- Автор: Георги Георгиев
- 27 Sep 2022
- 3088
- 31
Последвайте ”Гласове" в Телеграм.
Една от най-често използваните фрази от Путин е “качествено нов етап“. Той не я включи в обръщението си, с което обяви началото на частична мобилизация, а тя щеше да е много подходяща, за да опише същността на неговото решение. Защото наистина то зададе прехода не само към нов етап от войната срещу Украйна, но и в противопоставянето между Русия и Запада.
Комбинацията от мобилизация и провеждането на референдуми е ясен индикатор, че търсенето на компромисен мир не влиза повече в дневния ред на Москвa. Тя явно е решена да преследва постигането на пълен разгром на Украйна. А което е още по-тревожно, руският държавен глава посочи не Украйна, а Запада като основен враг на своята родина и допусна възможността в рамките на това противоборство да се стигне и до размяната на ядрени удари.
Показателно е, че Путин повиши залога на противоборството в момент, когато страната му демонстрира откровена слабост. Тя претърпя военно поражение в района на Изюм, а в дипломатически аспект се чувства, че от нея се отдръпват партньори и приятели, на които тя смяташе да се опира на международната сцена. На срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Самарканд ясно си пролича, че Китай и Казахстан не са готови да дадат подкрепата, на която разчиташе Кремъл, а Индия направо осъди войната в Украйна. От друга страна, във вътрешен план също се проявиха признаци на обществено раздразнение. Породено не от самата война, а от нейното зацикляне. И със своето решение Путин показа, че за него водещи са настроенията вътре в страната, а не предупрежденията на Запада и съветите на партньорските държави.
Сега проблемът за него е, че и ако след мобилизацията Русия не постигне значими военни успехи, още повече пък ако се стигне и до нови поражения, управлението му сериозно ще се дискредитира във вътрешен план. Той дотолкова успя да убеди народа си, че войната срещу Украйна е необходима, че вече няма как да избяга от отговорността за нейния резултат.
А действията му досега показаха, че политиката му към Украйна представляваше низ от подценявания. Той се излъга в мощта на украинската съпротива, в нейния потенциал да мобилизира своите човешки ресурси, в решимостта на Запада да налага санкции (бе допуснато половината от валутните резерви на Русия да бъдат замразени) и в обема на военно-икономическа помощ, която ще се насочи към Украйна. От тази гледна точка, референдумите представляват опит да се пренесе акцента от допуснатите провали към постигнатите териториални придобивки.
Въпросът е дали сега Путин няма да се хвърли в другата крайност. Какви цели ще преследва чрез мобилизацията. Дали чрез нея ще търси затвърждаване на вече завоюваните земи или тя е предвестник на нова голяма офанзива. Този въпрос буди на Запад и в Украйна много по-голямо безпокойство, отколкото предстоящата анексия на завзетите украински територии. Защото увеличаването на една войскова групировка няколко пъти означава почти неминуемо интензифициране на бойните действия. А това ще изправи Киев, Брюксел и Вашингтон пред много тежък проблем. За всички тях представлява голямо предизвикателство да отговорят адекватно на търсената от Путин ескалация на войната.
Украйна и досега с мъка сдържаше руските атаки, а предприетата от нея офанзива около Изюм може да се определи най-много като оперативен успех. Който беше постигнат главно поради ниската численост на руските сили в района. И който, според множество източници, е заплатен с огромни човешки загуби. Ако това е пределът на украинското военно усилие, на страната през зимата предстоят очевидно тежки изпитания. От които ще зависи самото ѝ съществуване.
Засега Зеленски демонстрира завидно самочувствие и решимост, но поведението му може и да е отчаян блъф, целящ да прикрие изчерпващ се потенциал за съпротива. Все пак кадровата му армия понесе тежки загуби, а е спорно доколко запасните части могат да компенсират този факт и да се превърнат в напълно боеспособни съединения. Проблем е и практическата липса на въздушно прикритие, което действа крайно обременително на всеки опит за провеждане на някаква офанзива. И накрая, украинското общество също има някакъв праг на търпимост и не е ясно как ще понесе нарастващия брой човешки загуби на фронта и една тежка зима, съпътствана от дефицит, студ и висока инфлация в тила.
За Запада също представлява предизвикателство намирането на адекватен отговор на последните действия на Русия. Санкциите явно не са в състояние да обуздаят политиката на Путин спрямо Украйна, военните доставки за Украйна не доведоха до решителен обрат във войната и не се вижда какво ново може да измислят американците и европейците, за да нивелират многократното усилване на руската военна групировка.
Но дори това не е главният проблем за западните страни. Те няма как да не са сериозно разтревожени, че Москва все по-ясно дефинира тях самите като основен свой геополитически противник. Именно в действията на Запада Путин вижда истинската заплаха за Русия и неслучайно той насочи срещу тях предупреждението си за употреба на ядрено оръжие. А това е нещо, което западните лидери не могат да игнорират. Дори на ниво риторика.
Защото обвързването на войната в Украйна с мисълта за ядрен Армагедон, поставя под въпрос смисъла от ангажирането на Запада с този конфликт. Много трудно могат да бъдат убедени обществата да подкрепят политика, която поставя под въпрос съществуването на собствените им държави. А точно това е посланието, което Русия се опитва да вклини в медийното пространство на своите противници.
Путин не разглежда украинската криза само като способ за получаване на нови териториални придобивки. Тя му е необходима и като инструмент за промяна на глобалното статукво. А продължаването на войната играе ролята на трансмисия между двете цели.
Едва когато види как Европа ще понесе зима без "Газпром", как украинската армия и общество ще издържат изпитанията на студа и какви ще бъдат политическите последици на тези кризисни ситуации, едва тогава Путин може да ревизира сегашното си поведение. Дали то ще бъде в посока ескалация или търсене на примирие, в момента никой не може да прогнозира.
Свързани статии:
След провала на двата blitzkrieg-а
