Поне едно доказателство за справедливост няма да е излишно!

Поне едно доказателство за справедливост няма да е излишно!
Оказва, че когато една държава (особено ако се намира в Южна Европа) бъде обладана от популистки лидер, за нея има само едно спасение – съдебната система. И най-зрелищният пример не се отнася за някоя бананова република извън пределите на ЕС, а за Италия. С всичките си недостатъци именно италианската съдебна система успя първоначално да укроти и впоследствие да отстрани Силвио Берлускони. При това магистратите на Апенинския полуостров не само че не загубиха достойнството си, но и спечелиха уважение далеч зад граница.
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48410_6NEqN80La2OHHBtA2psHKKEnXaO1lZ.jpg" style="height:303px; width:430px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Нещо подобно се случва и в България. Много бавно, но засега неотклонно съдебната система стяга примката си около приближения кръг на премиера Бойко Борисов. Тоест около него самия. Въпреки че все още рядко се споменава неговото име. Факт е, че Цветан Цветанов и Владимира Янева са всичко друго, но не и индивидуални играчи.&nbsp;</p> <p>Практически за ГЕРБ най-важната битка в момента не е за 16 милиардния заем или споровете около кадровите рокади в МВР, а е именно срещу независимостта на българската съдебна система. Защото тя остана последният остров на независимост в България. Но и той е под заплаха от ерозия! Точно заради амбициите на управляващите за опитомяване на съда се налага да бъдат наблюдавани под лупа действията на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, за когото се твърди, че е близък до управляващите.&nbsp;</p> <p>Как ще се развият събитията в бъдеще, е трудно да се прогнозира, но имайки предвид горчивия опит на Италия с Берлускони, не е трудно да се предположи какви са вероятните козове на Борисов. Защото не само по съдържание, но и по дух политическият модел в родната ни е най-близък до италианския. И както се казва при идентични ситуации &ndash; всички прилики с действителни лица от родната ни действителност са &bdquo;случайни&ldquo;.</p> <p>Предполага се, че в демократичните държави и властта, и опозицията спазват ясни правила в отношенията си с медиите. В някаква степен те работят с тях! Или не работят! Но не пречат на неудобните медии! При демокрациите, обладани от популистки лидер, ситуацията е коренно различна. Той не работи по правила! И не работи с медиите! Те са негова собственост и директно работят за него! Емблематичният пример беше и си остава именно Силвио Берлускони!</p> <p>&nbsp;Предполага се, че в демократичните държави и властта, и опозицията спазват ясни правила и имат недвусмислено отрицателно отношение към организираната престъпност. И не работят с нея! При демокрациите, обладани от популистки лидер, не е точно така! За връзките на Берлускони с италианската мафия има написани поне толкова материали, колкото за връзките на Борисов със СИК.&nbsp;</p> <p>Логичната трета черта на демокрациите, обладани от популистки лидер, е следствие от първите две &ndash; политическите нрави в тези страни са изключително свирепи, просто защото всичко е лично. Или си с лицето популист, консумиращо властта, или си срещу него. Никакво значение нямат програми, намерения, идеология, факти, провали, постижения и т.н. Горчивата истина е, че изключително трудно е лицето популист да бъде отстранено от властта. Съжалявам за песимизма, но Берлускони е най-дългогодишният министър-председател на Италия, като заема този пост съответно в периодите 1994&ndash;1995 г., 2001&ndash;2006 г. и от 2008 до ноември 2011. Необходими бяха едва ли не чудеса от храброст на италианските магистрати, а в някои случаи на целия италиански народ, за да бъде преждевременно пенсиониран най-наглият дон на италианската политика.</p> <p>Този &bdquo;прекрасен&ldquo; италиански модел, така близък и до нашата гореща южняшка душевност, има (за радост) и някои &bdquo;неудобства&ldquo;, смущаващи съня на управляващата клика. Макар и в малцинство, част от електората остава трезвен въпреки всеобщото препиване с победоносно шестващата политическа глупост. Просто лицето популист не успява да обладае сърцата и гласовете на абсолютно всички гласоподаватели. За това вероятно е &bdquo;виновна&ldquo; и демокрацията, която с всичките си несъвършенства е последната пречка въпросното лице популист да се самопредложи за пожизнен диктатор. Поради което се налага често да бъдат договаряни или предоговаряни коалиционни правителства, които рядко издържат повече от две години. Имаше период, когато в Италия правителствата се сменяха на 6 до 8 месеца. Общо взето и в България не е изключена същата &bdquo;радостна&ldquo; перспектива. В самите коалиции пък още по-често се стига до очевадни покупко-продажби на депутати и цели парламентарни групи, за да бъдат осигурени решения от рода на това за 16-милиардния заем &bdquo;Борисов&ldquo;.</p> <p>В крайна сметка даже само това ако направи българската съдебна система &ndash; ако успее да защити България от популизма &ndash; това ще бъде статичност! Няма как България да се премести на север и у нас просто така да се наложат скандинавски политически нрави, но поне едно доказателство за справедливост няма да е излишно!</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Чезаре Ламброзо

    22 Фев 2015 0:09ч.

    Авторът е абсолютно прав, че дейността на новия председател на ВКС трябва да се следи под лупа. Скоро ще има повод при който ще се убедим, че опасенията в тази статия не са съвсем безпочвени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мнение

    22 Фев 2015 1:07ч.

    Много се надявам, но не вярвам, че някой ще може да озапти мутрата-премиер. А колко красив ще бъде той в раирано костюмче!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не се надявайте

    22 Фев 2015 4:45ч.

    Това в България не може да стане.Италия има традиции в правото и правоп рилагането.У нас в това отношение е джунгла.Тук всички са навързани като свински черва.Даже и съдебна реформа няма да има-всяка партия има парцелирани места в съдебната власт.Всяка партия има интерес от запазване на статуквото,за да останат нейните хора-послушници-в съдебната власт.Спасение-няма!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    23 Фев 2015 2:42ч.

    Не бива да гледаме на Италия като някакви юберменши от нордически тип (като героите от 17 мигновения от пролетта). Българи сме, да не го забравяме, не сме арийци. Световната правна система е създадена там, италиански магистрати са дали примери за невероята по нашите представи отдаденост на каузата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи