- Автор: Гласове
- 01 Март 2024
- 2166
- 21
Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Презентация пред ресорната парламентарна комисия в българското Народно събрание, брифинг за българските медиите, интервю за най-големия български пропагандатор на еврозоната, след което идва прибиране у дома. Това беше началото на седмичния график на Борис Вуйчич, управител на Хърватската народна банка. Дали се е усетил употребен, само Вуйчич си знае, но като си дадем сметка за цялата конструкция от пропагандни твърдения, която се изгради като логически заключения от неговите думи.
Управителят на БНБ Димитър Радев, Кирил Петков и Борис Вуйчич
НЯМА ИНФЛАЦИЯ е твърдението, което председателят на комисията Кирил Петков не спря да повтаря, както и колежката му Деница Симеонова. По време на заседанието, и след него.
Да, през 2023 година, която е първата на държавата в еврозоната инфлацията е само 8.4% при 10.7% в годината преди това. Това означава поне две неща. Първо, инфлационните ефекти са изконсумирани още в предходната година по линия на очакванията. Нова валута, превалутиране, закръгляния, малки оперативни разходи като отпечатване на нови менюта, табелки и изготвяне на софтуер – все причини цените да нараснат. Отделно, с влизането в еврозоната Хърватското правителство приложи редица непазарни мерки за ограничаване на инфлацията. На трето място, далеч по-притеснителна е онази инфлация, която заплашва да дойде със закъснение в следствие от увеличението на паричното предлагане и лесния достъп до кредит. За нея трябва да изчакаме поне 5-7 години за да се прояви и оцени. За нея пише в анализа на Българска народна банка, за чието съществуване централната банка признава, но отказва да го посочи като официална позиция. Странно за институция, която трябва да е аполитична, но…
УСТОЙЧИВИ НА КРИЗИ
Според Борис Вуйчич участието в еврозоната прави държавите много по-устойчиви на кризи, заради способността да се даде колективен отговор с ресурсите на Европейския стабилизационен механизъм. Той беше създаден през 2011 година и България отложи включването си в него, докато не стане член на еврозоната заради потенциала на вноската, която се ангажираме да направим в случай на нужда. По последни изчисления тя е около 13 милиарда лева. Проблемът на тази „взаимоспомагателна каса“ е, че България има задлъжнялост спрямо БВП от едва 22% , докато тази на еврозоната е 100% и е много вероятно България да бъде донор за спасяването на далеч по-богати страни, които не са имали бюджетна дисциплина в продължение на години.
Чест прави на Борис Вуйчич, че не отрече подобен риск. Той просто посочи, че по линия на еврофондовете получаваме доста повече от потенциалната ни вноска, което значи, че дори и да се наложи да финансираме спасяване на Испания, Италия или друга държава, пак ще сме на плюс нетно като се вземат предвид всички входящи и изходящи потоци. Срам за българските политици, които не правят разлика между това дали ще сме „нетно на плюс“ или „нетно на плюс със 13 милиарда лева повече“. Съвсем отделна тема е погрешното мислене да се сравняват само входящи и изходящи парични потоци, без да се взимат предвид други фактори като изтичане на човешки капитал, например. Но това е отклонение. Срам за медиите и политиците, които премълчават риска или го неглижират с лекота.
ЕВТИНО ФИНАНСИРАНЕ
Като основен успех Вуйчич посочва свиването на рисковата премия, която държавата плаща по заемите, които тегли и те излизат по-евтини в сравнение с теглените преди еврозоната. Това е разумен аргумент, но не трябва да се надценява, защото с балансирани бюджети правителствата може и да нямат нужда от финансиране. Обратно – да се поставя цената на финансирането в центъра на постигнатото предполага, че управляващата класа има прахоснически намерения и амбиция да кара с пари на заем. Като сегашното управление на България, което вече трета година ни кара към дефицит от три процента спрямо БВП. За държава като България лихвите са форма на наказание и работят чудесно – ако пазарите надушат охлабване на дисциплината и завой към задлъжняване, моментално биха оскъпили ресурса, който ни предоставят и това караше всички правителства преди тези на „Промяната“ да преследват балансиран бюджет.
Прахоснически правителства с достъп до евтин кредит водят до гръцки сценарий и миналата седмица Световната банка ни предупреди, че ако не променим нещо, след 20 години ще сме тройно по-задлъжнели като държава.
ДОХОДИТЕ ни имат причина да растат и го правят без да сме в еврозоната. В един от случаите, когато се обади Деница Симеонова, тя посочи ръста на доходите в Хърватска в първата година след приемането на еврото. Уважаема госпожо, Симеонова, погледнете с какви темпове са нараснали доходите през миналата година у нас – тези от труд, които отразяват заплатите (+24 на сто на годишна база), и ще видите, че за тези процеси нямат общо с въпроса каква валута използва даден народ. При 18.1 на сто растеж на общите доходи, което показва, че именно заплатите движат замогването, причина не е еврозоната, а оскъдицата на човешки труд. И не е ясно как замяната на лева с евро ще реши този проблем.
ХЪРВАТИТЕ НЕ ОТХВЪРЛЯТ ЕВРОТО, докато в България всички проучвания показват, че обществото е против единната валута в мнозинството си. Борис Вуйчич и дава като пример, че твърдите противници на еврото са били под 20%, докато у нас те са над 30%, а заедно с умерения скептицизъм, противниците на еврото в България надхвърлят половината от населението, а някои проучвания сочат, че противниците са дори две трети. Това е много по-сериозен проблем, защото показва отказ на политическата класа да се съобразява се обществото, което я издига. Подмяната на волята е проблем, за който рядко става дума, но в крайна сметка показва, че избирателите може и да не означават нищо за избраниците си
ОТЛИЧНАТА подготовка помогна на Хърватска да изкупи 60% от куните в обращение още преди държавата да приеме еврото – в есенните месеци на 2022 година. Изграден е нов трезор във военна база, осигурени са блиндирани автомобили, и всичко това в допълнение към къртовския труд да се актуализират софтуери, закони, подзаконови актове. Самата държава свива бюджетния си дефицит с 15 процентни пункта от 74% на 59%. Усилието говори както за дисциплина, така и за зрялост от страна на политическата класа в Хърватска.
Централният банкер на Хърватска се пазеше да не казва неща, които не кореспондират с истината. Не свърза увеличението на преките чуждестранни инвестиции с приемането на еврото и посочи, че ако има такъв ефект, трябва да се изчака преди да бъде обявен. Като цяло Борис Вуйчич се държа на висотата на позицията си, като единствената му грешка бе, че прие да участва в маскарада, който П“родължаваме промяната“ му организираха. Посрещнат като следващия месия, ПП се погрижи през цялото време да го третира сякаш има ореол и като цяло останаха верни на чуждопоклоническата си практика.
