Провалът на политическите династии Буш, Клинтън, Чейни и Маккейн в САЩ

Големият американски историк Виктор Дейвис Хансън често пише как оформянето на могъщи политически династии и кланове в последните десетилетия противоречи на меритократичната републиканска идея на бащите-основатели на САЩ и тяхната съпротива срещу наследственото и роднинско предаване на власт и публични привилегии.
За Хансън една от заслугите на бившият президент Доналд Тръмп е прекратяването на няколко от най-токсичните династии в Америка. Първо той победи, всъщност направо премаза и превърна в национална шега Джеб Буш - син на 41-ия и брат на 43-ия президент на САЩ. Това стана на първичните избори за републиканската номинация за президент през 2016-а. Така на практика Тръмп прекъсна тъй наречените "бушистки“ - или ако искате "бушови“ - планове за семейно усвояване на най-високия пост в страната.

После той "приключи“ и дългогодишната мокра мечта на Хилъри Клинтън да стане първата жена президент на САЩ и да се върне в Белия дом, оцапан от секс скандалите на нейния съпруг и 42-и американски президент Бил Клинтън.

Преди дни Тръмп и неговите привърженици затвориха ковчега на още един мощен клан. Дъщерята на бившия вицепрезидент Дик Чейни Лиз Чейни изгуби първичните републикански избори в щата Уайоминг от официално подкрепената от Тръмп кандидатка Хариет Хейгман. Това означава, че Лиз Чейни няма участва в междинните избори за Конгреса в края на годината и на практика е изхвърлена от позицията си на представителка в неговата долна камара. Означава още, че в началото на 2023-а, за пръв път от 55 години, в американската федерална власт няма да има избран нито един член на фамилиите Буш, Клинтън, Чейни и Маккейн.

Скорошната загуба на Лиз Чейни е особено зрелищна и унизителна, а контекстът около нейната катастрофа – твърде сочен и трагикомичен. Лиз Чейни беше една от най-яростните анти-Тръмп истерички в Републиканската партия. Тя се съюзи с Демократите, а Нанси Пелоси я назначи в комисията за разследване на протеста на Капитолия от 6 януари, превърнала се в своеобразен кафкиански "кенгуру съд“ срещу Тръмп и неговите привърженици.

По този начин неоконсервативният ястреб Лиз Чейни стана една от последните надежди на либералната демокрация. Прогресивните медии, интелектуалци и политици организираха неформален фен-клуб на една от най-омразните си доскоро жени. "Вашингтон Поуст“ неиронично написа, че страната се нуждае от "много Лиз Чейни-та“, а "Блумбърг“ прослави нейната „защита на демокрацията“. Последва реабилитация и на нейния баща – Дик Чейни. Преди Тръмп той бе олицетворението на злото за американския либерален вектор. Документални и игрални филми го представяха като "военннопрестъпник“ и „архитект на войни, довели до смъртта на милиони“. Културното крило на Демократическата партия се погрижи Чейни да бъде стилизиран като митологично и мракобесно чудовище.

Но масовата психоза, причинена от Тръмп, преобърна моралния компас на Демократите и корпоративните медии. От господар на мрака ала Дарт Вейдър, Дик Чейни получи ролята на смелия джедай Оби-Уан Кеноби. Това беше и една от метафорите, които демократични говорители неиронично използваха. Същата метаморфоза се случи с Буш и покойния Джон Маккейн. Те позволиха на режима да ги използва като вътрешнопартийно оръжие срещу Тръмп и получиха топлите целувки на институциите и хората, които искаха да ги пращат в затвора за военни престъпления и се радваха като малки деца в магазин за играчки на всяко тяхно нещастие.

Точно толкова лесно е за модерния американски мейнстрийм да се отрече от дългогодишните си позиции и да покани в леглото някогашните си врагове за сеанс без предпазни средства. И да стори така, че културният и политически климат преди Тръмп да изглежда като някаква шега за сметка на публиката.

Лиз Чейни вече има повече одобрение в Демократическата партия, отколкото сред републиканците. Загубата на първичните избори беше брутална. Дъщерята на Дик Чейни събра едва 28,9% процента от вота, а подкрепената от Тръмп жена – 66,3%

Чейни не прие загубата спокойно и в режим на психическо равновесие. Сравни се с Ейбрахам Линкълн и се закани да се пробва за президент. С тези резултати подобна заявка спокойно може да върви с тумбест клоунски нос, циркова перука и цвете на ревера, пръскащо вода.

Но тежкият развод на Чейни с реалността сигнализира за болестта на либералния елит. Преди дни световноизвестният интелектуалец и автор на няколко бестселъра Сам Харис изговори откровено това, което елитите наистина мислят. По време на един подкаст Харис призна, че цензурирането на разкритията за лаптопа на Хънтър Байдън преди изборите е помогнало на баща му Джо Байдън, но заключи, че това е било наложително. "Хънтър Байдън буквално можеше да има трупове на деца в мазето си – това нямаше да ме интересува“ са точните думи на Харис. Този следван от милиони хора елитен либерал откровено каза, че всякакви престъпления и манипулации са оправдани в името на целта Тръмп да бъде спрян.

Това, дами и господа, е психоза. Абнормалното състояние е увредило мозъците на днешната върхушка. И резултатите се виждат.

Източник: БНР