Пътуването в Средновековието

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50306_RFkRSXjMdsSk8d6XYvlVpjtn05D0Rn.jpg" style="height:368px; width:552px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>(продължение от миналата неделя)</p> <p>Пътуването в носилка по нашите земи е засвидетелствано едва в няколко случая за цялото Средновековие. Този начин на придвижване е, разбира се, и безбожно скъп както поради многобройната прислуга &ndash; при пътуването на Даниелида например са били нужни поне три смени носачи &ndash; така и поради астрономическата цена на луксозните носилки, съизмерима с цената на най-скъпите днешни коли. Освен скъпо, пътуването с носилка поради своята рядкост се възприема като странно, даже като ексцентрично. То е допустимо предимно за жени и за болни, но не и за здрави мъже, за тях такова придвижване би било по-скоро унизително.</p> <p>Така възприемат през 1268/1269 г. в средновековна Сърбия пристигането на Ана Палеологина, втората дъщеря на император Михаил VІІІ Палеолог (1259&ndash;1282), която се предвижда да бъде омъжена за бъдещия сръбски крал Стефан Урош ІІ Милутин (1282&ndash;1321), втория син на крал Стефан Урош І (1243&ndash;1276). &bdquo;Преголямата свита&rdquo;, както пише византийският летописец Георги Пахимер, се отличава &bdquo;с всякакъв царски блясък&rdquo;, с многобройна прислуга и особено с &bdquo;покритата носилка&rdquo; и с придружаващите императорската щерка евнуси. При тая смайваща гледка Стефан Урош І стреснато пита: &bdquo;Тези пък какви са?&rdquo;. А като чу от тях, че това е царски церемониал и че са към свитата на княгинята, той учудено каза: &bdquo;Ай, ай, какво е това?! Този начин не ни е привичен&rdquo;. Каза [това] и същевременно посочи девойка, облечена бедно и заета с предене на вълна, и сочейки я с ръка, каза: &bdquo;Ние се стремим към такива девойки&rdquo;.</p> <p>Наистина разказът на Пахимер не трябва да се приема съвсем буквално, но при все това сватбата не се е състояла и причината за това едва ли е в покритата носилка и евнусите на Анна Палеологина. Във всички случай трябва да е ясно, че придвижването в носилка е странно, необичайно, немъжествено и особено през ХІІІ&ndash;ХV в. се възприема съвсем нееднозначно от общественото мнение.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50306_v5MlOUhcRlr128lIwGVQ73hCBjKCY3.jpg" style="height:311px; width:545px" /></p> <p><strong><em>Тържественото завръщане на император Йоан Цимисхий (969&ndash;976) в Цариград през 971 г. след похода му в България. Непосредствено преди градските врати императорът слиза от колата си и възсяда бойния си кон (вдясно), а на колата е поставена една прочута икона на Богородица, задигната от Велики Преслав, след което тържественото шествие влиза в града, за да бъде приветствано от гражданите; рисунка на л. 172 в Украсения препис на &bdquo;История&rdquo; на Йоан Скилица; около началото на ХІІІ в.; Национална библиотека на Испания &ndash;</em></strong> <strong><em>Мадрид</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Впрочем всякакъв друг начин за придвижване на средновековните балканци, особено на владетелите и на воините изобщо, освен на кон се възприема не твърде благосклонно. Предназначението на двуколките е трудно винаги да бъде категорично преценено, с изключение, разбира се, на сведението за бойните &bdquo;железни коли&rdquo;, които цар Петър Делян (1040&ndash;1041) използва за първи път в битката при Острово през лятото на 1041 г. Наистина за военни цели се ползват точно като изобразената у Скилица колесници, но един стенопис от обителта Дечани, датиран около 1340 г., показва подобна двуколка, която обаче е използвана за обикновено пътуване, напълно възможно е двуколките да са ползвани и като бойна, и като пътна кола. Точно такава бойна кола, или пък обикновена пътна двуколка, е изобразена в Украсения препис на &bdquo;История&rdquo; на куропалата Йоан Скилица в рисунката, която представя завръщането на император Йоан Цимисхи от похода му в България (вж. изображението). Точно преди да влезе триумфално в Цариград, василевсът отстъпва императорската си кола на една прочута икона, открадната от Велики Преслав. Обичайното тълкуване на този извор е, че императорът проявил скромност, посвещавайки победата си на Богородица.</p> <p>Ще предположим тук друго. Широко известно е, че българският цар Константин Тих Асен (1257&ndash;1277) счупва крака си, след като е избран на българския престол. Това злощастно събитие превръща царя левент в безполезен болник. През цялото Средновековие счупените крайници обичайно правят дори владетелите сакати. Точно това се случва и с българския цар, пак според Георги Пахимер: &bdquo;Тъй като [цар] Константин [Тих Асен] беше болен &ndash; той не можеше да се движи, понеже си бе счупил крака, и когато трябваше да отиде някъде, возеха го в колесница като обикновен товар...&rdquo;.</p> <p>Изворът е от особена важност двустранно. Показано е, на първо място, че се смята за немъжествено владетелят, воинът и кой да е средновековен мъж да бъде превозван с кола, вместо да язди гордо &ndash; поради това се налага да предложим, че император Йоан Цимисхи три века по-рано отстъпва колата си на иконата загрижен всъщност за собственото си себепоказване пред цариградските жители, чието отношение твърде често е решаващо за съдбата на византийските василевси.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50306_xAnjF63kjq4gVzRf8fDRD3QUAcnKGo.jpg" style="height:305px; width:545px" /></p> <p><strong><em>Търговски керван; рисунка на лист 176 в Търновското четириевангелие на цар Иван Александър; 1356 г;. Британска библиотека </em></strong><strong><em>&ndash; Лондон</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Вторият важен извод от краткото известие на Пахимер е свързан с пренасянето на товари през Средновековието &ndash; &bdquo;като обикновен товар&rdquo;, пише той пренебрежително за цар Константин Тих Асен. И това, изглежда, е съвсем точно, общоприетият начин за използване на колите в Средновековието е превозването на товари и това важи както за двуколките, така и за колите с четири колела. Това обаче съвсем не е често срещано. Една рисунка в Търновското четириевангелие на цар Иван Александър от 1356 г. подсказва, че поради неголемите обеми стоки и товари, които се превозват през Средновековието, за търговски цели се използват предимно кервани от коне, мулета и камили, които пренасят товарите на гърбовете си. Впрочем средновековният художник ни най-малко не си е измислил камилата в горното изображение &ndash; на Царевец, а и другаде в големите български средновековни градове се откриват понякога при разкопки кости на камили, очевидно от точно такива търговски кервани. Големи товарни коли, предимно с волски впрягове, ако съдим по големия брой волски подкови, откривани при археологическите разкопки у нас, се използват не толкова при търговски пътувания, колкото в обозите, следващи българската войска във военните й походи.</p> <p>Накрая ще трябва да сме напълно категорични &ndash; основният начин за придвижване през цялото Балканско средновековие е пешком. Средновековният балканец е достатъчно здрав физически, ходенето пеш ни най-малко не го затруднява или забавя. Впрочем обичайно се смята, че пешеходец в Средновековието може да измине 30&ndash;40 км за един ден. Отново ще трябва да изразя несъгласие, понеже мога да посоча случай, в който изминах с лекота преди време пешком разстоянието от Кюстендил до Княжево &ndash; 73 км, за малко повече от 15 часа с две почивки. Със сигурност средновековният пешеходец се е справял и с по-големи разстояния, при това без никакво затруднение.</p> <p>Свързан текст:</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/50067-metro">http://glasove.com/komentari/50067-metro</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>