В началото на август 1914 г. милиони европейци се насочват към мобилизационните пунктове и за радост на политиците и генералите, го правят с неподправен ентусиазъм. Всеобщо е усещането, че те са получили шанса да участват в една кратка и незабравима авантюра, която ще ги направи съпричастни към велик исторически момент. На този порив се отдават и някои от най-великите умове на тази епоха. Сякаш най-добре е изразил всеобщото безумие германският социолог Макс Вебер, който пише до жена си: „Не е важно как ще свърши, във всеки случай тази война е велика и прекрасна”. От другата страна на барикадата Хърбърт Уелс публично споделя мечтата си, „че това е най- великата война, не поредната, а последната”.
Военните потенциали на двата блока са структурирани по сравнително идентичен начин. Армията[i] се явява висше съединение, натоварено с решаването на стратегически и оперативни цели. Тя се формира само в период на мобилизация. Включва в себе си от 2 до 6 корпуса, а също така различни артилерийски, инженерни, разузнавателни, свързочни и други части. Корпусът се състои от 2 до 4 дивизии и също разполага с части за усилване. Дивизията включва 3-4 пехотни полка (в Русия и Германия четирите пехотни полка са разпределени в 2 бригади, които от своя страна влизат в дивизията) и 1 артилерийски полк или бригада. Пехотният полк се състои от 3-4 батальона, а артилерийският – от 6 до 9 батареи. Разбира се, съществуват изключения от така щрихираното описание, но те не са от такова естество, че да изкривят значително представената схема.
За най-силна армия в Европа е считана германската. Това е вярно като констатация, но не и от формална гледна точка. В Германия в действителност съществуват две армии – на Прусия и на Бавария. (Да не говорим, че в рамките на пруската са включени части на няколко други малки кралства и херцогства, влизащи в състава на империята.) Но системата им на рекрутиране и обучение е така идентична, а възможността им за взаимодействие е доведена до такова съвършенство, че наистина може да се говори за един цялостен военен механизъм, наречен германска армия.
Срокът на действителната служба в нея е определен на 2 години, следва зачисляване в резерва за 4,5 години. С резервистите се извършват регулярни сборове за обучение, така че тяхната подготовка е почти на нивото на кадровите войници, което позволява да се изграждат хомогенни мобилизирани съединения по отношение на войнишката маса. След отписване от резерва следва зачисляване в ландвер 1. клас за 5 години, след това в ландвер 2. клас за 8 години. Всички по-възрастни от 40 години, младежите между 17 и 20 години, а също така и годните за служба, но непостъпили в редовете на армията, се зачисляват в ландщурма. Но едва половината от 10,4 млн. мъже на възраст между 20 и 45 години са преминали през редовната служба. Така страната не може да използва в началото на войната изцяло своя демографски потенциал.
Изпращане на германски резервисти
В навечерието на войната Германия разполага с 761 000 човека мирновременна армия, 1 100 000 в резерв, 1 919 000 в ландвера и 1 120 000 в ландщурма. При обявяването на мобилизацията към 50 пехотни дивизии са сформирани още 29 резервни дивизии, годни за непосредствено приложение на бойното поле. Създадени са 9 ландверни и 15 ерзац резервни дивизии, които не вземат участие в първоначалните сражения, но с течение на времето добиват очертанията на пълноценни бойни единици.
Дисциплината и инициативата са качествата, които се оказват запазената марка на германската армия. Това се допълва и с наличието на превъзходно въоръжение. Генералите на кайзера са първите, които разбират значението на гаубиците и ги внедряват на дивизионно ниво. Всяка дивизия получава гаубичен дивизион с 18 бр. 105 мм гаубици, а всеки корпус – дивизион с 16 бр. 150 мм гаубици. Така пътят на немската пехота се проправя от навесно обсипващи противника снаряди с маса от 15 и 40 килограма – „лукс”, който не може да си позволи нито една друга армия.
Много е своеобразно мястото на Имперския генерален щаб. Той се явява орган, непосредствено подчинен на императора и ограден от всякаква друга външна намеса. Там се изработват военните планове, като акцентът е поставен върху възможно най-ефективното приложение на военния потенциал, без да се държи сметка за политическите последици във вътрешен и външен план. Дори канцлерът не е запознат напълно с идеите за прилагане на германската военна сила. Системата е така построена, че отношенията между политическото и военното ръководство могат да бъдат само строго поляризирани – политиците държат военните в неведение за развитието на кризата, но след като войната се е появила като опция за нейното разрешаване, дипломатите и политиците са тези, които са натикани в ъгъла.
Австро-унгарската армия има също много софистична структура, но истинската ѝ слабост се крие в липсата на национална спойка в редиците ѝ. Тя се състои от три военни компонента, като тяхното съществуване е израз на историческото развитие и политическите борби в страната. Империята разполага с Обща армия, австрийска териториална (ландвер) и унгарска териториална (хонвед) армии. Всяка има отделна система на администриране, комплектоване и финансиране. Единното ръководство на трите армейски системи се осъществява от т.нар. Висше командване, начело на което стои императорът. Ежедневната координация се осъществява от друг орган, отново пряко подчинен на държавния глава – Военната канцелария. Това институционално натрупване е донякъде смекчено от авторитета на Франц-Йосиф, сходния строеж на общоимперската армия, ландвера и хонведа и наличието на един планиращ орган в лицето на общоимперския Генерален щаб. Дори номерацията на дивизиите от трите армии е единна.
Непосредствено преди избухването на войната в Австро-Унгария е проведена военна реформа, която намалява срока на служба в пехотата на Общата армия от 3 на 2 години и увеличава срока на служба в териториалните армии от 1 на 2 години. Така всеки годен за военна служба мъж, навършил 21 години, може да бъде призован в редовете на армията. Тъй като контингентът от наборници е бил по- голям от наложения със закон брой на войниците, жребий е определял попадането в редовете на армията. След отбиването на редовната служба следва зачисляване в резерва до навършване на 32-годишна възраст. Следва преминаване в редовете на опълчението I разряд и от 42-годишна до 50-годишна възраст – в опълчението – II разряд.
При обявяване на мобилизацията Австро-Унгария мобилизира съществуващите още в мирно време 50 пехотни дивизии, като в качеството на армейски втори ешелон при всеки от корпусите се създава по една пехотна бригада. Страната разполага още с 10 кавалерийски дивизии и цялата тази жива сила е подкрепена от над 4000 оръдия, като гаубиците, макар и да не са така масово разпространени както в германската армия, са намерили своето място поне в границите на корпуса. Общо австро-унгарската армия достига 3,3 млн. човека, като 2 млн. са пряко ангажирани в съединенията, годни да бъдат отправени на фронта.
От силите на Съглашението за най-сериозна военна сила се смята руската армия. Макар и да отстъпва като обучение и материална обезпеченост на френската, размерът ѝ се възприема за толкова решаващ, че до края на 1914 г. англичани и французи вярват, че царските генерали ще повалят самостоятелно Централните сили. Към 78 пехотни дивизии, съществуващи в мирно време, руската мобилизация добавя още 45 резервни дивизии и 36 кавалерийски. Армията разполага с над 7000 оръдия, но започналото артилерийско превъоръжаване е в самото си начало и мащабните проекти за насищане на армията с гаубична и тежка оръдейна артилерия са все още в зачатък. Все пак към всеки корпус е придаден „мортирен” дивизион, въоръжен със 122 мм гаубици. В маневрения период на Източния фронт това се оказва почти достатъчно.
Мобилизацията в Петербург
Недостатъчна е обаче транспортната и тиловата структура. За да вкара в сраженията си цялата армейска мощ, на Русия са необходими 6 месеца, период, за който в Германия се формират нови, непредвидени първоначално войскови съединения. Самият факт, че Централните сили са в състояние да изпреварят значително източния си противник по отношение на съсредоточаването на армиите си, придава оттенък на пасивност или закъснялост на руските военни начинания. По-големият проблем се оказва невъзможността на руските стратези и руската промишленост да трансформират своя потенциал съобразно съвременните изисквания. Закостенялата политическа система трудно може да канализира обществените и националните напрежения, които закономерно възникват от участието във войната. Управляващите кръгове се отнасят с безкраен скепсис по отношение на всяка рационализация, защото виждат в нея предвестник на революцията.
Френската армия е тази, която трябва да поеме основния удар през 1914 г. Мисия, за която тя се е готвила от 1871 година. Въведената през 1913 г. тригодишна военна служба позволява на страната да изпревари Германия като численост на мирновременната армия. Големият процент обхванати от военната повинност мъже дава възможност и военновременната армия да бъде равностойна на кайзеровата. Мобилизирани са 2 570 000 войници и офицери, разпределени в 47 пехотни, 26 резервни дивизии и 12 резервни бригади. Сформирани са и териториални войски в размер на 13 дивизии.
Слабата страна на френския военен потенциал е неговото, така да се каже, романтично приложение. Издигайки в култ настъплението, то не е научно и технически обосновано. Налага се единствено като движение напред с цената на крайно волево усилие, без да се търсят ефективни способи за преодоляване на противниковото противодействие. Героизмът и стремежът за подвиг са наистина нещо много ценно по време на война, но липсата на тежки гаубици[i], на инженерно оборудване и на подходящо военно облекло са нещата, които едва не докарват страната до разгром.
Английският експедиционен корпус в началото се състои от 4 пехотни и 1 кавалерийска дивизия. Съставен е от наемници, а не от мобилизирани войници, което го прави миниатюрен на фона на останалите армии на Великите сили, но от друга страна, индивидуалната подготовка на бойците е на голяма висота. Проблем създават и интеграцията и субординацията между френските и британските части – порок, на който е съдено да се запази почти до края на войната.
Англия обявява война на Германия
Белгийската армия е първата, която изпитва мощта на немския съперник. Срещу трите армии на Молтке Белгия мобилизира 6 пехотни и 1 кавалерийска дивизия с обща численост от 185 000 човека. Модерните белгийски крепости имат недостатъчно гарнизонно обезпечение, а и липсва цялостна концепция за тяхната отбрана.
Сърбия разгръща 12 пехотни и 1 кавалерийска дивизия с обща численост от 247 000 човека. Страната още не се е възстановила от водените две балкански войни, но въпреки това с небивал патриотизъм влиза в противоборството с Двуединната монархия. Разчита се и на силната подкрепа на 60 000 черногорски войни.
------------------
[1] Понятието армия се разбира в случая като войскова единица, а не като синоним на термина въоръжени сили.
[1] Франция е създала едно наистина великолепно 7,5 см оръдие, но то не може да бъде универсално, а още по-малко да замести липсата на гаубици. Снарядът, изстрелян от него, тежи около 7 кг, което е крайно недостатъчно за разрушаването и на най-елементарното инженерно съоръжение.