Патриотичното ръмжене срещу кабинета ще еволюира в кротко мъркане, за да завърши с гордо отстъпление

Скандалното писмо на Валери Симеонов до протестираща българка от Ню Йорк, посъветвана да не му се "мотае в краката", ме провокира да припомня първите стъпки на председателя на Националния фронт за спасение на България в 43-то Народно събрание. Ако истинската същност на един политик лъсва, когато стъпи на червения парламентарен килим, фронтовашкият лидер е класически пример за политическо двуличие.

На парламентарните избори през 2013 и 2014 година, както и на вота за Европейски парламент, НФСБ излезе с програма,  сериозно разминаваща се с поведението на коалиция „Патриотичен фронт“, обединяваща НФСБ и ВМРО. Тук обаче ще коментирам само фронтоваците, защото войводите никога не са обявявали война на ГЕРБ.

По време на трите предизборни кампании лидерът на НФСБ в нито един момент не заяви на своите избиратели, че в Народното събрание ще се коалира с ГЕРБ и Реформаторския блок, чиито идеологически платформи нямат нищо общо с идеите на Националния фронт за спасение на България.

Точно обратното – в продължение на три години НФСБ и неговият лидер критикуваха икономическата, финансовата, социалната, вътрешната и външната политика на тези две десни формации, носещи особена отговорност за днешното състояние на държавата.

Парламентарната подкрепа за кабинета бе грозна подмяна на вота на нашите избиратели, защото те дадоха гласа си за НФСБ, а не за Борисов, Кунева, Лукарски, Ненчев и Москов. Тези избиратели гласуваха за партията на патриотизма, а не за партии, които проведоха грабителската приватизация и корупционното концесиониране, които погребаха селското стопанство, здравеопазването и социалната сигурност.

Това бе измама, която не можеше да бъде подкрепена от 240 000 граждани, повярвали на НФСБ. Освен това фронтът бе създаден, за да се бори срещу порочното управление на първото правителство на Борисов, а се изроди във формация, сервилно обслужваща ГЕРБ.

Въпреки че водеща кауза на НФСБ бе отстраняването на ДПС от властта, Фронтът преглътна сътрудничеството с Касим Дал и Корман Исмаилов, които са част от Реформаторския блок. Малко преди парламентарните избори на 5 октомври 2014 г. председателят на НФСБ посочваше, че е „без значение кой ще управлява, кой ще е министър-председател, как ще се казва министърът на икономиката, министърът на транспорта или който и да било друг, а е важно да има програма, около която да има обединение за спасението на България“.

Удобно пропускайки, че приемайки партньорство с Реформаторския блок, той приема и присъствието в него на протурска партия, Симеонов оспори назначаването на Орхан Исмаилов за зам.-министър на отбраната, заплашвайки да оттегли подкрепата си от кабинета, ако той не бъде отстранен от военното ведомство.

Макар убедено да твърдеше, че имената на министрите нямат значение, той направи точно обратното. Това бе срамен ход, но още по-срамно бе отстъплението му от ултиматума. След задкулисни преговори, Симеонов патриотично преглътна Орхан Исмаилов срещу назначаването на свой човек за зам.-министър на отбраната, за да контролирал „турския агент“. Пълен абсурд!

Абсурдно бе поведението му и по казуса „Новините на турски в БНТ“. Първо императивно поиска новините да паднат, иначе ПФ минава в опозиция, но след кафе при премиера и този ултиматум отиде в архива.

Още с първите си действия в Народното събрание шефът на НФСБ предприе недемократични стъпки. При гласуването на Правилника за организацията и дейността на парламента, еднолично и без съгласието на депутатите от ПФ, той наложи да се съкрати времето за изказване на парламентарните групи с 5 минути, вкл. и на ПФ. Скритата цел бе да се удари „Атака“, но ударът засегна всички партии, без обаче да се намали времето на ГЕРБ. 

Загърбвайки общественото недоволство от отсъствието на депутатите при петъчния парламентарен контрол, съпредседателят на коалицията гласува  и за премахване на кворума. Така се узакони публичното беззаконие и от този момент премиерът и министрите се отчитат пред пленарна зала с десетина депутати.

Заради амбицията си силово да се налага, фронтовакът поиска от всеки член на групата да подпише молба за напускане на парламента, без в нея да има дата. Ако депутатът е непослушен, съхраняваната  при него „молба“, може във всеки момент да се внесе в отдел „Деловодство“ на НС.    

Веднага се противопоставих на незаконното искане и призовах народните представители да не се поставят в зависимост от чужда воля и да не повтарят порочните практики на „Атака“, които самите ние осъждахме преди време.  За съжаление всички депутати, без моя милост, подписаха този документ, противоречащ на чл. 67 (2) от Конституцията, който повелява: „Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения“.

След като стъпи на червения килим, изневерявайки на обещанията пред избирателите, председателят на НФСБ започна да лобира за шистовия газ. Тук той срещна съпротивата не само на Добруджа, но и на цялата страна. И временно замълча. Докога ли?

В разгара на скандала с изчезването на тефтерчето на Филип Златанов, брутално прозвуча изказване на верен нему депутат, който омаловажи аферата и дори защити отговорните за нея. Това бе пореден позор. Но покрай този и други скандали, избирателите май не разбраха и за него.

Изнесеното дотук е скромна част от безпринципните действия на НФСБ в Народното събрание. Оставайки верен на избирателите, аз не подкрепих кабинета на ГЕРБ. След като на 7 ноември 2014 г. гласувах против избора на Борисов за министър-председател, Симеонов и негови подгласници ме засипаха с обиди, забравяйки, че само преди месец споделяха моята позиция. Лексиката на яростните ми критици не бе по-различна от фронтовашкия речник към нашата сънародничка в Ню Йорк.

От позицията на видяното и житейския опит съм убеден в едно: при такива политици думите и делата са в диалектически  антагонизъм - днес те отстояват една кауза, утре се отричат от нея и прегръщат друга. В понеделник заплашват, че напускат властта, не получат ли исканото назначение или уволнение, в петък са по-кооперативни от всякога и загърбват ултиматумите. Довчера героят ни бе съюзник на Радан Кънев и го бранеше с комсомолски плам, днес го обругава със същия плам, даже го заклеймява като агент на ДПС и ДОСТ.

Обявят ли някога конкурс за политически близнаци,  нашият герой и Яне Янев ще са първи събратя. Както Янето от душманин на Бойко се прероди в негов съветник, така на 7 ноември 2014-та и патриотът от Бургас вдигна и двете си ръце за кабинета  „Борисов 2“.

Когато пациентите и лекарската гилдия скочиха срещу безумната реформа на здравния министър и аферите му с турските ваксини, Симеонов застана зад Москов и го нарече „най-добрият министър“. Така се опълчи на целия народ, но даде рамо на Борисов, който по необясними причини крепи един тотално провален министър. Искам да кажа, че някои от изненадващите ходове на нашия герой само приличат на хроничен инат, но всъщност са добре изчислени ходове за укрепване на фронтовашките позиции в управленческата коалиция. Затова в момента най-близо до сърцето на премиера е Валери Симеонов, а не реформаторите и азбукарите.

В следващите 48 часа ще разберем дали НФСБ ще се отметне от поредния си ултиматум  –  че ще оттегли подкрепата си за кабинета „Борисов 2“, ако ГЕРБ уважи ветото на президента и ревизира онази част в новия Изборен кодекс, касаеща гласуването на българите в чужбина. В познатия си стил Симеонов отново заплаши, че НФСБ минава в опозиция, ако партията на Борисов даде заден за Изборния кодекс.

За разлика от предишните оперетни ултиматуми, сега водачът на НФСБ като че ли звучи сериозно и нищо чудно този път да удържи на дадената дума. Но анализираме ли глаголната температура на фронтовашкия ултиматум, ще открием, че в него няма заклинания нито за падане на кабинета, нито за нови избори. Това подсказва, че, колкото и да не му се иска, той е готов за опозиционната скамейка в 43-то Народно събрание, но изобщо не му се влиза в битка за 44-то НС.

Макар че се мъчи да изглежда принципен, опозиционната роля му е органично чужда. Той иска да управлява или поне да си мисли, че управлението зависи от него, гръмко да сваля цената на тока, макар че тя скоро ще се вдигне заради единия милиард, платен на двата американски ТЕЦ-а с високолихвен държавен заем.

Затова пак ще гледаме пиеса, в която патриотичното ръмжене срещу кабинета ще еволюира в кротко мъркане, за да завърши с гордо отстъпление – дали заради Майка България, дали заради коалиционната култура, дали заради някой-друг пост.

За фронтоваците това е рационален патриотизъм, за наивните идеалисти – патриотарство. Но понеже електоратът повече цени рационалния Остап Бендер и се присмива на ирационалния Дон Кихот, патриотарството минава за патриотизъм.

Патриот №1 твърди, че битката му срещу гласовете от Турция е свещена кауза, но на 29 април т.г. се отрече от друга кауза - подписката за референдум срещу членството на Турция в Европейския съюз.

Понеже мнозина са забравили тази кауза, ще върна лентата на времето: Преди пет години ВМРО и ТВ Скат организираха подписка, събрала гласовете на 330 000 граждани, искащи референдум срещу турското еврочленство. Подписката бе внесена в НС при първия управленски мандат на ГЕРБ, но с процедурни хватки Цецка Цачева не я допусна до пленарната зала.

В деня, в който депутатите одобриха референдума на Слави Трифонов, излязох на трибуната и призовах Цачева да внесе и потулената в парламентарното мазе подписка, която да стане част от референдума по време на президентските избори.  В отговор парламентарната шефка обясни, че това е невъзможно по процедурни причини и елегантно отмина своята вина.

Кое бе скандалното в полемиката между парламентарния бос и един независим депутат?

Докато говорех, с факти и аргументи, при това изтъквайки приноса на организаторите на подписката, депутати на НФСБ ме апострофираха с грозни реплики, сякаш никога не са имали нещо общо с референдума за турското членство в ЕС. Затова пък скандиращата срещу мен агитка запази уважително мълчание при пледоарията на Цецка Цачева. Когато Цачева застана на трибуната, кресливите патриоти  изведнъж се преродиха във възпитани депутати, прегърнали  хулените от тях евроатлантически ценности, налагащи  ни да се сродим с Ердоган.   

Бях шокиран от сервилността на фронтоваците към Цачева, от необяснимия парламентарен отпор срещу собствената им кауза, от гневния им отказ да припознаят своята рожба.

Но след като спокойно премислих, отправям конструктивно предложение към бившите съпартийци:

За да сте верни на новата си кауза, сложете за партиен герб двуликия римски бог Янус. Така едното ви лице патриотично ще се зъби на Реджеп Ердоган, а другото ще е застинало в угодническа усмивка към Бойко Борисов.