията се промени, след като в средата на 90-те години в играта се включи Катар с неговите къде-къде по-гъвкави амбиции по отношение на прочита на салафитските догми от тези на Саудитска Арабия. Положението с ИД е резултат от добре усвоеното от саудитците поле на действие.</p>
<p>Кралство Саудитска Арабия и подкрепящите го салафитски групировки не получиха никакви дивиденти нито в Тунис, нито в Либия, нито в Египет, нито в Йемен. Що се отнася до Сирия, там гражданската война доведе не до бързото падане на Асад, на което разчитаха тримата ѝ организатори (Саудитска Арабия, Катар и Турция), а до укрепването на позициите му в страната. Това неизбежно доведе до сблъсък не само на правителствената армия с нейните противници, но и до стълкновение между самите групировки. Както впрочем се случва с всяка проточила се над определения срок гражданска война.</p>
<p>Първата жертва на тези сблъсъци станаха светските бригади на Сирийската свободна армия (ССА), контролирани от турските спецслужби MИT. Губейки надежда за бърза победа, най-боеспособните ѝ подразделения се присъединиха към добре въоръжените и финансирани джихадисти – на този етап прокатарските „Мюсюлмански братя“ и просаудитската организация „Джабхат ан Нусра“, влизаща в състава на „Ал Кайда“, си разделиха наследството на ССА приблизително по равно.</p>
<p>В същото време в Египет държавното управление на „Мюсюлмански братя“ и оглавяващият го президент Мурси са свалени от армията – Рияд подкрепя светската военна власт в Кайро.</p>
<p>В гражданската война в Либия Доха и Рияд се включват в подкрепа на противостоящите си едни на други групировки. В Тунис тяхното съперничество остава в рамките на парламентарната борба. В Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив Катар получава от Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства твърд ултиматум, поставящ под въпрос членството му в организацията. Появата на ИД е асиметричен отговор на това.</p>
<p>В Либия въпросът за изначалните съюзници и вписването им в една или друга доктрина се оказа неактуален. Катар купи от Саудитска Арабия нейните джихадисти салафити от редиците на ветераните на „Ал Кайда“, КСА – от Катар териториалните бригади на „Мюсюлмански братя“.</p>
<p>Логиката изисква Катар да тиражира този опит в Ирак. В дадения случай ИД се оказа идеалният инструмент. Именно защото Катар взе групировката под свой патронаж, първите ѝ военни сблъсъци на територията на Сирия не бяха с войските на Асад или с кюрдите, а с отрядите на „Джабхат ан Нусра“ – усложнявайки тяхното положение и отслабвайки влиянието на разузнавателните служби на Саудитска Арабия в завладените от джихадистите територии.</p>
<p>Ако първоначално експертите приемаха ИДИЛ за „фалшива“ групировка, създадена от Иран или властите в Дамаск за дезорганизация на противника, по-късно, в съответствие с това как организацията се развиваше и стабилизираше успехите си, особено след превземането на град Рака, стана ясно, че в редиците на тази военно-терористична структура воюват истински, а не легендирани противници на Асад.</p>
<p>А това, че първоначално те удариха по други негови врагове, не е нещо различно от съчетание на два взаимно допълващи се фактора: конфликтът между Саудитска Арабия и Катар, от една страна, и личните вражди между командирите, оглавяващи „Джабхат ан Нусра“ и ИДИЛ – от друга.</p>
<p>ИДИЛ (по-късно ИД) може да се разглежда като откъснала се от „Ал Кайда“ група, която Катар използва срещу Саудитска Арабия, действайки на нейна територия. Друг е въпросът, че мащабите на дейността на ИД се оказаха безпрецедентни. Същото се отнася и за способността на лидера ѝ да създаде общоиракски сунитски алианс, който се самофинансира и привлича външна подкрепа, в това число – от ислямисти, живеещи в страните от Западна Европа, Северна Африка и Централна Азия.</p>
<p>Последното позволява на „Ислямска държава“ да действа далеч зад пределите на контролираните от нея територии в Сирия и Ирак, а също така да разчита на местни джихадисти, присъединили се към групировката или воюващи в редиците ѝ.</p>
<p>Ако се върнем към страните, непосредствено граничещи със завзетите от ИД територии, трябва да отбележим, че Турция, която формално принадлежи към антиислямската коалиция, сформирана от САЩ, използва положението си против сирийските кюрди в района на град Кобан, предизвиквайки ситуация, в която техните лидери са принудени да се примирят с военното присъствие на отрядите на президента Барзани и контрола на Иракски Кюрдистан.</p>
<p>Последното стабилизира претенциите на Ербил да контролира цялата територия на Кюрдистан, а също така позволява на Анкара, която поддържа партньорски отношения с Барзани, да отслаби съперниците му измежду сирийските поддръжници на Работническата партия на Кюрдистан (РПК), оставащи убедени противници на примирието с Турция.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48456_3GdGIDqWAtXL7btxe9hbALYWJsY0Vm.jpg" style="height:268px; width:300px" /></p>
<p>Във войната, която „Ислямска държава“ води срещу верните на правителството на Асад подразделения, Турция се застъпва за нейната победа от самото начало на сирийските междуособици. Всеки враг на Дамаск най-малкото не е враг на Анкара. Това засяга и ИД. Поне докато нейните отряди атакуват противниците на Анкара и не нарушават границите на територията на Турция.</p>
<p>Това обяснява пасивността на турската армия, на която САЩ се надяваше в борбата си срещу ИД.</p>
<p>Като член на НАТО, по отношение на „Ислямска държава“ Анкара играе двойна игра – оставайки основен купувач на нефта (директно или чрез същия този Иракски Кюрдистан), който джихадистите продават на дъмпингови цени на целия световен пазар.</p>
<p>Тоест, вместо да пресече основния източник на доходи на ИД (до 3 млн. долара на ден), което би я отслабило рязко, намалявайки военния потенциал на Абу Бакр ал Багдади и съюзниците му по „Ислямска държава“ – Турция де факто се е превърнала в главен канал за финансово осигуряване на военно-терористичната структура. И това – въпреки че пресичането на този канал не е представлявало и не представлява никакъв проблем за нея, без да смятаме няколкото милиарда долара годишно, които прибира като посредник в контрабандата на нефт.</p>
<p>Трябва да се отбележи и че успехите на ИД в областта на добива и преработката на нефт са основани на това, че антиджихадистката коалиция практически не нанася никакви удари по нефтените находища и самолетите за транспортиране на нефт – по силата на негласна уговорка между ИД и турското ръководство.</p>
<p>Това се потвърждава от бързото освобождаване на пленените в Мосул през 2014 г. турски предприемачи и дипломати. И досега условията на тази сделка са неизвестни. Жестокостта на ИД в отношението ѝ към попадналите в плен чужденци, в това число и публични екзекуции, е добре известна – турците бяха едно изключително рядко изключение.</p>
<p>Впрочем, екзекутирайки в началото на февруари, пленения йордански летец, ИД, както казват в такива случаи в Близкия изток, „се простреля в крака“. Реакцията на Йордания – и на населението, и на армията, и на монарха – при появата на видеозаписа, от който се вижда как мъжът е изгорен жив, се оказа предсказуема: кралството обяви война за унищожаването на „Ислямска държава“. Въпреки че реториката на Аман не означава, че армията ще започне наземна операция, съпроводена със значителни загуби, която би сплотила иракското население, остро възприемащо всяко нарушаване на територията му.</p>
<p>Заплахите на Йордания по адрес на ИД бяха осъществени чрез показните убийства на джихадисти, задържани в йордански затвори – и те със сигурност няма да са последни. Населението на кралството, включващо бедуинския род, към който запаленият летец принадлежи, възприема това като справедливост.</p>
<p>Впрочем иракчаните, които изгориха жив човека, също разбираха това като справедливост: публичните изгаряния в контролираните от ИД райони са разпространени така, както разпятията и другите средновековни зверства в Европа. В каква степен това е следствие от характерните особености на ИД и в каква – от традиционната за Ирак в продължение на цялата му история безпределна жестокост, е трудно да се съди.</p>
<p>Що се отнася до Йордания и ИД, кралството, оглавявано от потомък на пророка Мохамед, не може заради религията си, както препоръчват професионалистите, занимаващи се с борба с джихадистите, да ги беси, погребвайки ги увити в свински кожи – за да не попаднат в рая.</p>
<p>А единственият език, който разбират такива хора, е езикът на жестоките наказания. Тяхна алтернатива в очите на йорданците може да бъде само масовото бомбардиране на населени пунктове, подкрепящи ИД, или физическото ликвидиране на нейни лидери. В този смисъл протестите на Евросъюза срещу убийствата на терористи изглеждат като краен фанатизъм – те за пореден път потвърждават, че съседите на ИД няма на кого да се надяват, освен на самите себе си.</p>
<p>Западът може да нарича Йордания свой съюзник, както прави това Израел, но в борбата с врагове като ИД, без да говорим вече за другите радикални ислямистки групировки, и кралството, и еврейската държава ще воюват всеки за себе си.</p>
<p>Редно е обаче да отбележим, че Аман, за разлика от Йерусалим, няма никакво намерение да въвежда мораториум върху смъртното наказание под давление на ЕС.</p>
<p>А доколкото Йордания се включва сериозно в унищожаването на ИД, това неизбежно ще бъде използвано от местните ислямисти за провеждане на серия от терористични актове и бойни сблъсъци на собствената им територия.</p>
<p>Важен фактор за възможното бъдеще на „Ислямска държава“ е гъвкавостта в стратегията ѝ, в която са отчетени грешките на „Ал Кайда“, които не биха позволили на ИД да триумфира в момента.</p>
<p>Преди всичко в дадения случай ясно се проявява разликата между гъвкавия Катар и далеч по-малко динамичната Саудитска Арабия: каквито са държавите патрони с присъщото им ниво на мислене – такива са и резултатите.</p>
<p>Присъединяването към ИД на групировки като „Ансар бейт ал Макдис“, действаща на Синайския полуостров в Египет, „Ислямско движение на Узбекистан“ (ИДУ), редица подразделения на талибаните от „Техрик-и-талибан-Пакистан“, на структури от Магреб и Сахел, както и значителен брой по-малки групи от целия свят, без да става дума за симпатизантите им, авантюристите и търсачите на приключения – това е процес, който в никакъв случай не бива да се игнорира.</p>
<p>Проблемът е, че това, както и притокът на чуждестранни джихадисти (по хиляда и над хиляда души месечно от 80 страни, тоест няколко десетки хиляди бойци), е резултат от изключително успешната рекламно-пропагандистка и вербовъчна кампания на „Ислямска държава“, на която практически няма какво да се противопостави.</p>
<p>От гледна точка на пиар дейността на ИД – тя е проект на световно ниво с високопрофесионален екип, съответстващ на популяризирането на имиджа на структурата. При това се използват най-съвременните разработки. Така напимер работещата за ИД агенция „Ал Фуркан Медия Пръдакшън“ пуска филми и клипове, които са на равнището на американската киноиндустрия, а много от тях са със субтитри на английски, арабски, бенгалски, кюдски, немски, руски, турски, урду, френски, хинди. Впрочем това далеч не е всичко – джихадистка медиа продукция се разпространява и на много други езици.</p>
<p>Само по себе си това е доказателство за глобалните задачи, които си поставя ИД, и отново напомня за Катар – по-точно за това как бяха създадени информационната агенция и телевизионният канал „Ал Джазира“, превръщайки малкото емирство в информационен център на арабския свят. Някак се налага усещането, че се прави опит „Ислямска държава“ да бъде използвана в създаването на световно джихадистко медиа пространство. Още повече че – както е случаят с „Ал Джазира“ – голяма част от работата за ИД е свършена от западни специалисти, в това число такива, които, приемайки исляма, предпочитат неговите радикални форми.</p>
<p>Нека отбележим като финал: каквито и противоречия да са разделяли радикалните ислямисти, в противопоставянето им на външния противник – независимо дали той е Иран, Израел, авторитарните режими и монархиите в арабския свят, страните от Запада, Русия, Индия, Китай, шиити или християни, язиди и представители на други етноконфесионални малцинствени общности – те ще бъдат единни. Забраната бойците от „Ал Кайда“ да воюват с „Ислямска държава“, докато срещу нея действа антиджихадистката коалиция, е показателна. </p>
<p>Надеждите, че джихадистите ще се самоунищожат, са безпочвени…</p>
<p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
